Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 14

 

гр.Добрич, 11.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета  година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Монев

          ЧЛЕНОВЕ: Атанас Каменски

                               Милена Хараламбиева

                              

при секретар Анжела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия Хараламбиева в.ч.н.х.д. № 389/2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 8/09.10.2019г. по н.ч.х.д № 120/2018г. Районен съд-гр.Каварна е признал подс.А.Д.Д. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 26.04.2018г. в с.., общ.Ш., на ул.”П.” причинил на С.А.А. лека телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: кръвонасядане и контузия на дясното бедро, оток и кръвонасядане  на лявата скула, контузия на гърба, които в съвкупност са обусловили причиняване на болка и страдание без разстройството на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание - "глоба" в размер на 1000 лв.

Осъдил е Д. да заплати на А. сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до пълното изплащане на дължимата сума, като в останалата част е отхвърлил гражданския иск като неоснователен. В тежест  на Д. РС–гр.Каварна е възложил заплащането на държавна такса върху уважения размер на иска, както и сторените  по делото разноски.

Срещу така постановената присъда са постъпили жалба и допълнение към нея от адв.И. ***, в качеството му на защитник на подс.Д., в които се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на поставения акт и се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска намаляване размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата на посочените основания.

Частният тъжител не се явява. Повереникът му изразява становище за неоснователност на предприетото обжалване и потвърждаване на първоинстанционната присъда, както и присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид изнесеното  в жалбата, както и становищата на страните, констатира:

От фактическа страна се установява следната обстановка: А.  и подс.Д. се познават, и двамата живеят в с. К., общ. Ш.. На .04.2018г.  на А., която по него време работела по граждански договор към кметството в с.К., било възложено да обработи с препарат тревата по тротоарните площи. Изпълнявайки трудовите си задължения, тъжителката напълнила петнадесетлитрова гръбна пръскачка с препарат и тръгнала по улица „Първа“, в посока началото на с.К.. В участъка на кръстовището между ул. „П.” и ул. „Ч.”, А. се срещнала с  подс.Д., който излязъл от дома си и се насочил към нея. Д. обвинил А., че не изпълнява трудовите си задължения, а тъжителката отвърнала, че това не е вярно. В крайна сметка разговорът между двамата прераснал в скандал, при който изречените от А. думи: „Господ ще те научи…”, предизвикали гнева на подсъдимия. Той хванал А. за дрехата, бутнал я на земята и започнал да я рита по тялото, след това я хванал за косата и блъснал няколко пъти главата й в пръскачката. А. започнала да вика за помощ, а подсъдимият тръгнал към центъра на селото.

Останала сама, тъжителката веднага се обадила от телефона си първо на кмета  на селото – свидетеля Д. М.,  на зет си- свидетелят К.Г. и на св.В. Д., като и на тримата, плачейки разказала за случилото се. Кратко време след това на мястото на инцидента дошли последните трима души, а също и дъщерята на А.. За станалото св.М. уведомил полицейските органи и след около половин час на място пристигнали полицейски служители –св.Н. и П. К.. Възприемайки физическото и психическо състояние на тъжителката, полицаите подали сигнала на тел. 112 и на място бил изпратен медицински екип. Пристигналият  св.Л., фелдшер в ЦСМП Д., филиал Ш. извършил преглед на тъжителката. Свидетелят Л. измерил кръвното й налягане, което било 180/100, а пулсът й бил 86. Въз основа на снетата анамнеза и установеното при прегледа, Л. й поставил мускулно медикамент за понижаване на  кръвното налягане, а също й дал и две таблетки „валидол”. След оказаната й медицинска помощ, А. била заведена при личният  си лекар - д-р Д. А.в, който като я прегледал, й дал направление за ортопед.

А. ***-д-р Л. Б., който в издадения при прегледа амбулаторен лист описал: Контузия на долната част на гърба; придружаващи заболявания и усложнения: Контузия на бедро; обективно състояние: Оток. Кръвонасядане и палпаторни болки по външна повърхност на дясно бедро дистална половина. Палпаторни болки върху горни лумбални прешлени и паравертебрално в дясно. Предписал  на А. обезболяващи медикаменти.

 На 27.06.2018 г. А. била прегледана и  от съдебния лекар - д-р Д. Д., който при извършения й преглед установил кръвонасядане по външна повърхност на дясното бедро в долна трета, с размери 12/6 см., с интензивно моравосин цвят. Оточна и насинена с бледо синкав цвят лява скула. Силни болки в дясна гръбна половина, съобщени от пострадалата. В заключение съдебния лекар посочил, че пострадалата С.А. е получила следните увреждания: кръвонасядане и контузия на дясното бедро; оток и кръвонасядане на лявата скула; контузия на гърба. Лекарят отразил още, че установените увреждания са резултат на удар с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалата.

От заключението по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза в съдебно заседание с вещо лице д-р Димитър Д. се установява, че при възникналия инцидент на 26.04.2018 г. С.А. е получила травматични увреждания: кръвонасядане и контузия на дясното бедро, оток и кръвонасядане на лявата скула, контузия на гърба, травматична радикулопатия на коренчетата в шийния отдел в дясно. Вещото лице е заявило, че установените увреждания са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия инцидент. Експертът е пояснил, че предхождащо инцидента заболяване на С.А. са дегенеративни промени на шийни прешлени- спондилиоза и сколиоза и листеза на поясните прешлени, които са характерни промени за възрастта. Травматичната радикулопатия неминуемо е била улеснена  вследствие на хроничните дегенеративни промени на прешлените, но провокирана от травмата.

От заключението по съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р С. К. се установява, че телесните увреждания описани в медицинската документация по делото и посочени от тъжителката като получени на инкриминираната дата могат да бъдат обяснени по описания от С.А. начин, т.е. механизма на причиняване е нанесен побой с ръце и ритници. В резултат на тези удари могат да се причинят охлузвания, насинявания и кръвонасядания, които са описани при съдебномедицинския преглед от 27.04.2018 г., а именно: кръвонасядане и контузия на дясното бедро, оток и кръвонасядане на лява скула, контузия на гърба. Тези травматични увреждания са повърхностни, не са засегнати дълбоки телесни структури и не са установени фрактури на кости. Такива кръвонасявания се резорбират спонтанно и отшумяват за около две седмици. По отношение на диагнозата травматична радикулопатия на коренчетата в шийния отдел в дясно, вещото лице К. е пояснило, че тя не е доказана с медицински документи, а се основава единствено на интерпретация на оплакванията на пострадалата, от заболявания които тя има от много години преди травмата и които са отразени надлежно в медицинските документи.  Сколиозата и спондилозата, описани при разчитането на образните изследвания при престоя на А. в болницата в гр.К., са резултат на нормалните дегенеративни промени на гръбнака, настъпващи с напредването на възрастта при хората.  Експертът е заявил още, че в случая помпат а/пръскачката/ е изиграла ролята на твърд предмет, в който е удряна главата на С.А.. А по отношение на 15 килограмовата тежина на пръскачката, която се носи на гръб с каиши и се работи по няколко часа на ден, вещото лице е подчертало, че тя може да предизвика гръбначни оплаквания у всеки човек, особено при по-възрастни с изразени дегенеративни гръбначни изменения.

Горната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните гласни доказателства, назначените и изготвени експертизи и приложените писмени документи. Правилно  и обосновано съдът е кредитирал  като достоверни показанията на свидетелите  Д., Г., М., Н. и Л.. Макар и да не са преки очевидци на случилото се, тези лица пресъздават еднопосочни и взаимодопълващи се обстоятелства относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и подробно описват състоянието на тъжителката непосредствено след претърпения от нея инцидент. Тези петимата свидетели са се  озовали на местопрестъплението приблизително по едно и също време. Нещо повече, тази група свидетели са и  първите лица, на които А. е споделила  за нанесения й побой и това е станало почти непосредствено след реализираната спрямо нея престъпна проява. Изрично св.Д. в показанията си подчертава, че тъжителката й е обяснила, че подс.Д. я е блъснал, съборил я на земята, хванал я за косата, ритал я, блъскал я. Д. описва и обстойно състоянието, в което е заварила А. – седнала, плачеща, с разрошена коса, със зачервена буза. Отделно от това, макар и да не е присъствала по време на извършване на престъплението, св.Д. пряко със сетивата си /със слуха си/ е възприела развилата се между А. и подсъдимия ситуация. Все в същата насока са и показанията на свидетелите М. и Г., Правилно РС-гр.Каварна не е пренебрегнал споделеното от св.Г., макар  семейно обвързан с тъжителката, той е депозирал показания под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, които не са изолирани, а корелират със заявеното от станалите свидетели. Казаното от Д., Г. и М.в се потвърждава и от показанията на свидетелите Н. – полицаят, посетил местопроизшествието и св. Л. – медицинското лице, извършило преглед на А. кратко време след нанесения й побой. Или твърденията на тези петима свидетели, които макар и да не са възприели  пряко и непосредствено  нанесения побой на тъжителката са подробни, еднопосочни и взаимодопълващи се, както относно времето и мястото на престъплението, действията, които подсъдимият е реализирал спрямо пострадалата А., така и касателно  състоянието, в което са заварили пострадалата. Нещо повече, изнесените от тези свидетели данни за нанесен побой от подсъдимия на тъжителката изцяло намират опора и в заключенията по назначените и приети от решаващия съд две съдебно-медицински експертизи, както и в съдържането на приложената медицинска документация.

Ето защо не могат да бъдат споделени наведените от защитника на подсъдимия възражения, че обвинителната теза се основава единствено на свидетелските показания на пострадалата, нейния зет – св.Г. и приятелката й – св.Д.. Тук следва да се отвори скоба и да се подчертае, че пострадалата С.А. не е  депозирала свидетелски показания по делото, защото законът  не допуска като свидетел да бъде разпитван частният тъжител, който е пострадал по дело от частен характер. Това е така, тъй като в противен случай, ако се допусне в определен момент процесът би останал без обвинител. НПК не предвижда възможност частният тъжител да бъде разпитван в хода на съдебното следствие, като в чл. 118, ал. 1 от НПК са изчерпателно  изброени лицата, които могат да бъдат свидетели, освен притежаваните допълнителни качества в наказателното производство.

Съдът намира ,че в пълнота са изяснени локацията,вида и характера на причинените на пострадалата увреждания, механизма на причиняването им, както и  е установена причинно следствената връзка между причинените увреждания и  реализираните от страна на подсъдимия действия спрямо пострадалата. В този смисъл и логично и обосновано РС-гр.Каварна е кредитирал и двете експертни заключения, които  са резултат на  ползването на специални знания, изготвени са след обстойна проверка приложената медицинска документация, както въз основа на споделеното от разпитаните по делото свидетели.

Правилно установените от Районния съд-гр.Каварна факти са квалифицирани законосъобразно под хипотезата на правната норма на чл. 130 ал. 2 от НК.  Оправдава се наличието  от обективна и субективна страна на признаците на престъпното посегателство срещу личността: причинени болка и страдание, без разстройство на здравето. От обективна страна деянието се е изразило в блъскане и ритане на тялото пострадалата, в резултат на което тя е получила посочените по-горе увреждания, които по своята характеристика съставляват болка и страдание, без разстройство на здравето, представляващи лека телесна повреда по смисъла на  чл. 130, ал. 2 от НК. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е  неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Или изложените по-горе съображения водят до извод за неоснователност на искането за оневиняване на подсъдимия.

Законосъобразно и при наличие на материалноправните предпоставки е осъществено и приложението на чл. 78а от НК. Подсъдимият е пълнолетно лице.  Описаното по-горе престъпление, извършено от него е  умишлено и наказуемо с наказание „лишаване от свобода” до две години или с пробация. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, от деянието му не са причинени имуществени вреди. Тези обстоятелства правилно обосновават освобождаването му от  наказателна отговорност за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК и налагането на административно наказание глоба и то в минималния предвиден в закона размер. При определяне на размера на административното наказание „глоба” районният съд се е съобразил с данните за личността на подсъдимия, със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със съдебното минало. Така определеното наказание и настоящата инстанция приема, че ще бъде в състояние да изпълни целите на административно-наказателната репресия.

Безспорно и категорично по делото е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е причинил на частната тъжителка описаните по-горе травми, последица от нанесени й удари и ритници. Или налице са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания, обусловили болка и страдание без разстройство на здравето и съставомерни по повдигнатото обвинение. Ето защо, правилно РС-гр.Каварна е постановил подсъдимият да обезщети неимуществените вреди, пряка последица от деянието му. Не се налага корекция в размера на присъденото обезщетение, съответстващо на принципа за справедливостта и съобразено с претърпените от тъжителката А. страдания, броя и вида на причинените телесни увреди и времето нужно за тяхното отзвучаване. Касае за няколко нанесени увреждания, едното от които на жизненоважен орган на тялото – главата. При определяне размера на обезщетението правилно е отчетена от РС – гр.Каварна  възрастта на пострадалата, претърпените физически травми, не без значение е преживения дискомфорт. Тук е мястото да се спомене, че наведените от защитника възражения по повод пътуване и участие на тъжителката във фолклорен фестивал седмици след претърпения инцидент, са обстоятелства изцяло неотносими към предмета на настоящото дело.

Сторените пред настоящата инстанция разноски от частния тъжител за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник в размер на 500 лв, видно от представения договор за правна защита  и съдействие, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се възложат на подсъдимия.

Предвид изложеното, Добричкият окръжен съд

Р  Е  Ш  И: 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 8 от 09.10.2019г. по н.ч.х.д. № 120/2018г. на РС – гр.Каварна .

ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН********** да заплати на С.А.А. с ЕГН ********** сторените пред настоящата инстанция  разноски в размер на 500 /петстотин/ лева . 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател :                                     Членове : 1.                               2.