РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. гр.Мадан, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100357 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.
Р. С., ЕГН **********, с адрес с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. ******** № **, срещу
Детска градина „*******“ с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. „*******“ № **,
представлявана от директор Д. Р. А., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: - 2 225.48 лева (след допуснато изменение в о.с.з.),
представляваща дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.09.2024г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 309.72 лева (след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща
мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 01.09.2023 г. -
04.09.2024 г.; - 3 574.45 лева (след допуснато изменение в о.с.з.),
представляваща неизплатена разлика до пълния размер на обезщетението по
чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 497.45 лева
(след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 01.09.2023 г. - 04.09.2024 г.
Ищцата твърди, че по трудово правоотношение заемала длъжността
„старши учител“ при ответника Детска градина „*******“ в с. Ч., общ. Р., като
със Заповед № * от **********г. на директора на детското заведение
трудовото правоотношение й е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10
от Кодекса на труда поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 25.07.2023г.
Сочи, че със Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2023 г. било
предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти в системата на образованието и на основание
приетия държавен бюджет за 2023 г. на 10.08.2023 г. е подписан Анекс
1
№********/********* г. към колективния трудов договор за системата на
училищното и предучилищното образование №********-********/********
г., с който е променен чл. 27 от действащия КТД по силата на който, считано
от 01.01.2023 г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на
образованието, като в чл. 27, ал. 3, т. 2 било записано, че „индивидуалните
основни заплати на педагогическия персонал, които към момента на
увеличението били в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по - високи от тях, се увеличават с не по - малко от 15 %.
Твърди, че със Заявление с вх. № */**********г. до детската градина е
поискала да й бъде изплатено увеличението на брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., по повод на което
с писмо с изх. № ********/******* г. кмета на община Р. я уведомил, че
съгласно становище на дирекция „******“ на МОН не съществува правна
възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на
определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от
увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време.
Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към
момента на увеличение на работните заплати“.
Твърди също, че при прекратяване на трудовия договор й е било
дължимо и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни заплати
и тъй като база за определяне на това обезщетение е брутното трудово
възнаграждение на служителя, то работодателят следва да му заплати и
разликата до дължимото обезщетение в размер на неизплатеното увеличение
на 11 брутни трудови възнаграждения.
Сочи, че последното й трудово възнаграждение е в размер на 1533,00
лева, а в резултат на увеличението, договорено с Анекс №******/*********г.
към колективния трудов договор за системата на училищното и
предучилищното образование №*******/******г., то би било в размер на
1911,00 лева.
Твърди, че размерът на дължимата главница за неизплатено увеличение
на основното й трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г.
до 25.07.2023 г. е в общ размер 2 646,00 лева, като сочи че за забавата в
изплащането му работодателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 01.09.2023г. до предявяване на настоящия иск в
размер на 369,24 лева.
Твърди също, че размерът на дължимата разлика на обезщетението по
чл. 222, ал.3 от КТ е в размер на 4 158,00 лева, както за забавата в
изплащането му работодателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 01.09.2023г. до предявяване на настоящия иск в
размер на 580,23 лева.
Сочи, че увеличението на трудовото й възнаграждение е прието въз
основа на чл. 27, ал. 1 от Анекс N*******/******г. към колективния трудов
договор за системата на училищното и предучилищното образование №
*******/******* г., съгласно която за индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Клаузата на чл. 27, ал. 1 от
2
Анекса към КТД следва да се тълкува в смисъл, който не накърнява правата на
работниците и служителите, намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово
правоотношение със ответника - работодател. Горепосоченият текст следва да
се разбира в смисъл, че за лицата, които са в трудово правоотношение към
01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г. В противен случай, би се стигнало до съществено увреждане на
правата и интересите на работниците и служителите, които са полагали труд
към 01.01.2023 г. и продължават да полагат труд при този работодател, от тези,
които по една или друга причина са прекратили трудовото си
правоотношение, което би довело и до дискриминация. Подобно тълкуване,
според ищцата не намира опора нито в закона, нито в Наредба № 4 от 2017 г.
за нормиране и заплащане на труда, а и в горепосочения Анекс към КТД.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня
на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, тоест законът
допуска страните да определят действието на колективния трудов договор да
започва от момент, различен от този на подписването му. Законът не съдържа
ограничение и в насока това да е момент, предхождащ този на подписването
му, още повече че по този начин се предвиждат права, които благоприятстват
работниците и служителите. По този начин се постига основната цел, с която е
натоварено колективното трудово договаряне - постигане на по -
благоприятни условия за труд на работниците и служителите.
Твърди, че страните по посочения КТД придават сила на КТД от дата,
различна от тази, на която е сключен и предвиждат увеличаването на
работните заплати да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г., което
безспорно следва да намери приложение спрямо всички работници и
служители, които са били такива и са били членове на синдикалната
организация към посочената дата. Сочи също, че разпоредбата на чл. 14, ал.1
от ЗНА се отнася единствено за нормативните актове, какъвто колективният
трудов договор безспорно не е, но доколкото изразява общ принцип на
правната сигурност следва да бъде съобразен при тълкуването на този акт на
договаряне.
Ищцата твърди, че приложението на увеличаването на трудовото
възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която в § 3
предвижда, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се
изпълнява изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на
разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с изрична
разпоредба. Посредством посочената Наредба министърът на образованието,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на
трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско
обратно действие, с което се преуреждат осъществили се юридически факти
преди влизане в сила на нормативния акт, като липсва каквото и да било
предвидено ограничение по отношение на лицата, още повече в насока
същите да полагат труд и към момента на влизане в сила на измененията на
наредбата. Ето защо моли да бъде осъден ответника да й плати посочените
суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Детска градина „******“ с. Ч., общ. Р., обл. С., представлявано от
директора Д. Р. А., с който изразява становище за неоснователност на
3
предявените искове.
В отговора не се оспорва, че ищцата се е намирала в трудовоправни
отношения с Детска градина „******“ до 25.07.2023 г. и че на 25.07.2023 г.,
трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № * от същата
дата, поради придобиването на право на пенсия. На 10.08.2023 г. е бил
подписан Анекс № ******** към КТД за системата на училищното и
предучилищното образование 06.12.2022 г., като по силата на този анекс,
считано от 01.01.2023г. били увеличени основните заплати на педагогически и
непедагогически персонал в образователната система. Не се спори и че
ищцата е депозирала заявление вх. № * от********** г. до Директора на ДГ
„*******“, с искане да й се заплати увеличението на брутното трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение.
Ответникът счита, че в исковата молба се развива една особена теория,
която изразява защитната теза на ищцата досежно обхвата на действие на
КТД, като се твърди, че той има ретроактивно действие, като неговата
същност се приравнява със същността на нормативните актове, като в
настоящия случай, подобна теория противоречи на особените разпоредби на
ЗНА, допускащи ретроактивно действие за определени нормативни актове.
Сочи, че първият и основен факт относно приложимостта на чл.14, ал.1
от ЗНА е този, че колективният трудов договор няма нито белезите, нито
смисъла на нормативен акт, което изключва такова формално приравняване.
Вторият, не по-малко съществен факт е този, че към момента на подписването
на Анекса към КТД от 10.08.2023 г., ищцата е прекратила своите
трудовоправни отношения с работодателя си - ДГ „********“, с.Ч. и няма как
да се позовава нито на договора, нито на анекса, съответно няма как да черпи
права от функция на Анекса от 10.08.2023 г. е да се определят минималните
нива на основните трудови възнаграждения в системата на образованието,
съгласно заеманите длъжности в тази система. Самото придобиване на право
на по-високо основно трудово възнаграждение за времето след 01.01.2023 г.
произтича от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2023 г.
В отговора ответникът се позовава на § 2 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда /ДВ,
бр.75/01.09.2023 г./, където законодателят е приел само нови основни заплати
на педагогическия и непедагогически персонал, считано от 01.01.2023 г., без
значение тяхно членство в синдикална организация, или липса на такова.
Сочи, че меродавното в случая е наличието на валидно трудовоправно
отношение, за да бъде индексирано основното трудово възнаграждение и
твърди, че към датата на подписания анекс към КТД от 10.08.2023 г. ищцата не
се счита заето лице по смисъла на КТ, което е основната причина да не и се
изплаща разликата между възнаграждението преди и възнаграждението след
този анекс.
Сочи също, че посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлява
дата на влизане в сила на договорните клаузи, а начален момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които имат качеството работници
или служители към момента на постигането на договореностите - 10.08.2023
г., т. е. основанието за увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023 г. с
подписването на този анекс, поради което следва към тази дата да се определя
кръгът на правоимащите лица. Счита, че със Закона за държавния бюджет за
4
2022 г. за раздела „Образование“ са разчетени средства за увеличение на
възнагражденията на педагогическите и непедагогически специалисти от
01.01.2023 г. с 15 %. Съгласно новият текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата
на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023
г., това увеличение е предвидено за заетите в тази система, считано от
01.01.2023 г. и съответните разходи за осигурителни вноски към тази дата, т. е.
за всички, които са притежавали качеството работник или служител в тази
система. Сочи се, че качеството работник и служител се определя единствено
от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудовоправно
отношение, така че, ако трудовият договор на работника или служителя бъде
прекратен, без значение от причината за това, то той не попада в кръга лица,
определени в нормативната уредба, на КТД и на анекса към него. Поради тази
причина, посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се
увеличават работните заплати в този сектор.
Твърди, че предвидените в ЗДБ за 2023г. в размер на 524 млн. лева
следва да се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., така е формулиран текстът на чл. 27,
ал. 2 от Анекса от 01.08.23 г.. Текстът на чл. 54, ал. 1 от КТ регламентира, че
КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. Правилото е, че КТД действат занапред, за бъдеще, но страните по
договора могат да уговорят друго, като под „друго“ законът има пред вид
друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/ подписването му,
от която ще влезе в сила.
Ответникът сочи, че в случая не става дума за „обратно действие“ на
анекса към КТД, а за началния момент от който се увеличават работните
заплати на лицата, притежаващи съответното качество „работник“ или
„служител“ към момента на постигането на уговорките от 10.08.2023 г.,
намерили място в анекса, като основанието за увеличаване на заплатите
възниква от 10.08.2023 г. чрез подписването на процесния анекс към КТД,
поради което към тази дата следва да бъде очертан и кръгът на правоимащите
лица, т.е. не съществува правна възможност на лица с прекратени трудови
правоотношения до момента на определянето на новите работни заплати да
получат разликата от увеличението на минималните работни заплати за минал
период. Твърди, че предвиденото увеличение се извършва от работодателя
единствено спрямо работници и служители, които имат действащи трудови
договори към момента на увеличението на работните заплати, както е
предвидено в разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ, в противен случай може да
се стигне до парадоксът увеличение да се търси от работници и служители с
прекратени договори и за предходни години, когато е предвиждано такова с
предходни бюджети. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по
делото, а и от писмените доказателства се установява, че страните са били
обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
5
Няма спор, че при прекратяване на трудовото правоотношение
ответникът е заплатил на ищцата обезщетение по член 222, ал. 3 КТ в размер
на 11 брутни заплати, както и обезщетение по чл. 224 КТ за 32 дни
неизползван платен годишен отпуск.
Не се оспорва от страните и на съда е служебно известно, че на
10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в Б. /СРСНПБ/ и Сдружението на
директорите в средното образование в Р. Б. /СДСОРБ/, от друга страна –
работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на
независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат
"Образование" към Конфедерацията на труда "********", Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, от трета страна – сидникати, е подписан Анекс № ********* към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № ***/******* г. С анекса е предвидено основното
възнаграждение за длъжността "старши учител" да бъде в размер на 1763 лв.,
считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства
от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от
01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
Установява се, че със заявление вх. № */********г., ищцата е поискала
изплащане на увеличение на индивидуалната работна заплата съгласно
горепосочения анекс, като е уведомена от кмета на община Рудозем, че
съгласно становище на дирекция „********* на МОН не съществува правна
възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на
определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от
увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време,
т.е. получила е отказ за изплащане на исканото увеличение.
От заключението на изготвената по делото съдебно - счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно,
се установява, че разликата между полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. и 25.07.2023 г. и увеличението с 15
% съгласно Анекс № *******/******** г. към колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование е 2225.48 лева
/14750.00 - 16975.48 лв./. Разликата между полученото от ищцата
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс №
******/******* г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование е 3574,45 лева. Размерът на
законната лихва за забава върху неизплатената разлика от 2225.48 лева в
трудовото възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 04.09.2024 г. е 309.72
лв. Размерът на законната лихва за забава върху неизплатената разлика в
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ от 3574.45 лева за периода от 01.09.2023 г.
до 04.09.2024 г. е 497.45 лева.
Прието като доказателство по делото е писмо на Министерството на
образованието и науката на РБ относно прилагане на Анекс №
*******/********г. към КТ за системата на предучилищното и училищното
6
образование.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от правна страна:
Спорът между страните е дали сключеният Анекс № ********/*******
г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № **********/******* г., с който се определя
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението на минималните основни работни заплати
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %, е приложим към
настоящия казус на ищцата.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Посоченият анекс се
нуждае от тълкуване по реда на член 20 от ЗЗД, като бъде изследвана каква е
действителната обща воля на страните - върху какво са се споразумели и
какъв правен резултат е следвало да се постигне. Изясняването на
действителната воля на страните следва да бъде извършено към момента на
сключване на договора. Принципно страните разполагат с договорна свобода,
която бива ограничавана само и единствено от императивните правни
разпоредби на закона и добрите нрави, а в трудовото право договорната
свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ, че в
трудовия договор не могат да се уговарят условия, които да са по-
неблагоприятни от установените с колективния трудов договор. Анексът е
подписан на 10.08.2023 г., но урежда права на работниците и служителите,
които са в ТПО с работодателя към 1.01.2023 г. и след тази дата, независимо
кога е извършено прекратяването на ТПО, преди подписване на този анекс или
след подписването му. В този смисъл е използвано и понятието заети, като се
има предвид заетите в този период по трудово правоотношение, а не само
заетите по ТПО към датата на подписване на анекса. В противен случай в
зависимост от това кога във времето е било прекратено ТПО, преди или след
подписване на анекса би се стигнало до поставянето в неравностойно
положение на работниците и служителите и тяхното ощетяване, което обаче
не е целта на подписания КТД и анекса към него. Прилагането на
увеличаването на трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда, която в § 3 предвижда, че § 2 влиза, в сила, считано от 01.01.2023 г.,
като по този начин се изпълнява изискването на ЗНА да се придаде обратно
действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с
изрична разпоредба. Така с обратното действие на закона, респ. анекса са
преуредени осъществили се юридически факти преди влизане в сила на
нормативния акт.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
всички материални предпоставки, предявените искове по член 128 КТ и член
222, ал. 3 КТ, както и по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени в претендираните им
размери.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. В представения по делото договор за правна
защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв.
7
М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде
изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в
размер от 960.71 лева, която сума следва да се присъди директно в полза на
пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната
разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал.
2 от ГПК.
На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на РС М.
възнаграждение за вещо лице от 300.00 лева и държавна такса от 332.00 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Детска градина „*********“ с. Ч., общ. Р., обл. С., ул.
„********“ № ** , представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на А. Р.
С., ЕГН **********, с адрес с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. ******** № **,
следните суми: 2 225.48 лева, представляваща дължимо увеличение на
трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до
окончателното й изплащане; 309.72 лева представляваща мораторна лихва
върху главницата от 2 225.48 лева, дължима за периода 01.09.2023 г. -
04.09.2024 г.; 3 574.45 лева, представляваща неизплатена разлика до пълния
размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане;
497.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 574.45
лева, дължима за периода 01.09.2023 г. - 04.09.2024 г.
ОСЪЖДА Детска градина „********“ с. Ч., общ. Р., обл. С., ул.
„*******“ № **, представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на адв. М.
М. О., АК С., служебен адрес: гр. Р., бул. „*******“ № *, Булстат ********,
сумата от 960.71 лева - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Детска градина „*******а“ с. Ч., общ. Р., обл. С., ул.
„********“ № **, представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на
Районен съд М., възнаграждение за вещо лице от 300 лева и държавна такса
от 332.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8