РЕШЕНИЕ
№ 21348
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110100613 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Ц. Й., с ЕГН **********, с
адрес: **************, със съдебен адрес: ********************, чрез адв. П. О. П., тел.
******** срещу В. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: *********** и Н. Н. А., с ЕГН
**********, с адрес: ************** с която се моли съда да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик по наследяване, а при условията на
евентуалност и на давностно владение на реална част от около 60 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор: *************, в частта с която се застъпва със собствения на
ищцата поземлен имот с Идентификатор: ************
Ищцата излага твърдения, че наследодателите й ТЙД и ЦСД са придобили правото на
собственост върху 300 кв.м. дворно място (нива) в местност „*******“ на ******* г. от ВЯИ
и СЯК (продавачи), като фактическата власт е предадена на същата дата. На ********* г. е
издадено удостоверение и********0 в уверение на това, че посоченият по-горе имот, вече е
с административен адрес: ************** и същия не попада в блока на ****. На
*********** г. за същия поземлен имот на ТЙД и на ЦСД е издаден нотариален акт по
обстоятелствена проверка № ****, том. ****, дело № *****/****** г. на ПП – **** нотариус
при СРС, а именно - неурегулирано дворно място с изградените в него жилищна сграда и
лятна кухня, с площ от 300 кв.м. (триста квадратни метра), административен адрес,
***************. Поддържа се, че след смъртта на родителите си ищцата е наследила
правото на собственост върху процесния имот, находящ се в **************.
Поддържа се, че описаният в Нотариален акт № **** от ****** г. Поземлен имот
съответства на Поземлен имот с пл. № ****, по кадастрален план емисия ***** г.,
кадастрален лист *****, който кадастрален план е послужил за основа на регулационния
план на ******************. на главния архитект на София, потвърден с Решение
********* по Протокол ************ г. на СОС. За процесния поземлен имот е отреден
УПИ Х-**** от кв. ******* с площ от 300 кв.м. /триста квадратни метра/ по регулационния
1
план на ******* Допълнително, за извършено укрепване и изграждане на двуетажна
жилищна сграда намираща се в имот с пл. № ****, кад.л. *****, ************** е издаден
Акт за узаконяване ************ на гл. архитект на СО, р-н „С“ по заявление на М. Й. с вх.
№ ************* г.
Сочи се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот **************** по описа
на нотариус с рег. № *********** на НК, В. Д. Д. и Ц. Д. А. даряват на Н. Н. А. и на В. Н.
А. при равни квоти Поземлен имот с Идентификатор: ************ с площ от 1207 кв.м.
Поддържа се, че имотът на М. Й. Ц., също е нанесен в КККР на гр. София с
Идентификатор: ************, одобрени със ************ г. на ИД на АГКК, с последно
изменение засягащо поземления имот от 19.09.2022 г., с площ от 287 кв.м., но имотът е
нанесен с некоректни имотни граници отнасящи се за дъното на имота - цялата му северна
граница. Некоректното нанесената в КККР на гр. София северна имотна граница на
Поземлен имот с Идентификатор: ************, е настъпила поради нанасянето на
Поземлен имот с Идентификатор: *************, който с юго-източната му част измества
имотната граница на поземления имот на ищцата, като от последния се отнема площ от
около 60 кв.м.
Поддържа се, че това некоректно нанасяне се извършва за втори път. Първият път,
когато този имот е бил нанесен по същия начин въз основа на Заповед № ************* г.
на кмета на р-н „С”, СО, с която е Одобрено попълване на кадастрална основа за кв. *******
по плана на *********** с Поземлен имот № ******. Заповед № ************* г. на кмета
на р-н „С“, СО, е обжалвана пред Административен съд София – град, който е образувал,
адм.дело ***********, по което дело е оспорената заповед е била отменена от съда с
решение № ********** г.
Предвид повторно установеното некоректно нанасяне на имотните граници, ищцата
изготвила проект за изменение на ПИ с Идентификатор: ************, с граници
съответстващи на старите реални имотните граници на имот с пл. **** по кадастралния
план емисия ***** г., кадастрален лист *****, който е преповторен от регулационния план
на ******************. на гл.архитект на София и потвърден с Решение ********* по
Протокол № ********** г. на СОС. Проектът за изменение на ПИ с Идентификатор:
************, в съответствие с границите на имот с пл. **** засягат, дъното на имота на
ищцата, цялата му североизточната граница, която е засегната от нанасянето на имот с
Идентификатор: *************. Проектът е внесен пред СГКК - София от М. Й. със
Заявление с вх. № *********** г. Срещу така изготвения проект, ответниците - В. А. и Н. А.
са възразили, поради което със Заповед № ************** г. на началникът на СГКК –
София е отказано поисканото изменение на северната граница на ПИ с Идентификатор:
************.
Твърди се, че ищцата, както и нейните праводатели са упражнявали фактическата власт
върху целия процесен имот, находящ се в ************** необезпокоявано, явно, трайно и
несъмнено през целия период от ******* г. до днес.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците В. Н. А. и Н. Н. А. оспорват иска като
неоснователен. Сочат, че те са собственици на поземлен имот с идентификатор
************** и не спорят, че един от съседните имоти е поземлен имот с идентификатор
************.
Сочи се, че двата имота имат обща кадастрална граница, която обаче изцяло съвпада и
с имотната им граница, като претенциите на ищцата за част от имота на ответниците са
неоснователни.
Поддържа се, че имотът на ищцата е бил неурегулиран и е посочен като такъв с площ
от 300 кв.м. в договор за продажба на недвижим имот от ******* г. и нотариален акт по
2
обстоятелствена проверка № ****, том ***** от *********** г. Сочи се, че видно от
кадастралната скица, издадена от СГКК - София за имот с идентификатор ************ се
вижда, че площта на имота е 287 кв.м. т.е. в рамките на допустими отклонения имотът е
нанесен коректно в кадастралната карта и не се налагат корекции, още повече такива, които
да засягат и ощетяват по площ имота на ответниците.
Прави се позоваване на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, че не може да бъде придобивана по
давност реална част от поземлен имот ако тази част не отговаря на изискванията за
минимални размери по чл. 19 ЗУТ, какъвто е и процесния случай.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Приложен по делото е препис от договор в проста писмена форма за продажба на
недвижим имот от ******* г., по силата на който ВЯИ и СЯК продават на ТЙД и на ЦСД
правото на собственост върху 300 кв.м. дворно място (нива) в местност „*******“, ******
землище ори съседи – север ВВВ юг- наследници на БХ /К и др./ и запад- ЙДри цена – 4
лева за кв.м. Фактическата власт върху имота е предадена на същата дата.
Видно от Удостоверение изх. №********* г. АПК С София- предприятие за
производство на мляко, ТЙД и на ЦСД не са член кооператори и мястото, намиращо се в
***************** не влиза в блока на ****. Удостоверява се и, че продавачите ВСЯ не са
член-кооператори.
На *********** г. е съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
издаден на основание обстоятелствена проверка № ****, том. ****, дело № *****/****** г.
на ПП – **** нотариус при СРС, по силата на който ТЙД и ЦСД са признати за собственици
по давностно владение на неурегулирано дворно място с изградените в него жилищна
сграда, лятна кухня и барака, с площ от 300 кв.м. (триста квадратни метра), намиращ се в
*************** при съседи: ВВВ н-ци на братя Х, Й Д. и място на СГНС.
Видно о представеното удостоверение за наследници ТЙД (вдовица) е починала на
16.10.2004 г. като е оставила за единствен наследник М. Ц. Й..
По заявление на М. Й. с вх. № ************* г. е издаден Акт за узаконяване
************ на гл. архитект на СО, р-н „С“, видно от което ТЙТ не е имала одобрени
проекти и строително разрешение за построяване на двуетажна жилищна сграда, находяща
се в ***************, им пл. №****, кад. л. ***** в ************* Направена е
констатация, че незаконно направеното е допустимо по действащите разпоредби и
застроителни планове, съответно по разпоредбите, действащи по време, когато незаконният
строеж е извършен. Нарушителят е заплатил наложените глоби и такси за узаконяването на
строежа. Предвид гореизложеното и на основание чл. 162 от ЗТСУ, чл. 302 от ППЗТСУ и
писмо ************* г. на МТРС е узаконена двуетажна жилищна сграда, им пл. №****,
кад. л. ***** в *************на основание чл. 226 от ЗУТ и във връзка с чл. 49, ал. 2, чл. 50
от ЗУТ и в съответствие с пар. 16 от ПР ЗУТ.
С решение *************** г. на ОСЗГ Община П е признато и правото на
собственост на наследниците на ВВВВ в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на ливада от 3.265 дка., четвърта категория, находящ се в строителните граници на
С в местността *******, имот пл. *****, кад. лист №***** от кадастрален план, изработен
**** г., заявен с пореден номер 3 от заявлението и установен с Нотариален акт ЗАП
*******. и е възстановено правото на собственост на наследниците на ВВВВ в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада от 2.827 дка., четвърта
категория, находящ се в строителните граници на С в местността *******, имот пл. *****,
кад. лист №***** от кадастрален план, изработен **** г., по буквите ********** съгласно
скица на вещото лице по а.х.д. ********* г. на СГС, III Ж адм. отд. За останалите 0.438 дка.
от имота е отказано възстановяване, като е посочено, че имотът е застроен с улица и
подлежи на обезщетение съгласно чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Видно о представеното удостоверение за наследници ВВВВ е починала на 24.01.2000 г.
и е оставила за наследници В. Д. Д. и Ц. Д. А..
С Констативен нотариален акт за собственост ****************** от 16.06.2022 г., В.
3
Д. Д. и Ц. Д. А. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор
*************, поземлен имот с идентификатор ************** и поземлен имот с
идентификатор ************.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот **************** по описа на
нотариус ИИЖ, В. Д. Д. и Ц. Д. А. даряват на Н. Н. А. и на В. Н. А. поземлен имот с
идентификатор ************** по КК и КР на гр. София, с адрес на поземления имот:
*************, с площ от 1207 кв.м.
Установява се от горецитираните актове за собственост и е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че:
- ищцата М. Ц. Й. е собственик на поземлен имот с идентификатор: ************ въз
основа на наследствено правоприемство.
- ответниците В. Н. А. и Н. Н. А. са собственици на поземлен имот с идентификатор:
************* въз основа на покупко-продажба.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от в.л. инж. Л. М., заключението
по която е изслушано и прието по делото и следва да намери място в основата на
доказателствените изводи на съда. Вещото лице е изследвало представените по делото
документи. Вещото лице е извършило геодезическо заснемане на границите на поземлен
имот с идентификатор ************ по КККР, по съществуващите на терена огради. От
АГКК е закупен цифров модел на процесните имоти. Взета е извадка от предходния
кадастрален план, а също и извадка от регулационния план. Изработена е комбинирана
скица – приложение 1, между КККР, предходен КП, регулационен план и геодезическото
заснемане. Изработена е и комбинирана скица с ортофотоплан, като приложение 2. Вещото
лице е установило, че регулацонният план на ******* е одобрен със зап. ******** г., но за
кв. *******, той не е влязъл в сила поради съдебна процедура. Направен е извод, че не може
да има уреждане на сметки по регулация без влязъл в сила регулационен план.
Спорните 77.5 кв.м са очертани по точки: ******* в комбинираната скица- приложение
№1 към експертизата. Установено е, че северната граница на имота, по изградената на
терена ограда, съвпада с дворищнорегулационната граница по неодобрения регулационен
план, за което изготвяне пък е послужил кадастралния план от ***** г. по к.л. *****.
Вещото лице от анализа на комбинирана скица – приложение №1, комбинирана скица с
ортофотоплана – приложение №2 и извършеното от СТЕ геодезическо заснемане, прави
извод че изградената на терена ограда не съответства на отразената северна граница на
поземлен имот с идентификатор ************ с площ от – 77.5 кв.м.
В проведеното о.с.з. е разпитана свидетелката СДД. Тя сочи, че живее на ********** в
съседство с ищцата М., която също живее на ****. Д сочи, че са съседи от около 2000 г., а
оградата между двете къщи/ от тежка масивна ламарина, вече доста стара/ не е била местена
откакто тя е била дете. Свидетелката разяснява, че до нейния имот няма достъп откъм ****,
като имота й се пада зад имота на М.. От странична улица- обща на двата имота ако се
застане с лице към имотите от към улицата отляво е имота на М., а отдясно имота на
свидетелката. Между двата имота нямало улица. След оградата от страната на имота на
свидетелката имало малка градина, а в имота на М. – барака не за жилищно предназначение.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл.124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищцата следва, при условията на
пълно и главно доказване установи обстоятелството, че е собственик на реална част от около
60 кв.м. от поземлен имот с идентификатор: *************, в частта с която се застъпва със
собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор: ************, като установи
предпоставките за придобиване на собствеността върху спорните 60 кв.м като част от
поземлен имот с идентификатор: ************. Ищцата въвежда твърдения за придобиване
на спорните реални части по наследяване и давностно владение.
Ответникът може да навежда обстоятелства, отричайки правата на ответника, и да
ангажира доказателства за установяване на тези обстоятелства.
4
Страните не спорят, че ищецът е собственик на ищцата е собственик на поземлен имот
с идентификатор: ************ въз основа на наследствено правоприемство, както и че
ответниците В. Н. А. и Н. Н. А. са собственици на поземлен имот с идентификатор:
************* въз основа на покупко-продажба.
Спорният по делото въпрос е дали заключените между букви ******* в комбинираната
скица- приложение №1 към експертизата 75.5 кв.м., отразени по действащия кадастрален
план като част от имот с идентификатор ************* са собственост на ищцата,
съответно част от нейния имот с идентификатор ************.
Съдът следва да посочи, че площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи
/съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина на измерване, а
сигнатурата може да се промени при изменение на плана. Споделя и разбирането, че
съществени индивидуализиращи признаци на недвижимите имоти са тяхното
местонахождение, граници /съседи/ и регулационен статут./ в т.см. Решение ***********
Ето защо без значение е каква е площта за двата имота, записана в актовете за собственост и
отразена в действащата кадастрална карта.
Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ недвижимите имоти (местата със сградите, постройките,
съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели
на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план.
Ето защо по ЗТСУ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително
действие. Стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията по
отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица,
се свързва с различни изходни предпоставки в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2
ЗТСУ в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила
дворищнорегулационен план./ Тълкувателно решение № 3 от 15.*****.1993 г. по гр. д. №
2/93 г., ОСГК/.
В процесният случай регулацонният план на ******* одобрен със зап. ******** г. за
кв. ******* не е приложен. Установява се от заключението на СТЕ, че и двата имота не са
урегулирани. Доколкото единствения предвиден за квартала регулационен план не е
приложен в процесния случай спорната реална част не може да се дължи на придаваеми
части по регулация вследствие на опит да се изравнят имотните граници. Така съдът не
изследва нормите на чл. 32 и чл. 33 от ЗТСУ и постановките на Тълкувателно решение № 3
от 15.*****.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК
За да се случи застъпването в кадастралната карта при изработването й вероятно е
механично нанесен имота на ответниците съобразно кадастрален план, изработен **** г., по
буквите ********** по скица на вещото лице по а.х.д. ********* г. на СГС, III Ж адм. отд.-
кадастрален план изработен за целите на реституционното производство, но без да се
съобрази действителното положение- реалните имотни граници.
От изводите на вещото лице се установява, че реалните имотни граници/ в случая
северната ограда на имота на ищцата/ са били правилно отразени в регулационния план/
одобрен със зап. ******** г/, но тъй като същият не е приложен при изработването на
кадастралната карта те не са съобразени. Налице е грешка в кадастралната карта, която
следва да се коригира чрез уважаване на иска на ищцата за спорните реални части, като по
този начин да се разреши материалноправния спор и реалното положение да намери
отражение в кадастралната карта.
Дори да не се касае за грешка при изработването на кадастралната карта и процесните
реални части да са били част от имота на ответниците, те са придобити по давност от
ищцата. В Решение *************** даден отговор на въпроса „Възможно ли е в
хипотезата на чл.200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на
селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл.19 ЗУТ, както
и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, за да
се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ или е
достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение.“
Разгледани са различни хипотези като е разяснено, че реална част от имот, която не отговаря
на изискванията на чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на
5
правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и
двата имота не са урегулирани. Такъв е и процесния случай. От показанията на свидетелката
Д / на 54 години към момента на разпита/ се установява, че откакто тя е била дете ищцата е
владяла поземлен имот ************ в действащите към момента имотни граници,
оградата- северната граница от тежка масивна ламарина не е била местена. Т.е ищцата е
упражнявала фактическа власт върху спорните реални части от поне 40 години и при
хипотезата на неурегулирани имоти е придобила същите по давност.
При тези изводи съдът намира, че искът като основателен следва да бъде уважен.
При описанието на застъпването съдът следва да опише процесния имот съобразно
приложение №1 от СТЕ, базирана на действащата кадастрална карта. Това позволява
отразяване на процесната реална част, съответно отчитането на правото на собственост при
отразяване на съдебния акт в кадастралния регистър. Спорният недвижим имот следва да се
отрази не само по индивидуализацията в исковата молба, но и съобразно
индивидуализиращите им белези към настоящия момент, установени от доказателствата по
делото – скица според действащите било подробен устройствен план или кадастрална карта.
Ето защо съдът ще отрази спорната реална част по букви А, Б, В, Г, А съгласно изготвената
комбинирана скица на база действащата кадастрална карта- Приложение №1 към СТЕ,
находяща се на л. 99 от делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски. Своевременно е направено
възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение/5500
лева/. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния
представител на ищцата действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на
процесуално представителство в четири съдебни заседания с разпит на свидетел и
изслушване на вещо лице по вещен иск. Макар и наредбата /Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, като приета от съсловна
организация да не обвързва съда/ Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС/, настоящият
състав счита, че наредбата по дела, различни от потребителски спорове и т.н. конвейерни
дела представлява ориентир за добра практика. Наредбата предвижда като минимум по дела
с предмет недвижими имоти 1500 лева, който размер съдът счита, че е съобразен с
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС. Следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 2072.05 лева, в т.ч. 72.05 лева- държавни такси, 500
лева депозит за вещо лице и 1500 лева-адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Ц. Й., с ЕГН **********, с
адрес: **************, със съдебен адрес: ********************, срещу В. Н. А., с ЕГН
**********, с адрес: *********** и Н. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: *************,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Ц. Й. е
собственик на реална част с площ от 77.5 кв.м., заключена между букви А-Б-В-Г-А на
комбинираната скица - приложение № 1 към експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, находяща с на л. 99 от делото, представляваща част от
поземлен имот с идентификатор: *************, в частта с която се застъпва със
6
собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор: ************.
ОСЪЖДА В. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: *********** и Н. Н. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ************, да заплатят на М. Ц. Й., с ЕГН **********, с адрес:
**************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2072.05 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7