РЕШЕНИЕ
№ ………, 22 ноември
2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 1029 по описа за
2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „Б.-**“ ЕООД
твърди, че по договор за цесия с „А.“ ООД е придобил вземане на последното
дружество за обезщетение по застраховка срещу ответника „З.к.Л.И.“ АД.
Поддържа, че при ответното застрахователно дружество е била застрахована
професионалната отговорност на частен съдебен изпълнител С.Г.с рег. № 873, с
район на действие ОС Търговище, по отношение на когото е било признато в влязла
в сила присъда, че е извършил престъпление – присвояване на парични средства,
принадлежащи на „А.“ ООД. Ищецът твърди, че двукратно, на 4.12.2015г. и на
12.01.2017г. е отправял покани до застрахователя за изплащане на обезщетението,
но е получил отказ. Поддържа също, че в периода на действие на З.полица №
25028058/Q2/06-00942 от 15.01.2011г до
14.01.2012г., сключена от частния съдебен изпълнител с ответника, причинените
вреди от описаното престъпление са в размер на 169 000лв., но предявява
иск за присъждане на сумата 90 000лв., представляваща лимита по посочената
застраховка. Претендира и разноски.
Ответникът „З.к.Л.И.“ АД
оспорва изцяло предявения иск и фактическите твърдения на ищеца. Твърди, че не
е съществувало вземане на „А.“ ООД за обезщетение, в което ищецът би могъл да
придобие чрез цесия и че, следователно, договорът за цесия е нищожен поради
невъзможен предмет. Оспорва своята отговорност като застраховател, като
поддържа, че според общите условия на застрахователния договор не носи
отговорност за вреди, настъпили от задължения, произтичащи от престъпление.
Твърди освен това, че увреденото дружество „А.“ ООД е получило удовлетворение
чрез уважен граждански иск за вреди в наказателното производство, поради което
няма вземане и за застрахователно обезщетение. Освен това прави и възражение за
изтекла погасителна давност.
В допълнителната си искова
молба ищецът „Б.-**“ЕООД оспорва възраженията на ответника като неоснователни и
поддържа, че давността е била прекъсвана с отправяне на двете писмените
претенции към застрахователя, до произнасянето на последния по тях, поради което
не е изтекла. Твърди също, че такава клауза в общите условия по договора за
застраховка, която освобождава застрахователя от задължението да плаща
обезщетение, е в противоречие със законовите разпоредби относно отговорността
на застрахователя.
Софийски градски съд
намира за установени следните факти:
С влязла в сила присъда №79 от
14.11.2016г. на Шуменски районен съд по н.о.х.д 2325/2016г.С.А. Г.е признат за
виновен за това, че в качеството му на частен съдебен изпълнител, при условията
на продължавано престъпление е извършил престъпление присвояване на обща сума
294 584,59лв., собственост на „А.“ ЕООД, което е било длъжник по изпълнително
дело. Част от деянията на признатия за виновен частен съдебен изпълнител са изтегляне
на следните суми, собственост на посоченото дружество: 10 000лв. на
6.12.2011г., 10 000лв. на 7.12.2011г., 10 000лв. на 8.12.2011г., 7 000 лв. на
9.12.2011г., 30 000лв. и 29 000лв. на 6.01.2012г., 40 000лв., 10 000лв., 10
000лв. и 3 000лв. на 12.01.2012г. и 10 000лв. на 13.01.2012г.
С присъдата е уважен
граждански иск в наказателното производство на пострадалото дружество „А.“ ЕООД
срещу осъденияС.А. Г.в размер 294 584,59лв., като в полза на дружеството е
издадени и изпълнителен лист.
Между страните е безспорно
обстоятелството, че професионалната отговорност на частния съдебен изпълнителС.А.
Г.е била застрахована по задължителна застраховка „Професионална отговорност“
при ответника за периода от 15.01.2011г. до 14.01.2012г. Това обстоятелство се
потвърждава и от удостоверение от Камарата на частните съдебни изпълнители,
съгласно което за посочения период е била в сила З.полица № 25028058/Q2/06-00942 с размер на
застрахователната сума 90 000лв.
Съгласно общите условия, при
действието на които е сключена застраховката, изключени рискове са злонамерени
или престъпни действия от страна на застрахования (т.9.6.) и действия на
застрахования, свързани с наказателната му отговорност (т.9.9.).
На 4.12.2015г. ищецът е
отправил към ответникаЗ.претенция за обезщетение от претърпените вреди от
престъплението, извършено от частния съдебен изпълнителС.А.Г., като е посочил,
че в качеството му на взискател по изпълнителното дело е претърпял вреди от
действията на частния съдебен изпълнител.
С договор за прехвърляне на
вземане от 9.01.2017г. „А.“ ЕООД е
прехвърлило на ищеца „Б.“ ООД всички свои вземания за вреди към ответника „Л.И.“
АД, възникнали и съществуващи на основание обезщетение по застраховките на
професионалната отговорност на частния съдебен изпълнителС.А., които вреди са
установени със споменатата по-горе присъда. На основание договора за цесия, на
12.01.2017г. ищецът е предявил към ответникаЗ.претенция за заплащане на
обезщетения за извършените от частния съдебен изпълнител деяния, като по
отношение на застрахователната полица за периода от 15.01.2011г. до
14.01.2012г. е поискал изплащане на обезщетение от 169 000лв.
На 2.02.2017г. ответникът е
бил уведомен от „А.“ ЕООД за извършената цесия. На същата дата ответникът е
уведомил писмено ищеца, че съгласно общите условия, не дължи обезщетение за вреди,
произтичащи от наказателната отговорност на застрахования.
Горните обстоятелства се
установяват от събраните писмени доказателства, в това число и от представената
преписка от Комисията за финансов надзор във връзка с подадена жалба срещу
отказ на ответника да изплати застрахователно обезщетение на основание
извършените от частния съдебен изпълнител престъпления.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Ответникът е бил
застраховател по задължителна застраховка със срок на действие от 15.01.2012г.
до 14.01.2012г. по риск „професионална отговорност на частните съдебни
изпълнители“ за частния съдебен изпълнителС.Г., с рег. № 873 и район на
действие ОС - Търговище. Застраховката е била сключена заЗ.сума 90 000лв. Посочената
застраховка се основава на императивни разпоредби от ЗЧСК и Наредба № 2 от
6.02.2006г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители (НЗЗЧСИ)
и не може да противоречи на тези императивни разпоредби.
Императивен характер по
отношение на разглежданата задължителна застраховка има на първо място нормата
на чл.25 от ЗЧСИ, съгласно която застраховката следва да покрива вредите, които
могат да настъпят от виновно неизпълнение на служебните задължения на частния
съдебен изпълнител. Общата формулировка на цитираната законова разпоредба
предполага разширен обхват на задължителната застраховка и несъмнено включва
всички случаи на виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на
съдебния изпълнител, без значение дали това виновно неизпълнение представлява
само деликт от гледна точка на гражданското право, или и административно
правонарушение или престъпление съгласно НК.
Императивният характер на
задължителната застраховка на професионалната отговорност на частните съдебни
изпълнители е доразвита с НЗЗЧСИ, с която е определен лимит на
застрахователната сума (чл.4, ал.2 и
чл.12, ал.1 и приложението към него), както и са посочени изрично и
изчерпателно изключените от обхвата на застраховката рискове (чл.5). Чл.3 от наредбата
по същество повтаря общата норма на чл.25 от ЗЧСИ относно пределите на
задължителната застраховка, а от изключените рискове, изброени в чл.5 е
очевидно, че виновно извършени действия от частния съдебен изпълнител при или
по повод изпълнение на професионалната му дейност, независимо дали те
представляват престъпление или не, не са изключени от покритите застрахователни
рискове.
Предвид специфичния
характер на задължителната застраховка и съдържанието на цитираните императивни
правни норми е недопустимо отговорността на застраховател, който е приел да
сключи задължителна застраховка на професионалната отговорност на частен
съдебен изпълнител, да бъде ограничавана само вреди, които не произхождат от
престъпления. Подобно ограничение би представлявало недопустимо стесняване на
приложното поле на разгледаните императивни законови норми. Съществуващи
изрични уговорки в този смисъл, било в застрахователната полица, било в общите
условия на застрахователя, са нищожни като противоречащи на императивни правни
норми. По тази причина съдът приема за нищожни
клаузите на т.9.6. и т.9.9. от общите условия на ответника, при които е
била сключена задължителната застраховка за професионалната отговорност на
частния съдебен изпълнителС.Г., с рег. № 873. Следователно, с извършването на
престъпленията, за които частният съдебен изпълнител е признат за виновен, се
ангажира отговорността на неговия застраховател спрямо увредените от посочените
престъпления лица.
С влязлата в сила присъда
като пострадало от извършените от частния съдебен изпълнител престъпления е
признато търговското дружество „А.“ ООД. В полза на това дружество е възникнало
и вземане срещу застрахователя на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Въпросното вземане е ограничено до застрахователната сума по застрахователната
полица, действаща за времето от 15.01.2011г. до 14.01.2012г., или до
90 000лв. Не се установява това вземане да е било удовлетворено от
ответника, следователно то е било съществуващо и към 9.01.2017г., когато
титулярът на това вземане го е прехвърлил на ищеца.
Съществуването на посоченото
вземане е независимо от факта, че гражданският иск в наказателното производство
на пострадалото от престъпленията на частния съдебен изпълнител „А.“ ООД е бил
уважен. Вземанията за обезщетение от непозволено увреждане и за застрахователно
обезщетение са различни и имат различни страни, поради което, в съответствие с
разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. по
тълк. д. № 1/2010 г., ОСТК на ВКС, няма пречка пострадалият от престъплението
да претендира застрахователно обезщетение директно от застрахователя по
задължителната застраховка. Следователно, в полза на пострадалото от
престъплението „А.“ ООД е съществувало вземане срещу ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение, което вземане е годен предмет на прехвърляне чрез
договор за цесия.
Договорът за цесия, с който
ищецът е придобил разглежданото вземане на „А.“ ООД срещу ответника за
застрахователно обезщетение, е валиден, тъй като има възможен и допустим от
закона предмет - съществуващо вземане. Не съществуват пречки от законов или от
договорен характер, по смисъла на чл.99 ал.1 от ЗЗД, за прехвърляне на това
вземане, а и естеството на самото прехвърлено вземане не представлява пречка за
това. Договорът изразява взаимна насрещна воля на страните за прехвърляне на
вземането срещу ответника с цел погасяване на задължение, което „А.“ ООД има
към ищеца. Макар и този договор да е сключен на 9.01.2017г., съгласно изричното
правило на чл.99, ал.4 от ЗЗД той има действие спрямо трети лица и преди всичко
спрямо ответника от момента, в който му е бил съобщен от предишния кредитор,
т.е. от 2.02.2017г.
Основателно е поддържаното от
ответника възражение за погасяване на вземането за застрахователно обезщетение
по давност. Вземането, предмет на исковата претенция, е възникнало на основание
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и по силата на чл.197 от същия кодекс се погасява с
5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие. В
разглеждания случай, предвид периода на действие на застрахователния договор,
застрахователното събитие, представляващо покрит риск от застраховката, е
настъпвало при условията на продължавано престъпление в периода от 6.12.2011г.
до 13.01.2012г. Давността е започнала при действието на отменения КЗ и е
продължила да тече с влизането в сила на 1.01.2016г. на новия КЗ.
Продължителността на давностния срок и началният му момент са еднакви при
действието на двата кодекса, но съгласно чл.378, ал.9 от сега действащия КЗ
давността се спира при настъпване на определени обстоятелства. § 31 от ПР на КЗ разпростира действието на чл.378,
ал.9 и по отношение на давността, която е започнала да тече при действието на
отменения КЗ.
Спирането на давността,
съгласно чл.378, ал.9 от КЗ настъпва при предявяване на претенция към
застрахователя и продължава до произнасяне на застрахователя по нея или до изтичане
на максималния срок за произнасяне, която от двете дати настъпи по-рано.
Следователно, за да е налице спиране на давностния срок в настоящия казус е
необходимо да се установи, че ищецът е заявил претенция към ответника за
плащане на застрахователно обезщетение по вземането, което е придобил чрез
цесия.
Застрахователната претенция,
която ищецът е отправил до ответника на 4.12.2015г. няма последиците по чл.378, ал.9 от КЗ по
отношение на претендираното по
настоящото дело вземане, защото с нея ищецът е предявил пред ответника друго,
свое вземане. От съдържанието на претенцията се установява, че тя се отнася до
претендирано от ищеца вземане в качеството му на взискател по изпълнителното
дело, по което един от длъжниците е „А.“ ООД. Тази претенция е за плащане на
обезщетение, което ищецът смята, че му се дължи от застрахователя на
самостоятелно основание, като лице, пострадало от извършеното от частния
съдебен изпълнител престъпление. Освен липсата на идентичност на страните и
различния предмет, въпросната претенция и обективно не може да се разглежда
като отнасяща се до предявеното чрез иск по настоящото дело вземане, защото
последното е влязло в патримониума на ищеца по-късно – едва след сключване на
договора за цесия на 9.01.2017г.
Претенцията, отправена от
ищеца към ответника на 12.01.2017г. също няма правните последици по чл.378,
ал.9 от КЗ поради две групи причини. От една страна, към посочената дата е
изтекла погасителна давност спрямо всички деяния на признатия за виновен
съдебен изпълнител, които представляват застрахователни събития по смисъла и на
отменения, и на сега действащия КЗ и ангажират отговорността на застрахователя и
които са осъществени на датите 6.12.2011г., 7.12.2011г., 8.12.2011г.,
9.12.2011г., и 6.01.2012г. Само тези деяния са причинили вреди на пострадалото
лице „А.“ ООД в размер 96 000лв., т.е. над лимита на застрахователната
сума по застраховката от 90 000лв. Следователно доколкото тези деяния сами
по себе си са достатъчни, за да ангажират отговорността на застрахователя до
пълния размер на уговоренатаЗ.сума и спрямо тях погасителната давност е
изтекла, задължението на ответника е изцяло погасено по давност.
От друга страна, предвид
разгледаното по-горе правило на чл.99, ал.4 от ЗЗД, към 12.01.2017г. кредитор
на ответника по вземането за застрахователно обезщетение е било все още „А.“
ООД. Следователно, само изявление от този кредитор би имало последиците по
чл.378, ал.9 от КЗ. Искане за плащане на обезщетение от трето лице, каквото за
ответника към този момент е бил ищецът, не предизвиква никакви правни
последици. Едва след като договорът за цесия е породил действие спрямо
ответника на 2.02.2017г. отправянето на претенция от ищеца за плащане по
цедираното вземане би имало някакъв ефект. Към последната дата обаче е била
изтекла погасителната давност по застрахователния договор за всички деяния на
частния съдебен изпълнител, които представляват застрахователни събития,
настъпили в периода на действие на застрахователната полица до 14.01.2012г.
Следователно, макар и ищецът да е придобил съществуващо вземане срещу ответника
с валиден договор, преди предявяване на иска на 17.03.2017г. това вземане е
било погасено по давност. По тази причина предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора в
полза на ответника следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение по силата на чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП. Съдът намира, че не са налице основания за
прилагане на правилото на чл.25, ал.2 от НЗПП, защото макар и материалният
интерес по делото да е над 10 000лв.,
фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
делото е разгледано в две съдебни заседания, не оправдават завишаване на юрисконсултското възнаграждение. Ето защо в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер 300лв.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска иск с правна
квалификация чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.99 от ЗЗД, предявен от „Б.“
ООД, *** срещуЗ.к. „Л.И.“ АД, ***, за присъждане на сумата 90 000лв.
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Професионална
отговорност“ на частен съдебен изпълнителС.А. Г.с рег. № 873, в сила от
15.01.2011г. до 14.01.2012г.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, *** да
заплати наЗ.к. „Л.И.“ АД, ***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата
300 лв. разноски.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: