Р Е Ш Е Н И Е
№…………../………………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Василев
въззивно гражданско дело № 355
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 17409/30.06.2020 г., подадена от П.Д.П., чрез
адв. Р.Ж., в която е обективирано
искане за допълване в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, както и
допълване по реда на чл. 250 от ГПК на
Решение № 840/29.06.2020 г. по настоящото дело.
В молбата за излагат съображения за дължимост в
полза на молителя на разноски, направени пред въззивна
инстанция, както и сума за мораторна и законна лихва
върху дължимите трудови възнаграждения.
Насрещната страна „Черно море“ АД, представлявано от П.Милков, изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна
жалба от страна на П.Д.П., чрез адв. Ж. против
Решение № 5790 от 17.12.2019 г., постановено по гр.дело № 10 861/19 г., по
описа на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил исковете на въззивника против „ЧЕРНО МОРЕ“ АД за сумата над 2 650.00
лв. до пълния претендиран размер от 4 817.91 лв.,
представляващ сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от
м.02.2018г. до м.09.2018г., разсрочени във времето по силата на сключена между
страните Спогодба от 17.05.2019г., поради неоснователност.
С Решение № 840/29.06.2020 г. съставът на Варненски окръжен съд е отменил Решение № 5790 от 17.12.2019 г.,
постановено по гр. дело № 10 861/19 г., по описа на ВРС, в частта, с която
съдът е отхвърлил исковете на въззивника П.Д.П.
против „ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК ********* за сумата от 2 167.91 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 2 650.00 лв. до пълния претендиран размер от 4 817.91 лв., представляващ сбор
от неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.02.2018г. до м.09.2018г.,
разсрочени във времето по силата на сключена между страните Спогодба от
17.05.2019г., поради неоснователност, като вместо това е осъдил „ЧЕРНО
МОРЕ“ АД да заплати в полза на П.Д.П. допълнително сумата от 2 167.91
лева, представляваща разликата между присъдената сума от 2 650 лева и претендираната сума от 4 817.91 лева, представляващ
сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.02.2018г. до
м.09.2018г., разсрочени във времето по силата на сключена между страните
Спогодба от 17.05.2019г., по иска с правно основание чл.128 от КТ. Присъдени са
разноски в полза на ВОС в размер на 130.07 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважените искове.
По молбата с правно основание чл. 250 от ГПК:
Когато постановеното от съда решение не обхваща целия спорен предмет и в
него липса формирана воля на съда относно допълнителните искания на страната,
каквото е и искането за присъждане на законна лихва, то е непълно и може да
бъде допълнено по реда на чл. 250 от ГПК.
Видно от петитума
на въззивната жалба Светлана Георгиева Николова – Харви,
въззивният съд е сезиран с искане да се произнесе по
отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен исковете против „ЧЕРНО МОРЕ“ АД с правно основание
чл. 128 от от КТ, за сумата над 2 650.00 лв. до пълния претендиран
размер от 4 817.91 лв., представляващ сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода от м.02.2018г. до м.09.2018г., разсрочени във времето
по силата на сключена между страните Спогодба от 17.05.2019г., както и исковете
за заплащане на мораторна лихва са сумата над 3.89
лв. до пълния претендиран размер от 491.90 лв.
С постановеното по делото Решение № 840/29.06.2020 г., въззивният
съд е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на лихва за забава,
която при уважаване на иска и при съответното сезиране се дължи като акцесорна последица от осъдителното решение в полза на
ищеца. Налице е хипотезата на непълно решение, което следва да бъде допълнено
на основание чл. 250 от ГПК.
По молбата с правно основание чл. 248 от ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи
произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната
може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Когато извършването на
разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по
правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай, Варненски окръжен съд е
бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски за две съдебни
инстанции в полза на П.Д.П., чрез адв. Р.Ж. с подадената въззивна
жалба. Настоящият състав приема искането за присъждане на
разноски, направени пред въззивна инстанция, за
неоснователно поради липса на доказателства за реалното извършване на такива в
производството пред ВОС. Съобразно задължителната практика на ВКС –
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2016 г. на ОСГТК на ВКС присъждането на разноски в производството се
извършва по реда на чл. 78 от ГПК, само когато извършването им е доказано в
производството. Видно от материалите по делото не е бил представен нито списък
по чл. 80 от ГПК, нито доказателства за
извършването на разноски от молителя.
В производството пред ВРС е представен списък по чл. 80 от ГПК от адв. Р.Ж., пълномощник на П.Д.П., съгласно който се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с вкл ДДС, заплащането на които се установява с договор за правно
обслужване от 02.05.2019 г., фактура
№********** от 02.05.2019 г. и 2 бр. операционни бележки от 02.05.2019 г.
С първоинстанционното решение са присъдени разноски в размер
на 359.86 лева, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивника /ищец/ разликата между пълния размер на
дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 360,14 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл. 250 от ГПК, ДОПЪЛВА Решение № 840/29.06.2020 г., постановено по в. гр. дело № 355/2020 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА „ЧЕРНО
МОРЕ“ АД, ЕИК *********,
да заплати на П.Д.П.,
ЕГН **********, законната лихва върху всяко просрочено трудово
възнаграждение, считано от датата на падежа му до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „ЧЕРНО
МОРЕ“ АД, ЕИК *********,
да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, сума в размер на 360,14 лева
(триста и шестдесет лева и 14 стотинки), представляваща направени разноски
за водене на делото пред ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.