РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20211880100754 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Първа
инвестиционна банка” (ПИБ) АД, ЕИК *********, чрез пълномощник, против
Л. Б. П. от гр. С., ул. „.....” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично
възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да
може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 27.10.2020
г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 543/2020 г. по описа на
РС Своге. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ с № 543 от 28.10.2020 г., като на основание чл. 418 ГПК
съдът е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист в полза на банката за следните суми : 800 лева – главница,
4116,46 лева – договорна лихва за периода от 19.03.2009 г. до 15.10.2020 г.,
2577,12 лева – наказателна лихва за периода от 07.04.2009 г. до 19.07.2015 г.,
дължима на основание т. 6.1 от Анекс/06.02.2008 г. към договора за кредит,
1,56 лева - законна лихва за периода 16.10.2020 г. до 22.10.2020 г., 60 лева –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, 39 лева –
годишна такса за поддръжка, дължима на основание т. 9 от договор за кредит,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2020 г. до
изплащане на вземането, както и със сумата от 301,88 лева разноски по
делото, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение – определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и 151,88 лева заплатена държавна такса. Вземанията
1
произтичат от документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните
книги на банката по Договор за издаване на кредитна карта № ...... от ..... г.,
изменен и допълнен с Анекс от 06.02.2008 г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 800 лева. Ищецът иска от съда да признае
за установено спрямо ответника, че П. дължи на „ПИБ” АД горепосочените
суми, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата,
считано от 27.10.2020 г. до окончателното издължаване и направените по
делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско.
Предявените положителни установителни искове са с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415 ГПК и са процесуално допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е подаден писмен отговор, в
който се иска от съда да отхвърли предявените исковете. Направено е
изрично възражение, че претендираните от ищеца вземания са погасени по
давност, като са изложени съображения в тази насока. Наведени са доводи, че
в договора за кредит са налице неравноправни клаузи, по смисъла на Закона
за потребителския кредит (ЗПК) и на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Твърди се, че исковете се основават на Общите условия на банката, без
да се съобрази, че няма данни П. да ги е приела. На последно място се
акцентира върху липсата на яснота относна начина за определяне на размера
на търсените суми, както и на сроковете за които са начислени.
В открито съдебно заседание, както и в писмени защити
пълномощниците на страните, подробно аргументират тезите си, като
представят и цитират относима съдебна практика.
По делото са приети писмени доказателства и е приложено ч.гр.д. №
543/2020 г. по описа на Районен съд Своге. Назначена и изслушана е съдебна
експертиза, която съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата
искова молба и отговор, съобразявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна :
На 17.08.2006 г. е сключен Договор за издаване на кредитна карта
между ищеца и ответника, по силата на който на П. е предоставен банков
кредит овърдрафт в размер на 800 лева. Кредитната карта се издава със срок
на валидност до 17.08.2008 г. Кредитополучателят се задължава да погасявя
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите
условия (ОУ) за издаване и ползване на международни кредитни карти VISA,
Класическа. Лихвеният процент, начисляван съгласно договора, се равнява на
годишна лихва в размер на 15,75 % за първата година и 18 % за следващата.
На 06.02.2008 г. е сключен анекс към договора, по силата на който е издадена
нова револвираща карта, която заменя съществуващата. Прието е, че
договорът се подновява автоматично при условията и по реда предвиден в
ОУ. В т. 10 титулярът декларира, че са му представени и е запознат с ОУ. В т.
6 и т. 6.1 от анекса страните са се съгласили при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, титулярът да заплаща на
банката лихва в размер определен в ОУ и Тарифата за таксите и
комисионните (Тарифата), а при неплащане на падежа на минималната
2
погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит, банката
да начислява на върху тази сума наказателна лихва в размери съгласно
действащата Тарифа и ОУ. Към датата на подписване на анекса годишната
лихва начислявана върху дебитните салда е в размер на 16 % и 18 %, според
вида им, а в т. 7.1 са конкретизирани лихвите по т. 6 и т. 6.1.
От приетата по делото съдебна експертиза се установява размера на
задълженията на П., както към датата на която заявлението по чл. 417 ГПК е
постъпило в съда, така и към датата 07.04.2009 г. За периода от 08.09.2006 г.
до 07.04.2009 г. от П. са усвоени 1661,40 лева и са й начислени лихви и такси
в размер на 498,82 лева, а от нейна страна са внесени 1360,22 лева. За периода
от 07.04.2009 г. до 28.10.2020 г. няма трансакции по договора, но са
начислявани договорна и наказателна лихва, както и годишни такси за
поддържка. На 19.07.2015 г. кредитната карта е деактивирана от страна на
банката.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, редовно
връчена на 10.07.2020 г. Кредитополучателят П. не е изпълнила задължението
в определения срок, поради което на 16.10.2020 г. банката е обявила кредита
за предсрочно изискуем. Във връзка с получена покана ответната страна е
изпратила заявление до банката, в което изрично е възразила, че вземанията
са погасени по давност. Заявлението е получено от служител на „ПИБ” АД на
16.07.2020 г.
По делото се установява, че са направени разходи от 60 лева за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, а относно законната лихва,
съдът на основание чл. 162 ГПК намира, че размера й съответства на
претендираното.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Налице е договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила
изцяло своите задължения. Доказано е получаването на процесните суми,
както и размера им. При действие на клаузата по т. 36.1 от относимите ОУ (на
гърба на л. 22 от делото), която по силата на подписания договор обвързва
страните, при липса на доказателства за отправено от длъжника предизвестие
за прекратяване на договорното правоотношение, се налага извод, че срокът
за ползване на овърдрафта е удължаван автоматично. Без оглед на
съглашенията постигнати между страните, по силата на чл. 12, ал. 2 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК), потребителят има право по всяко време да
прекрати договор за потребителски кредит под формата на овърдрафт,
сключен за неопределен период от време. Неизпълнението на един
двустранен договор, включително и потребителски, не прекратява
съществуващото облигационно отношение, колкото и време длъжникът да не
изпълнява задължението си.
Предвидените в т. 6 и т. 6.1 от анекса договорна възнаградителна лихва
при неизпълнение и наказателна лихва са индивидуално договорени, като в т.
7 и т. 7.1 от анекса същите са конкретизирани. По тази причина те не са
неравноправни и съответно нищожни, както се твърди от ответника. Към
датата 07.04.2009 г. задължението на П. е било само 800 лева и тя е можела да
прекрати договора си.
3
На 19.07.2015 г. кредитната карта е деактивирана, като нова карта не е
издадена. П. не е уведомена за деактивирането на картата. Съдът приема, че
считано от 20.07.2015 г. е налице неподновяване на срока на договора, поради
което и взаимоотношенията между страните са прекратени. До този извод се
стига като се съобразят приложимите ОУ (на гърба на л. 22 от делото), тъй
като според чл. 36.4 от тях банката подновява срока на валидност на картата
служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава нова
карта. Тъй като липсват данни срокът на валидност на картата да е подновен
след 20.07.2015 г., като не е издадена и нова карта, то може обосновано да се
заключи, че след тази дата срокът на действие на овърдрафта не е продължен,
следователно банката е отказала да поднови картата без да сочи мотиви за
това (изречение последно на чл. 36.4). В чл. 36.3 от ОУ изрично е приравнено
прекратяването и неподновяването на договора, като последиците са еднакви,
а именно липса на облигационна връзка между страните и задълженията на
длъжника стават изискуеми, без да е необходима покана. Следователно от
20.07.2015 г. е започнал да тече давностният срок, като същият е изтекъл на
20.07.2020 г. При това положение вземането за главница е погасено по
давност, тъй като заявлението е постъпило в съда на 27.10.2020 г. С
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за
неоснователно възражението относно заплатеното адвокатското
възнаграждение в размер на 1200 лева, тъй като с оглед изменението на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, включително предвиденото в чл. 2, ал. 5 от нея, същото не е
прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Отхвърля, като погасени по давност, предявените от „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от ..... Н.
Б. и С. П., искове за признаване на установено по отношение на Л. Б. П. от гр.
С., ул. „.....” № , ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от
800 лева – просрочена и непогасена главница по Договор за издаване на
кредитна карта № ...... от ..... г., изменен и допълнен с Анекс от 06.02.2008 г.,
сумата от 4116,46 лева – непогасена договорна лихва за периода от 19.03.2009
г. до 15.10.2020 г., дължима на основание т. 6 от Анекс/06.02.2008 г. към
Договора за кредит, сумата от 2577,12 лева – непогасена наказателна лихва за
периода от 07.04.2009 г. до 19.07.2015 г., дължима на основание т. 6.1 от
Анекс/06.02.2008 г. към Договора за кредит, сумата от 1,56 лева - законна
лихва за периода 16.10.2020 г. до 22.10.2020 г., сумата от 60 лева – разноски
за връчване на покана за предсрочна изискуемост и сумата от 39 лева –
годишна такса за поддръжка, дължима на основание т. 9 от договор за кредит.
Осъжда „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37,
4
представлявано от ..... Н. Б. и С. П., да заплати на Л. Б. П. от гр. С., ул. „.....” №
, ЕГН **********, сумата от 1200 лева, представляваща направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5