Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С Решение № 126/27.07.2011г., постановено по гр.д. № 127/2011г. РС П. е прекратил брака между Т. Ц. П. и М. Г. П. с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, като е постановил, че вината за разстройството на брака принадлежи на мъжа. Постановено е след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име- Л.. Със същото решение ползването на семейното жилище в гр. П., ул.”И. З. „ № .. е предоставено на М. Г. П.. Против това решение само в частта му относно предоставяне ползването на семейното жилище е постъпила въззивна жалба от Т. Ц. П.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен акт в обжалваната му част. Твърди се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не са съобразени обстоятелствата по чл.56,ал. 5 от СК. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд относно това къде живее жалбоподателят са неправилни. Навежда се довод, че собственикът на семейното жилище на страните – тяхната дъщеря- притежава само „голата собственост„ върху него и е без значение кому от двамата й родители, притежаващи правото на ползване върху имота, ще бъде предоставено то. Тъй като жалбоподателят не разполагал с друго жилище, а имал и тригодишно дете, следвало на него да бъдат осигурени нормални условия за живот. Без значение било обстоятелството, че детето на жалбоподателя е плод на брачната му изневяра. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение само в частта му относно предоставяне на семейното жилище и предоставяне ползването на жилището на жалбоподателя. Ответникът по жалбата заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Твърди се, че след като вината за разтрогване на брака между страните принадлежи изцяло на ищеца- жалбоподател във въззивното производство, то този факт правилно е взет предвид от съда при решаване на спора за семейното жилище. Налице били непримирими отношения между страните, за което свидетелствало и воденото производство по ЗЗДН. Претендира се решението да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка на обжалваното решение относно неговата валидност и допустимост, при което констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. По същество решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. С исковата си молба ищецът е предявил иск за разтрогване на брака му с ответницата, като при предявяване на иска въпросът за предоставяне ползването на семейното жилище не е поставен за разглеждане. В последствие след депозиране на отговора от страна на ответницата, ищецът претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, като сочи, че за него е налице жилищна нужда, понеже живее на квартира с приятелката си и общото им дете. Решението на първоинстанционния съд за прекратяване на брака между страните и по въпроса за това чия е вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка, е влязло в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК то обвързва настоящия състав. От данните по делото се установява, че страните по същото са били дълги години във фактическа раздяла, както и че ищецът -сега въззивник е установил трайна връзка с друга жена, с която имат свое дете, родено през 2008 година. По делото е доказано, че семейното жилище на страните е собственост на тяхната дъщеря, като двамата вече бивши съпрузи имат учредено в тяхна полза право на ползване върху имота. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели отношенията между страните са непримирими и те очевидно не може да съжителстват заедно в семейното жилище. Този факт се потвърждава и от приложената към делото заповед от 28.03.2011г. на РС П., издадена по реда на ЗЗДН против ответника- въззивник, с която същият е задължен да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо въззиваемата и е отстранен от семейното жилище за период от пет месеца, считано от връчване на заповедта. Свидетелят С. – живущ в съседство на спорното жилище, сочи, че след раздялата между страните то е ползвано от ответницата и дъщеря им- Д.. В последствие дъщерята на страните отишла да живее на друго място, а в жилището от няколко месеца не влизал никой. Според свидетеля въззивникът живеел на квартира. Свидетелката Ц.- дъщеря на страните- сочи, че баща й разполага с ключ от семейното жилище и при всяко негово посещение там стават скандали между него, майка й и самата нея, тъй като и тя живеела в жилището. Твърди, че въззивникът живее при своята майка, която я осведомила за раждането на детето му. Тези данни от фактическа страна обосновават извода за правилност на първоинстанционното решение в частта му отн¯сно предоставяне ползването на семейното жилище на страните. От брака си те нямат ненавършили пълнолетие деца, а и жилището е собственост на трето лице, поради което в случая намира приложение разпоредбата на чл. 56,ал.5 от СК. Съгласно тази разпоредба при решаване на въпроса кому да предостави ползването на семейното жилище съдът съобразява вината, здравословното състояние на страните и други обстоятелства. В случая първоинстанционният съд е взел предвид не само вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, която безспорно лежи върху съпруга, но и всички други релевантни обстоятелства. Преценена е и жилищната нужда на страните, както и техните взаимоотношения. Съобразявайки всички факти съдът е достигнал до правилен извод, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ответницата- въззиваема в настоящото производство. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК . Оплакванията, депозирани в жалбата на въззивника и тези, изтъкнати от него в съдебно заседание пред въззивния съд , са неоснователни. На първо място, въпросът къде живее собственикът на семейното жилище в случая е без правно значение. Дъщерята на страните притежава само т.нар. „гола собственост „ върху имота, понеже в тяхна полза е учредено право на ползване върху целия имот. Обстоятелството, че дъщерята на страните също обитава жилището не е изтъквано като довод в полза на ответницата от първоинстанционния съд. Това, че въззивникът има ново семейство и е задължен да осигури нормални условия на живот за детето си, не му дава никакво предимство при предоставяне ползването на семейното жилище. Горните задължения са му вменени като такива от закона. От друга страна предоставянето на семейното жилище на въззивника с горния мотив в би било в крещящо противоречие с моралните норми на обществото. Това е така, понеже жилищната нужда на въззивника произтича от факта, че той следва да осигури жилище на новото си семейство, формирано по време на брака му с въззиваемата. Брачната изневяра представлява едно от най-тежките брачни провинения. Да се предостави ползването на семейното жилище на ищеца в този случай би било равнозначно на това съдът да го поощри за противобрачното му поведение. Вярно е, че малолетното дете на въззивника има право на нормални условия на живот, но това не бива да става за сметка интересите на въззиваемата, за която такова задължение спрямо детето –плод на изневярата на нейния вече бивш съпруг не съществува. Горните фактически и правни констатации мотивират съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Решението не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и е постановено при спазване на процесуалните правила. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 400лв., представляваща разноски за водене на делото пред въззивната инстанция. Водим от горното ,Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 126/27.07.2011г., постановено по гр.д. № 127/2011г. РС П. в частта му, с която ползването на семейното жилище на страните по делото – Т. Ц. П., ЕГН * и М. Г. П./Л./,ЕГН *, находящо се в гр. П., ул. „ И. З. „ № .., е предоставено на М. Г. П./Л./ ОСЪЖДА Т. Ц. П., ЕГН * да заплати на М. Г. П./Л./,ЕГН * сумата от 400лв./четиристотин лева/ разноски за водене на делото пред въззивния съд. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |