№ 3
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513960 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника Н. М. Д. по изпълнително дело
№20218560400875 на ЧСИ Б.Б.а, рег. №856 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител,
обективиран в разпореждане от 09.08.2019 г. да бъдат намалени приетите за събиране
разноски по Тарифата към ЧСИ от 151,78 лв. на 88,68 лв. с ДДС и заличаване на сума в
размер на 5,00 лв., представляваща неолихвяеми вземания. Излага оплаквания, че ЧСИ не е
изложил никакви мотиви при постановяване на обжалвания отказ за намаляване на
разноските. Твърди, че изпълнителното дело е образувано за дълг в размер на 238,95 лв. и
разноски в размер на 100,00 лв. за процесуално представителство, като дължимите суми са
заплатени в срока за доброволно изпълнение. Счита, че пропорционалната такса по чл.26
ТТРЗЧСИ следва да бъде в размер на 40,68 лв. с ДДС, а не посочената в поканата за
доброволно изпълнение 151,78 лв., а при добавяне на таксите за образуване и връчване на
покана за доброволно изпълнение сумата би могла да нарасне до не повече от 88,68 лв.
Предвид изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да
измени постановлението за разноските, съгласно направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД не е подал възражение в законовия
срок.
ЧСИ Б.Б.а е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в
които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че на длъжника са му
начислени авансови такси за образуване на изп. дело, за извършване на справки, за
изпращане на покана за доброволно изпълнение, за налагане на запори на банкови сметки и
за заплащане на държавна такса за извършване на справка. Излага, че размерът на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ е определен въз основа на материалния интерес, който е 584,63 лв., а
неолихвяемото вземане в размер на 5,00 лв., представлява заплатена от взискателя държавна
такса за издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
1
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
Въз основа на молба за образуване на изп. дело, вх. №14274/21.04.2021 г., подадена
от „Т.С.“ ЕАД, и въз основа на представен в оригинал изпълнителен лист, издаден на
06.04.2021 г. от СРС, ІІ ГО, 79 състав вр. решение №371839 от 27.03.2018г. по гр.д.
№33162/2016 г. е образувано по описа на ЧСИ Б.Б.а, изп.д. №20218560400875 срещу
длъжника Н.М.. Предмет на образуваното изпълнително производство парично притезание в
полза на взискателя, обективирано в посочения изпълнителен титул. Според приложения по
делото оригинал на изпълнителен лист, длъжникът е осъден да заплати сумата от 22,40 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №74849/2015 г., както и сумата от
216,55 лв., представляваща разноски по гр.д. №33162/2016 г.
С молбата за образуване взискателят е претендирал и разноски по повод образуването
и процесуалното представителство по изп. дело, а именно: юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 лв., както и държавна такса за издаване на изпълнителен лист от 5,00 лв.
Авансово заплатените такси от взискателя при образуване на изпълнителното дело са
в размер на 108,00 лв. с ДДС, относно т.1 (24,00 лв. с ДДС) , т.З (6,00 лв. с ДДС - 4 бр.), т.4
(12,00 лв. – 4 бр.) , т.9 (18,00 лв. с ДДС - 2 бр.), като допълнителни разноски са начислени
2,50 лв. по т.31 (2,50 лв. - такса за справка в Регистър на банковите сметки и сейфове-РБСС)
ТТРЗЧСИ и 1,50 лв. по т.31 (пощенски и/или куриерски услуги – 2 бр.).
Съгласно ЗЧСИ, за заплатените от взискателя авансови такси и разноски по делото са
издадени следните сметки: №******* г.; сметка №*******1 г.; сметка №*******.; сметка
№******* г. и сметка №******* г.
Видно от удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки,
изх. № 220372101615701/26.04.2021 г., издадено от ТД на НАП-София, длъжникът по
делото няма публични задължения.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил
извършването на конкретни действия и способи на изпълнение, а именно: да бъде
извършена справка в РБСС, като при наличието на такива - да бъде наложен запор на
вземания по тях; да бъде извършена справка в НОИ. Взискателят по изп. дело е възложил на
ЧСИ Б.Б.а правомощията по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от извършената справка за наличие на трудови правоотношения, с длъжника
Н. М. Д. към момента на образуване на изп. дело няма съществуващо трудово
правоотношение.
На 22.04.2021 г. е извършена справка в РБСС при БНБ. Установено е, че Н. М. Д.
притежава разкрити банкови сметки в „ПИБ“ АД и „Изипей“ АД.
На 10.05.2021г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, изх.
№15327/10.05.2021 г., с което ЧСИ Б.Б.а е уведомила длъжника за образуваното изп. дело,
размера на процесното вземане, дължимите такси и разноски, както и за наложените
обезпечителни мерки. Към поканата ЧСИ е приложила и копие от изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изп. дело срещу Н. М. Д..
В изпълнение на чл.428 ал.2 ГПК в поканата за доброволно изпълнение на длъжника
са съобщени извършените изпълнителни действия, а именно: запор върху вземанията по
разкрити сметки на длъжника чрез изготвени от ЧСИ запорни съобщения, както следва:
„ПИБ“ АД и „Изипей“ АД, съгласно което ЧСИ е наложил запор върху вземанията на
длъжника по всички притежавани банкови сметки, сметки/микросметки, до размера на
дължимата сума по изп. дело.
Длъжникът е уведомен за наложените запори с поканата за доброволно изпълнение,
изх. №15327/10.05.2021 г., връчена на 16.07.2021 г. от служител на куриерска фирма „
МиБМ Еспрес“ ООД.
2
По така наложените запори са постъпили отговори в изпълнение на чл.508 ГПК от
трети задължени лица, като отговорът на „ПИБ“ АД, вх. №16852/20.05.2021 г. е, че по
откритите сметки има наложени предходни запори и няма наличност по сметката, а
отговорът на „Изипей“ АД, вх. №16660/17.05.2021 г., е, че признават вземането. На
14.05.2021 г. е извършен паричен превод по сметката на ЧСИ Б.Б.а от страна на третото
задължено лице „Изипей“ АД в изпълнение на запорно съобщение, изх. №15330/10.05.2021
г. в размер на 400,80 лв., а на 13.09.2021 г. е постъпила сума от „Изипей“ АД в размер на
184,63 лв. в изпълнение на запор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния
изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от
частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР
№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника
за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа
на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни
задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за
доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 16.07.2021 г., видно от
приложеното по изп. дело известие за доставяне. В поканата сумата за такси и разноски по
изпълнителното дело са включени 151,78 лв. При връчване на поканата за доброволно
изпълнение на 16.07.2021 г. двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК, за обжалване на
разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ, приключва на
30.07.2021 г.
Първоначалните такси, които е събрал съдебният изпълнител авансово от взискателя,
са в размер на 108,00 лв. с ДДС и напълно съответстват в количествено отношение с
извършените от него действия по хода на производството, проучване на имущественото
състояние на длъжника и налагането на обезпечителни мерки на последното. Впоследствие
на по-късен етап от изпълнителното производство са начислени още 18,70 лв. с ДДС такси и
разноски. Наложените такси са изцяло съобразени с предвидените в разпоредбите на
ТТРЗЧСИ размери. Съдебният изпълнител е издал сметки по чл.79 ЗЧСИ за повечето
начислени такси и разноски, както вече бе отбелязано. По отношение на тези от тях,
извършени на основание чл.31 ТТРЗЧСИ, е приложил извлечение от банковите сметки за
наредените от него суми за заплащане на такси. Така сумите, за които са издадени сметки по
чл.79 ЗЧСИ, са в общ размер на 126,70 лв. с ДДС. Видно от протокола за погасяване, в
кориците на изпратеното копие на изп. дело не е приложена сметка с №**********. В чл.79
ал.1 ЗЧСИ няма задължение за прилагане на сметките по изпълнителните дела, а за тяхното
издаване от ЧСИ (решение №33 от 31.03.2016 г по гр.д. №3271/2015 г., ІV ГО на ВКС). От
изброените в същия протокол погасени такси и разноски не са представени сметки за
начислени по ТТР към ЗЧСИ такси т.4 – 3 бр., т.5 – 2 бр. и за т.26. Общият размер на
последните е 124,67 лв. с ДДС, от които 84,00 лв. с ДДС – обикновени такси, и 40,67 лв. с
ДДС – пропорционална такса по т.26. Съгласно чл.435 ал.2 ГПК, съдебният изпълнител е
длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй
като той има право да обжалва постановлението за разноските, които включват всички такси
и разноски по изпълнението, дължими от него. Дори ЧСИ в настоящото производство да не
3
е издал сметка по чл.79 ал.1 ЗЧСИ с посочване на основанието и размера на всяка отделна
такса, каквото е изискването на чл.79 ал.2 ЗЧСИ, нарушението на разпоредбите на
посочените норми представлява дисциплинарно нарушение (решение №366 от 12.01.2015 г.
по гр.д. №4597/2014 г., ІV ГО на ВКС). Изложеното не сочи към липса на основание за
начисляване на процесните такси, тъй като по делото са налице доказателства за извършване
на таксуваните действия (изпращане по пощата и лично връчване на книжа). Общият размер
на сумите за извършени действия от съдебния изпълнител, независимо дали са издадени
сметки или не са, надхвърля посочения в протокола за извършено погасяване.
В процесния случай съдебният изпълнител е приложил един принудителен
изпълнителен способ – запор на банкови сметки, който е наложен заедно с изпращане на
поканата за доброволно изпълнение по пощата, но от обратната разписка се установява, че
опитът за връчване е бил неуспешен. От съставения от съдебния изпълнител протокол за
погасяване и от отговора на „Изипей“ АД по наложения запор на вземания е видно, че сума
в размер на 400,80 лв. е преведена на ЧСИ още преди редовното връчване на поканата за
доброволно изпълнение на длъжника и изтичане на срока за доброволно изпълнение. Следва
да се вземе предвид и процесуалното поведение на съдебния изпълнител, който не е дал
възможност на длъжника доброволно да погаси задълженията си по изпълнителния титул.
ЧСИ е връчил на третите лица „Първа Инвестиционна банка“ АД и „Изипей“ АД запорни
съобщения на 19.05.2021 г. Смисълът, заложен в правната норма на чл.507 ГПК, е да се
обезпечи вземането, предмет на изпълнителния титул, но и да се даде възможност на
длъжника да плати в срока за доброволно изпълнение. Затова запорът на вземания по
банкови сметки по същността си е „обезпечителен“. Едва при липса на доброволно
изпълнение след изтичане на законовия 14-дневен срок съдебния изпълнител има
правомощието да иска да му бъдат преведени запорираните суми, да извършва
разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за което е разпоредбата на чл.428
ал.2 ГПК, съгласно която поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение
към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към
принудително изпълнение. Преди изтичане на 14-дн. срок (в случая на 30.07.2021 г.) ЧСИ е
наложил запора на банкови сметки с разпореждане да му бъдат преведени указаните суми и
е получил същите по сметката си. В срока за доброволно изпълнение законът позволява на
съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на дълга, без да извършва
имуществено разместване. Тъй като обаче в срока за доброволно изпълнение не са събрани
дължимите суми и не е последвало доброволно изплащане на остатъка от дълга, то
последващите изпълнителни действия, представляващи сурогат на доброволното
изпълнение, са основателно предприети и всички такси, свързани с извършването им са
дължими.
Разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за
изпълнението по смисъла на чл.79 ал.1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител
извън сумите по изпълнителния лист. Тези разноски обаче възлизат на 5,00 лв. - проста
държавна такса за издаване на изпълнителния лист, без банкови или други такси и
комисионни, които не представляват разноски по изпълнението. Пропорционална такса
върху таксата от 5,00 лв. също не следва да се начислява - арг. и от забележка 4 към т.26
ТТРЗЧСИ.
По отношение на оспорването на размера на пропорционалната такса по т.26
ТТРЗЧСИ жалбата също е неоснователна. Разпоредбата на т.26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 ал.1 ГПК, поради което те се
4
събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително
действие (решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г., ІV ГО на ВКС). Поради това,
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство се включват, както в понятието „материален интерес“ по
смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26
ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие -
чл.78 ал.1 т.1 ЗЧСИ).
Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ правилно е
постановил отказ за намаляване на таксите и разноските по изпълнението и за премахване
на таксата за издаване на изпълнителен лист, поради което жалбата следва да бъде оставена
без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника Н. М. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „******* по изпълнително дело
№20218560400875 на ЧСИ Б.Б.а, рег. №856 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител,
обективиран в разпореждане от 09.08.2019 г., да бъдат намалени приетите за събиране
разноски по ТТРЗЧСИ от 151,78 лв. на 88,68 лв. с ДДС и заличаване на сума в размер на
5,00 лв., представляваща неолихвяеми вземания.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5