№ 931
гр. Перник, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720102488 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
10655/16.05.2024 г от Л. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. *****,
общ.******** , с.*******, ул.******** № ** чрез пълномощника си
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под
№ *********, с адрес на упражняване на дейността: гр.*****, бул.**********
*********** № ***-*, ст.*, офис *-*, представлявано от Д. М. М. – управител
срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“ бул."Джавахарлал Неру" №
28, ет. 2, ап. 40-46 и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от П.Б.Д..
С цена на иска – 5 лв. – частичен иск от общо 400лв.
Като видно от петитума на исковата молба, се иска от съда да
постанови решение, с което:
1. да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
нищожността на договор за паричен заем № 4100201 от 26.03.2021 г. между
Л. Т. Д. ЕГН ********** и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46,
1
представлявано от Г.Т.Т.
2.да се признае за установено в отношенията между Л. Т. Д. ЕГН **********
и"Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" №
28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от управителят
П.Б.Д., че сключеният между тях Договор за поръчителство № 4100201 е
нищожен
3. да осъди на основание чл.55 ал.1 предл. 1 ЗЗД - ответникът"Файненшъл
България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София
1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център",
етаж 2, офис 40- 46, представлявано от управителят П.Б.Д.
да заплати на Л. Т. Д. ЕГН ********** гр.***** общ.******* с.********
ул.******* ** и чрез адв.Д.М. САК
Сумата 5 лв.- частичен иск от общо 400лв.-представляваща
недължимо платена по нищожен договор за поръчителство № 4100201
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
Както и направените разноски по делото
Съдът е уважил направените с исковата молба доказателствени искания , а
именно :
- на основание чл.190 ГПК е задължил ответните дружества да
представят по настоящето дело цялото кредитно досие по Договор за
поръчителство № 4100201, справки от счетоводството за размера на
задълженията по договор,разписки и платежни нареждания от ищеца за
погасени вноски извадки от счетоводни книги, копие от Договор за паричен
заем № 4100201 , погасителен план и СЕФ
-по делото е допусната СИЕ с вещо лице счетоводител, със задача по
исковата молба
-на ищеца е било издадено съд.удостоверение което да послужи пред
Дирекция Регистри при БНБ за снабдяване с посочената в исковата молба
информация
Ответната страна ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е депозирала
отговор в срока по чл.131 ГПК-
Искат съединяване на производства които са между едни и същи страни
на основание чл.213 ГПК , с прилагане на гр.дело № 2489/2024 и гр.дело №
2490/2024г. на ПРС
Считат предявените искови претенции спрямо тях за неоснователни
2
Претендират разноски
ФАКТИ И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ :
Ищецът твърди, че на посочената дата е сключил с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за предоставяне на паричен заем № 4100201 в
размер на 1000 лева
Съгласно чл. 4 от договора за заем същият следвало да бъде обезпечен .
На същата дата между ищеца и ответника било сключено съглашение,
именувано като „договор за поръчителство“ № 4100201, по силата на който
„Файненшъл България“ ЕООД поел задължение да обезпечи пред
кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД изпълнението на договора за
паричен заем, срещу което – е налице упълномощаване да събира в тяхна
полза сумите по процесния договор
Съгласно чл.3 ал.1 от договора за поръчителство – възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя, като Изи Асет Мениджмънт АД единствено е
овластено да приеме плащането / фактически да получи паричните средства за
възнаграждението, което след това да предаде на поръчителя /
Предвид това, Файненшъл България ЕООД е материално легитимирано
да отговаря по процесната претенция
Твърди, че е погасил изцяло процесния кредит. Изложени са подробни
съображения за нищожност на договора, поради липса на основание с оглед
липсата на насрещна услуга за потребителя, сключването му в противоречие с
чл. 138 ЗЗД – между длъжник и поръчител, вместо страна по договора да е
кредиторът.
Оспорва действителността на договора с твърдение за противоречието му
с добрите нрави и заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Изложени са съображения за недействителност на основното съглашение
с кредитора, както и клаузата от договора за заем, предвиждаща
предоставянето на обезпечение.
В подадени в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговори, двете ответни
дружества изразяват становище за неоснователност на иска и моли същият да
бъде отхвърлен.Поддържа се , че:
- договорът за потребителски кредит е сключен изцяло в изпълнение и
спазване на императивните законови изисквания по чл.11, ал.1, т.10, чл.19,
3
ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПК и в този смисъл не са налице основания по см. на чл.
26 ЗЗД - за неговата нищожност или за обикаляне на закона.
-насрещните престации не са явно нееквивалентни, доколкото ответникът
поема задължението да отговаря за задълженията на заемател и е сторил
информиран избор.
-изразяват становище за неотносимост на доводите относно
действителността на договора за кредит и свързаното с него поръчителство.
Претендират разноски.
Съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД :
- за прогласяване за нищожна на договор за паричен заем № 4100201 /
26.03.2021 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
-както и за прогласяване за нищожността на договор за поръчителство №
4100201/26.03.2021 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“
ЕООД.
- Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл.
първо ЗЗД за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца
сума в размер на 5,00 лева, частично от 400,00 лева.
Обстоятелства, които се признават от страните са -
Сключването на договор за потребителски кредит № 4100201 от
23.06.2021 година между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и на договор
№ 4100201/23.06.2021 година между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД.
ИЩЕЦЪТ не носи доказателствена тежест по предявения иск за
нищожност, освен обосноваване на правния си интерес, тъй като отговорът на
въпроса относно недействителността на договорната клауза се съдържа в
съответната материалноправна разпоредба. ИЩЕЦЪТ следва в условията на
пълно и главно доказване да установи, че в обективната действителност са се
осъществили следните материални предпоставки (юридически факти) по иска
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - процесната сума (не по -
малко от 5,00 лева) е заплатена от него над дължимото по Договора за кредит
и е получена от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. ОТВЕТНИЦИТЕ
следва да установят пълно и главно, че договорите са валидни, а „Файненшъл
България“ ЕООД и основанието да получи сумата от 5,00 лева, ако ищецът
4
докаже плащането.
Съдът изрично е указал на страните, че служебно следи за
неравноправни клаузи в договори, сключени между търговец и потребител,
както и че следи за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от
тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГТК.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор за
потребителски кредит и начина на сключването му, приложими са
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото се установи, че на посочената дата ищецът е сключил с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за предоставяне на паричен заем №
4100201 в размер на 1000 лева
Съгласно чл. 4 от договора за заем същият следвало да бъде обезпечен .
На същата дата между ищеца и другия ответник е сключено съглашение,
именувано като „договор за поръчителство“ № 4100201, по силата на който
„Файненшъл България“ ЕООД поел задължение да обезпечи пред
кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД изпълнението на договора за
паричен заем, срещу което – е налице упълномощаване да събира в тяхна
полза сумите по процесния договор
Съгласно чл.3 ал.1 от договора за поръчителство – възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя, като Изи Асет Мениджмънт АД единствено е
5
овластено да приеме плащането / фактически да получи паричните средства за
възнаграждението, което след това да предаде на поръчителя /
Предвид това, Файненшъл България ЕООД е материално легитимирано
да отговаря по процесната претенция
Ищецът твърди, че е погасил изцяло процесния кредит. Изложени са
подробни съображения за нищожност на договора, поради липса на основание
с оглед липсата на насрещна услуга за потребителя, сключването му в
противоречие с чл. 138 ЗЗД – между длъжник и поръчител, вместо страна по
договора да е кредиторът.
Оспорва действителността на договора с твърдение за противоречието му
с добрите нрави и заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Изложени са съображения за недействителност на основното съглашение
с кредитора, както и клаузата от договора за заем, предвиждаща
предоставянето на обезпечение.
По делото са приети като писмени доказателства представените от
ответника и третото лице документи и постъпилата справка от БНБ.
На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение по размер, чрез
неговото увеличаване на предявения осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, като
същия да се счита предявен за сумата от 278,56 лева, който иск вече не е
частичен, а представлява пълния размер на вземането.
С оглед представената от ответника справка съдът е отделил за
безспорно обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника по
процесния договор възнаграждение за поръчителство в размер на 278,56
лева.
По делото безспорно се установяват - сключване на договор за паричен
заем както и договор за поръчителство с ответника, обезпечаващ договора за
заем.
Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство е сключен във
връзка с договора за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
ищеца
Ответникът по договора за предоставяне на гаранция - „Файненшъл
България" ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде
гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи
Асет Мениджмънт" АД с наредител - потребителят, с цел гарантиране за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението
на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/.
Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта
и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в случай че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора
за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение - поръчителство
от две физически лица или банкова гаранция.
6
За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта
„Файненшъл България" ЕООД е уговорено възнаграждение, платимо от
потребителя разсрочено, на вноски на уговорените в договорите падежни дати
/чл. 3, ал. 1/.
„Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема плащания и за
гаранта - ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че
заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по
договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват
задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.
Процесните договори са потребителски - страни по него са потребител
по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
В настоящото производство липсва каквато и да е индиция сумата по
предоставения паричен заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на доверителя ми, то моля да приемете, че средствата,
предоставени по договора за паричен заем са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК тоест процесните договори се подчиняват на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът трябва да изследва
релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа операция.
Следователно при множество правоотношения, когато те са със
свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се
гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на
императивните правила на закона и добрите нрави.
Видно от Търговски регистър, едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България" ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т.
5 от ДР на ТЗ.
Следователно уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал.
2 ЗПК.
Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
7
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при анализа на процесните правоотношения, е видно,
че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
% от взетата сума.
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са
нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
На следващо място, макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок
от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за
кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на
договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК
В този смисъл е и наличната съдебна практика –
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа
на СГС, II-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на
СГС, Ш-Б въззивен състав и др.
Същевременно, договорите, сключени между потребителя и "Изи Асет
Мениджмънт" АД, и договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл
България" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договорите за потребителски кредит неминуемо
8
рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията.
В този смисъл е и съдебната практика –
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС,
Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г.,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.).
Видно от двата договора е, че са подписани от едно и също лице като
представител на дружеството гарант и на заемодателя.
Предвид гореизложеното, съдът следва да уважи така предявените
искове и присъди направените разноски съгласно списък на разноските, който
е представен по делото.
По разноските:
Съгласно представения списък, съдът приема, че ищецът е сторил
разноски в размер на :
сумата 25 лв. за държавна такса 5 лв. за съд.удостоверение
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. Д. М. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В случая с оглед цената на 3 те иска възнаграждението следва да бъде
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения в размер на 400 лв. или 3 по 400лв. – общо 1200лв. / като
съдът го редуцира от поисканите 3 по 480лв. общо 1440лв., поради липсата на
правна и техническа сложност, както и еднотипност / копи-пейст, с оглед
еднотипност на заведените от същия за същия ищец дела, в частност в ПРС и в
общност – в др.съдилища / на изготвяните писмени документи от адвокат-
пълномощника / т.е. уважава искането за разноски на адвоката на ищеца до
размера 1200лв.
Разноските следва да се търсят солидарно от двамата ответници
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
нищожността на договор за паричен заем № 4100201 от 26.03.2021 г. между
Л. Т. Д. ЕГН ********** и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул.
9
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46,
представлявано от Г.Т.Т.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. Т. Д. ЕГН
********** и"Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал
Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от
управителят П.Б.Д.,че сключеният между тях Договор за поръчителство №
4100201 е нищожен
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл. 1 ЗЗД "Файненшъл България”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к.
"Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис
40- 46, представлявано от управителят П.Б.Д. да заплати на Л. Т. Д. ЕГН
********** гр.***** общ.******* с.******** ул.******* ** и чрез адв.Д.М.
САК-
Сумата 278.56 лв.-представляваща недължимо платена по нищожен
договор за поръчителство № 4100201 сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите
Както и ОСЪЖДА СОЛИДАРНО "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46,
представлявано от Г.Т.Т.
И "Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" №
28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от управителят
П.Б.Д. –
ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Т. Д. ЕГН ********** направените разноски по
делото- сумата 25 лв. за държавна такса 5 лв. за съд.удостоверение
ОСЪЖДА СОЛИДАРНО "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал
Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от Г.Т.Т.
И "Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" №
28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от управителят
П.Б.Д.
ДА ЗАПЛАТЯТ сумата 1200 лв. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. по 3 те предявени
иска – на адв.Д. М. по гр.дело № 2488/2024г. по описа на ПРС
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11