МОТИВИ към Присъда № 34/14.12.2017г.
по НОХД № 97/2017г.
по описа на РС-Исперих
Районна прокуратура – Исперих е обвинила:
Х.А.Х. ,
ЕГН: **********,***
в това, че на 02.04.2014г., в гр.И, обл.Р, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у С.Н.С.
***, оторизирано лице на „Т“ ООД гр.И за „Б П П Ф“
ЕАД гр.С, заблуждение и с това причинил имотна вреда на „Б П П Ф“ ЕАД гр.Св размер на 2390.00(две хиляди триста и деветдесет) лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Подсъдимият Х.Х. не се явява в съдебно заседание
и производството се води в негово отсъствие по реда на чл. 269 НПК.
Защита в лицето на назначения служебен защитник адв.С.Д. ***, пледира за налагане на наказание малко над
минимума, като счита, че не само подсъдимия е виновен за причинената
имуществена вреда.
Представителят на РП - И поддържа обвинението от
фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на
наказание „Лишаване от свобода” в
размер над минималния, към средния, което да бъде изтърпяно ефективно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.А.Х. е роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, женен, с
основно образование, неработи, осъждан.
Към месец април 2014г. подсъдимият живеел в с.Д и
познавал свидетелите А.Б., М.М. и М.И., с които бил в
близки приятелски отношения. На 02.04.2014г. той се срещнал в центъра на с.Д
със свидетелите М.И. и М.М. и тримата решили да
отидат до гр.И с автомобила на св.М.М.. Тръгвайки, подс.Х. предложил първо да минат през с.Тъкач, за да вземат
св.А.Б.. Обяснил, че искал да говори с него и да го убеди да свири на сватбата
на сина му, тъй като свидетелят бил музикант. Тримата отишли в с.Тъкач,
намерили къщата в която живеел св.Б., но майка му обяснила, че бил в с.Пристое.
Подсъдимият и двамата свидетели открили св.Б. на бензиностанцията в с.Пристое и
Х.Х. го убедил да дойде с тях до гр.Исперих. Обяснил
му, че ще го наеме за музикант на сватба и трябвало да го снимат. В тази връзка
го попитал дали си носи личната карта. Св.Б. се съгласил и четиримата тръгнали
с автомобила на св.М.М.. По пътя купили алкохол и
дали на св.Б. да пие. След като пристигнали в гр.Исперих, паркирали автомобила
в една странична уличка в близост до магазин „Тавис“,
в центъра на града. Подс.Х. взел личната карта на св.Б.,
като му обяснил, че му е необходима за изготвяне на поканите за сватбата, на
която щял да свири и заедно със св.М.И. отишли в магазин „Тавис“,
а свидетелите А.Б. и М.М. останали да чакат в
автомобила.
В магазина се продавала бяла и черна техника, като стоките можело да
бъдат закупени и на изплащане, след като се сключел договор за лизинг с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София, на когото магазин „Тавис“ бил търговски партньор работел. Св.С.С. работел в магазина като продавач-консултант и бил оторизиран
служител за сключване на договори за финансиране на стоки. Подс.Х.
познавал св.С.С. и знаел процедурата за закупуване на
стоки на изплащане. След като влязъл в магазина със св.М.И., подсъдимият отишъл
при св.С.С. и му подал личната карта на св.А.Б., като
му казал да провери дали има изтеглени кредити на негово име. Св.С. я проверил
и уведомил подсъдимия, че А.Б. не бил теглили кредити, бил „чист“. Тогава
подсъдимият поръчал на свидетеля да изготви документите за кредит. След като
св.Б. бил одобрен за стоков кредит, Договора за потребителски кредит CREX 10664923 от 02.04.2014г., застрахователен
сертификат CREX 10664923 от 02.04.2014г., декларация за предоставяне
на лични данни от същата дата и фактура № **********/02.04.2014г. били
подписани от подс.Х. с преправен подпис, вместо св.А.Б..
Подсъдимият платил и първоначалната вноска. Сумата на дадения кредит била в
размер на 2 390.00лв. за покупка на климатик „Фиджицу“. Като разбрал, че за доставка на климатика са необходими 15 дни, подс.Х.
поискал в замяна за тази сума да му дадат два лаптопа и един телевизор. Тези
стоки той получил вместо св.А.Б., след което подсъдимият и св.М.И. ги
натоварили в автомобила на св.М.М. ***. Междувременно
Х.Х. върнал на св.А.Б. личната карта, оставили го в
с.Тъкач, а стоките подсъдимият отнесъл в дома си. На следващия ден св.М.М. отишъл при подс.Х.Х., натоварили стоката и я отнесли в заложна къща в гр.Нови
Пазар, където я заложил срещу пари. От получената сума дал 100.00лв. на св.М.М. за транспортни разходи.
След около месец
от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр.София потърсили св.А.Б., тъй като не
бил плащал вноските си по кредита. Тогава свидетелят разбрал, че е бил ощетен
от измамливите действия на подс.Х. и подал жалба в
МВР. Било образувано досъдебно производство.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза е видно, че обща стойност на насените щети на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София по процесния
договор за кредит, възлизат на сумата от
2 390.00лв..
От заключенията на вещото лице по назначените по
делото съдебно-графологически експертизи е видно, че подписите
в графите „кредитополучател“, „застрахован“, „подпис на кредитополучателя“ и
„получил“ в цитираните по-горе документи не са положени от с.А.Б..
Изложеното
се установява от показанията на свидетелите А. Бекир, М.М., М.И., С.С. и П.С., които са подробни, логични, последователни и непротиворечиви, като взаимно
са допълват,
както и от писмените доказателства по делото.
Въз основа на така изложеното съдът направи следните правни изводи:
Авторството на престъплението и начина, по който е извършено, се установява
категорично от свидетелските показания. Видно е както от показанията на св.А.Б.,
така и от показанията на свидетелите М.М. и М.И., че
на процесната дата подс.Х.
е предложил да отидат до гр.Исперих, като по пътя вземат и св.Б.. Негова е била
и идеята да заблудят св.Б., че им бил необходим във връзка с изготвяне на покани
за сватба, на която той щял да бъде музикант. Възползвайки се от ниската степен
на образованост на св.Б. и след като му дал да употреби голямо количество
алкохол, подс.Х. взел личната карта на свидетеля и я
представил пред св.С. с искане да бъде одобрен за стоков кредит. В последствие,
когато св.С. заявил, че св.Б. е одобрен за кредит, именно подсъдимият подписал
документите вместо св.Б.. В тази насока са показанията както на св.М.И., който
заявява, че Х.Х. е подписал документите, като е
гледал от личната карта на св.Б. подписа му, така и на св.С.С.,
който твърди, че документите се подписват от лицето, с което е сключен
договора. Действително св.С. заявява, че не познава св.Б. и не си спомня дали е
бил клиент на магазина, но обяснява това с големия брой клиенти, които са
минали покрай него през годините.
От друга страна категорично се установи, че подс.Х.
с измамливи действия е взел личната карта на св.А.Б. и я е представил пред св.С.,
за да бъде сключен договор за стоков кредит, след което именно подсъдимия е
взел стоките – два лаптопа и телевизор, вместо посочения в договора климатик и ги е отнесъл в дома. В тази насока са отново
показанията на свидетелите М.М., М. И. и А.Б.. И
тримата твърдят, че именно подс.Х. е взел стоката.
Св.А.Б. не може да посочи какви точно стоки са донесли от магазина подсъдимия и
св.М.И., но тази празнота в неговите показания се допълва от изложеното от
другите двама свидетели. Отделно св.С. посочва, че е възможно да се замени
първоначалната стока, посочена в договора, с друга стока по желание на клиента.
След като е подписал договора за стоков кредит и е взел стоките вместо св.Б., подс.Х.
се е разпоредил с вещите в свой интерес – заложил ги е в заложна къща и не е
предприел действия за изплащане на дължимите по договора вноски.
Така с деянието си подсъдимият Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.209, ал.1 : на
02.04.2014г., в гр.Исперих, обл.Разград, с цел да
набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал у С.Н.С. ***, оторизирано лице на „Тавис“
ООД гр.Исперих за „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр.София, заблуждение и с това причинил
имотна вреда на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр.София в размер на 2390.00(две хиляди триста и деветдесет) лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
От
обективна страна, изпълнителното деяние се изразява във възбуждане и
поддържане на заблуждение у другиго, в случая у св.С.С.,
от страна на подсъдимия, който с действията си е формирал неверни представи у него
относно условията, които са го мотивирали да подпише договор за потребителски
кредит
CREX 10664923 от
02.04.2014г., а именно заблудил го, че личната карта на св.А.Б., която му
представил с искане да бъде одобрен за кредит, е именно негова, след което
подписал документите за кредит от името на св.Б., като преправил подписа му.
Поддържал е това заблуждение през цялото време докато е бил в магазина и доакто е подписвал документите именно за да може да получи
в последствие стоките. В действителност св.А.Б. през цялото време е бил извън
магазина, в автомобила на св.М.М. и не е знаел, че се
подписва договор за кредит на негово име.
Налице е типичният предмет на престъплението – измаменото
лице и ощетеното имущество. С извършените действия подсъдимият е засегнал
собствеността на пострадалия „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София, при което подсъдимият с користна цел, а именно да създаде облага за
себе си, е възбудил и поддържала у оторизирания представител на дружеството
неправилна, погрешна представа относно личността си – представил е лична карта
на друго лице, в случая св.А.Б.. Измамливите действия са повлияли на волята на
пострадалия, поставяйки го в заблуждение, така че от своя страна да извърши
действия, които са му причинили имотна вреда и които не би извършил без
заблуждението, в което е въведен. Отпуснат е бил кредит на лицето А.Б., а
всъщност кредитополучателят не е
присъствал и не е подписвал договора за кредит, същият е бил подписан от подс.Х. вместо А.Б., след което именно подс.Х.
е получи стоките, без да е имал намерение да заплаща дължимите вноски по
кредита. По този начин за пострадалото дружество е настъпила реална имотна
вреда, като елемент от обективната страна на престъплението, представляваща
стойността на платената на магазин „Тавис“ сума за
стоката – климатик „Фиджицу“,
която в последствие не е възстановена - парична сума в размер на 2 390.00 лева.
От
субективна страна, съдът приема, че
подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното
от него деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
с оглед на което възприема виновно неговото поведение, при форма на
вината - пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е действал и с присъщата за състава на
престъплението користна цел. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната
проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия. Той е съзнавал, че въвежда в заблуждение
и поддържа същото у св.С.. Предвиждал е, че вследствие на
неговото въздействие върху измамения, у него ще възникнат
неправилни представи, които ще го
мотивират като оторизирано
лице на пострадалото дружество да подпише договора за потребителски кредит, след което дружеството ще се разпореди със собственото си имущество, както
и че в резултат на този акт
имуществото му ще бъде увредено
– прибирал е за себе си стоките, които е получил в магазина, след като е подписал договора за
кредит вместо св.Б., отнесъл ги е в дома си, след което ги е заложил, без да е
имал намерение да внася дължимите месечни вноски по договора. По този начин той е съзнавал
имуществените вреди, които пострадалият търпи от неговите действия
и е искал
настъпването на тези вреди. Подсъдимият е целял и имотна облага за себе
си, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалото дружество, което е обективирано и в поведението й.
Предвид изложеното съдът признава подс. Х.Х. за виновен
в извършване на престъплението, за което е обвинен. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият
ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието
и степента на обществена опасност на личността си,
наказание. В тази връзка, по
отношение на подсъдимия, съдът обсъди подбудите му за извършване на престъпното
деяние, както и наличието на отегчаващи и смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства. Като подбуди и причини за извършване на престъплението от страна
на подсъдимия съдът възприе стремежът му за обогатяване по нетрудов път и чрез
измамливи действия. Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство по
отношение на подсъдимия е високата обществена опасност на деянието като
престъпление против собствеността и зачестилите прояви на този вид престъпна дейност.
Следва да се отчете, и наличието на реално причинена имуществена вреда в немалък
размер, както и наличието на предходни осъждания на подсъдимия. Като смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства съдът отчете фактът, че от извършване на
деянието до момента на постановяване на присъдата е изминал сравнително дълъг
период от време – близо четири години.
За извършеното от подсъдимия престъпление измама по чл.209, ал.1, във вр.
с чл.26 ал.1 от НК, законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” от 1 /една/ до 6 /шест/
години.
Отчитайки предходното, съдът му налага наказание при
превес на смекчаващите отговорността, над минимума: “Лишаване от свобода” за
срок от 2 години. Така определеното наказание подс.Х.
следва да изтърпи ефективно при първоначален общ режим, на основание чл. 57 ал.
1 т. 3 ЗИНЗС.
Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото
възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимата и ще
бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс.Х.Х. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на държавния бюджет за разноски в хода на наказателното
производство сумата от 275.00 лева - 235.00(двеста тридесет и пет) лева по сметка
на ОД на МВР за разноски в хода на досъдебното производство и по сметка на
Районен съд – Исперих – 40.00(четиридесет) лева за разноски в хода на съдебното производство.
По изложените съображения, възприемайки по този начин
обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: