ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115
гр. Велико Търново, 29.03.2021 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VII - ми
адм. състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 165/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано по жалба вх. № 1186/19.03.2021г. в АСВТ,
подадена от името на В.Е.В., действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се с
искане да се обяви нищожност на цитирам: „ …Разрешение за експлоатация на
животновъден обект с рег. № 51460008 с Удостоверение за регистрация на ЖО №
325/23.12.2008г. и с Удостоверение за регистрация на ЖО № 58/10.03.2017г. на К.
Т.Д. в с. Джулюница, общ. Лясковец от областна Дирекция за безопасност на
храните гр. Велико Търново поради
противоречие със закона относно изискванията за санитарни и хигиенни условия за
отглеждане на едри преживни животни в населено място по Раздел четвърти т.330б от Наредба №
7/25.05.1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда“ –
край на цитата.
Изисканата административната преписка е постъпила с вх.
№ 1360/26.03.2021г. От същата е видно, че собственик на ЖО е Т.К.Д.в, а такъв
акт като разрешение за експлоатация на ЖО не е наличен. Представени са само два
броя удостоверения за регистрация с посочените по-горе номера.
Приложимите норми на чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност сочат, че за регистрацията на животновъден
обект се развива предвидената административна процедура, която включва подаване
на заявление от собствениците на животновъдни обекти с прилагане на
необходимите документи и заплащане на съответната ДТ, след което се назначава
комисия, която да извърши проверка за съответствието на обекта с
ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение
към тях. Комисията представя писмено становище за регистрация или отказ, като
последният подлежи на обжалване. В редакцията на закона, действала към 2008г.
заявлението се е подавало до директора на
РВМС, а през 2017г. компетентният АО е директорът на ОДБХ, т.к. със създаването
на БАБХ със Закона за Българската агенция по безопасност на храните през 2011г.
/ДВ бр.5/25.01.2011г. , в сила от същата дата/ този орган е поел тези
правомощия, т.к. съгласно §1, ал.1 от ПЗР на ЗБАБХ същата се явява
правоприемник на Националната ветеринарномедицинска служба.
При проведената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата съдът констатира, че няма
издаден акт, като посочения на първо място в жалбата - Разрешение за
експлоатация на животновъден обект, а по отношение двете удостоверенията за регистрация на ЖО,
жалбоподателят не притежава правен интерес. В производството по издаване на
такова удостоверение страни са заявителят и административният орган. Издаденото
в това производство удостоверение за регистрация на животновъден обект не
засяга с правните си последици законни интереси и права на оспорващия, макар да
се твърди, че същият е собственик на имот в непосредствена близост до фермата.
Налице е установена практика на ВАС, че Удостоверението за регистрация на животновъден
обект не подлежи на оспорване от трети лица. На оспорване подлежи само отказът
да се издаде удостоверение и то от заявителя – чл. 137, ал. 6 от ЗВД. Правото
на оспорване е дадено в защита на субективните материални права, засегнати или
застрашени от административния акт – чл. 147, ал. 1 от АПК. Наличието на правен
интерес от обжалване се явява абсолютна процесуална предпоставка за атакуване
на административен акт пред съда, за наличието на която съдът следи служебно –
арг. от чл. 159, т. 4 от АПК. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването
следва да е насочено към елиминиране на неблагоприятни правни последици,
респективно към предотвратяването им, или към постигане на положителни правни
резултати за адресатите на акта. Правният интерес обуславя активната правна
легитимация на субекта да направи оспорване по съответния ред на
административния акт, който засяга негови права и интереси. Липсата на активна
процесуална легитимация има за своя последица недопустимост на оспорването,
независимо дали същото е с доводи за незаконосъобразност на административния
акт или е единствено с аргументи за неговата нищожност. С оспорените
удостоверения непосредствено не се прекратяват или ограничават каквито и да
било субективни права или законни интереси на В. Е. В., нито се създават
задължения за него. Твърденията в жалбата разкриват спор с друго естество, а не
с административен характер.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 159,т.1 и
т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ субективно съединени
искания на В.Е.В., представляван от упълномощения адвокат, за обявяване на
нищожност на Разрешение за експлоатация на животновъден обект с рег. № 51460008
с Удостоверение за регистрация на ЖО № 325/23.12.2008г. и с Удостоверение за
регистрация на ЖО № 58/10.03.2017г. на К. Т.Д. в с. Джулюница, общ. Лясковец
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 165/2021г. по описа на Административен съд Велико
Търново.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: