РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на 28
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело №
719 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
197, ал. 2 вр. чл. 202 ал.2 вр. чл.200 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК).
Постъпила
е жалба от Р.Ю.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.С.С. ***
против Решение №246/15.08.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 18475/07.08.2019г., подадена от Р.Ю.П. срещу
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С190017-022-0058118/09.07.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
оспореното решение като издадено в противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателят
твърди, че процесните задължения са погасени по
давност, като се позовава на разпоредбите на чл.
82, ал.2, във вр. с чл. 81 ал. 1 б.“а“ ЗАНН(Закон за административните нарушение
и наказания).
Заявява, че не е бил уведомяван за образуваното изпълнително дело, както и че
не му е даван срок за доброволно изпълнение.
Претендира се съдът да
отмени оспореното решение.
Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л.
л. 68 от делото).
Ответната в производството
страна – Директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуален представител главен
юрисконсулт Р.Миланова, оспорва основателността на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл.
168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК, приема за установено следното:
По
фактите:
В хода на съдебното
производство като доказателства по делото са приети тези, съставляващи
административната преписка, както и представени допълнителни доказателства от
ответната страна, като същите не са оспорени от страните.
Въз основа на събраните
доказателства от фактическа страна се установява следното:
Срещу жалбоподателят е било
образувано ИД № 18130007437/21.11.2013г и е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл.221 ДОПК на
публични вземания установени с влязло в сила на 20.10.2012г. НП 1105/26.09.2012г.
на ОД на МВР – Русе, Сектор „ПП“ в размер на 160лв., което не е връчено след
две посещения на адреса (л.62
– 64 от делото).
В последствие с разпореждане
за присъединяване изх.№ 7437/2013/000002/27.06.2014г. е допуснато
присъединяване в производството на РУП Поморие за вземанията му, установени с влязло
в сила на 21.05.2014г. НП № 830/21.08.2013г. за сумата от 400лв. и с НП №
827/21.08.2013г. за сумата от 170лв. Това разпореждане е връчено лично на
жалбоподателя на 03.04.2014г., видно от известие за доставяне (л.60 – 61 от делото).
С разпореждане за присъединяване изх.№
С170018-105-0259614/30.10.2017г. е допуснато присъединяване в производството на
Главна дирекция „Национална полиция“, ОД на МВР - Русе за вземането му,
установено с фиш № М391056/14.08.2017г. за сумата от 20лв. Това разпореждане е
било връчено на бащата на жалбоподателя на 27.11.2017г., видно от известие за
доставяне.
С постановление за налагане
на обезпечителни мерки № С190018-022-0058118/09.07.2019г. на публичен
изпълнител в дирекция „събиране” при ТД на НАП-Варна, ИРМ Русе, на
жалбоподателят е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
Банка ДСК АД и ТБ „Алианц Банк България“ АД, за сумата от 560.00лв., представляваща
изискуемо публично вземане по изпълнително дело 18130007437/21.11.2013г.(л.56 от делото). Постановлението не е връчено на
жалбоподателя или на пълнолетен член от домакинството след две посещения на
адрес, като е отбелязано, че пратката е непотърсена (л. 57 от делото).
Изпратено е запорно
съобщение изх.№ С190018-003-0056580/09.07.2019г. на основание чл. 202 ал. 1 вр.
чл. 215 ал.1 т. 1 ДОПК(л.
54 от делото)
и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№
С190018-029-0034578/24.07.2019г. на основание чл. 228 ал. 1 ДОПК(л.52 от делото) до ТБ „Алианц Банк България“ АД, връчени
по електронен път съответно на 11.07.2019г. и на 26.07.2019г.(л. 55 и л. 53 от делото). В разпореждането е посочена и
банковата сметка на ТД на НАП – Варна, офис Русе, по която следва да бъдат
превеждани сумите по запора.
В отговор на това на
31.07.20019г. ТБ „Алианц Банк България“ АД е превела от банковата сметка на
жалбоподателя по банковата сметка на ТД на НАП – Варна, офис Русе, сумата в
размер на 224.69лв. с посочено основание – „ТД на НАП – Варна ИРМ Русе ИД №
18130007437/2013г.“ Представено е и извлечение от сметка (л.50 от делото). За направената удръжка банката е
изпратила съобщение на телефона на жалбоподателя на същия ден (л.51 от делото).
На 07.08.2019г. жалбоподателят
е оспорил пред Директора на ТД на НАП-Варна постановлението за налагане на
обезпечителни мерки № С190018-022-0058118/09.07.2019г. на публичен изпълнител в дирекция „събиране”
при ТД на НАП-Варна, като е заявил, че счита задължението за погасено по
давност и моли наложения запор да бъде вдигнат, задължението – отписано, а
изтеглената сума да му бъде възстановена. Освен това е твърдял, че не е
получавал никакви известия, покани или други уведомления за дължимостта на
процесното вземане.
С оспореното решение
Директорът на ТД на НАП Варна оставил без уважение жалбата, като приел за
законосъобразна наложената обезпечителна мярка. В мотивите е посочено, че
давността за събиране на вземанията за глоби била прекъсната три пъти с
предприетите действия на публичен изпълнител и към момента не била изтекла
абсолютната давност за събирането им. Административният орган е приел, след
извършена служебна справка, че сочената сума от 560лв. произтича от следните
задължения: по НП 1105/26.09.2012г. на ОД на МВР – Русе, Сектор „ПП“ в размер
на 160лв. и по НП № 830/21.08.2013г. на РУП – Поморие за сумата от 400лв.
По делото са представени двете цитирани
наказателни постановления, като общия размер на дължимите суми е в размер на 560.00лева,
която сума е посочена като дължима от жалбоподателя главница (л.20-21 от делото).
По
правото:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването и срещу акт, за който е изчерпана административната фаза на
оспорване.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В случая с постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №
С190018-022-0058118/09.07.2019г. публичният изпълнител при ТД на НАП-Варна,
като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо
публично вземане по ИД
№ 18130007437/2013г. в размер на 560.00лв., на основание чл. 200
и чл.
202 ДОПК вр. чл.195,
ал. 1- 3
ДОПК е наложил запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в Банка „ДСК“ АД и ТБ „Алианц Банк
България“ АД.
Съгласно чл.
195, ал. 1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания. Съгласно чл.
195, ал. 2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни
или ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение, като обезпечението
се налага по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се
обжалва по реда на чл.
197 ДОПК. Съгласно чл.
195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на
държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.
Обезпечителни мерки се налагат с мотивирано постановление от публичния
изпълнител. Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което
обезпечава.
Съдът с оглед задължението
си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168
от АПК вр. §
2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението
на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с
което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички
изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
Въз основа на граматическото
и систематичното тълкуване на правната норма на чл. 197
от ДОПК се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото
производство са както постановлението за налагане на обезпечитени мерки, така и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
Съдът намира, че обжалваното
решение на директора на ТД на НАП – Варна е издадено от компетентен орган и в
кръга на предоставените правомощия на този орган - по чл.
197, ал. 1 ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на процедурата
по издаването му, обосноваващи на това основание незаконосъобразност и
обявяване на нищожността му. Издадено е съобразно неговата териториална,
материалноправна и времева компетентност. Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при
ТД на НАП - гр. Варна, съгласно законовите правомощия по ДОПК в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити.
Процесното постановление е
издадено на основание чл. 200
и чл.
202, ал. 1 ДОПК, вр. с чл.
195, ал. 1-3 ДОПК, съгласно които налагането на запор се
извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, като при запорът върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, се налага
чрез запорно съобщение, като запорът се смята наложен от часа в деня на
връчването на запорното съобщение на банката. В случая запорното съобщение е
изпратено на ТБ „Алианц Банк България“ АД по електронен път и е получено на 11.07.2019г.
в 09.47ч.
Съгласно разпоредбата на чл.
197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/
предоставянето от страна на длъжника на обезпечение в пари, безусловна или
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2/ липса на изпълнително
основание, или 3/ неспазване на изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл.
195, ал. 5 от ДОПК.
В конкретния случай не се оспорва размера
на задължението по изпълнително основание, а се твърди, че то е погасено по давност.
Съдът намира така
направеното възражение на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за основателно.
Въпросът е относим към предмета на настоящото производство, тъй като законът
изисква налагане на обезпечителни мерки само за ликвидни и изискуеми публични
задължения. Следователно същите следва да бъдат установени по основание и
размер и да подлежат на принудително изпълнение, т.е. да не са погасени по
давност. Съгласно чл.
168, т. 3 ДОПК изтичането на погасителната давност е основание за
погасяване на публичните вземания. Това от своя страна води до отписването им
съгласно чл.173,
ал. 1 ДОПК, което на основание чл.
173, ал. 2 ДОПК се извършва служебно само в случаите на чл.
171, ал. 2 ДОПК, а по аргумент от противното – във всички останали случаи, вкл.
И тези при изтичане на обикновената погасителна давност.
Чл.
171, ал. 1 ДОПК регламентира обикновена 5-годишна давност за погасяване на
публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на
годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното
задължение. Съдържащата се в чл.
171, ал. 1 ДОПК уредба на обикновената погасителна давност е неприложима
единствено по отношение на глобите по влезли в сила наказателни постановления,
които съгласно чл.
162, ал. 2, т. 7 ДОПК също са вид публични държавни вземания, за събиране
на които, съгласно препращащата разпоредба на чл. 79 ЗАНН, отново е приложим процесуалният ред по ДОПК за събиране на държавните
вземания. По отношение на погасителната изпълнителската давност е неприложима
обаче препратката на чл. 79 ЗАНН като се има предвид, че давността е институт на материалното, а не на
процесуалното право, а чл. 79 ЗАНН препраща към уредения в ДОПК процесуален ред за събиране. В ЗАНН се
съдържа специална разпоредба, уреждаща давността относно вземанията за глоби по
влезли в сила наказателни постановления – тази на чл. 82, която следва да се
прилага безусловно при преценката за изтичане на обикновената погасителна
изпълнителска давност. Съгласно чл.
82, ал. 1 б. "а" ЗАНН административното наказание глоба не се
изпълнява, ако са изтекли две години от влизането в сила на наказателното
постановление за налагането му /началният момент на срока се извежда от
разпоредбата на чл. 82, ал. 2/ като съгласно чл.
82, ал. 2 ЗАНН с всяко предприето спрямо наказания действие на надлежните
органи за изпълнение на наказанието давността се прекъсва и започва да тече
нова давност, за която отново е приложим двегодишният срок по чл.
82, ал. 1 б. "а" ЗАНН. Съгласно чл.
82, ал.3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок който надвишава
с една втора срока по ал.1, а съгласно чл.
82, ал.4 от ЗАНН, разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение
на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство. Разбирането, че относно обикновената изпълнителска давност изцяло е
приложима уредбата на чл.
82, ал. 1 и 2 ЗАНН освен, че недвусмислено следва от систематичното и логическо тълкуване
на разпоредбите, се налага задължително и от приетото в тази връзка от Общото
събрание на съдиите във ВАС РБ, Първа и Втора колегия, Тълкувателно решение №
2/12.04.2017 г. по т. д. № 3/2016 г.
В настоящия случай НП 1105/26.09.2012г. на ОД на МВР – Русе е връчено
на 12.10.2012г. като по делото липсват твърдения и не са ангажирани доказателства
то да е обжалвано, поради което следва да се приема, че е влязло в сила на
20.10.2012 г. От 20.10.2012г. започва да тече предвидената 2-годишна давност в
нормата на чл.
82, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съобщението за доброволно изпълнение на
основание чл.221 ДОПК изх.№ 7437-000001/21.11.2013г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна е от категорията действия, които прекъсват давността, но
доколкото по делото липсват доказателства то да е връчено на жалбоподателя или
на пълнолетен член от домакинството, не следва да се прави извод за прекъсване
на давността по отношение на вземането, посочено в цитираното НП. Такова
прекъсване е налице едва с разпореждане за присъединяване изх.№ 7437/2013/000002/27.06.2014г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, с което е допуснато
присъединяване в производството по събиране на публични вземания по ИД №
7437/2013г. на РУП Поморие по НП № 830/21.08.2013г. Това НП е връчено на 13.05.2014г.,
като върху него е отбелязано, че е влязло в сила на 21.05.2014г. От тази дата
започва да тече предвидената 2-годишна давност в нормата на чл. 82, ал. 1 б.“а“ ЗАНН. С цитираното разпореждане за присъединяване от 27.06.2014г. е прекъсната
давността както по НП № 830/21.08.2013г.
на РУП Поморие, така и давността по НП 1105/26.09.2012г. на ОД на МВР –
Русе, тъй като същото е редовно връчено лично жалбоподателя на 03.07.2014г. (л.61 от делото) и със същото той е уведомен за
образуваното срещу него изпълнително дело. От този момент е започнала да тече
нова 2-годишна давност, която е изтекла и за двете наказателни постановления на
03.07.2016г. През този период не са предприемани никакви действия по
обезпечаване и събиране на вземанията, поради което давността не е прекъсвана и
спирана и вземанията по тези две наказателни постановления не подлежат на
принудително събиране, съответно наложените обезпечителни мерки, спрямо тях са
незаконосъобразни. Направените в обжалваното решение изводи от административния
орган, че давността е била прекъсната и с разпореждане за присъединяване от
2017г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, с което е било
присъединено вземане за глоба на ОД на МВР – Русе в размер на 20.00лв. Както
вече беше посочено в настоящия случай е приложима обикновената 2-годишна
давност по чл. 82 ал.2, във вр. с чл. 82 ал.1 б.“а“ ЗАНН, а не тази по чл. 171 ДОПК. При това положение от разпореждането за присъединяване на публичния
изпълнител от 27.06.2014г., връчено на жалбоподателя на 03.07.2014г., до
постановяване на разпореждането за присъединяване от 30.10.2017г., са изтекли
повече от три години, в които не е предприемано никакво действие по
изпълнението. Освен това цитираното разпореждане от 30.10.2017г., дори и да
беше предприето в 2-годишния давностен срок, не би могло да прекъсне давността
по двете наказателни постановления, тъй като то не е действие спрямо наказания
за изпълнение на наказанията по процесните наказателни постановления, а
действие по изпълнение на друго наказание, макар и да е в рамките на същото
изпълнително дело.
С оглед на изложеното жалбата на Р.Ю.П. против Решение
№246/15.08.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна е основателна и следва да
бъде уважена.
При този изход на спора
следва да се удовлетвори претенцията на жалбоподателя за разноски, като за него
те се установиха в размер от 312.00лв., от които 300.00лв. за адвокатско
възнаграждение, 10.00лв. за държавна такса и 2.00лв. за пощенска услуга.
Така мотивиран и на
основание чл.
197, ал. 3
от ДОПК във вр. с чл.
161, ал. 1 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.Ю.П.,
ЕГН: **********, Решение №246/15.08.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с
което е оставена без уважение жалба вх. № 18475/07.08.2019г. на Р.Ю.П. срещу
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С190017-022-0058118/09.07.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, за сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет)
лева.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190017-022-0058118/09.07.2019г.,
издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ
Русе, за сумата от 560.00 (петстотин и
шестдесет) лева.
ОСЪЖДА
ТД на НАП - Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ю.П. ЕГН:**********,***, за сторени в
производството разноски сума в размер на
312.00
(триста и дванадесет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване на основание разпоредбата на чл.197,
ал. 4 от ДОПК.
Съдия: