№ 1353
гр. ****, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501606 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Б., ЕГН **********, срещу
Решение №1814/23.05.2023г. по гр. д. №12201/2022г. на ВРС, 51-ви състав, в
частта с което е увеличен размерът на присъдената с Решение
№233/20.01.2017г. по гр. дело №15744/2016г. на ВРС издръжка, дължима от
бащата М. Р. Б., ЕГН**********, в полза на детето Д. М. Б., ЕГН**********,
чрез неговата майка и законен представител Т. Д. С., ЕГН**********, само за
над 250.00лв. до 400.00лв. на месец, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.09.2022г. до настъпване на законова причина за
изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, до
окончателното изплащане на задължението, както и е съответно осъден
бащата за разноски и за държавна такса.
Решението не е обжалвано в частите по увеличението на издръжката за
над 115.00лв. до 250.00лв. на месец и в отхвърлителните му части, както и
съответните им такси и разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е необосновано, неправилно и постановено при неточен анализ на събраните
доказателства. Твърди се, че още от м.12.2022г. М. Б. е започнал да плаща
1
издръжка в размер на 200лв. на месец, а при всяко виждане с детето в режима
на лични контакти, тоест два пъти месечно, му е предоставял и джобни от не
по-малко от 100лв. всеки път. Сочи се, че позоваването от ВРС на данни от
НСИ е неточно, защото сегашните разходи на член от семейство възлизали на
516.53лв. на месец. Освен това детето (на 10 години) получавало безплатни
помагала и учебници и не му били нужни средства за тях. Част от
представени по делото касови бележки касаели разходи само за майката.
Отделно майката получавала достатъчно доходи от труд и от издръжка (на
другото й дете от друг мъж) и имала собствен апартамент и така посрещала
нуждите на Д.. За разлика от нея бащата нямал високи доходи и със сигурност
не реализирал такива в размер на 1800лв. месечно, както погрешно приел
ВРС. Неоправдано било и сравняването от ВРС на средните доходи в **** и
във ****. Сумата над 250лв. на месец е непосилна за бащата и би го
поставила в невъзможност да посреща неговите нужди, което е недопустимо.
С оглед на това се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за
отхвърляне на иска в тях, при съответно разпределение на разноските. В о.с.з.
оплакванията и исканията до съда се поддържат.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано, за което излага
подробни съображения. Счита за доказани нуждите на детето и поддържа, че
бащата развива собствен бизнес като управител и собственик на капитала на
три дружества и с доходите от тази дейност може да плаща издръжа в
приетия от ВРС размер. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
му части, както и за разноски пред ВОС. В о.с.з. страната поддържа
становището си.
Контролиращата страна ДСП-**** не изразява становище по делото.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание
чл.150 от СК на Д. М. Б., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител Т. Д. С., ЕГН**********, срещу М. Р. Б., ЕГН **********, за
изменение на присъдената с влязло в сила решение № 233/20.01.2017 г. по
гр.д. № 15744/2016 г. на ВРС, в полза на детето Д. Б. месечна издръжка, чрез
увеличаването й от 115.00лв. на 600.00лв. на месец, платима по банкова
сметка с IBAN: ****, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.09.2022г. до настъпване на законна причина за изменение или за
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи.
В исковата молба се твърди, че Т. С. и отв. М. Б. са родители на детето
2
Д. М. Б., родено на **********г. С влязло в сила решение № 233/20.01.2017 г.
по гр.д. № 15744/2016 г. по описа на ВРС бракът между родителите е бил
прекратен, родителските права относно детето Д. са били предоставени на
майката, а бащата е бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 115.00лв.
Поддържа се, че от бракоразводното решение са изминали повече от
шест години, през които икономическите условия в страната са се променили,
детето е пораснало, нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали.
Д. вече е ученик и има нужда от допълнителни средства за закупуване на
учебници и учебни пособия, заплащане на учебни такси и други. Записан е в
трети клас на ОУ „З.СТ.“ в гр. ****, като е отличен ученик и има засилен
интерес към ментална аритметика, явява се на множество състезания и
олимпиади в тази област и има спечелени отличия и награди. Тези успехи на
детето се дължат не само на неговия труд и усилия, но и на посещаваните от
него курсове и уроци по математика и ментална аритметика, разходите за
които възлизат на общо 310 лв. месечно. Детето има желание да участва по-
често в състезания и олимпиади, но това е свързано със значителни разходи,
като само таксата за участие е около 100-150 лв., когато състезанието се
провежда в България, и над 100 долара в чужбина. Майката работи на две
места за да е в състояние да покрива нуждите на детето, но поради
ангажираността и липсата на разширен семеен кръг, който да помага в
отглеждането на детето, Д. посещава занималня, вкл. през лятото, за която
заплаща 418 лв. на месец. Освен това детето иска и да спортува, да посещава
уроци по плуване и по китара, но на този етап майката няма възможност да му
ги осигури. Отделно има нужда и от уроци по английски език, тъй като
изпитва затруднения по този предмет, като стойността на курса за учебен
модул е 500 лв. Д. има и проблеми със зрението, което налага носенето на
очила, струващи около 300 лв., както и чести посещения при специалист-
офталмолог за проследяване на състоянието му. Отделно бащата не изпълнява
уговорения РЛО с детето и то се разстройва, като състоянието му на
раздразнителност е зачестило, което налага и започване на терапия при
психолог при цена 50 лв. зна час. Д. се отглежда в къща в с. О. и има и
значителни разходи за транспорт до гр. ****, където детето учи. Майката има
и още едно по-малко дете, за което се грижи. Твърди, че определената към
момента издръжка, платима от бащата, е крайно недостатъчна. Счита, че
бащата има възможност да предоставя повече средства за издръжка на сина
си, тъй като няма други деца и реализира значителни доходи от дейността на
4 бр. търговски дружества, в които е съдружник или едноличен собственик и
управител: „К.“ ЕООД, „Н.Р. ООД, „Е.Е.Р.“ ЕООД и „Е.Е.Р.2020“ ООД.
С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна
и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди
ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му
състояние.
По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски,
като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.
3
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му,със сочения от
ищеца съдебен акт, за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не
възразява и срещу нуждата от увелиение на издръжката; и дори признава иска
до размер от 200.00лв. на месец.
Излага обаче, че размерът на претендираната издръжка е завишен, като
за горницата над 200.00лв. до 600.00лв. не отговаря на реалните и доказаните
по делото потребности на детето и е непосилна за ответника, предвид
неговите доходи и имущество. Поддържа, че голяма част от сочените в
исковата молба разходи касаят бъдещи несигурни събития, а не са
необходими за покриване на реални нужди на детето. Счита за несериозно и
неприемливо планирането на извънкласни занимания на детето с цел
удовлетворяване на родителските амбиции на майката. Изтъква, че
учебниците на учениците до 7-ми клас на безплатни, както и че детето може
да ползва абонаментна карта за транспорт, достъпна за всички ученици.
Твърди, че при всяко вземане на детето му е давал на ръка допълнителни
суми от поне 150.00лв. на всяка седмична среща, отделно му купувал избрана
от детето играчка на стойност около 50 лв., както и необходимите му според
сезона облекла и обувки.
По същество моли за уважаване на иска до 200.00лв. и за отхвърлянето
му над тази сума до 600.00лв., при съответно присъждане на разноските, като
в о.с.з. поддържа възраженията и искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП-**** изразява становище, че нуждата от
увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на
задължението оставя на преценката на съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето Д. М. Б. е родено на **********г. и негови родители са Т. С. и М. Б..
Безспорно е и се потвърждава от представеното съдебно решение, че с С
влязло в сила решение № 233/20.01.2017 г. по гр.д. № 15744/2016 г. по описа
на ВРС бракът между родителите е бил прекратен, родителските права
относно детето Д. са били предоставени на майката, а бащата е бил осъден да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 115.00лв.
Видно от приложеното удостоверение рег. № 3944-205/31.05.2022г. от
ОУ „З.СТ.“ гр.**** детето Д. Б. е завършило втори клас от началния етап на
основно образование през учебната 2021/2022г. Няма спор че към момента
детето е трети клас в същото училище.
От приетите служебни бележки изх. № 11/31.08.2022 г. и изх. № 12 от
31.08.2022 г., издадени от „С. ЕООД се изяснява, че Д. се обучава в детски
център „С.“ в гр.****, кв. Л. по математика от 01.06.2021 г. и към 31.08.2022
г. и по методиката ментална аритметика от 13.08.2018 г. и към същата дата на
4
издаване на удостоверението.
Приложени са още грамоти, с които детето е награждавано в периода
2019г. – 2022г. за участия в олимпиади и състезания по математика и
ментална аритметика.
От представения амбулаторен лист №56/06.01.2020г. (л.37 от делото на
ВРС) Д. Б. е с поставена основна диагноза „хиперметропия“ и носи очила,
като на 06.01.2020 г. му е извършен контролен преглед, при който не е
констатирана промяна на зрението и е назначен нов контролен преглед.
Ангажирани от ищцовата страна са и редица документи за извършени
разходи във връзка с образованието и обучението на детето: приходен касов
ордер № 10/01.08.2022 г. за платена от Т. С. месечна такса за занималня в
размер на 418 лв.; 2 бр. фискални бонове от 20.07.2022 г., издадени от „С.
ЕООД, детски център за ментална аритметика гр. ****, за платени уроци в
общ размер на 310 лв.; фискален бон от 13.03.2023 г., издаден от „Вени кидс“
ЕООД, за платена такса в размер на 500 лв.; фискален бон от 25.04.2023 г.,
издаден от „С. ЕООД за платени уроци и учебници в общ размер на 160 лв.
Представени са и фискални бонове, издадени в периода 2021 г. - 2023 г.,
за закупени детски дрехи и обувки (л. 8, л. 12-15, л. 123-124), учебни пособия
и канцеларски материали (л. 10, л. 22-24), лекарства и хомеопатични
препарати (л. 16, л. 121), хранителни стоки (л. 25-33) и гориво (л. 122).
Видно от приложено удостоверение за раждане от 28.03.2019г. Т. С. има
още едно дете – Стелиан Светогор Денев, родено на 26.07.2017г.
От прието удостоверение от „ББ билдинг“ ЕООД е видно, че от
м.10.2022 г. до м.03.2023г. Т. С. е получавала минимална работна заплата по
трудовия й договор.
От приетата справка от ТД на НАП-**** е видно, че към 31.01.2023г.
отв. М. Б. няма регистрирани действащи трудови договори и данни за
осигуряване в периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2023 г.
От приложената справка от Търговския регистър (л.47 от делото на
ВРС) се изяснява, че М. Б. е съдружник и управител на „Н.Р. ООД и
едноличен собственик на капитала и управител на три търговски дружества, а
именно: „К.“ ЕООД, „Е.Е.Р.“ ЕООД и „Е.Е.Р.2020“ ЕООД. Данните в ТР са
актуални и към устните състезания пред ВОС.
Видно от представеното удостоверение (л.128 от делото на ВРС), М. Б.
е получил в периода 01.05.2022г. – 01.04.2023г. възнаграждения в общ брутен
размер на 7800 лв. (по 780 лв. месечно) за заеманата от него длъжност като
управител на „К.“ ЕООД.
Показанията на св. Б.Д. съдът цени като обективни и базирани на лични
впечатления. От тях се изяснява, че Д. е ученик в трети клас в ОУ „З.СТ.“ в
гр. **** и живее заедно с майка си и брат си в къща в с. О., като майка му
осигурява придвижването му до училище с личния й автомобил. Д. от малък
има засилен интерес към математиката и посещава допълнителни занятия по
математика и ментална аритметика, около два пъти седмично. Посещавал и
уроци по плуване при цена от 80 лв. месечно. Има желание да бъде записан
5
на футбол и на уроци по китара, но все още не е записан. Доскоро детето е
било записано и на занималня, но таксата за нея от около 600лв. е станала
непосилна за майката. Д. участва в олимпиади и състезания, на които печели
медали, учи математика с голямо удоволствие и желание. Всички разходи за
Д. били заплащани от майката и от втория й мъж (баща на свидетелката и на
второ дете на Т. С.). Д. носи очила на стойност около 300лв., тъй като са
нечупливи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Правна рамка: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно
задължение за издръжка на непълнолетното си дете. За размера й следва да
бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите
на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение
№152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При
съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката
следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е
налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на
издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на
комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за
издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да
докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за
изменени възможности на призования за плащане родител, респективно
ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези
две групи решаващи по иска обстоятелства.
В настоящия случай се установи, че от предходното съдебно решение
от 20.01.2017г., съобразно което бащата е бил осъден да заплаща издръжка на
детето от 115.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент
въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали
почти от 7 години. Това е голям период от време, през който икономическите,
социалните и обществените отношения в страната са претърпяли значими
промени, които водят до значимо нараствене на потребностите на всеки
човек, в това число на подрастващо дете, за средства за транспорт, храна,
дрехи и обувки, здравни и санитарни разходи, обучение, култура и спорт.
Явно отчетливо е поскъпването на живота и на всички стоки и услуги,
обичайно потребявани от домакинствата и от учениците през последните две
6
години, което се отразява съществено и на издръжката на непълнолетните
лица от техните родители.
На следващо място съгласно чл.142, ал.2 СК размерът на издръжката за
едно дете е равен най-малко на 1/4 от минималната заплата за страната,
определена с действащото в момента ПМС. Съобразно ПМС
№497/29.12.2022г. от 01.01.2023г. минималната работна заплата възлиза на
780.00лв., поради което минималната издръжка на дете е 195.00лв. А считано
от 01.01.2024г., т.е. само след около месец и половина, минималната работна
заплата е прието да бъде 933.00лв. поради което минималната издръжка на
дете ще бъде 233.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без
никакви особени нужди. На общо основание същата е явно недостатъчна за
дете в ученическа възраст. Към момента на устните състезания пред ВОС (и
към 01.01.2024г.) Д. е и ще е на 10 години и съобразно писмените и гласните
доказателства посещава училище в трети клас през 2022/2023г., като ще
предстои да бъде четвърти клас през следващата учебна година. След
завършване на четвърти клас се провежда задължително национално външно
оценяване, което може да наложи допълнителна подготовка. Пак такава, но
обусловена от интересите на детето към математиката и менталната
аритметика, се установява от показанията на св. Денева, обективни и
неопровергани в тази част. Отделно момчето спортува плуване, желае да бъде
записано на футбол и е посещавало занималня, която се наложило да спре
поради недостиг на средства от страна на майката. Без съмнение всяко
допълнително образователно и спортно мероприятие изисква заплащане на
допълнителни, освен общите училищни, разходи за детето. Ето защо и дори
конкретната им стойност да бъде пълно и главно доказана, това не променя
изяснената нужда от още средства за посрещане на такива разноски за детето.
Оплакванията за недоказаност в този смисъл не се споделят.
На следващо място от приетите по делото на ВРС медицински
документи се се установи, че Д. има очно заболяване (хиперметропия или
т.нар. далекогледство), във връзка с което са му изписани очила. А от
показанията на свидетеля на ищеца, обективни и неопровергани и в тази част,
се потвърди, че момчето носи очила, последните от които са били на стойност
около 300лв. По тези причини и макар да не се касае за сериозни
застрашаващи увреждания на здравето, установените такива следва да се
отчетат като допълнителни нужди, доколкото целта на издръжката е
обезпечаване на правото на детето да има подходящо отглеждане и развитие
(в здравен, физически, умствен, социален и друг аспект), така както всяко
дете и както нуждите биха били задоволени, ако родителите бяха заедно.
Освен това следва да се отбележи, че тъй като в периода на изпълнение
на настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, те също следва
да отчетат при формирането на крайната издръжка (мотиви в Определение
№629 от 14.05.2015г. по гр.д. №1197/2015г. на 4-то ГО на ВКС; и в други).
На последно място правилно първоинстанционният съд, след обсъждане
на горните обстоятелства, е взел предвид, макар като коректив, и
официалните данни от НСИ, за общия разход за издръжката на лице от едно
7
домакинство за третото тримесечие на 2022г., от който след изключване на
разходи, обичайно не касаещи малолетни лице (алкохолни напитки и
тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци,
социални осигуровки, изплщане парични задължения към трети лица и други)
размерът на средния разход за децата възлиза на около 515 лв., при липса на
допълнителни нужди. За третото тримесечие на 2023г. общият разход на лице
от семейство е логично завишен.
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години,
съдът намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето,
осреднено от около 600.00лв. на месец. И доколкото майката ще продължи да
полага непосредствените ежедневни грижи за детето, бащата следва да поеме
2/3 части от паричната издръжка или конкретно сумата от 400.00лв., а другата
част следва да посреща майката, при отчитане на грижите и издръжката в
натура.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) се изясни от приетите писмени
доказателства официално регистриран доход от едва 780лв. на месец.
Същевременно обаче от публичните данни в ТР е видно и не е спорно, че М.
Б. е съдружник и управител на „Н.Р. ООД и едноличен собственик на
капитала и управител на „К.“ ЕООД, „Е.Е.Р.“ ЕООД и „Е.Е.Р.2020“ ЕООД, с
оглед на което изглежда житейски нелогично от поддържането на търговска
дейност на четири търговски дружества да бъде извличан общ доход, равен на
минимална работна заплата в страната. От друга страна ответникът е мъж на
45 години, в изцяло трудоспособна възраст, без всякакви здравни
противопоказания, поради което ако хипотетично би получавал минимална
заплата, това би било само по причини у него, от които той не може да
извежда аргументи за редуциране на задължението му за издръжка към
детето му, при липсата на други алиментни задължения.
Нещо повече – още в отговора на исковата молба, след което изрично и
във въззивната жалба пред ВОС, ответникът е заявил, че освен признатите и
респ. заплащани 200лв. издръжка на месец, при всяко виждане с детето в
РЛО, тоест два пъти месечно, му предоставя и джобни от около 100-150лв.
всеки път. Така направеното двукратно признание пред съда на осн. чл.175 от
ГПК от една страна дискредитира напълно сочените доходи от 780.00лв. на
месец, а от друга страна прави явно неоснователни въззивните оплаквания за
липса на средства за заплащане на издръжка от 400лв. на месец, точно
каквато сума бащата сам твърди да престира в полза на детето си.
При анализа на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
определеното по размер задължение за издръжката на детето не съставлява
непреодолима пречка за ответника, с което и тази предпоставка е доказана по
делото, въпреки доводите в обратен смисъл.
По горните групи съображения предявеният иск се явява доказан и в
този смисъл подлежащ на уважаване до размер от 400.00лв. на месец.
8
В заключение по изложените подробни съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адв. хонорар от 500.00лв. (над която
сума до пълната платена възражението за прекомерност е основателно,
защото делото не е с висока фактическа и правна сложност).
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1814/23.05.2023г. по гр. д. №12201/2022г.
на ВРС, 51-ви състав, в частта с което е увеличен размерът на присъдената
с Решение №233/20.01.2017г. по гр. дело №15744/2016г. на ВРС издръжка,
дължима от бащата М. Р. Б., ЕГН**********, в полза на детето Д. М. Б.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Д. С.,
ЕГН**********, само за над 250.00лв. до 400.00лв. на месец, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.09.2022г. до настъпване на
законова причина за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи, до окончателното изплащане на задължението.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА М. Р. Б., ЕГН**********, да заплати на Д. М. Б.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Д. С.,
ЕГН**********, сумата от 500.00лв. – адвокатски хонорар за защита пред
ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9