№ 27787
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110110028 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., чрез
пълномощника им юрисконсулт Р.И.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против ИЛ. БЛ. Б., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) за сумата от 510,41 лв.
(петстотин и десет лева и четиридесет и една стотинки), от която а) 200 лв. (двеста лева) –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
25.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 21,40 лв. (двадесет и един лева и
четиридесет стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 20.07.2019 г. до
20.01.2020 г., в) 165,83 лв. (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, г) 30 лв. (тридесет лева) – такса
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземане, д) 24,12 лв. (двадесет и четири лева и
дванадесет стотинки) – лихва за забава за периода от 21.07.2019 г. до 20.01.2020 г. и е) 69,06
лв. (шестдесет и девет лева и шест стотинки) – законна лихва за периода от 20.01.2020 г. до
24.02.2022 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и за
сумата от 205 лв. (двеста и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 30037624555, сключен на 21.06.2019 г., съгласно който (ФИРМА) е
предоставило на И.Б. парична сума, която заемателят се е задължил да върне на 7 месечни
вноски по 55,32 лв. в срок до 20.01.2020 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Р.И., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
1
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справката от НБД е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район
на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница,
договорно възнаграждение, такса за извънсъдебно събиране на вземането, мораторна и
законна лихви, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1
и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от
ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова
молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни,
удостоверяващи представителната власт на юр. И., от която изхожда искането за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението
длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по
делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, такса, мораторна и законна лихва не противоречи на закона и на добрите
нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е от съдържанието на
приложените договори, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т.
1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в
договора за потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК).
Съдът, счита, че уговорките в споразумението за предоставяне на допълнителен пакет
услуги (част от договора за потребителски кредит) съставляват неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С посоченото споразумение се предоставя ползването една или
повече от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението за тези
допълнителни услуги е в размер на 165,83 лв., който е близък до размера на отпуснатия
кредит. Съдът счита, че тези клаузи на договора за потребителски кредит водят до
значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и
потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги, за които няма
данни да са предоставени, значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е
2
налице съществена нееквивалентност на престациите, което води до нарушаване на
правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави. По тези
съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи закупуването на
допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението, в частта
му за вземането за възнаграждението по споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, е неоснователно.
С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА)
против И. Б. за претендираните главница, договорно възнаграждение, такса, мораторна и
законна лихви. Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на
искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
Според съда, дължимите на заявителя разноски при цялостно уважаване на претенцията, са
за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв. Предвид размера на
материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от
50 лв.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против ИЛ. БЛ. Б., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС)
за сумата от 344,58 лв. (триста четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки),
дължима по договор за потребителски кредит № 30037624555, сключен на 21.06.2019 г., от
която а) 200 лв. (двеста лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 25.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 21,40
3
лв. (двадесет и един лева и четиридесет стотинки) – договорно възнаграждение за периода
от 20.07.2019 г. до 20.01.2020 г., в) 30 лв. (тридесет лева) – такса по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземане, г) 24,12 лв. (двадесет и четири лева и дванадесет стотинки) – лихва за
забава за периода от 21.07.2019 г. до 20.01.2020 г. и д) 69,06 лв. (шестдесет и девет лева и
шест стотинки) – законна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 24.02.2022 г., в който не е
включен периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и за сумата от 36,09 лв. (тридесет и
шест лева и девет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултското
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против ИЛ. БЛ. Б., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС)
за сумата от 165,83 лв. (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, претендирана на основание
договор за потребителски кредит № 30037624555, сключен на 21.06.2019 г., както и за
сумата от 168,91 лв. (сто шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) – направени
от заявителя разноски.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., че в едномесечен срок, считано от
датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на
ИЛ. БЛ. Б., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), да заплати на заявителя сумата от 165,83
лв. (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, претендирана на основание договор за потребителски кредит
№ 30037624555, сключен на 21.06.2019 г., като довнесе държавна такса в размер на 50 лв.
(петдесет лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4