№ 236
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200343 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Я. С., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 797304-F794927/14.11.2024 г., издадено от заместник - директора на ТД на
НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.,
издадена от министъра на финансите /Наредбата/, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е
изразено писмено становище за отмяна на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Т.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.10.2024 г., на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че като самоосигуряващо лице е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в
ТД на НАП - Бургас за месец юни 2024 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за
всяко регистрирано в ТД на НАП - Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр.
Бургас, ул. "Александровска" № 26, ет. 1, или по електронен път с квалифициран електронен
подпис и персонален идентификационен код. Декларация Образец 1, съдържаща данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд
,,ГВРС‘‘, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване, е следвало да се подаде до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия
месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
1
Декларацията е следвало да бъде подадена до 25.07.2024 г., а тя е била подадена по
интернет с КЕП на дата 05.08.2024 г. и е била приета с вх. № 02000243353552.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.
Административнонаказващият орган е счел фактическите констатации за безспорно
установени и е издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, наложил на жалбоподателя глоба от 50 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че НП е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщената
по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП
е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на
самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, като е следвало да подаде
декларация Образец 1 за месец юни 2024 г. в ТД на НАП - Бургас до 25.07.2024 г. Същият е
бездействал и е сторил това на 05.08.2024 г., като по този начин е осъществил състава на
вмененото му нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Това
деяние правилно е квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, и
правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, съгласно която,
който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не
са търговци, или с имуществена санкция за ЕТ и юридическите лица в размер от 500 до 5000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на маловажния случай.
Нарушението е на просто извършване, осъществено е чрез бездействие, като
продължителността на закъснението в случая е без значение за обществената опасност на
деянието. Липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на
декларацията, също не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност",
защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от
обективната му страна. Обстоятелството, че нарушението е първо явно е мотивирало АНО
да приложи минималния размер на санкцията, но не е достатъчно да квалифицира
нарушението като маловажно. Липсват други обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, поради което и не са налице основания за отмяна на НП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция справедлива, поради което и НП следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
2
явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН предвижда, че размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лв. Предвид извършените действия по делото, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лв., която следва да се заплати от
жалбоподателя на АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 797304-F794927/14.11.2024 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя С. Я.
С., ЕГН **********, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от
КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв..
ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Национална агенция за
приходите сумата в размер на 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3