Присъда по дело №8994/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 313
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110208994
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 313
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Н. Й. С.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20231110208994 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Н. Г. С. - роден на ****** г., в гр. Я*,
българин, български гражданин, разведен с едно дете, осъждан, със средно
образование, трудово ангажиран в частния сектор, с постоянен адрес: гр.
С*. ж.к. „Д*“ №*, вх. *, ет. *, ап. **, настоящ адрес: гр. С*, ж.к. „Г* М*“,
ул. „М*“ №*, ет.*, ап. *, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на
07.07.2022г., около 08:50 часа , в гр.София, по бул. „Цветан Лазаров“ с
посока на движение от ул. „Владимир Балан“ към бул. „Асен Й.“,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „М*“,
модел „****“ с рег. № ******, след употреба на наркотични вещества, а
именно: метадон, включен в Приложение № 2 - Списък II (Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина) от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите,
установено с технически средство - “Drugtest 5000”, с инв.№ ARAM 0007 и
проба № 112 (съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на
1
правосъдието (обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и
доп. ДВ бр.81 от 02.10.2018г.) - „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото устройство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“ -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР по състава на чл.343б, ал.3 от
НК, ПОРАДИ КОЕТО и НА ОСНОВАНИЕ чл.343б, ал.3 от НК вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА 1.). НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 8 (осем) месеца, което ДА ИЗТЪРПИ
ЕФЕКТИВНО на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС при
първоначален строг „режим“; 2.). НА НАКАЗАНИЕ „ПАРИЧНА ГЛОБА“
в размер на 250.00 лева, която ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и на
основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 от НК 3.). НА НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО“ ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК по отношение на
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Г. С. , с ЕГН: ********** (и с установена по делото
самоличност) от размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
при неговото ефективно изтърпяване, времето, през което същият по реда на
ЗМВР и НПК по настоящото наказателно производство е търпял
ограничаване на правото си на свободно придвижване.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.4 от НК по отношение на
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Г. С. , с ЕГН: ********** (и с установена по делото
самоличност) от размера на наложеното му наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ при неговото изтърпяване, времето,
през което същият е бил лишен от същото право по административен ред
съгласно заповед № 1915/07.07.2022г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, с която е
било иззето неговото СУМПС № *********, удостоверяваща
правоспособността му на водач на МПС.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ Н. Г.
С., с ЕГН: ********** (и с установена по делото самоличност) ДА
ЗАПЛАТИ в полза на СДВР сторените в досъдебното производство разноски
за съдебна експертиза в размер на 290.26 лева, ведно със сумата от 5.00 лева
за дължима в полза на СДВР държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ Н. Г.
2
С., с ЕГН: ********** (и с установена по делото самоличност) ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Софийски районен съд по бюджетната сметка на Висш
съдебен съвет сторените в съдебното производство разноски за съдебни
експертизи в размер на 1500.00 лева, ведно със сумата от 5.00 лева за
дължима в полза на СДВР държавна такса за служебно издаден изпълнителен
лист.

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НОХД № 8994/2023г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав
с Председател - районен съдия В.К..

I.). СРП е внесла на 30.06.2023г. на основание чл.247, ал.1, т.1 от
НПК обвинителен акт срещу подсъдимият Н. Г. С., с ЕГН: ********** (и
с установена по делото самоличност) за предаването му на съд за проверка
доказаността и обосноваността на твърдяното като извършено престъпление
от общ характер с правна квалификация по чл.343б, ал.3 от НК за това, че на
07.07.2022г., около 08:50 часа , в гр.София, по бул. „Цветан Лазаров“ с
посока на движение от ул. „Владимир Балан“ към бул. „Асен Й.“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 250“
с рег. № *********, след употреба на наркотични вещества, а именно:
метадон, включен в Приложение № 2 - Списък II (Вещества с висока степен
на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина) от
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични
към Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, установено
с технически средство - “Drugtest 5000”, с инв.№ ARAM 0007 и проба № 112
(съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието (обн. ДВ
бр.61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и доп. ДВ бр.81 от
02.10.2018г.) - „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото устройство за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване“.
Софийска районна прокуратура, редовно призована за открито
заседание, представлявана от районен прокурор Н. С., поддържа изцяло в
хода по същество повдигнатото срещу подсъдимия С. обвинение и инвокира в
хода на съдебните прения подробни съображения в подкрепа на тезата си.
Твърди се, че извършеното престъпление е доказано по безспорен начин.
Предявява се искане към съда, на подсъдимия С. да му бъдат наложени
конкретни по размери по възведения състав - наказание „лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно на основанията в ЗИНЗС;
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ и наказание парични
глоба в определен размер, след като бъде признат за виновен за извършеното
по чл.343б, ал.3 от НК от него престъпление от общ характер.
Подсъдимият Н. Г. С. , редовно призован и надлежно представляван от
упълномощен процесуален представител – адвокат Н. Б , заявява, че е не е
бил повлиян от приетото от него вещество метадон, както и че в организма му
1
не е имало такова вещество. Моли да бъде оправдан. Подсъдимият С. дава
обяснения по делото.
Защитникът на подсъдимия С. – адвокат Н. Б изразява подкрепа на
изразеното от своя подзащитен становище. Инвокира се аргументативен
доказателствен анализ. Счита се, че липсва обективната и субективната
страна в престъплението. Заявява се, че подзащитния му С. не е имал в
организма си наркотично вещество. Позовава се на пробата от изследваната
урина на С.. Прави се искане съдът да признае подсъдимият С. за невиновен и
да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
В правото си на последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК,
подсъдимият Н. Г. С. се солидализира с изложеното от своя защитник и
моли да бъде оправдан.
II.). Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III.). От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Н. Г. С. е роден на ******г., в гр. Я*, българин, български
гражданин, разведен с едно дете, осъждан, със средно образование, трудово
ангажиран в частния сектор, с постоянен адрес: *********, с ЕГН:
***************.
Подсъдимият С. станал правоспособен водач на МПС на 15.02.2002г.
Спрямо него в периода 13.12.2007г. - 13.03.2017г. били издадени 10 (десет)
броя влезли в сила наказателни постановления, с които бил санкциониран за
различни по вид административни нарушения по ЗДвП с наложени му
парични глоби. Подсъдимият С. е осъждано (нереабилитирано) лице.
Наказван е с влезли в сила присъди - основно за престъпления по чл.343б,
ал.1 и ал.2 от НК. (Търпял е и наказания „лишаване от право да управлява
МПС“ по всяко от осъжданията си). Подсъдимият С. имал зависимост към
алкохол, но най-вече към наркотични вещества. След употребата на
наркотични вещества волевите му реакции ставали по-изявени и по-трудно
овладими. Подсъдимият С. се занимавал с обществено полезна дейност -
подпомагал наркотично зависими лица в „Център“ Ж*, гр.С*, ул. „М*“ № *, в
който център се оказвала всякакъв вид подкрепа на такива зависими към
наркотиците лица (включително подсъдимият С. посещавал този Център и за
лечение на своята зависимост към наркотиците).
На 04.07.2022г. подсъдимият С. употребил метадон, който си набавил
нелегално. На 07.07.2022г. (четвъртък), сутринта, при ясно и топло време,
без да е имало наличие на атмосферни условия на дъжд, мъгла или
вятър, подсъдимият С., при ясно съзнание, се качил сам в ползвания от него
лек автомобил „Мерцедес Ц 250“ с рег. № ***** (собственост на Ц* И. Я*, с
ЕГН: **********), за да го управлява. Движел се с лекия си автомобил в
2
гр.София с посока на движение от началната точка на ул. „Владимир Балан“
към бул. „Асен Й.“. Около 08:50 часа на 07.07.2022г., подсъдимият С.
правоуправлявал (отчита се, че е изминал съответното пътно разстояние като
дистанция от началната му точка) своето МПС по дясното платно на бул.
„Цветан Лазаров“ № 4-6 в района в близост преди и до кръстовището между
бул. „Асен Й.“ и бул. „Цветан Лазаров“. Пътната настилка по бул. „Цветан
Лазаров“ била с асфалтово покритие - равна, суха и гладка без неравности,
без дупки и/или без препятствия. Кръстовището между бул. „Асен Й.“ и бул.
„Цветан Лазаров“ било регулирано със светеща и изправна светофарна
уредба. Пред автомобила на подсъдимия С. (на разстояние около 500 метра
преди самото ПТП, което предстояло да настъпи) били спрели (изчаквали
преминаването на червената светлина на светофара) върху дясното платно на
бул.„Цветан Лазаров“, преди кръстовището с бул. „Асен Й.“ - първа кола - с
марка „Дачия Логан“ с рег. № *******, управлявана от лицето И* Ш* А* и
втора кола зад този автомобил - автомобил с марка „Шкода Фабия“ с рег. №
********, управляван от свидетеля И. В. В.. Подсъдимият С. управлявал със
странно крИ.личене (пътните условия обективно не предполагали такова
движение в този пътен участък) своето МПС около 500 метра (преди мястото
на самото ПТП, което предстояло да настъпи). Той скъсявал дистанцията си
на движение спрямо точката на местоположението, където е бил спрял
автомобила на свидетеля В.. Карал на трета предавка със скорост на движение
около 30.00 км/ч. Зад автомобила на подсъдимия С. се движел друг
автомобил - марка „Сета Ибиза“ с рег. № *******, управляван от свидетеля
А. К. К.. Свидетелят К. (при негово ясно съзнание) възприел странното
движение на автомобила на подсъдимия С. - който ту спирал и подавал рязко
газ на своето МПС; ту крИ.личел; ту навлизал в лентата за насрещно
движение; ту се качвал върху тротоарната площ отдясно на пътното платно; а
след това отново подавал рязко газ на МПС и така се движел (до точката на
ПТП, което е предстояло да настъпи). Подсъдимият С. не успял да натисне
спирачките на автомобила си с оглед начина му шофиране (възприет от
свидетеля К.). По пътното платно не е имало спирачен път от неговия
автомобил (от този на подсъдимия С.). Подсъдимият С. се ударил с
автомобила си в автомобила на свидетеля В. (ударът е настъпил отзад на
автомобила на свидетеля В.). Поради удара между тези два автомобила,
автомобилът на свидетеля В., който не се движел, бил изместен напред (с
оглед силата и интензитета на ПТП от удара отзад), при което последвало
втори последващ удар на автомобила на свидетеля В. в спрелия пред него -
друг изчакващ на червения светофар автомобил, а именно този на лицето И*
Ш* А* - марка „Дачия Логан“ с рег. № ********. Възникнало ПТП между три
леки автомобила. След ПТП свидетелят В. усещал болки във врата си в
резултат на проявилия се камшичен удар. Подсъдимият С. слязъл от своето
МПС. Огледал същото. Ядосвал се за щетите по автомобила си. Качил се в
своето МПС. Подсъдимият С. останал известно време в автомобила си.
Привел го в движение назад. Преместил встрани върху тротоарната площ до
пътното платно на мястото на удара автомобила си с марка „Мерцедес“ с рег.
№ ********. Подсъдимият С. слязъл от автомобила си. Не комуникирал с
3
водачите на другите две засегнати МПС-та. Свидетелят В. наблюдавал
поведението и реакциите на подсъдимия С.. Усъмнил се, че последния може
да избяга от местопроизшествието. Свидетелят В. започнал да снима
подсъдимият С.. Последният си взел найлонова торбичка в ръка и помахал за
„чао“ към свидетеля В.. Подсъдимият С. си тръгнал самоволно от
местопроизшествието за около един час. Там на мястото на събитията
ударените автомобили на свидетеля В. - лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.
№ ******* и лекия автомобил на лицето И* Ш* А* - „Дачия Логан“ с рег. №
*******, били преместени (също встрани), за да не пречат на движението. Бил
подаден от свидетеля В. сигнал на телефон 112 (в момента, в който
подсъдимият С. не останал на местопроизшествието, а си тръгнал самоволно).
Подсъдимият С. се появил, обаче, след около един час на мястото на
ПТП, носейки в ръка кана с кафе. След разпореждане на ОДЧ, на място
пристигнали свидетелите К. М. К. и К. Л. А. - на длъжност
„мл.автоконтрольори“ към СДВР-ОПП. Те огледали трите леки автомобила и
мястото на ПТП. Свидетелят В. поискал да бъде проверен подсъдимият С. за
употребата на алкохол и наркотици. Пробите за алкохол и наркотици спрямо
свидетелят В. били отрицателни. Пристъпили свидетелите К. и А. и към
проверка по ЗДвП спрямо подсъдимият С.. Последният им оказал пълно
съдействие на служителите на СДВР-ОПП. На подсъдимия С. била извършена
проверка за алкохол със съответно техническо средство, като пробата отчела
0.10 промила на хиляда - тази проба се считала за отрицателен резултат.
Последвала и втора проверка (започнала в 10:25 часа на 07.07.2022г.) от
свидетеля К. М. К. за употребата на наркотични вещества. Подсъдимият С.
се съгласил и се подложил и на такава (втора) проверка. С техническо
средство “Drug Test 5000“ с инвентарен № ARAM 0007 (и след
предварителната му лицензионна проверка за техническа изправност съгласно
протокол № *********-10000/21.09.2021г.) и проба № 112 (при неизползван
от друго лице тампон - опаковката му е била разпечатана пред подсъдимия С.)
е било отчетено в 10:38 часа на 07.07.2022г. наличие на положителна
употреба на наркотични вещества, а именно метадон, у подсъдимият С..
Свидетелят К. попълнил писмен талон за изследване с № 086747/07.07.2022г.
за резултатите от проверката спрямо подсъдимият С.. Той обективирал в него
административно предписание към подсъдимия С. в срок до 40 (четиридесет)
минути да посети ВМА в гр.София, за да предостави кръвна проба и
биологичен материал за химическо изследване. В 11:45 часа на 07.07.2022г.
подсъдимият С. се подписал в талона за изследване и получил екземпляр от
него. Свидетелят К. М. К. съставил АУАН серия GA с № 696922 от
07.07.2022г. срещу подсъдимия С. във връзка с реализираното от него ПТП,
което е било квалифицирано като административно нарушение по чл.20, ал.2
от ЗДвП. Свидетелят К. съставил скица на ПТП, след като участниците в него
били попълнили самостоятелно декларациите си за ПТП. В АУАН-на били
отразени писмени констатации, че подсъдимия С. е управлявал своя лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ 0158 КК на 07.07.2022г., около
08:50 часа след употребата на наркотични вещества - метадон, установено с
техническо средство “Drug Test 5000“ с инвентарен № ARAM 0007 и проба №
4
112. (За тези констатации в АУАН-на - за управлението на МПС след
употребата на наркотични вещества - метадон, не е било издавано
наказателно постановление по ЗАНН, съгласно справката-картон за водач на
МПС на подсъдимия С..). Подсъдимият С. попълнил декларация за ПТП. В
декларацията си за ПТП и скицата към него подсъдимият С. посочил, че
пътната настилка на асфалтовото покритие на платното, по което се е движил
- по бул. „Цветан Лазаров“ в района на № 4-6 (с посока на движение от ул.
„Владимир Балан“ към бул. „Асен Й.“), със своя лек автомобил, е била равна
(цитира се - „неравности нямаше“ - т.3 от декларацията). Подсъдимият С.
отразил в декларацията си за ПТП (виж гръб на л.14 от ДП), че събитието е
станало бързо и не е могъл да реагира (движел се е на трета предавка с МПС
със скорост в порядъка от около 30.00 км/ч - по негови твърдения). (За
пълнота никъде в декларацията му, съставена непосредствено след ПТП, не
се споменава подсъдимият С. да е бил изпуснал огънчето за запалената с него
цигара в своето МПС, докато го управлявал.). Свидетелят И. В. В. попълнил
декларация за ПТП. В нея свидетелят В. посочил, че неговото МПС - лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******** е било в спряло положение
(преди да бъде ударен от автомобила на подсъдимия С. отзад) на пътното
платно на бул. „Цветан Лазаров“ в района на № 4-6. Свидетелят В. отразил в
декларацията си за ПТП, че пътното платно на бул. „Цветан Лазаров и в
района на ПТП е било равно, без неравности (с гладка повърхност) и без
наклон. Идентични данни отразил в декларацията за ПТП и лицето И* Ш*А*,
чийто лек автомобил марка „Дачия Логан“ с рег. № ********** е бил спрял
пред автомобила на свидетеля В., за да изчака преминаването на червения
светофар на кръстовището. С писмена заповед № 1915/07.07.2022г. за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от
ЗДвП, издадена от свидетеля К. Л. А., спрямо подсъдимият С. му е било
отнето притежаването от него СУМПС № ********на основание чл.172, ал.2,
т.3 от ЗДвП, но за срок не повече от 18 (осемнадесет) месеца. На 07.07.2022г.
в 10:40 часа подсъдимият С. бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР за срок от 24 часа. Спрямо него в същият момент бил извършен обиск
по ЗМВР, като при проверката не са били установени да са държани
забранени от закона вещества или предмети. Подсъдимият С. бил придружен
(превозен със служебния им автомобил) от свидетелите А. и К. до ВМА
гр.София - и конкретно - посетил кабинета на д-р Л* Н.. Свидетелят д-р Л*Н.
съставила писмен протокол от 07.07.2022г. в 12:40 часа и констатирала, че
подсъдимия С. нямал неволево хоризонтално или вертикално ритмично
движение на очите; имал адекватно поведение с активен словесен контакт
при наличие на запазена координация и без да има наблюдавани от д-р Н.
абстинентни явления. На място подсъдимият С. отказал да предостави кръвна
проба в 12:50 часа на 07.07.2022г. Подсъдимият С. предоставил в санитарното
помещение на медицинския кабинет (в санитарното помещение имало чешма
с течаща вода) само проба урина за изследване по надлежния ред. За отказа си
да предостави кръв за изследване, подсъдимият С. се подписал лично в
протокола на д-р Нейчева, който същата също подписала.
Съгласно заключението на изпълнената в ДП съдебна химико-
5
токсикологична експертиза от 03.02.2023г. на вещите лица д-р Б. М. и д-р И.
И. в предоставената проба урина на подсъдимия С. не било установено
наличието на упойващи или наркотични вещества.
Съгласно изпълнената в съдебното производство СХТЕ от 07.12.2023г.
на вещото лице професор В. А. метадонът е синтетично наркотично вещество
от групата на опиодите, използващо се за потискане на абстинентни явления
при лечение на зависимост към опиати/опиоди, както и за поддържащо
лечение на такъв вид зависимост в лечебни програми. Според вещото лице А.
метадонът е квалифицирано като наркотично вещество от Списък II
(Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина) от Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични към Закона за контрол на наркотичните вещества
и прекурсорите. СХТЕ на експерта А. излага, че употребата на наркотичното
вещество метадон извън терапевтична програма за лечение на зависимост
води до реализиране на същинските наркотични ефекти на веществото,
изразяващи се в отпускащо и приятно усещане, със създаване на чувство на
спокойствие и комфорт. От друга страна, към метадона се развивала
наркотична зависимост, която налагала извършването на редовен прием и
увеличаване на дозата му, поради развитие на толеранс. Експертизата приема,
че употребата на метадон при лечението на зависими към опиоди цели да
достигне стабилна дневна доза, при която не се проявявали наркотичните
ефекти на метадона, а същевременно да са напълно потиснати абстинентните
явления от страна на организма до степен, при която индивида да може да
води до нормален живот. СХТЕ е категорична, че метадонът е наркотично
вещество с дълъг период на живот в организма, което позволявало
приемането му на по-големи интервали. При инцидентна употреба на
метадон, същият се излъчва от кръвта средно между два и три дни, а в
урината се открива неметаболизирал или под формата на метаболит средно
между три и пет дни след еднократна употреба. Вещото лица А. посочва в
експертизата си, че при изследването на урината е необходимо да бъде
осигурено обективното осигуряване на пробата - т.е. да са били
предотвратени всички рискове за промяна на пробата с разреждане (с вода -
изводът е на съда), с добавяне на пречещи на изследването съединения и
други. Пробата урина не съдържа по своята структура човешки клетки или
други носители на ДНК, т.е. не е възможно според заключението доказване на
идентичността на пробата към определено лице. Самата проба урина е
матрица с непостоянен състав (за разлика от кръвта), поради което можела да
се ползва само за предварително (скринингово) изследване. СХТЕ на
професор А. приема, че при липса на предоставена кръвна проба за
изследване от водачите не може да се предостави обективно експертно
заключение, ако е изследвана само проба урина (както е приложимо и в
настоящия случай). Според заключението е категорично невъзможно едно
вещество да присъства в кръвта на човек, а да не присъства в урината му.
Обратното, веществото може да не присъства в кръвта, но да се наблюдава в
урината в периода на елиминирането на повечето вещества в човешкия
организъм. Приема се от вещото лице А., че наличието на наркотично
6
вещество в човешката слюнка (биологичен материал, с който се зарежда
разпечатания тампон от „Дръг теста“), предполага наличието му в човешката
кръв, тъй като наркотичните вещества преминават в слюнката чрез филтрация
на кръвта на човек. Отчетено е от вещото лице А., че кръвта се вземала от
съответния човек от страна на медицинско лице, а пробата урина са давала от
лицето в отсъствие на медицински експерт.
IV.). Описаната фактическа обстановка в мотивите на постановената
присъда е изведена от анализа на събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства. В наказателното производство във
всичките му фази по линията на държавното обвинение и защитата с цел
изясняването на обективната истина и предмета на доказване по делото по
смисъла на чл.102 от НПК са инкорпорирани към доказателствения материал
множество писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Реализирани са експертизи в наказателното производство - и в двете му фази.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно
изброяване на доказателствените източници и/или частичното
пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им
посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и
оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават
като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт – в
този смисъл Академик Стефан Павлов с научния му труд „Наказателен
процес“, издание 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е и Решение № 194 от
12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“.
По отношение на събраните в наказателното производство доказателства и
гласни доказателствени средства чрез способите на доказване по НПК
подходът на решаваща инстанция на СРС при техния доказателствен анализ
следва да бъде всестранен, обективен, пълен, безпристрастен и логичен. В
тази връзка, подробният доказателствен анализ на всички събрани
доказателства и твърденията и възраженията на страните изключва
предубедеността на съдебния състав - аргумент от решение № 450 от
19.12.21014 г. по НД № 1356/2014 г., Първо НО на ВКС (делото за
убийството на студента Стоян Балтов).
Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите на
доказване по НПК доказателства и доказателствени средства обосновават в
пълнота възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно
производство в съдебната му фаза фактическа обстановка. Доказателствата и
доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се
взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване.
7
Показанията на свидетелите К. М. К., К. Л. А., И. В. В. и А. К. К. за
кредитираните от съда при анализа от разпитите им факти и обстоятелства,
залегнали в настоящата фактическа обстановка, описани в мотивите на
постановената присъда, са в подкрепа на събраните в наказателното
производство доказателства при пълното и цялостно изследване на фактите
по делото.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално, логично,
обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото наказателно
производство да описва някои детайли от събитието по различен начин,
според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел със
сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един
последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчИ.ст, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
подсъдимия Н. Г. С. и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са
множество от писмени доказателства, както и гласни доказателствени
средства с приетите по делото съдебни експертизи.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К., А., В. и К.,
като спрямо тях са били приложени по време на разпитите им пред съдебния
състав отделни хипотези от института на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от
8
НПК за цялостното им прочитане (в случая става дума за показанията на
свидетелите К. и А.) или за прочитането им за частични релевантни факти - за
датата на събитието, за мястото на ПТП, за регистрационните номера на
автомобили и други (става дума за показанията на свидетелите В. и К.).
Показанията на свидетелите К., А., В. и К. са единни, логични, хармонични,
кореспондират си взаимно, допълват се със заключенията на двете СХТЕ.
Съдът отчита, че института на четенето на показания от ДП не се прилага за
несъществени факти или за несъществени неточности, при положение, че е
налице припокрИ.е на съдържанията на възприятията на свидетелите от двете
фази на наказателния процес, както и не се прилага за факти, които не са
свързани с елементите на престъплението или с предмета на доказване в
наказателното производство, дефиниран в чл.102 от НПК, респективно
излизат извън неговите рамки. Четенето на показания на свидетел се
извършва, когато следва да се съберат доказателства и доказателствени
средства за фактите, очертани (лимитирани) от прокурора с обвинителния
акт. В рамките на предявеното обвинение за предявените факти се упражнява
правото на защита на всяко обвинено лице. В тези предели се събират
доказателства и доказателствени средства и само за тези очертани рамки за
дължимите по закон факти съдът е длъжен да събере доказателства.
Решаващата инстанция на СРС кредитира събраните по делото писмени
доказателства в тяхната цялост. Обстоятелствата от АУАН серия GA с №
696922 от 07.07.2022г. на свидетеля К. и от декларациите за ПТП със скиците
към тях, съставени от страна на свидетеля В. и подсъдимия С., се подкрепят
от показанията на свидетелите К. и А.. Свидетелите К. и А. не са били преки
очевидци на ПТП. Те пресъздават в показанията си споделените им за
настъпилото ПТП възприятия от страна на свидетеля В. и с оглед данните от
декларациите на ПТП на водачите на леките автомобили. Възприятията на
свидетелите К. и А. за ПТП се основават и на база собствените им огледи и
самостоятелна преценка на данните от декларациите за ПТП на водачите,
които са ги предоставили - свидетелят В., лицето А. и подсъдимия С.. От
друга страна, факта на ПТП (което е административно нарушение) не е
предмет на изследване в наказателното производство и той няма правно
значение за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК (и
обратното). Съдът отчита, че показанията на свидетелите К. и А. са
добросъвестни и достоверни. Съдът не установява заинтересованост спрямо
тях. Показанията им са обективни, логични и безпристрастни. От тяхна
страна е бил предоставен неизползван от друго лице разпечатан (пред самият
подсъдим С.) тампон за техническо изследване със специално средство за
употребата на наркотични вещества. В тази насока по делото не са налице
доказателства в обратен смисъл, които да опровергават тези факти или да
водят до наличие на съмнение, че на подсъдимия С. е бил например
предоставен евентуално (и предварително) използван от другиго тампон към
техническото средство за проверка. Съдът кредитира писмените
доказателства и установените чрез техническо средство “Drug Test 5000“ с
инвентарен № ARAM 0007 и с взета проба № 112 доказателствени данни, че
подсъдимия С. е бил употребил метадон. Употребата на метадон се доказва от
9
самопризнанието на същия, изложено в обясненията му пред съда (че е взел
доза метадон на 04.07.2022г.) и от данните от техническо средство “Drug Test
5000“ с инвентарен № ARAM 0007 и с взета проба № 112. СХТЕ на вещото
лице А., която съдът кредитира изцяло като пълна, обоснована и
професионално защитена, сочи, че ако е било взето наркотично вещество
метадон, същото чрез кръвта на човека се пренасяло (инфилтрирало) в
човешката слюнка. Оттам употребата на наркотичното вещество се отчитала
при съответната химическа реакция на слюнката с тампона на техническото
средство “Drug Test 5000“. Наличието на наркотичното вещество в слюнката,
според вещото лице А., се считало за сигурно доказателство, че то
присъствало и в човешката кръв, дори и да не се установявало в урината (по
причина, че пробата урина е била непредставителна или че тя можело да е
разредена с вода или с друга химична смес), съгласно срещащите се в
практиката на вещите лица А., М. и И. случаи. Самопризнанието на
подсъдимия С., че е бил употребил метадон няколко дни преди събитието,
неочаквайки, че все още има такова неусвоено вещество в организма си и/или
че същия би бил уязвим, ако управлява МПС, след употреба на метадон доста
време преди да се качи в автомобил, не е изолиран факт, независимо, че
вещото лице М. излага по време на разпита си пред съда, че в практиката е
имало случаи, когато чрез слюнката на човек техническото средство „Дръг
тест“ отчитало положителна проба за наркотично вещество, а изследваната
човешка кръв - бивайки отрицателна (но в случаите, когато се предоставяла
кръв). А подсъдимият С. в случая не е предоставил кръв за изследване по
собствено желание и преценка, доколкото той няма задължението да се
самоуличава в престъпление, нито е длъжен да съдейства на компетентните
институции за неговото разкриване (още повече, че подсъдимият С. е имал и
мотив да откаже да предостави кръвна проба за изследване на 07.07.2022г.
пред д-р Н., доколкото с оглед обремененото си съдебно минало, за което не е
бил реабилитиран към 07.07.2022г., е можел да претърпи отново, ако бъде
признат за виновен, последващи законови ограничения на едно от най-
ценните си и важни човешки права - своята лична свобода). Съдът не следва
да отчита общото в практиката на вещите лица А., М. или И. в съответните
вариации и хипотези за случаите на проверките за наркотични вещества на
водачи на МПС, а конкретното, индивидуалното, личното и непосредствено
установеното, като факти в дадения индивидуален (и уникален сам за себе си)
случай - в случая спрямо подсъдимият С. е била установена употребата на
метадон към 07.07.2022г. С такова употребено и усвоено в организма му
вещество той е бил управлявал МПС на 07.07.2022г., около 08:50 часа,
доколкото в тялото му е имало наличие на химични елементи от
наркотичното вещество метадон, което се е появило в него след употребата
му. Според вещото лице А. инцидентната употреба на наркотичното вещество
метадон се неутрализира (излиза) от човешката кръв между два и три дни.
Ако е постоянно вземано и употребявано вещество, метаболизацията му
(усвояването му от организма, респективно изхвърлянето му) трае по-дълго
време - повече от 2-3 дни. Евентуалната интоксикация с метадон - дори
употребата му да е инцидентна или постоянна, според вещото лице А. води
10
също до по-продължително неутрализиране, като време от човешкия
организъм. Съдът подчертава тези факти, тъй като защитникът на подсъдимия
С. - адвокат Б излага, че употребата на метадон от подзащитния му е била
доста време преди 07.07.2022г. и е логично в човешкия организъм на С. да е
нямало метадон към датата, когато е управлявал лекия си автомобил.
По силата на основополагащия принцип на формалната логика и
тълкуването “argumentum a fortiori” - аргументът на по-силното основание,
решаващата инстанция на СРС приема, че е факт на 07.07.2022г. положително
установеното наличие чрез техническо средство “Drug Test 5000“ с
инвентарен № ARAM 0007 и проба № 112 на метадон в човешкия организъм
на подсъдимия С.. Базирайки се на заключението на СХТЕ на вещото лице А.,
съдът приема, че употребеното наркотично вещество метадон не е в резултат
на инцидентна употреба, за да е логична и доказана защитната версия на
подсъдимия С., че се възприемал да е „чист“ (съгласно думите ми от
обясненията му) към 07.07.2022г. от самото вещество. Дължи се според съда
или на интоксиция с метадон (ако е инцидентно употребен), или на постоянна
употреба (което е и по-логичното, доколкото подсъдимият С. е имал и има
своята трайна зависимост и към наркотичните вещества с придружаващите ги
негативни последици - а именно т.нар. абстинентни явления) или употребата
на метадон да е била след 04.07.2022г., а не на 04.07.2022г., както заявява в
обясненията си (доколкото същите имат сложна правна природа на гласно
доказателствено средство, чрез което се събират доказателства, но
представляват и основно средство за защита на обвиненото лице.).
Адекватното, координираното и при липса на абстинентни явления
поведение, реакции, движение, ясен словесен контакт и други на подсъдимия
С., докато е бил на изследване пред д-р Н. във ВМА на 07.07.2022г., около
12:50 часа (това е около четири часа след ПТП и след управлението на лекия
му автомобил), съдът интерпретира през показанията на свидетеля В., който е
видял подсъдимият С. да се връща на местопроизшествието с държана в ръка
кана с кафе след около един час, след като се е бил оттеглил самоволно от
мястото на събитията. Съдът отчита, че употребата на кафе има ободряващ и
тонизиращ ефект, а през експертните заключения на вещите лица А., М. и И.,
както и през показанията на свидетеля Н., употребата на метадон има
стабилизиращ върху абстинентните явления ефект - човек ставал спокоен, с
чувство на радост, еуфория, удоволствие, удовлетворение и т.н. Метадонът е
от групата на опиодите. Такъв ефект от употребата на метадон се излага, че се
постига и търси най-вече при наличие на „срив“ в жИ.та на подсъдимия С.,
който временно се неутрализирал след употребата на метадон, но на моменти
приемайки и проявявайки и съответно поведение на по-голяма импулсивност
и по-трудна волева овладимост (изводът е на съда), след употребата на този
вид наркотично вещество.
Съдебният състав отчита, че в случая, съгласно показанията на свидетеля
К., подсъдимият С. е проявил преди ПТП неадекватно и нелогично поведение
на пътя 500 метра преди мястото на удара с автомобила на свидетеля В..
Обективните условия не са предполагали такова движение на подсъдимия С.
с неговото МПС. Съгласно показанията на свидетелите В. и К. и с оглед
11
събраните по делото писмени доказателства, пътното платно 500 метра, преди
точката на самото ПТП, не е имало неравности, дупки или препятствия
(такива не се документират, дори и от заключението на СВТЕ при
изследването на видеозаписа от местопроизшествието). Подсъдимият С. на
няколко пъти крИ.личел, на няколко пъти е навлизал в лентата за насрещно
движение, после се е качвал на тротоарната площ от дясната страна на
пътното платно - отново няколко пъти, след това ту усилвал, ту намалял
скоростта си на движение. Тези факти водят до нелогичност в обясненията на
подсъдимия С., че е бил изпуснал огънчето за цигарата си в автомобила, при
което се навел да го вземе - или времето, през което се е бил навел (траещо
секунди), за да се вземе огънчето в ръката си е било равно на времето (траещо
минута-две), през което 500 метра е управлявал опасно своя автомобил на
пътя, или подсъдимия С. е изпускал толкова много пъти своето огънче в
автомобила си, че всеки път, когато се навеждал да го вземе в ръката си, ту
карал автомобила си в насрещното движение, ту се качвал върху тротоарната
площ с МПС от дясната му страна - и то няколко пъти, ту също няколко пъти
усилвал скоростта си на движение, респективно след това намалявал и то
рязко. Отказът на подсъдимия С. да предостави кръвна проба за изследване
(същият сам се е поставил в това си положение) се извежда като доказан от
показанията на свидетеля Л. А. Н.-В.а, които съдът кредитира като пълни,
логични, достоверни, добросъвестни, последователни и независими. Отказът
на подсъдимия С. да предостави кръвна проба се установява, дори от
обясненията му, както и от показанията на свидетелите К. и А., дори и от
писмените данни от протокола с теста на свидетеля Н.-В.а. Тези факти и
доказателства се подкрепят от данните от техническо средство “Drug Test
5000“ с инвентарен № ARAM 0007 и с взета проба № 112, която е отчела
положителната употреба на метадон, но и косвено от показанията на
свидетелите В., и най-вече тези на свидетеля К.. Според показанията на
свидетеля К. (който е пряк очевидец), водачът С. с неговия автомобил около
500 метра преди ПТП е имал странно и неадекватно движение по равното, без
препятствия, дупки или неравности дясно платно на бул „Цветан Лазаров“,
преди кръстовището с бул. „Асен Й.“, в гр.София - неговото МПС (този на
подсъдимия С.) ту спирал и подавал рязко газ на своето МПС; ту криволичел;
ту навлизал в лентата за насрещно движение; ту се качвал върху тротоарната
площ отдясно на пътното платно; а след това отново подавал рязко газ на
МПС и така се движел (до точката на ПТП, което след това то настъпило).
Свидетелят В. не е бил очевидец на това криволичещо и опасно движение на
подсъдимия С. (което се документира - за една част от него в заключението
на съдебната видео-техническа експертиза на вещото лице Д. - че автомобила
се отклонявал към средната лента), тъй като автомобилът му е бил спрял на
червения светофар, водачът е гледал напред и е нямал поглед назад, зад който
се движел крИ.личещия с автомобила си подсъдим С.. Свидетелят К., като
пряк очевидец на това опасно шофиране на подсъдимия С., споделил за тези
факти на свидетеля В. след ПТП и му заявил, че водачът на крИ.личещия
автомобил или е пиян, или е дрогиран (при което казал на свидетеля В. да
иска проверка за алкохол и наркотици на този водач от органите на СДВР-
12
ОПП).
Решаващата инстанция на СРС намира, че фактите по делото, изведени
не само от писмените доказателства и гласните доказателствени средства, са
подкрепени и чрез събраните в цялото наказателно производство съдебни
експертизи. Съдът ги приема като обосновани и мотивирани. Всяка от
експертизите - двете СХТЕ и СВТЕ се основават на собствени заключения от
отделните области на науката за всяко вещо лице-експерт. Експертизите не
съдържат правен анализ на доказателства и доказателствени средства. Те
изследват с научен подход и специализация обективните находки по делото с
оглед предмета на всяка експертиза. Заключенията на посочените експертизи
са и неоспорени от страните и за съда няма основания да се съмнява в
безпристрастността, добросъвестността и професионализма на вещите лица.
СХТЕ на вещото лице В. А. прилага свой собствен, индивидуален подход на
изследване. Съпоставят се обективните находки от научна гледна точка.
Експертизата се обоснова по изявен експертен начин. СХТЕ на вещото лице
В. А. е изключително авторитетна. Същата е независима, обективна и
безпристрастна. Изготвена е от вещо лице със значима квалификация и с
висока степен на експертност на показаната пред съда и страните ерудиция в
областта на токсикологията. Съдът отчита, че не страните, нито той, нито
защитникът адвокат Б, нито подсъдимият С. са вещи лица и експерти от
областта на токсикологията. Отговорите на вещото лице са съобразени с
поставените му задачи и се основават на пълно изследване на релевантните
въпроси.
По тази съображения и с оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че е положил значителни усилия да осъществи пълен, детайлен и
всеобхватен анализ на събраните в производството доказателства и
доказателствени средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие за
страните, но и за да спази принципите на правовата и демократична държава,
според които съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при
решаването на въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК.
V.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Съдът приема за доказано по безспорен начин, че подсъдимия Н. Г. С. е
извършил от обективна страна състав престъпление от общ характер по
чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 07.07.2022г., около 08:50 часа , в
гр.София, по бул. „Цветан Лазаров“ с посока на движение от ул. „Владимир
Балан“ към бул. „Асен Й.“, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 250“ с рег. № ********, след
употреба на наркотични вещества, а именно: метадон, включен в Приложение
№ 2 - Списък II (Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в
хуманната и ветеринарната медицина) от Наредбата за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол на
13
наркотичните вещества и прекурсорите, установено с технически средство -
“Drugtest 5000”, с инв.№ ARAM 0007 и проба № 112 (съгласно чл.6, ал.9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на
вътрешните работи и Министъра на правосъдието (обн. ДВ бр.61 от
28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и доп. ДВ бр.81 от 02.10.2018г.) -
„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото устройство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване при неявяване в определения срок на посоченото място
или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване“.
Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева. Според чл.343г от НК във всички
случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6
от НК. В съответствие с постановките в доктрината и съгласно Решение № 4
от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 1244/2017 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Даниела А.а за обективната съставомерност на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК е необходимо доказателствената съвкупност да
установява данни за това, че подсъдимия е управлявал МПС след употреба на
наркотично вещество. Съгласно Решение № 25 от 14.02.2020 г. на ВКС по н.
д. № 81/2019 г., II н. о., НК, докладчик председателят Биляна Чочева;
Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК,
докладчик председателят Елена Авдева в нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК
не е предвидено употребата на наркотични вещества да се установява по
„надлежен начин“, въпреки, че е повече от безспорно наличието на такава
регламентация в Наредба № 1/2017г. След като надлежният начин не е
елемент от обективната страна на престъпния състав, то доказването на
изпълнителното деяние управление след употреба на наркотични вещества
може да се извършва с всички допустими по НПК доказателства. Изяснено е
в правната теория и съдебна практика, че повечето от общоопасните
престъпления не са на просто (формално) извършване, като техният
престъпен резултат е поставяне в опасност живота и здравето на гражданите,
намиращи се на територията на Република България. При настъпване
(умишлено или по непредпазливост) на „повече“ от този резултат, са
предвидени съответни материалноправни наказателни норми. При
управляването на МПС след употреба на алкохол законодателят е предвидил
настъпване на такава опасност при концентрация на алкохола в кръвта на
водача над 1.2 или над 0.5 промила (чл. 343б, ал. 1 и 2 от НК), като
законодателят е имал предвид научно установените промени в съзнанието на
14
водача при приема на алкохол в посочената концентрация и не е необходимо
доказване на конкретното им проявление в поведението на дееца, заради
допуснати или не нарушения на правилата за движение с причиняване или не
на съставомерен престъпен резултат (ППлВС № 1/1983 г., т. 4, б. „а“, „в“,
„д“). Безспорно, подобен ефект имат и наркотичните и други упойващи
вещества, а с оглед многообразието им и последиците от техния прием или
„гладът“ за прием на такива, съчетано или не и с лекарства, може обективно
да доведе до непригодност на водача за такава правилна оценка на пътните
условия, като общоопасен резултат на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК. За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната
практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно
състояние“ при наличие на над 0.5 промила алкохол в кръвта на водача на
МПС, то при установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози все още такъв „качествен“ показател не е дефиниран от науката –
аргумент от Решение № 6 от 6.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1098/2017 г., I н.
о., НК, докладчик съдията председателят Н. Дърмонски. Отново в
съответствие с доктриналните достижения в наказателнотото право и според
Решение № 4 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 1244/2017 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Даниела А.а престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е
резултатно, а формално, на просто извършване, и за съставомерността му не
се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. Т.е. от обективна
страна, осъществяването на състава на чл.343б, ал.3 от НК не дефинира
установяването или изключването на факта на повлияването от водача от
употребеното от него количество наркотично вещество, докато управлява
МПС, нито следва да се установява или изключва като доказана на промяната
в съзнанието или поведението на подсъдимия, водещи до евентуална
опасност за останалите участници в движението при шофиране на моторното
превозно средство в резултат на употребата на наркотични вещества. В тази
насока и по тези съображения, съдът не споделя приложимостта на чл.5, ал.3
от ЗДвП, тъй като тази разпоредба дори да отчита, че е забранено
управлението на МПС под „въздействието“ на наркотични вещества, същата е
неотносима към фактическият състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от
НК, а на основание чл.15 от Закона за нормативни актове, при протИ.речие
между нормативни актове от различна степен, правораздавателните органи
следва да зачетат по-високият по ранг нормативен акт. В случая, разпоредбата
на чл.343б, ал.3 от НК е по-високият по ранг нормативен акт от разпоредбата
на чл.5, ал.3 от ЗДвП, при което съдебният състав следва да приложи и е
приложил в настоящия случай разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК. Значимо,
според ВКС в Решение № 4 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 1244/2017 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Даниела А.а е обстоятелството, което се
споделя и от първоинстанциния съд, че забраната на позитивния законодател,
установена в хипотезата, диспозицията и санкцията на разпоредбата на
чл.343б, ал.3 от НК обхваща и се отнася до обявяване за престъпно на
общественоопасното и протИ.правно поведение на водачи на МПС, които
шофират превозни средства в нарушение на установения законов запрет след
и при употреба на наркотични вещества, което води до несъстоятелност на
15
една възможна защитна теза, че например законодателят е приел за
допустимо управлението на МПС, след употреба на наркотични вещества, ако
това не се е отразило на поведението на водача, респективно, ако не е бил
повлиян и/или при липса на показани признаци на такова повлияване.
Настоящият съдебен състав приема за доказано и установено по силата
на извършения в обстоятелствената част на мотивите към присъдата му
доказателствен анализ на събраните в наказателното производство
доказателства и източници на релевантна информация, че подсъдимия С. е
извършил от обективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от
НК, за което е предаден на съд за дирене на наказателната му отговорност и
преследване. Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК са налице.
От формална страна според изискването на чл.1, ал.3 (по редакцията на
ДВ бр.81/2018 г. от 02.10.2018 г. от Наредба № 1 от 19.07.2017г. издадена
от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, – за реда за установяване на употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на
моторни превозни средства, обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017г., концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява чрез използване съответно на технически средства,
тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.
Според редакцията на същата разпоредба преди изменението й с ДВ
бр.81/2018 г. употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински
изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на
медицинските изследвания се извършват и химически и химико-
токсикологични лабораторни изследвания
В случая, визираните разпоредби от Наредбата във всичките й редакции
преди и след ДВ бр.81/2018г. дават законова възможност доказването на
употребено наркотично вещество спрямо водач на МПС да се извършва по
всички допустими законови методи, а за съда и за подсъдимия С. какво по-
точно, по-обосновано и по-професионално изследване би било, освен
проверката със специалните за целта технически средства за употребата на
наркотични вещества, като използваното в настоящия случай - „Drug test
5000“ № ARАM – 0007 с взетата с него предварителна (прогнозна) проба под
№ 112 за констатираното наличие на употребени наркотични вещества,
самото химическо изследване на самата кръв на изследваното лице за такава
употреба чрез СХТЕ, която да потвърди или да опровергае прогнозните данни
от техническото средство.
Съдебният състав счита, че престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е
извършено от подсъдимия С. при форма на вината пряк умисъл, тъй като С.
несъмнено е съзнавал (при липса на доказателства за психично заболяване
към 22.07.2022г., което качествено да е променяло психиката му), че е
употребил наркотично вещество от групата на опиодите - метадон, преди да
16
се качи да управлява ползваното от него МПС, независимо от причините,
поради които се е наложило да кара автомобила си, а употребата на
наркотичното вещество - метадон е доказано чрез техническото средство
„Drug test 5000“ № ARАM – 0007 с взетата с него предварителна (прогнозна)
проба под № 112. Наред с това той е имал представа и за отражението на
деянието върху обективната действителност, т.е. за настъпването на неговите
общественоопасни последици - застрашаването на обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта, както и на застрашаването на
живота, здравето и имуществото на останалите водачи на МПС, като дори е
настъпило ПТП по негова вина и дори същият да не се е почувствал
(евентуално) повлиян от наркотичното вещество (мислено приемайки, че е
бил „чист“ - че в организма му не е имало метадон, тъй като е бил приет на
04.07.2022г. - три дни преди инкриминираните събития от 07.07.2022г.).
Въпреки това, обаче, подсъдимият С. пряко е целял настъпването на
обществено опасния резултат на своето деяние, умишлено го е искал и
протИ.правно го е постигнал в обективната действителност.
VI.). ПО НАКАЗАНИЕТО:
С присъдата си от 16.05.2024г. съдът осъди подсъдимият Н. Г. С. на
основание чл.343б, ал.3 вр. чл.55, ал.1, т.3 от НК 1.). на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, което да изтърпи ефективно на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС при първоначален строг „режим“;
2.). на наказание „парична глоба“ в размер на 250.00 лева, която да заплати в
полза на държавата и на основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 от НК 3.). на
наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 (дванадесет) месеца.
За да индивидуализира и наложи на подсъдимия С. предвидените в
чл.343б, ал.3 от НК и чл.343г от НК наказания, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
Досежно престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК в закона е предвидено
наказание от една до три години „лишаване от свобода“, както и кумулативно
наказание „глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът следва да отчита, както
конкретната вина на дееца, така и всички други обстоятелства, които макар да
нямат пряко отношение към субективната страна, по един или друг начин са
способствали за извършване на престъпната деятелност, но могат да бъдат
отчетени при преценката за индивидуализацията на наказанието или
наказанията в светлината на чл.36 от НК. Решаващата инстанция на съда
отчита, че понятието степен на обществена опасност включва
обстоятелствата, свързани с личността на дееца, с обстоятелствата,
17
характеризиращи неговото поведение преди, по време на и след извършване
на престъплението. Преценката на обществената опасност на деянието касае
преценката какво е негативното въздействие (и при какви изменения) върху
съществуващите обществени отношения (съобразно техния характер и
значение) в резултат на извършеното престъпление. В тази връзка,
завишената степен на обществена опасност на престъплението изисква по-
сериозна реакция за пресичане на такива прояви, както от дейците, така и от
останалите членове на обществото. В тази насока е решение № 450 от
19.12.21014 г. по НД № 1356/2014 г., Първо НО на ВКС (делото за
убийството на студента Стоян Балтов). Според чл.57, ал.2 от НК вр.
чл.36 от НК когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност
за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече
наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове,
определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да
отговарят на целите, посочени в чл. 36. В тази връзка същността на
правосъдието произтича това, че правото уважава справедливостта – “Lex
respicit aequitatem”.
По отношение на подсъдимия С. се установяват смекчаващи вината
обстоятелства и наличие на едно изключително смекчаващо вината
обстоятелство. Смекчаващите вината обстоятелства са 1.). наличието на
трудова ангажираност на подсъдимия С. към датата на престъплението от
07.07.2022г. и след тази дата, както и 2.). обществената трайна ангажираност
на подсъдимия С., който е подпомагал и подпомага с всякакъв вид подкрепа
наркозависими лица в Център „Ж.“ в гр.София. Изключително
смекчаващото вината обстоятелство според съда е наркотичната
зависимост на подсъдимия С.. Според съда, същият след употреба на
наркотичните вещества проявява импулсивност и по-трудна волева
овладимост на въздържане от проявление на активно човешко поведение,
граничещо и резултиращо в извършване на престъпление, каквото склоност
подсъдимият С. е проявил с извършеното по настоящото дело престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК и каквато склонност, поради алкохолната си
зависимост същият имал и с извършените от него престъпления по чл.343б,
ал.1 от НК (на няколко пъти), с оглед съдебното му минало. При
неупотребата на наркотични вещества или в случаите, когато подсъдимият С.
се въздържал от употребата им, същият проявявал абстинентни явления
(например халюцинации) или т.нар. от него емоционален, психически и
физически „срив“. Употребата на метадон, който е заместител на хероина, но
води до по-голяма зависимост от самия хероин, действа на психиката на
подсъдимия С. с успокояващ ефект, но при трудна волева овладимост.
Подсъдимият С. е болно „страдащо“ лице, доколкото наркотичната му
зависимост тотално е променила жИ.та му (както алкохолната му такава) в
негативна насока. Съдът следва да снижи интензитета на наказателната
репресия спрямо подсъдимия С. на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Подсъдимият С. следва да бъде наказан с балансираната и пропорционална
намеса на Държавата с наказания по НК, но и да бъде лекуван, обгрижван,
подпомаган, защитаван и мотивиран към лечението на зависимостта си от
18
наркотичните вещества (която според съда може да остане до края на живота
на подсъдимия С. - в тази насока са обясненията му по делото и проявената
тъга, с която същият ги е излагал в условията на устност и непосредственост в
съдебно заседание).
Решаващата инстанция на СРС отчита, че чрез престъплението по чл.
343б, ал.3 от НК подсъдимият С. е проявил своите волеви и личностни
качества, довели до извършване на престъпление по чл.9, ал.1 от НК вр.
чл.343б, ал.3 от НК и с оглед на това, когато е висока степента на обществена
опасност на деянието, предпоставя се висока да е и обществената опасност на
неговия извършител. Но не винаги. Преценява се конкретно и индивидуално.
Именно поради това, съдът счита, че индивидуализираното и наложено на
подсъдимия С. с присъдата от 16.05.2024г. наказание „лишаване от свобода”
в размер на 8 (осем) месеца, което е било намалено с 1/3 след слизането под
законовия му минимум от една година, се явява да е законосъобразно, да е
съответно, да е обосновано и да е справедливо спрямо тежестта и
последиците на извършеното престъпление по визирания престъпен състав. С
присъдата си съдът е постановил на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от
ЗИНЗС наложеното на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 8 (осем) месеца да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„строг режим“.
Разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е неприложима. Подсъдимият С. има
обременено съдебно минало. Според справката му за съдимост последното му
осъждане под № 6 е по НОХД № 1058/2019г. на РС Монтана, в сила от
30.07.2019г., по което му е било наложено за престъпление по чл.343б, ал.2 от
НК ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което
е следвало да се изтърпи при първоначален общ режим. За всички осъждания
на подсъдимия С. не е била настъпила пълна реабилитация на основание
чл.88а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 и т.5 от НК към дата 07.07.2022г. В
реабилитационния срок по осъждането му по НОХД № 1058/2019г. по описа
на РС Монтана, в сила от 30.07.2019г., който е пет години (и започва да тече
от изтърпяването на трите му наложени с това осъждане кумулативни
наказания), подсъдимият С. е извършил на 07.07.2022г. настоящото
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Към 07.07.2022г. подсъдимият С. не е
бил например реабилитиран по право по чл.86, ал.1 от НК (осъжданията му са
повече от едно) или от съда с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.87 от
НК. Наложеното му с настоящата присъда наказание „лишаване от свобода“
за срок от 8 (осем) месеца следва да бъде задължително ефективно изтърпяно.
Не са налице материалните предпоставки за приложението на института на
чл.66, ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав счита при определянето на
размера на наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.55, ал.1, т.1 от
НК, че деянието на подсъдимия С. от посочената инкриминирана дата е със
завишена степен на обществена опасност за деянията от същият вид, дори и
да не е завишена, като висока степента на обществена опасност на личността
му, с оглед наркотичната му зависимост, въпреки обремененото му съдебно
минало, което е отегчаващо вината обстоятелство. Т.е. наложеното и
индивидуализирано наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия С. не
19
следва да е в твърден занижен размер под 8 (осем) месеца наказание
„лишаване от свобода“ само, поради факта на наркотичната му зависимост, но
и при отчитане на обременото му съдебно минало за сходни престъпления по
чл.343б, ал.1 от НК за управление на МПС след употребата на алкохол, за
които е бил наказван с влезли в сила присъди преди 07.07.2022г. Колкото и да
е наркотично зависим подсъдимият С., същият не следва да бъде толериран за
извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК или да бъде
напълно освободен от наказателна отговорност, например на основание чл.9,
ал.2 от НК. Т.е. следва да бъде реализирана съответен обем на наказателната
репресия на Държавата спрямо него, дори и да не е в онзи интензвиен размер,
ако подсъдимият С. например нямаше установената за него наркотична
зависимост (т.е. наказанията му по чл.343б, ал.3 от НК биха били значително
по-големи по размер и срокове, тъй като са налице предпоставките за това).
По същия начин и със същия подход на основание чл.55, ал.2 от НК на
индивидуализация съдът равнопоставено фиксира и размера на наказанието
парична глоба под законовия минимум от 500.00 лева, намалявайки това
наказание с ½ до сумата от 250.00 лева. Наложената парична глоба в размер
на 250.00 лева на подсъдимия С. е по неговите финансови възможности и
същата няма да го затрудни да я заплати. Подсъдимият С. полага труд.
Глобата няма да го лиши от средства за живеене. Наложеното наказание
„парична глоба“ в размер на 250.00 лева е своеобразна законова мярка на
допустимо ограничение с изземване по метода на принудата на част от
движимото имущество на санкционираното лице, тъй като този вид санкция е
предвидена от законодателя по състава на чл.343б, ал.3 от НК като
самостоятелно кумулативно наказание.
При индивидуализирането на наказанията на подсъдимия С. в тяхната
цялост съдът се позова и на постановките на Решение № 90 от 4.03.2014 г.
на ВКС по н. д. № 167/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета
Данова, според което определянето на размера на наказанието не е в резултат
на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа
дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на
действителната конкретна тежест на извършеното престъпление и налагането
на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-
добре отговаря на целите по чл. 36 от НК.
Съдът приема, че наказанията са определени от състава по балансиран
начин с умерен подход. Определянето на по-ниски наказания от
индивидуализираните такива, ще се счита за неоправдано снизхождение и ще
закрепят чувството за безнаказаност на подсъдимия С.. Това е така, защото
съдът отчита, че подсъдимия С. 1). предикатно сам, доброволно и съзнателно
като пълнолетен човек в зряла възраст е решил да употреби и е употребил
преди качването си в лекия си автомобил високорисково наркотично
вещество – метадон, включен в Приложение № 2 - Списък II (Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина) от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.
20
Подсъдимият С. 2). укоримо и протИ.правно при и след употребата на
наркотично вещество – метадон е шофирал в една продължителна посока по
дълга отсечка лекия си автомобил. 3). Същият доброволно поставяйки се в
такова състояние, дори и да не е бил видимо повлиян от наркотичното
вещество пред медицинското лице във ВМА при отказа за даването на кръвни
проби, то същият сядайки като водач на лекия си автомобил е съзнавал
обществено опасния характер на своето поведение и общественоопасните му
последици, които са завишени за деянията от същият вид, като съдът счита,
че по този начин от подсъдимия С. са били създадени и отделни предпоставки
за накърняване от увреждане (което се е случило с проявилото се по негова
вина ПТП) и на обществените отношения, предмет на закрила на Раздел II от
глава XI от НК – престъпления против транспорта и за засягане живота,
здравето и имуществото на водачите на МПС-та в конкретния инкриминиран
пътен участък в град София. При тези отчетени от съда условия, то и
моралното волевите задръжки на подсъдимия С. би следвало да са били
проявени на по-високо нИ., за да не бъде последващото му обективирано
поведение квалифицирано от закона като престъпление. Тези съображения
водят до извод, че е неприложим в настоящия случай институтът на чл.9, ал.2
от НК, поради това, че деянието на подсъдимия С. не е с ниска степен на
обществена опасност, напротив – същата е завишена за деянията от същия
вид и престъпната проява следва да бъде съответно и пропорционално
санкционирана при спазване на разпоредбите на приложимия материален
закон и принципите за индивидуализацията на наказанията, наложени на
наказателно-отговорния субект на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК – в
случая на подсъдимия Н. Г. С..
Настоящият съдебен състав отчете причините за извършване на
деянието, а те са изключително ниска правна култура и липсващо
правосъзнание, престъпен стремеж на подсъдимия С. към незачитане на
правилата на ЗДвП и НК недопускащи управление на МПС, след употребата
на наркотични вещества, които престъпления от подобен вид са
изключително ежедневно често срещано безнаказано явление в страната ни,
както и при явно незачитане на установения обществен ред и правопорядък,
обусловени от принципите на правовата и демократична Държава.
По този начин, съдът обоснова своето решение за определения вид
наказание лишаване от свобода в индивидуализираният размер от 8 (осем)
месеца.
Същевременно, съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия С. на
основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 НК вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“, като за постигане на целите на
наказанието, визирани в НК, съдът намира, че адекватният размер е от 12
(дванадесет) месеца. Именно лишаването от правоуправление на МПС за срок
от 12 (дванадесет) месеца ще доведе до преосмисляне поведението на
подсъдимия С. и ще постигне превантивния ефект, който се цели с налагането
на наказанието.
Така индивидуализирани, наложените на подсъдимия С. наказания
21
вкупом на основание чл.57, ал.2 от НК ще доведат до постигане на целите на
личната и генерална превенция, ще му се отнеме възможността за разумен
срок да извършва престъпление, ще се реализира в достатъчна степен личния
предупредителен ефект на наказанията от страна на Държавата и с оглед
конкретиката на казуса, ще спомогнат за изпълването им по смисъла на чл.36
от НК. В тази насока е Решение № 13 от 14.02.2019 г. на ВКС по н. д. №
24/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова, според което
процесът на индивидуализация на комплексната санкция не може да бъде
разкъсван, респективно (изводът е на съда) правилата за индивидуализацията
на отделните наказания от една кумулативна санкция от наказания следва да
съответстват поотделно и общо в съвкупност на целите на наказанието по
чл.36 от НК вр. чл.57, ал.2 от НК.
Наложените на подсъдимия С. кумулативни наказания са
индивидуализирани по вид и размер съответстват на целите на чл.36 НК при
съобразяване на фактите и установените по делото смекчващи смекчаващи,
изключително смекчаващо и отегчаващи вината обстоятелства. „Съдът
следва да съобрази целите на наказанието, които са свързани, както с
личната, така и с генералната превенция. Те не са откъснати една от друга,
а се намират в диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция
може да се разгледа като средство за осъществяване на общата”– Р № 36/
03.02.2000 г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС.
С постановената на 16.05.2024г. съдът в приложение на закона
приспадна на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия С. от размера на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ при неговото ефективно изтърпяване, времето, през което същият
по реда на ЗМВР и НПК по настоящото наказателно производство е търпял
ограничаване на правото си на свободно придвижване.
С постановената на 16.05.2024г. съдът в приложение на закона приспадна
на основание чл.59, ал.4 от НК по отношение на подсъдимия С. от размера на
наложеното му наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ при неговото изтърпяване, времето, през което същият е бил лишен
от същото право по административен ред съгласно заповед №
1915/07.07.2022г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, с която е било иззето
неговото СУМПС № *******, удостоверяваща правоспособността му на
водач на МПС.
С постановената на 16.05.2024г. съдът в приложение на закона на
основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият С. да заплати в полза на
СДВР сторените в досъдебното производство разноски за съдебна експертиза
в размер на 290.26 лева, ведно със сумата от 5.00 лева за дължима в полза на
СДВР държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
С постановената на 16.05.2024г. съдът в приложение на закона на
основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият С. да заплати в полза на
Софийски районен съд по бюджетната сметка на Висш съдебен съвет
сторените в съдебното производство разноски за съдебни експертизи в размер
на 1500.00 лева, ведно със сумата от 5.00 лева за дължима в полза на СДВР
22
държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.К.
23
Съобщи за изтекли лични данни