Р Е Ш Е Н И Е
№
58
Гр.
Перник, 01.03.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 17
по описа на съда за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Б.З.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т.Ц. ***,
против съдебно решение № 628 от 25.11.2022 година, постановено по АНД № 20221720201315
по описа за 2022 година на Районен съд Перник.
С обжалваното
решение е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, 4452147, издаден от Областна
дирекция към Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, на основание
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Б.З.Б., в
качеството му на собственик на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил
„***“ с рег. № СВ *** АТ, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.
1, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 800 (осемстотин) лева.
Касаторът
изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно – районният съд не е обсъдил в мотивите на
решението си основното възражение на наказаното лице за определяне на санкцията
в условията на повторност, съответно за липса на извършване в обжалвания ЕФ на
правилна правна квалификация на нарушението, включително непосочване в същия на
точно кое предходно нарушение се позовава наказващият орган. Моли съда да
отмени решението на първата съдебна инстанция и да постанови друго, с което да
отмени издадения ЕФ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции, като прилага списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Прави възражение за
прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не депозира отговор.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмена молба вх. № 470/14.02.2023 г. чрез адвокат Т. ***,
поддържа жалбата. Моли съда да отмени решението на Районен съд Перник, както и
да отмени електронния фиш. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирано
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник, прави
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния
съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество касационната жалба е основателна:
С ЕФ, серия К, №
4452147, издадено от ОДМВР Перник на основание и по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Б.З.Б., в качеството му на собственик МПС – лек автомобил „***“ с рег.
№ СВ *** АТ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800
(осемстотин) лева, за това, че на 03.02.2021 година, в 12:34 часа, в гр.
Перник, на ул. „***“, при бензиностанция „***“, с посока към ж.к. „***“, при
ограничение на скоростта от 50 км/ час, валидно за населено място, собственият
му лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** АТ, е управляван със скорост от 84 км/ч.
(след отчетен толеранс в полза на водача), с което е осъществен състав на
административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Обжалван пред
Районен съд Перник, електронният фиш е потвърден с решение № 628 от 25.11.2022
година, постановено по АНД № 20221720201315 по описа на съда за 2022
година.
За да постанови
обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, е приел за безспорно установено от
фактическа страна отразеното в обстоятелствената част на издадения електронен
фиш, а именно, че на 03.02.2021 година, в 12:34 часа, в гр. Перник, по ул. „***“,
при бензиностанция „***“, с посока на движение към ж. к. „***“, при ограничение
на скоростта, валидно за населено място от 50 км/ч, с автоматизирано техническо
средство TFR1-M579, насочено към кв. „Изток", след отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/ч, е установено, че собственият на Б.З.Б. лек
автомобил „***“ с рег. № СВ *** АТ, е управляван със скорост от 84 км/ч.
От правна
страна, въз основа на извършената служебно проверка за законосъобразност на
проведеното производство, районният съд е приел, че ЕФ отговаря на изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и на утвърдения за същия образец; че към
издаването на ЕФ в предвидената в ЗДвП процедура са неприложими сроковете по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; че при установяването на нарушението са спазени всички
изисквания, залегнали в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, включително че съставеният във връзка с
осъществения контрол Протокол по чл. 10 от Наредбата отговаря на изискванията
за форма и съдържание; че към датата на нарушението, посочена в ЕФ, техническото
средство, с което същото е установено е такова от одобрен тип и годно за
установяване на нарушение от вида на процесното, съответно изготвеният със
същото снимков материал е годно веществено доказателствено средство в процеса
по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
По същество в
решението е прието, че по делото е безспорно доказанo
извършването нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвид установеното
превишаване на скоростта с 34 км/ч. Прието е също, че доказан е и квалифициращият
елемент – повторност, видно от справката за нарушител водач, приложена по
делото, с наложено съответно по вид и във фиксиран размер административно
наказание „Глоба“ от 800 лева, представляваща двойния размер на предвидената в
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП санкция, с оглед разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Решението е
неправилно.
Съобразно чл.
218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно чл.
220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник,
фактическа обстановка като напълно кореспондираща на събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна
на спора. По делото е безспорно установено, че на 03.02.2021
година, в 12:34 часа, в гр. Перник, на ул. „***“, при бензиностанция „***“, с
посока към ж.к. „***“, при ограничение на скоростта от 50 км/ час, валидно за
населено място, лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** АТ, собствен на касатора, е
управляван със скорост от 84 км/ч. (изчислена след отчетен толеранс в полза на
водача).
По доводите в
касационната жалба и приложимия материален закон:
Основателно е
оплакването на касатора, че районният съд не е обсъдил в решението си доводите
на жалбоподателя, свързани с неяснота относно ангажирането на административнонаказателна
отговорност в условията на повторност. Потвърдил електронния фиш без да посочи
защо не приема доводите на наказаното лице в подкрепа на жалбата в тази ѝ
част, районният съд не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 84 от ЗАНН, тъй като не са обсъдени съществени доводи, свързани с
приложимия материален закон. Въпреки че в решението се съдържат мотиви, че по
делото е безспорно доказано извършването нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвид установеното превишаване на скоростта с 34 км/ч., съответно и
квалифициращият елемент – повторност, с оглед разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, т.е. изводи за вярност на преценката на наказващия орган кой е
приложимият материален закон, районният съд е дължал аргументиран отговор на тези
доводи на защитата на наказаното лице и конкретно на твърденията за липса на
посочване в ЕФ кой е актът, влязъл в законна сила в рамките на едногодишния
срок, в който се твърди, че е извършено процесното нарушение, съответно на
твърденията, че в ЕФ не е посочена съответната норма на ЗДвП, нарушена вече
веднъж, поради което нарушението се квалифицира като повторно.
Не се споделят и
изводите в решението, че в производството по издаване на процесния ЕФ не са
допуснати процесуални нарушения.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
(посочената в тази част на ЕФ разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е част от
нарушените законови разпоредби, а единствено се явява основание за издаването
на електронен фиш при наличие на съответните за това предпоставки). Тази
приложена разпоредба предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по
ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 (на чл. 182 от ЗДвП), налагането
на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, съответно
предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т.
6 (на чл. 182 от ЗДвП), налагането на предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три
месеца. Нормата и в двете ѝ части е бланкетна, но в ЕФ липсва посочване
на съответната връзка с приложимата към първото такова, извършено в
едногодишния срок административно нарушение законова разпоредба. Съответно не е
ясно коя от различните хипотези на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 на ЗДвП е приложена
във връзка с извършване на процесното нарушение в условието на повторност. Районният
съд не е отчел този пропуск в съдържанието на ЕФ, отнасящ се до изискването за
посочване на нарушените законови разпоредби (чл. 189, ал. 4, изр. второ, предл.
седмо от ЗДвП), явяващо се процесуален порок на акта.
Въпреки горното
непосочването на връзка към конкретна хипотеза на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал.
3 от ЗДвП, макар и неправилно, не би обусловило самостоятелно отмяна на ЕФ, тъй
като пропускът не във всички случаи съставлява съществен процесуален порок на
производството. Факт е обаче следващ пропуск, засягащ съдържанието на процесния
ЕФ, който съществено рефлектира върху неговата законосъобразност. Освен правно,
ЕФ не съдържа и обстоятелствено предявено на нарушителя
административнонаказателно обвинение за извършването на нарушение на скоростния
режим, установен в ЗДвП в условието на повторност. Този квалифициращ признак на
процесното нарушение не е посочен сред обстоятелствата по извършването му,
съответно не е посочен и акт – наказателно постановление или ЕФ, влязъл в сила,
във връзка с който се приема, че нарушението е извършено в условието на
повторност. Такава непълнота на ЕФ съществено опорочава производството, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на лицето, гарантирана му от
процесуалния закон освен срещу правото, основно срещу предявените му факти.
На следващо
място, влязъл в сила акт (НП или ЕФ) в едногодишен срок преди извършване на
процесното нарушение, с който касаторът е наказан за същото по вид
административно нарушение, не е и приобщен като доказателство по делото, което
на свой ред обуславя извод и за недоказаност на процесното нарушение, съответно
неправилно приложен от районния съд и материален закон. От представената справка
за нарушител/водач (л. 30 от АНД), в която единствено са основани изводите на
районния съд за доказаност на квалифициращият процесното нарушение признак
„повторност“, освен че липсва яснота кой от всички посочени актове е относим
към процесното нарушение, предвид факта, че същата не съдържа и данни за датата
на влизането им в сила, такова обстоятелство изначално не може да се установи. Справката
освен това не следва да се приеме за достоверно доказваща и каквото и да било
обстоятелство, относимо към процесния спор, предвид факта, че в същата е
включен и процесният ЕФ (л. 31 от АНД), за който, независимо предмет на
неприключил съдебен контрол, т.е. невлязъл в сила, се съдържа отбелязване
„влязъл в сила“. Други доказателства, отнасящи се до това подлежащо на
установяване съставомерно спрямо процесното нарушение обстоятелство по делото
не са приобщени. Т.е. извършването на повторно административно нарушение от
касатора на скоростния режим, установен в ЗДвП по смисъла на чл. 189, ал. 4,
във връзка с ал. 1, ал. 2 или ал. 3, във връзка с § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, по
делото е и недоказано.
Изложеното води
на извод, че касателно нарушението на ЗДвП, извършено в условието на
повторност, ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила,
рефлектиращо върху гарантираната от закона възможност за лицето, срещу което
производството се води да узнае правото и основно фактите, срещу които да
организира защитата си. В тази хипотеза ЕФ е издаден, а потвърждаващото го
решение е постановено в нарушение на материалния закон – същият е неправилно
приложен, тъй като по делото е недоказано извършването на нарушение на
скоростния режим в условието на повторност.
Във връзка с
горното районният съд, макар и правилно, основано в съвкупността на
доказателствата да е приел, че по делото е безспорно доказано извършването на
административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП вън от хипотезата на повторното
му извършване, разполагащ с възможността да измени наказателното постановление
с оглед правомощието си по чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от
ЗАНН, посредством преквалифициране нарушението без квалифициращия признак
„повторност“, и съответно на това да приложи на закон по-леко наказуемо
административно нарушение в сравнение със санкционната норма на чл. 182, ал. 4,
а именно тази по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, не е сторил това. Касационният
съд не разполага с такова правомощие (арг. от Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., т. 2, във връзка с т. 1.3)
Предвид горното налице
са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на районния съд и решаване на делото по
същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
посредством отмяна на процесния електронен фиш.
Относно
разноските:
При този изход
на спора касаторът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, има право на присъждане на разноски.
Касаторът е
ползвал безплатна правна помощ, видно от представения по делото договор за
безплатна правна помощ от 01.12.2022 година за производството по настоящото
дело и договор за безплатна правна помощ от 30.08.2022 г. за производството по
АНД № 1315/2022 година по описа на Районен съд Перник, предоставена на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
С оглед
предоставената правна помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка
с ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът на касатора има право на адвокатско
възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 38, ал. 2, изр. второ от ЗА, съдът
определя възнаграждението в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 (Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.)
Съдът, като отчита,
че правният спор не разкрива фактическа и правна сложност по – висока от
обичайната, като взе предвид размера на административното наказание „Глоба“ –
800 лева, представляваща материален интерес по делото (чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г.), счита че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер за всяка от двете съдебни инстанции, както следва: 300 лева за
оказана адвокатска помощ и правно съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА пред първата съдебна инстанция (чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.) и 400 лева за оказана
адвокатска помощ и правно съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА пред настоящата
касационна инстанция (чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.), или адвокатско
възнаграждение в общ размер на 700 лева за двете съдебни инстанции, платимо от
ОДМВР Перник в полза на адвокат Т.Ц. ***.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във връзка
с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно
решение № 628 от 25.11.2022 година, постановено по АНД № 20221720201315 по
описа за 2022 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
електронен фиш, серия К, 4452147, издаден от Областна дирекция към Министерството
на вътрешните работи – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), с който на Б.З.Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница,
община Кюстендил, ул. „***“ № 94А, за извършено административно нарушение по
чл. 21, ал. 1, във връзка с чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
800 (осемстотин) лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен
адрес : гр. Перник, община Перник, област Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати
на адвокат Т.Ц. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 (седемстотин)
лева, за предоставена безплатна
адвокатска
помощ и правно съдействие пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/