№ 35160
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110119584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от „Софийска вода” АД, с която се иска на основание чл.
248, ал. 1 ГПК постановеното Решение № 11696/25.10.2022г. по гр. дело №
19584/2022г. по описа на СРС, 34 с-в да бъде изменено в частта досежно присъдените в
заповедното производство разноски в полза на ответника като същите не бъдат
присъждани или бъдат намалени.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответната страна по
молбата Гале Д. Х..
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 34 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по предявени от „Софийска вода” АД
срещу Гале Д. Х. искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира
признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1103.04 лв. –
главница за доставени вода и водоснабдителни и канализационни услуги за периода от
21.02.2018г. до 21.07.2021г. за водоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „Младост-1А“,
бл. 502, вх. 1, ап. 21, ведно със законната лихва от 26.11.2021год. – датата на заявлението до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 44.73 лв. – обезщетение за забава за
периода от 24.03.2018г. до 21.07.2021г.
С Решение № 11696/25.10.2022г. по гр. дело № 19584/2022г. по описа на СРС, 34 с-в
исковете са отхвърлени изцяло като неоснователни.
1
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка следва да се изложи
следното: заповедното производство е уредено като едностранно производство, поради
което в нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Наредбата/ то е поставено наред с други едностранни
производства като производството по обезпечаване на бъдещ иск, производството по
издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства
се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредбата. Самото
възражение има специфичен характер, доколкото заповедният съд не дължи
произнасяне по него, а дава указания до молителя за предявяване на иск по чл. 422
ГПК. В тази връзка следва да се акцентира върху остоятелството, че законодателят
изрично е освободил длъжника от задължението да мотивира възражението си. Ето
защо следва да се обоснове извода, че подаването на възражение няма самостоятелен
характер, а е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно. В тази насока то не е израз на
материалноправната защита на длъжника / в този смисъл са Определение №
140/19.03.2020г. по ч.т.д. № 236/2020г. по описа на на ВКС, II ТО, както и Определение
№ 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018г. по описа на ВКС, I ТО/.
Във връзка с гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че е основателен доводът в депозираната молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, че
процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/2004 г. случаи. Предвид едностранния характер на заповедното
производство, регламентирано в нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, следва да се
застъпи тезата, че то касае възнаграждението на процесуалния представител на
заявителя, а не възнаграждението за подаване на възражение от представител на
длъжника. Поради това и съобразно § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва
да се определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие.
Процесуалното действие на адвоката се състои в попълване на възражение, образец от
което се връчва на длъжника, заедно със заповедта и съдържа указания за попълването
му. Обосновка на възражението не се изисква, доводи за недължимост на вземането
длъжникът следва да релевира в евентуално развилото се исково производство по реда
на чл. 422 ГПК.
Предвид всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършеното от адвоката на длъжника действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредбата – изготвяне на молба, за което законодателят е
предвидил минимално възнаграждение за в размер на 50 лв. Ето защо присъденото в
полза на ответника адвокатско възнаграждение за заповедното производство следва да
се намали от 300.00 лева на сумата от 50.00 лева.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, І ГО, 34 състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК Решение № 11696/25.10.2022г. по гр. дело
№ 19584/2022г. по описа на СРС, 34 с-в в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк „Младост” 4, УЛ. „Бизнес Парк” № 1, сграда 2-А да
заплати на ГАЛЕ Д. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Иван Вазов” 9, ап.
10, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 50.00 лева – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3