Р Е Ш Е Н И Е №1523
град Бургас, 06.11.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, четвърти състав, на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдия Радикова административно дело № 1234 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 4 ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано
е по жалба, подадена от Я.Г.Ш. ***, чрез процесуален представител адв. Е.Ф. против
принудителна административна мярка, наложена на 28.05.2020 г. от Стоян Бориславов
Петков – инспектор- репатрация ОП „Транспорт“ при Община Бургас, обективирана в
протокол от същата дата, с която е
разпоредено преместване на автомобил марка „Пежо” 307, с регистрационен номер
******, без знание и съгласие на неговия собственик или на упълномощен от него
водач.
Жалбоподателят иска отмяна на наложената мярка. Счита, че
същата е наложена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че към момента на
издаване на акта, автомобилът не е бил паркиран на ул.„Васил Левски” №56, а
пред №54, т.е. пред собствената му входна врата. Отделно от това е бил
паркиран, съгласно ограничителните линии, поставени от „администрацията“,
видимо разделящи тротоарното пространство от местата за паркиране или престой на автомобилите домуващи или
гостуващи на ул.„Васил Левски” №54. Паркирането не е създавало пречки за
пешеходците.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Е.Ф., поддържа
жалбата и направените с нея, искания. Счита, че
принудителната административна мярка е издадена при съществено нарушение спрямо
правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсва както в процесния
протокол от 28.05.2020 г., така и в преписката позоваване на каквито и да било
правни основания, чието приложение се изпълнява с издадения акт. Намира за повече
от очевидно, че автомобилът не пречи на движението на пешеходците, камо ли да
представлява опасност, тъй като е паркиран извън наличната хоризонтална паважна
маркировка и линейно очертаваща тротоарното пространство от подхода за гаража.
Според него, ответникът сам е посочил (маркирал), че автомобилът е бил паркиран
на № 54, а не на № 56, както е посочено в принудителната административна мярка.
Поради това намира, че паркирането на автомобила в подходното пространство пред
собствения му гараж не е укоримо. Така се оборва и възможността да се твърди,
че автомобилът е пречел на съседите от № 56. Акцентира върху липсата на
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване по смисъла
на чл. 171, т.5, буква „а“ от ЗДвП, което изключва възможността за налагане принудителна
административна мярка.
Ответникът
по жалбата Стоян Бориславов Петков – инспектор- репатрация ОП „Транспорт“ при
Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., намира
оспорването за неоснователно. Според него, от събраните гласни доказателства и
от представените по делото писмени доказателства, в частност копия от
архитектурните проекти и схема с местата за паркиране, включително и от
направените фотоснимки, е видно, че автомобилът е бил паркиран извън
определените за паркиране места, успоредно на сградата, пред метални врати с
обозначение „Гараж, не паркирай!“, с което несъмнено е препятствал използването
на гаража по предназначение. Следователно, автомобилът е бил паркиран пред
гаражи в нарушение на установената в чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП забрана, като
е препятствал достъпа на автомобили до гаражите и е правил невъзможно
минаването на други участници в
движението, в частност моторни превозни средства. Затова счита, че следва да се
приеме наличието на предпоставките на чл.171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП. Намира,
че допуснатата техническа грешка в протокола, при цифровото изписване на
точното място на паркиране, откъдето е вдигнат процесният автомобил, сама по
себе си не може да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената
принудителна административна мярка, тъй като не протоколът, а самата мярка е
предмет на оспорване пред настоящата инстанция. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е допустима, подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването и в
предвидения от закона срок. По делото липсват доказателства за датата на
съобщаване на наложената мярка. Дори да се приеме, че датата на съобщаване, е
датата на извършване на плащане на таксата за съхранение на автомобила- 28.05.2020г.,
то приложение следва да намери разпоредбата на чл.140 от АПК.
І.ФАКТИТЕ:
На
28.05.2020г., около 09.10ч. служители в ОП“Транспорт“ при Община Бургас
извършили проверка на ул.„Васил Левски” в участъка, намиращ се между ул. „Гладстон“ и ул.“Ивайло“.
Установили,
че на ул.„Васил Левски”№ 56 пътно превозно средство с регистрационен номер
*****, марка „Пежо“, модел 307, е паркирано върху тротоара, който е извън
определените от администрацията места, с
което е пречка за преминаването на останалите участници в движението-
пешеходци.
Въз
основа на изложените констатации Стоян Бориславов Петков – инспектор-
репатрация ОП „Транспорт“ при Община Бургас разпоредил прилагане на
принудителна административна мярка- преместване на паркирано ППС.
За
проверката бил съставен протокол(л.21). Освен установените факти, в протокола
К. отбелязал, че водачът на ППС отсъства. Посочил, че на място са направени 9
снимки (л.22-30) и че автомобилът е натоварен на автокран с рег.№ А 7664 КМ.
По
делото са представени и приети като доказателства:
-
заповед № 1919/16.07.2018 г., издадена от кмета на Община Бургас, с която на
осн. чл. 44, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.167, ал.1, т.1 и чл.168,
ал.1 от ЗДвП, на служителите в ОП „Транспорт, на длъжност „инспектори транспортна
служба, репатрация“, е възложено да прилагат ПАМ по ЗДвП
Според трудов договор от 25.02.2020г. лицето,
наложило процесната ПАМ заема длъжност, указана в Заповед № 1919/16.07.2018 г. – „инспектор, трансп.
служба“ в звено „Контрол паркиране“ в ОП „Транспорт“ гр. Бургас. В длъжностната
характеристика на длъжността „инспектор,
трансп. служба“ изрично е предвидено и право за налагане на ПАМ по преместване
на паркирано ППС, съгласно изискванията на ЗДвП.
Представена
е схема за обект: ул. „Васил Левски“ в участъка между ул.„Гладстон“ и ул.
„Ивайло“, съдържаща пътната сигнализация в участъка, със знаци и маркировка,
действаща към 28.05.2020 г. Според схемата, местата за паркиране върху уличното
платно са обозначени на противоположната (спрямо паркиралия, процесен
автомобил) страна на ул. „Васил Левски“, по посока на движението.
Представен
е протокол, съставен от Е. Петкова- гл.специалист в Дирекция „УКОРС“ при Община
Бургас, на 27.05.2020г. в 00.10ч. Според този документ, процесния автомобил
отново е бил паркиран върху тротоара на адрес ул. „Васил Левски“ №52.
В
качеството на свидетел по делото е разпитан Д.Ж.Н. – шофьор на автокран ОП
„Транспорт“. Свидетелят заявява, че по принцип започват работа и почват да
обикалят града и да търсят нарушители. Минават по всяка една улица. Той кара
камиона, инспекторът, който пътува заедно с него, преценява коя кола е
паркирана в нарушение и казва къде да спират, за да репатрират. Обяснява, че на 28.05.2020 г.
попаднали на това място – ул. „Ивайло“ и ул.„Гладстон“, и инспекторът преценил,
че колата „Пежо“ така, както е на снимките, приложени към протокола, е спряла в
нарушение. Автомобилът
не бил на място, което е определено за паркиране от администрацията. Местата били
от другата страна. Инспекторът обяснил, че колата е паркирана на тротоара,
между два гаража и затова трябва да бъде вдигната. По преценка на свидетеля,
между сградите и паркирания автомобил нямало място да се разминат майки, с
колички.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът,
намира че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган
по см. на чл. 168 ЗДвП, в предвидената от закона форма, по арг. на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП.
По
делото няма спор, че процесният автомобил е бил паркиран в участък, управляван
от администрацията на Община Бургас.
Тази
администрация, представлявана от кмета на Община Бургас, е определила
длъжностните лица, които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Доказано
е, че лицето наложило обжалваната ПАМ, попада в кръга на определените лица по
силата на Заповед № 1919/16.07.2018 г., издадена от кмета на Община Бургас и с
оглед заеманата от него длъжност.
Съществени
нарушения на процесуалните правила в производството по налагане на мярката не
са допуснати. Не представлява такова нарушение неточното посочване на адреса,
пред който е бил паркиран автомобила. Мястото е установимо и доказано в хода на
производството по делото, още повече, че паркирането е извършено между двата
гаража, т.е. в пространството между №54 и № 56, върху тротоара.
Липсата
на посочено правно основание за налагане на мярката не препятства правото на
защита, защото то се реализира не срещу правото, а срещу фактите, които в
случая са точно и ясно указани.
Материалният
закон е приложен правилно.
Според
нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач може да бъде извършено в две хипотези.
За
да бъде осъществена първата хипотеза, следва превозното средство да е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство. В настоящия случай няма данни за наличие на неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното превозно средство,
а и административният орган не твърди наличие на сочената предпоставка.
Във
втората хипотеза, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач може да бъде
извършено, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Участници
в движението, според легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на § 6, т. 28
от ДР на ЗДвП, са всички лица, които се намират на пътя и със своето действие
или бездействие оказват влияние на движението по пътя. Такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Именно
наличието на опасност и създаването на непреодолими пречки за преминаването на
другите участници в движението, в случая е предпоставило прилагането на оспорената
ПАМ.
Осъществяването
на сочената хипотеза, съдът намира за доказано.
Фактите,
въз основа на които е наложена мярката, са установени с протокол от 28.05.2019г.,
който по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, е
официален документ.
В хода на съдебното производство
тези факти не са оборени.
Освен с протокола, мястото на
паркиране на автомобила е установено с представените 9 броя снимки, със
събраните гласни доказателства и схема
за обект: ул. „Васил Левски“ в участъка между ул.„Гладстон“ и ул. „Ивайло“,
съдържаща пътната сигнализация в участъка, със знаци и маркировка, действаща
към 28.05.2020 г.
Нещо
повече, мястото на паркиране на автомобила (върху тротоара) не се оспорва и от
жалбоподателя. Според последния обаче, паркирането на автомобила в подходното
пространство пред собствения му гараж не е укоримо.
Застъпената
теза, според съда, е абсурдна. Правото на собственост върху гараж, намиращ се
на вътрешната тротоарна линия, не гарантира на собственика му право на ползване
на тротоара по начин, какъвто той намери за подходящ.
Тук
следва да се посочи, че според легалната дефиниция на §6, т.6 от ДР на ЗДвП,
тротоарът представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци.
Т.е.
участъкът от тротоара пред гаража на жалбоподателя, е предназначен само за
движение на пешеходци, а не за престой или паркиране на собствения му,
автомобил.
Вярно
е, че нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци. Изискуемите от нормата предпоставки са
кумулативни.
Точно
затова разпоредбата в случая е
неприложима, защото дори да се приеме, че откъм страна на сградата остава
разстояние най-малко 2 метра, мястото на паркирането на процесния автомобил не
е определено за паркиране от администрацията. В участъка на ул. „Васил Левски“(
между ул.„Гладстон“ и ул. „Ивайло“) администрацията е предвидила места за
паркиране на самото пътно платно, по посоката на движение на еднопосочната
улица, но не и на тротоарите.
Паркирането
е извършено по начин (върху тротоар), създаващ пречки и опасност за останалите
участници в движението - пешеходците, защото на практика разминаването на
детски колички или помощни средства на хора с увреждания.
По
изложените съображения съдът намира, че
оспорената принудителна административна мярка, е наложена при правилно
приложение на закона.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.
143, ал.4 от АПК, на ответната страна
следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100 лева- възнаграждение
за юрисконсулт, определено в предвидения от нормата на чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Поради
това и на основание чл. 172 от АПК и
чл.172, ал.5, пр. последно от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Г.Ш. ***, чрез процесуален представител адв. Е.Ф.
против принудителна административна мярка, наложена на 28.05.2020 г. от Стоян
Бориславов Петков – инспектор- репатрация ОП „Транспорт“ при Община Бургас, обективирана
в протокол от същата дата, с която е
разпоредено преместване на автомобил марка „Пежо” 307, с регистрационен номер
****, без знание и съгласие на неговия собственик или на упълномощен от него
водач.
ОСЪЖДА Я.Г.Ш. *** да
заплати на Община Бургас сума в размер на 100, 00 лева (сто лева),
представляваща разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :