№ 109369
гр. С., 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110147902 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от „С. за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Р.
М. за следните суми: 500 лева - неплатена главница по договор за паричен заем № 571646 от
21.09.2021г.; 42,40 лева – възнаградителна лихва; 30,28 лева – мораторна лихва; 61,20 лева –
неустойка за забава; 69,60 лева – договорна компесаторна неустойка, дължима при
неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител или банкова гаранция
в тридневен срок от сключване на договора; 135 лева – разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение на договорната компесаторна неустойка, дължима при неизпълнение
на задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител или банкова гаранция в тридневен
срок от сключване на договора, съдът ще посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговорената неустойка по договора, свързана с
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на заема чрез поръчител или
банкова гаранция в тридневен срок от сключване на договора, по своето същество
представлява заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на
договорната неустойка за непредставяне на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/
следва да бъде отхвърлено поради противоречие със закона и добрите нрави.
1
На следващо място, и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да
бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Доводите на съда за това са следните:
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 33, ал. 1, от ЗПК - при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения се
поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на
падежа предоставената му в заем сума и с него се цели обезпечаване на срочното
изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава. Клаузите в договора за
кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно
от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
182687 от 01.09.2022г., депозиано от „С. срещу С. Р. М., в частта относно сумата от 69,60
лева – договорна неустойка, дължима при неизпълнение на задължение за обезпечаване на
заема чрез поръчител или банкова гаранция и за сумата от 135,00 лева – разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2