№ 6
гр. Благоевград, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200501088 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК и е образувано въз основа на
подадена частна жалба от Д. Н. Т., с ЕГН **********, чрез адв. И.Я., БАК, със съдебен адрес
грП., ул.“л.м.“ № 2, против Определение № 355 от 25.11.2021г., постановено по гр.д.
№1635/2021г. по описа на Районен съдП., с което е отхвърлено искането й за освобождаване
от задължението, касаещо заплащане на държавна такса и разноски по делото. В жалбата са
направени оплаквания за незаконосъобразност на акта на районния съд. Жалбоподателят
счита, че неправилно и необосновано районния съд е приел, че ищцата притежава
необходимите средства да заплати таксата, както и последващите разноски в
производството. Излага се, че съдът не е взел предвид факта, че ищцата е с тежко
онкологично заболяване, за което се налага ежемесечно да закупува лекарства за
поддържане и ремисия. Не е съобразен факта, че същата има малолетно дете, чийто разходи
въобще не са взети предвид. Поддържа се, че не е съобразено, че съпругът й работи като
охрана и получава минимална работна заплата. Изложено е, че всички тези обстоятелства
карат ищцата да работи и допълнително по граждански договор, като получавания от нея
доход годишно по граждански договори възлиза на 1893,26лв.
Излага се, че не е отчетено от съда, че искът е предявен като частичен, като при
увеличаване на размера му, дължимата държавна такса ще бъде в по – висок размер, както и
не е съобразено, че разноските за поисканите експертизи, многократно надвишават таксата,
и са непосилни за заплащане от ищцата.
Направено е искане да бъде отменено постановеното определение, като неправилно и
незаконосъобразно, като бъде освободена жалбоподателката от внасяне на държавна такса и
разноски по делото.
Благоевградският окръжен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима
– същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред РСП. е образувано по искова молба, подадена от Д. Н. Т., с ЕГН
********** против Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ ЕАД, с ЕИК *, като
предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, а цената на същия – 2 000 лв.,
предявен като частичен от 7 000 лв. Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, станало на
05.06.2021г. в грП. и претендира посочената сума като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди.
1
В исковата молба е направено особено искане, на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищцата да
бъде освободена от държавна такса и разноски, поради липса на средства за водене на
делото. Към исковата молба е приложена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. Видно от същата
Т. е декларирала, че месечният й доход е в размер на 1072,00 лв. в която сума е включено
брутно трудово възнаграждение и получаваната пенсия от 375 лв., а този на съпругата й
650,00 лв. Посочено е, че лицето дължи издръжка на едно малолетно дете. Ищцата е
декларирала, че притежава 1/8 идеална част от жилище на ул.“К.“ № 20 и лек автомобил Киа
К 5 с рег.№ Е 5107 МХ. Не притежава влогове. Отразено е в декларацията, че ищцата е с
онкологично заболяване за което на месец заплаща по 400,00 лв. Към исковата молба е
приложено експертно решение на Телк издадено на 20.08.2020г. Представено е
удостоверение за изплатени трудови възнаграждения за период от 01.11.2020г. до
01.10.2021г., видно от което за период от 5 месеца лицето не е получавало трудово
възнаграждение, като за пълен отработен месец възнаграждението и възлиза на 669,50 лв.
При тези данни за семейното и имуществено състояние на ищцата, Районен съд П. е счел,
при съпоставка на размера на получаваните от семейството й доходи и този на дължимата
такса от 80,00 лв., че не са налице законовите условия по чл.83, ал.2 от ГПК и е отхвърлил
искането за освобождаване от заплащане на държавните такси и разноските по делото.
Към частната жалба, ищцата е представила експертно решение на ТЕЛК издадено на
30.09.2021г. и два броя удостоверения за доходи.
Въззивният съд счита, че така постановеното определение е неправилно. В определение №
496/10.07.2013г. по ч.т.д.№ 2492/2013г. на II т.о на ВКС, определение № 442/19.12.2013г. по
ч.гр.д.№ 74440/2013г. на II т.о на ВКС и други е прието, че по молба на страната за
освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да извърши
преценка налице са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна
такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално
състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави
с цената на иска и пълния размер на държавната такса и въз основа на това да прецени дали
страната разполага с достатъчно средства за да заплати дължимата държавна такса или част
от нея и разноските по делото. В подобен смисъл е и приетото в мотивите към т.12 от ТР №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а именно че искането по чл.83, ал.2 от ГПК, дори когато е
направено при обжалване на съдебен акт се преценява не само с оглед на конкретно
задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във
връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се
натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство, когато
съдът намери че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява
предоставените й процесуални права по делото я освобождава от заплащането им по чл.83,
ал.2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във
всички съдебни инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
В случая от исковата молба става ясно, че претенцията е за обезщетяване на вреди от
непозволено увреждане, което е довело до вреди за здравето на ищцата. Отделно от това
установено е по делото, че ищцата е с онкологично заболяване, с 60% трайно намалена
работоспособност, безсрочно, като е декларирала, че разходите за лечението са около 400
лева месечно. Що се касае да притежаваното от семейството имущество, не може да се
приеме, че то е на значителна стойност. От декларацията е видно, че семейството притежава
единствено 1/8 от недвижим имот и лек автомобил. Доходите на тричленното семейство
възлизат месечно общо на около 1200 лв. /под две минимални работни заплати/, като не се
съобразяват разходите за лечение на ищцата. Семейството има едно малолетно дете, за което
са необходими средства за отглеждане и възпитание.
Следва да бъде отчетено и това, че се иска обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане, което е довело до едномесечен болничен отпуск на ищцата и се е отразило на
здравословно й състояние.
С оглед на тези фактори настоящият състав счита, че искането за освобождаване от
2
заплащане на държавна такса е основателно. При месечен доход в посочения по-горе размер
семейството трудно би могло да отдели средства да заплати държавна такса в размер на
80,00 лв. и предстоящите разноски за изготвяне на поисканите с исковата молба експертизи.
Първостепенния съд не е съобразил и че предявения към настоящия момент иск е частичен,
като при увеличението му ищцата ще следва да заплати и допълнителна държавна такса от
200 лв. Като не е съобразил, горните обстоятелства, установяващи, че ищцата е материално
затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по
делото, неправилно районния съд е отказал да освободи ищцата от внасяне на дължимата
държавна такси и разноските по делото.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, като ищцата
бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса и разноски за производството.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Окръжен съд Благоевград, IV въззивен
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 355 от 25.11.2021г., постановено по гр.д.№1635/2021г. по описа
на РСП. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСВОБОЖДАВА Д. Н. Т., с ЕГН ********** от заплащане на дължимата държавна такса
и разноските по образуваното пред РСП. гр.д.№1635/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3