№ 38172
гр. София, 26.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110101265 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***********“ АД, чрез
адв. В. Х., срещу „*************“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1,47 лева, представляваща непогасен остатък от дължима цена по
неформален договор за доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на
използвани такива по фактура № 74723/28.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че през периода от м. юни до м. октомври 2022 г. между
страните съществували облигационни отношения, възникнали въз основа на неформален
договор за продажба и доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на
употребявани такива. Ищецът изпълнил точно задълженията си по договора, като извършил
няколко доставки на колани съобразно заявеното от ответника количество, за което били
издадени следните фактури: фактура № 74723/28.06.2022 г. на стойност 3518,16 лева с ДДС
за доставка на 100 бр. колани и рециклиране на 126 бр. такива; фактура № 75048/11.07.2022
г. на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани; фактура № 76170/29.08.2022 г.
на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани; фактура № 76505/14.09.2022 г.
на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани, и фактура № 76940/03.10.2022 г.
на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани. По изрично искане на ответника
срокът за плащане на дължимите суми бил 30-дневен от получаване на заявката. Ответникът
не погасил дължимата сума по издадените фактури в общ размер на 20414,16 лева, поради
което ищецът образувал обезпечително производство по ч. гр. д. № 66999 по описа за 2022 г.
на Софийски районен съд, 62 състав. Един ден след образуването му, на 09.12.2022 г.
ответникът заплатил на ищеца сумата в размер на 20414,16 лева. Твърди, че поради
допуснатата забава от страна на длъжника ищецът начислил мораторна лихва върху
главницата по фактура № 74723/28.06.2022 г., която към датата на плащането – 09.12.2022 г.
възлизала на 144,64 лева. С плащането на сумата в размер на 20414,16 лева, на основание
1
чл. 76, ал. 2 ЗЗД била погасена изцяло мораторната лихва и част от дължимата главница,
като непогасеният остатък от последната възлизал на 144,64 лева, върху който продължила
да тече законна лихва. На 21.12.2022 г. ответникът извършил второ плащане на сумата в
размер на 143,65 лева, с която погасил натрупаната до този момент лихва в размер на 0,48
лева и част от дължимата главница, като отново останал непогасен остатък от нея – този път
в размер на 1,47 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира направените в настоящото и в обезпечително производства
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*************“
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
П.П.. Процесуалният представител оспорва предявения иск както по основание, така и по
размер. Твърди, че обезпечителното производство било образувано от ищеца за следните
суми: 20414,16 лева – неизплатен остатък от главницата по процесните фактури, и 143,65
лева – мораторна лихва върху главницата по фактура № 74723/28.06.2022 г., начислена за
периода от 15.07.2022 г. до 08.12.2022 г. И двете суми, претендирани от ищеца, били
заплатени от ответното дружество, както следва: сумата от 20414,16 лева била преведена
още преди издаването на обезпечителната заповед – на 09.12.2022 г., а сумата от 143,65 лева
била заплатена на 21.12.2022 г. Претендираната в настоящото производство сума в размер
на 1,47 лева била извън пределите на допуснатото обезпечение и имала за цел събиране на
разноските, направени в обезпечителното производство. Ответникът погасил всички свои
задължения към ищеца, като при плащането изрично посочил основанието, на което се
извършва, а ищецът приел това изпълнение. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
Страните не спорят, че през периода от м. юни до м. октомври 2022 г. между тях
съществували облигационни отношения, възникнали въз основа на неформален договор за
продажба и доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на употребявани
такива; че ищецът доставил на ответника колани съобразно заявеното от последния
количество, за което били издадени следните фактури: фактура № 74723/28.06.2022 г. на
стойност 3518,16 лева с ДДС за доставка на 100 бр. колани и рециклиране на 126 бр. такива;
фактура № 75048/11.07.2022 г. на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани;
фактура № 76170/29.08.2022 г. на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани;
фактура № 76505/14.09.2022 г. на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани, и
фактура № 76940/03.10.2022 г. на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани;
както и че ответникът заплатил на ищеца на 09.12.2022 г. сумата в размер на 20414,16 лева
и на 21.12.2022 г. сумата в размер на 143,65 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от
страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. настъпване на изискуемостта на вземанията по описаните в исковата молба фактури
и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
2
2. размера на претендираното като непогасено вземане за главница;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1,47 лева,
представляваща непогасен остатък от дължима цена по неформален договор за доставка на
колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на използвани такива по фактура №
74723/28.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че през периода от м. юни до м. октомври 2022 г. между
тях съществували облигационни отношения, възникнали въз основа на неформален договор
за продажба и доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на
употребявани такива; че ищецът доставил на ответника колани съобразно заявеното от
последния количество, за което били издадени следните фактури: фактура №
74723/28.06.2022 г. на стойност 3518,16 лева с ДДС за доставка на 100 бр. колани и
рециклиране на 126 бр. такива; фактура № 75048/11.07.2022 г. на стойност 4224 лева с ДДС
за доставка на 200 бр. колани; фактура № 76170/29.08.2022 г. на стойност 4224 лева с ДДС за
доставка на 200 бр. колани; фактура № 76505/14.09.2022 г. на стойност 4224 лева с ДДС за
доставка на 200 бр. колани, и фактура № 76940/03.10.2022 г. на стойност 4224 лева с ДДС за
доставка на 200 бр. колани; както и че ответникът заплатил на ищеца на 09.12.2022 г. сумата
в размер на 20414,16 лева и на 21.12.2022 г. сумата в размер на 143,65 лева. Посочените
обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. настъпване на изискуемостта на вземанията по описаните в исковата молба фактури
и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
2. размера на претендираното като непогасено вземане за главница;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираното вземане,
3
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 22.11.2023 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да оспори истинността на представените с отговора
на исковата молба писмени доказателства най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4