Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Данаилова частно гражданско дело № 4379/2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 05728/15.03.2021 г. на длъжника по изпълнението Т.Б.А.Б. ЕАД
срещу разпореждане от 25.02.2021 г. на ЧСИ С. П.по изп. дело №20219210400152, с което е отказано
редуциране на дълга и дължимите разноски за
такси и адвокатско възнаграждение.
Доводите в жалбата са, че длъжникът е осъден да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗА на взискателя адвокатско възнаграждение за две инстанции с решение по гр.д.№
13602/2019 г. на РС –Пловдив и решение по в.гр.д.№ 1299/2020 г. на ОС Пловдив в
общ рамер на 535,49 лв., която сума длъжникът твърди да е внесъл на 26.11.2020
г. по банкова сметка ***. След постановяване на решението на ОС Пловдив и
извършения банков превод, ОС Пловдив е изменил решението си в частта за
разноските, като е присъдил на взискателя допълнителни разноски в размер на
64,51 лв., които банката твърди да не е платила. Въз основа на издаден
изпълнителен лист за всички присъдени суми от 600 лв., които включват и платените 535,49 лв., е образувано изп. дело №20219210400152 на ЧСИ С. Петров, като с покана за
доброволно изпълнение, получена от длъжника на 05.02.2021 г., се претендират
общо 600 лв. по изпълнителния лист, 300 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя и 162 лв.
такси по ТТРЗЧСИ, които задължения съдебният изпълнител е отказал да
намали, без да съобрази, че задълженията по изпълнителния лист са частично
погасени преди образуване на изпълнителното дело, респективно редуцираният
размер на дълга обуславя и по-нисък размер на таксите и разноските на
взискателя.При тези твърдения жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното
действие и намаляване на дълга, съобразно извършеното плащане и съответно
намаляване на разноските и такси по изпълнението.
Взискателят по изпълнението оспорва жалбата, като
счита, че е недопустима по отношение на искането за „редуциране“ на дълга, а в
останалата част е неоснователна, като оспорва да е получавал доброволно
изпълнение преди образуване на изпълнителното дело, да има сметка в банката –
длъжник и да е уведомяван за постъпване на сума в негова полза по такава
сметка. Счита, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и
дължи разноските, които са в минимален размер.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата
е неоснователна, тъй като длъжникът сам не твърди
да изпълнил цялото си задължение по изпълнителения лист, а и не е доказано да
платил и отчасти, а признатите разноски
на взискателя са в по-малък размер от минималния, като длъжникът дължи и таксите
по изпълнението, без в мотивите да е посочено на какво основание са начислени
такси от общо 162 лв.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава
чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно
жалбата, в частта, в която се оспорва “отказ за редуциране на дълга по изпълнителното дело“ е
недопустима. В останалата част по отношение на разноските на взискателя и
таксите в полза на ЧСИ жалбата е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с
разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество в допустимата й част, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.01.2021 г. по гр.д.№ 13602/2019 г. на РС –
Пловдив, с който Ти Би Ай Банк АД е осъдено да заплати на С.Ж.П. разноски по делото на първата и въззивната
инстанция в общ размер на 600 лв.
Молбата за
образуване на изпълнителното производство е подадена на 03.02.2021 г. от адвокат С.Н.с
представено към нея пълномощно за
образуване и водене на изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително дело адвокат
Николов е овластил съдебния изпълнител да избере изпълнителен способ на
основание чл.18 ЗЧСИ, като е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, които
разноски се установява от представения договор за правна защита и съдействие да
са уговорени за представителство по образуване и водене на изпълнителното дело
и да са заплатени от взискателя.
На 04.02.2021 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, връчена му на 05.02.2021 г., в която са посочени задълженията по
изпълнителния лист от 600 лв., 300 лв. –
„разноски по изпълнителното дело“, 162 лв. –
„такси по Тарифата към ЗЧСИ “.
С молба от 12.02.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело
до размера на платената доброволно сума от 537,49 лв. по банкова сметка ***, за
което бил уведомен РС –Пловдив, евентуално е поискано намаляване на разноските
по изпълнителното дело поради прекомерност.
След становище на
взискателя, който оспорва да е получавал плащане и изобщо да има банкова сметка
***, с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да уважи
исканията.
Макар и допустим предмет
на съдебното обжалване да не е размерът на задължението по изпълнителния лист,
поради което и да не подлежи на съдебен контрол чрез отмяна на конкретни
действия, то въпросът за размера на подлежащото на принудително събиране
вземане обуславя изчисляването на разноските, поради което и следва да реши в
настоящото поризводство именно за целите на решаване на въпроса за
основателността на жалбата в допустимата й част.
За доказване на
твърдението си, че е платил част от вземанията по изпълнителния лист в размер
на 537,16 лв., взискателят е представил документ, с посочено заглавие
„извлечение“, с посочен вид на сметка – разплащателна сметка на граждани и
домакинства, титуляр- взискателя С.П., който документ съдържа информация за
извършена една кредитираща операция за 535,49 лв. на 26.11.2020 г. с посочено основание –
решение 2602238/14.10.2020 , 14 с-в ОС – Пловдив. Посоченият документ, предвид
изричното оспорване на взискателя да е откривал банкова сметка ***, съдът
приема да няма доказателствена стойност за установяване на извършено от
длъжника плащане от длъжника и в полза на взискателя, тъй като Ти Би Ай Банк АД
е страна в производството, респективно всички съставени от страна по делото
документи имат правното значение на твърдения и следователно при оспорване на общо основание
подлежат на доказване. В случая други доказателства не са представени, а дори и
представеното извлечение да имаше доказателствена стойност, то не удостоверява
извършването на плащане от страна на взискателя, а само осчетоводавяне на получено
плащане с неустановим от документа наредител. Следователно не се установява
частично доброволно погасяване на задълженията по изпълнителния лист преди
обазуване на изпълнителното производство, съответно подлежащата на принудително
събиране сума е в размер на 600 лв., която сума следва да се съобрази при
определяне на разноските по изпълнението.
Взискателят е
упълномощил адвокат за процесуално представителство не само за образуване на
изпълнителното дело, а и за неговото водене, като с оглед поведението на
длъжника, по делото вече са извършени от упълномощения адвокат и действия по
депозиране на становище по възражение на длъжника за разноските, по подадената
жалба срещу постановлението за разноски, а очевидно се налага представителство
и във връзка с извършване на последващи действия по принудително събиране на
вземанията, които не са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
След като длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно, нито в срока за
доброволно изпълнение, следва да понесе разноските по изпълнението, включително
разноските на взискателя за процесуално представителство по водене на
изпълнителното дело, като приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 300 лв. са в размер по –нисък от минималния
размер по становище на мнозинството от съдебния състав, което приема, че
възнагражденията по чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения са самостоятелни хипотези, които касаят различни
случаи на процесуално представителство и възнаграждението по т.2 не поглъща
дължимото възнаграждение за образуване на делото. Следователно няма основание
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение да бъдат намалявани.
При определяне на
дължимите такси по изпълнението, независимо дали са за сметка на взискател или
на длъжника, съдебният изпълнител е
длъжен да посочи не само общия им размер, а и по отделно всяко задължение -
основанието за начисляване на таксата и нейния размер. Този извод следва пряко от
разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, която разпоредба е обща, касае всички такси,
предвижда връчване на сметката на „задълженото лице“, а не на взискателя.
Същото важи и по отношение на разноските на взискателя, които се определят от
съдебния изпълнител и по отношение на които намира приложение разпоредбата на
чл.81 ГПК, която се намира в Част първа „Общи положения“ и се прилага и по
отношение и на изпълнителния процес.
Нещо повече, този
извод следва и от предвидената законова възможност за обжалване на всеки акт на
съдебния изпълнител, с който се определят разноски, като непосочването на
основанието на отделните такси и разноски и техния размер пряко нарушава
гарантираното право на защита на всяка страна в изпълнителния процес.
В случая в нарушение на
задълженията си съдебният изпълнител е
посочил такси от 162 лв. към 04.02.2021 г., като такива разноски следва да му
се признаят до размера, до който съдът установи да са дължими. В случая се
дължат такса по т.1 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС, такса по т.2 ТТРЗЧСИ във връзка
овластяване на съдебния изпълнител за проучване на имущественото състояние на длъжника и избор на изпълнителен
способ от 60 лв. ДДС, такса по т.5
ТТРЗЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 24 лв. с
ДДС, както дължимата такса за принудително събиране на вземанията по
изпълнителния лист по т.26 ТТЗЧСИ е в размер на 96 лв. с ДДС. Следователно
посочените в поканата за доброволно изпълнение такси по изпълнението, за които
се установява основание за определяне, не надвишават дейтвително дължимите и
няма основание да бъдат намалявани към настоящия момент, а основание за
начисляване на други такси не се установява.
По
изложените съображения жалбата в допустимата й част следва да бъде отхвърлена,
като няма основание в настоящото производство да се присъждат разноски на
взискателя. Съдебният състав счита, че дори и когато правният спор е
предизвикан неоснователно от поведението на страна в процеса, а не е резултат
от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с
недопустима или неоснователна жалба, то когато предмет на жалбата е единствено отговорността
за разноските по изпълнението, в съдебното производство по контрол на
действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.Отговорността за
разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да бъде
предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези характеристики
настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в производството по
изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител относно разноските или в производството по обжалването му в тази
част да се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с
основните цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски
не е самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти
и грешки при разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния
изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове отделна последваща
отговорност за разноски.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 05728/15.03.2021 г. на длъжника по изпълнението Т.Б.А.Б. ЕАД
срещу разпореждане от 25.02.2021 г. на ЧСИ С. П.по изп. дело №20219210400152, с което е отказано намаляване на дължимите разноски за
такси и адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№ 05728/15.03.2021 г. на длъжника по изпълнението Т.Б.А.Б. ЕАД
срещу разпореждане от 25.02.2021 г. на ЧСИ С. П.по изп. дело №20219210400152, в частта, в която е отказано намаляве
на размера на дълга по изпълнителния лист.
Решението, в частта, в която жалбата е
оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на длъжника. В останалата част решеинето не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: