Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 23.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 20154 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2, чл. 245, ал. 2, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът С.И.И. твърди, че е работила в „Ч.м.“ АД по безсрочен трудов договор. Посочва, че
основното ѝ трудово възнаграждение било в размер на 554 лева за 2018 г. и
605 лева – за 2019 г. Излага, че поради неизплащане на дължимите трудови
възнаграждения подала заявление за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че работодателят
не ѝ е изплатил трудовите възнаграждения от за периода от м. януари 2018
г. до м. ноември 2019 г. в общ размер от 9560.04 лева. Посочва, че върху
възнагражденията за периода от м. януари 2018 г. до м. ноември 2019 г. се дължи
и обезщетение за забава в размер на 896.95 лева, начислено за периода от 25.02.2018
г. до 09.12.2019 г. Счита, че работодателят ѝ дължи и обезщетение по чл.
221, ал. 1 КТ в размер на 889.34 лева, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск 1 ден за 2019 г. в размер на 30 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да ѝ заплати следните суми:
-
сумата от 9560.04 лева, представляваща
сбор от неизплатените трудови възнаграждения за периода от м. януари 2018 г. до
м. ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 09.12.2019 г., до окончателното ѝ
изплащане;
-
сумата от 896.95 лева,
представляваща обезщетение за забавено заплащане на трудовите възнаграждения за
периода от м. януари 2018 г. до м. ноември 2019 г., начислено за периода от
25.02.2018 г. до 09.12.2019 г.;
-
сумата от 889.34 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
09.12.2019 г., до окончателното ѝ изплащане;
-
сумата от 30 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 1 ден за 2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба
– 09.12.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на
предявените искове, както следва:
-
на иска с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ – чрез неговото увеличаване от сума в размер на 9560.04 лева
на сума в размер на 10 003.56 лева, представляваща сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода от месец януари 2018 г. до месец ноември 2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 09.12.2019
г. до окончателното изплащане на задължението;
-
на иска с правно основание
чл. 245, ал. 2 КТ – чрез неговото намаляване от сума в
размер на 896.95 лева на сума в размер на 827.41 лева, представляваща
обезщетение за забавено заплащане на трудовите възнаграждения за посочения
период, начислено за периода от 25.02.2018 г. до 09.12.2019 г., като
производството е прекратено в частта по така предявения иск за разликата над сумата
от 827.41 лева до първоначално предявения размер от 896.95 лева, на основание
чл. 232 ГПК;
-
на иска с правно основание
чл. 221, ал. 1 КТ – чрез неговото намаляване от сума в
размер на 889.34 лева на сума в размер на 681.83 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба – 09.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като
производството е прекратено за разликата над сумата
от 681.83 лева до първоначално предявения размер на иска от 889.34 лева, на
основание чл. 232 ГПК;
-
на иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ – чрез неговото увеличаване от сума в размер на 30 лева на
сума в размер на 32.30 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск един ден за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 09.12.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В становище, депозирано преди първото по делото
заседание, ответникът потвърждава наличието на сключен трудов договор между
страните, както и че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на лицето е определено да се заплатят
обезщетения по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
както и по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на един
работен ден за 2019 г. Счита, че от представените по делото доказателства се
установява, че ответното дружество дължи сума в общ размер от 10 003.56
лева, включваща незаплатените трудови възнаграждения за исковия период, както и
дължимите обезщетения по чл. 221 и чл. 224 КТ, като оспорва исковете над така
признатата сума.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието
на валидно възникнало трудово правоотношение между тях; че същото е прекратено
без предизвестие от страна на ищцата поради неизплащане на дължими трудови
възнаграждения. Последното се потвърждава и от приложената на л. 9 от делото
заповед, издадена от изпълнителния директор на „Ч.м.“ АД.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като компетентно изготвено, подробно и аргументирано, се установява, че нетният
размер на дължимите в полза на ищцата трудови възнаграждения за исковия период
възлиза на 10 003.56 лева. Вещото лице е изчислило, че
дължимото обезщетение за забавено заплащане на посочените трудови
възнаграждения, начислено за периода от 25.02.2018 г. до 09.12.2019 г. е в
размер на 827.41 лева. Що се отнася до претендираните обезщетения по чл. 221,
ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ съгласно заключението същите възлизат съответно на
681.83 лева и 32.30 лева за 1 работен ден.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая между
страните е безспорно наличието на трудово правоотношение между тях през исковия
период. Доколкото претендираната сума за трудови възнаграждения от 10003.56 лева се потвърждава от заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, така предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с
което се присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително
изпълнение.
По
иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ:
Предвид основателността на главния
иск основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение
за забава върху главницата. Видно от заключението на вещото лице, същото е в
размер на 827.41 лева за периода от 25.02.2018
г. до 09.12.2019 г. Тъй като предявеният иск е в рамките на тази сума, същият е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
В
чл. 221, ал. 1 КТ е уредено правото на работника или служителя да получи
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива
без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, което се равнява
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. От представената
по делото заповед за прекратяване трудовото правоотношение между страните е
видно, че това е сторено именно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като със
самата заповед е постановено изплащането на посоченото обезщетение. Същото се
претендира в размер на 681.83 лева, който размер се установява от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза. Поради изложеното и този иск следва да бъде
уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Посочената
правна норма предвижда в полза на работника или служителя притезателното право
да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата е имала неизползван платен годишен отпуск в
размер на 1 ден. На тази база вещото лице е изчислило, че работодателят дължи
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 32.30 лева. Предвид
обстоятелството, че искът е предявен в рамките на тази сума той следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното от ищцата искане за присъждане на сторените по
делото разноски, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 700.14 лева, представляваща дължимата държавна такса
за производството в размер на 550.14 лева и 150 лева възнаграждение за вещо
лице.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.И., ЕГН **********,***,
следните суми:
-
СУМАТА ОТ 10 003.56 лева /десет хиляди и
три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сбор от неизплатени
трудови възнаграждения за периода от месец януари 2018 г. до месец ноември 2019
г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба – 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ;
-
СУМАТА ОТ 827.41 лева /осемстотин двадесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено заплащане
на трудовите възнаграждения за посочения период, начислено за периода от
25.02.2018 г. до 09.12.2019 г., на
основание чл. 245, ал. 2 КТ;
-
СУМАТА ОТ 681.83 лева /шестстотин осемдесет и един лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба – 09.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 221, ал. 1 КТ;
-
СУМАТА
ОТ 32.30 лева /тридесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск един ден за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 09.12.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението за присъдените неизплатени трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.И., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 800 /осемстотин/ лева,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 700.14
лева /седемстотин лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължимата
държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: