№ 2392
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100111895 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е предявен от З. Ж. С. срещу “Уникредит
лизинг” ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищцата твърди, че по ч. гр. дело № 63146/2016 г. по описа на СРС, 34 с-
в, е осъдена да заплати на “Уникредит лизинг” ЕАД сумите: 136711,19 евро -
главница, дължима по сключен договор за финансов лизинг, ведно със
законната лихва считано от 04.11.2016 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 106086,81 евро - дължима за периода
05.11.2013 г. - 05.02.2015 г. и 18681,11 лв. разноски. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20168410410912 по
описа на ЧСИ Н.М., като бил наложен запор на банковите сметки на ищцата
на 25.06.2018 г. След тази дата не били извършвани други изпълнителни
действия и започнала да тече нова давност, изтекла най-късно на 25.06.2023 г.
Ищцата сочи, че при настъпване по силата на закона на предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производството съдебният изпълнител
дължи служебно вдигане на наложените запори и следващите действия не
могат да бъдат зачетени. По изложените съображения моли съда да признае за
установено, на основание чл. 124 ГПК, че не дължи на ответника сумите:
136711,19 евро - главница, дължима по сключен договор за финансов лизинг,
ведно със законната лихва считано от 04.11.2016 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 106086,81 евро - дължима за периода
05.11.2013 г. - 05.02.2015 г. и 18681,11 лв. разноски поради погасяване на
вземането по давност.
В отговор на исковата молба ответникът заявява становище за
1
недопустимост на ищцовата претенция. Посочва, че “Уникредит Лизинг” ЕАД
след прекратяване на образуваното изпълнително дело поради перемпция с
постановление от 03.12.2021 г. не е предприемал действия за събиране на
вземането. Ищцата е солидарен длъжник по задължение, поето от “Олли
България” ЕООД, дружество, което тя представлява по силата на генерално
пълномощно и е дъщеря на З. С. - едноличен собственик на капитала. На
06.04.2021 г. между “Олли България” ЕООД и ответника е сключен
предварителен договор за продажба на обекта на договора за финансов лизинг
- недвижим имот в Ботевград с уговорка за сключване на окончателен договор
до 30.06.2021 г. и сключен впоследствие договор за наем на имота за същия
срок. Договорът е продължен с анекси до 30.04.2022 г. като поради
неизпълнение на поетите задължения по договора за наем и предварителния
договор имотът е предоставен отново за временно възмездно ползване до
31.12.2023 г. При сключване на договорите дружеството е представлявано от
З. С.. Горното сочи на воля на страните за извънсъдебно уреждане на
отношенията, поради което не може да се счете, че вземането е погасено по
давност. Наред с това следвало да се отчете, че договорът за лизинг е сключен
между “Ба Кредитанщалт Булус” ЕООД (праводател на “УниКредит Лизинг”
ЕАД и “Визател” ЕООД, представлявано от управителя З. С. с предмет
временно възмездно ползване на индустриален парцел ІХ, квадрат 210, площ
9000 кв. м., ведно с построена в имота сграда, като с анекс от 29.10.2010 г.
солидарно задължена е З. С. и О. С.. Поради неизпъленние на поети
задължения и спрямо други кредитори по молба на “Банка Пиреос България”
АД е открито производство по несъстоятелност спрямо “Визател” ЕООД,
предмет на разглеждане , като вземанията на “УниКредит Лизинг” ЕАД
спрямо “Визател” ЕООД са приети на 31.10.2016 г. Предприети са действия и
по индивидуално изпълнение с подаването на заявление по чл. 417 т. 3 ГПК,
като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано дело 912/2016
на ЧСИ Н.М.. Производството спрямо “Визател” ЕООД е приключило със
заличаване на дружеството на основание чл. 735, ал. 1 т. 1 ТЗ, решението е
влязло в сила на 22.02.2020 г. С постановление от 03.12.2021 г. производството
по изп. дело № 912/2016 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.
Ответникът не е предприел ново принудително събиране на сумите именно
поради последващо сключени договори с новия търговец “Олли България”
ЕООД. В обобщение сочи, че “УниКредит Лизинг” ЕАД е било в трайни
търговски отношения с “Олли България” ЕООД с цел извънсъдебно уреждане
на отношенията и погасяване на вземанията, предмет на изпълнение по
процесния изпълнителен лист.
В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез адв. М. поддържа
предявения иск. Посочва, че изпълнителното дело е прекратено поради
настъпила перемпция, а не по молба на ответника. Твърди ответникът да не е
подал към Централен кредитен регистър информация за отписване на
вземането. Ответното дружество, чрез адв. Б., заявява становище за признание
на иска и моли разноските да останат в тежест на ищцовата страна, доколкото
2
не е дало повод за завеждане на делото. Представя писмена защита.
Предвид изложеното, съдът намира, че предпоставките на чл. 237 ГПК
са налице, а именно: признатото от страна на ответника в първото съдебно
заседание право не противоречи на закона или добрите нрави, то е от
категорията права, с които ответникът може да се разпорежда. Поради това,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, без да го
мотивира по същество.
Същевременно съдът намира, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, поради което разноските по делото следва да останат в
тежест на ищцовата страна. В конкретния случай без значение е, че с
постановление от 03.12.2021 г. съдебният изпълнител е постановил, по свой
почин, прекратяване на образуваното изпълнително дело на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 ГПК, без нарочна молба от взискателя. В посочената хипотеза
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти (така Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015 г.). По
делото не се доказа ответната страна да е предприела конкретно спрямо
ищцата каквито и да било действия по последващо събиране на вземането.
Преценка на ищцовата страна е да отправи изявление за недължимост на
сумите чрез предявяване на иска по настоящия спор, а не извънсъдебно. Ето
защо не може да се счете, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и
на основание чл. 78, ал. 2 сторените от ищцата разноски следва да останат в
нейна тежест.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124 ГПК, че З. Ж. С.,
ЕГН ********** не дължи на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********
сумите: 136711,19 евро - главница, дължима по сключен договор за финансов
лизинг на недвижим имот от 06.02.2006 г. и споразумения към него от
29.10.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва
считано от 04.11.2016 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 106086,81 евро - дължима за периода 05.11.2013 г. - 05.02.2015 г. и
18681,11 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на
09.11.2016 г. по ч.гр.дело № 63146/2016 г. на СРС, 34 с-в - поради погасяване
на вземанията по давност.
ВЪЗЛАГА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените от З. Ж. С., ЕГН
********** държавна такса и разноски в тежест на ищцовата страна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4