Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 28.06.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр. дело №3608/2017год. и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Предявени са евентуално
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД от «Е.А.Г.
АД, с предишно
наименование «С.», срещу
Ю.В.В. за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 56 540.40лева, представляваща сума,
платена на трето лице от ищеца в резултат от въвеждането му в заблуждение от ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта -13.04.2012г. до окончателното
плащане. При условията на евентуалност е предявен иск за връщане на посочената сума като получена без
основание или на отпаднало
основание.
В исковата
молба са изложени съображения, че на
14.03.2012г. ответникът с цел да набави
за себе си имотна облага поддържал в представителя на ищеца
заблуждение, че е търговски представител
на «МОНИ 74» ЕООД и ще извърши
доставка на арматурно желязо
срещу заплащане на процесната сума. На 23.03.2012г. е сключен
договор за търговска
продажба на стоки, с който представляваното от ответника
дружество «Мони 74» ЕООД се задължило да достави арматурно желязо срещу заплащане
на процесната сума, която е
платена от ищеца в дення на подписване на
договора. Задължението
по него не е изпълнено, поради
което ищецът отправил изявление за разваляне на
договора и за връщане на платеното
по него. По иск на ищеца
е постановено влязло в сила решение на Софийски
окръжен съд, с което «Мони
74»ЕООД е осъдено да заплати на ищеца
процесната сума.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело, по което
сумата не е събрана. Същата не е платена и от ответника.
По сигнал на ищеца до СРП е образувано досъдебно производство, след което
НОХД №5302/2015г. на СРС, по което ответникът е подсъдим.
Ответникът Ю.В.В.,
чрез назначения от съда особен представител, е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност
на исковете.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият състав на деликтната отговорност
включва няколко задължителни елемента- противоправно действие, причиняване на
вреда, причинно-следствена връзка между незаконното действие и вредата и
наличие на вина.
С присъда от 21.02.2018г., влязла в сила на
19.12.2019г., постановена по НОХД
№ 5302/2015г. на СРС, НО, 23-ти състав, е признат ответника Ю.В. за виновен в това,
че на 14.03.2012г. в гр.София, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил и до 23.03.2012г. поддържал
у П.Й., представител
на «С.»АД, заблуждение че в качеството си на търговски представител на «Мони
74»ЕООД ще извърши доставка
на арматурно желязо и с това причинил
на «С.»АД имотна вреда в размер от 56540,40лева , която е в особено големи размери.
Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и вината на дееца, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.).
Прилагайки посочената съдебна
практика към установените по делото
факти следва да се направи извод за
безспорно установено наличие на противоправно поведение на ответника,
обуславящо отговорността му за настъпилите в причинно-следствена връзка с него
вреди за ищеца. Съгласно чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
От съдържанието на влязлата в сила присъда се установяа, че в резултат от противоправните
действия на ответника са настъпили имуществени вреди в
размер на 56 540, 40лева за търговско дружество «С.»АД,
които подлежат на обезщетяване
на основание горепосочените правни
норми. Установява се, че дружеството ищец е правоприемник на «С.»АД, поради което следва да бъде осъден ответника
да му заплати обезщетение
за имуществени вреди в размера, посочен
във влязлата в сила присъда.
Предвид изложеното предявения главен иск е
основателен и следва да бъде
уважен, като предявения при
условията на евентуалност иск
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД не следва да се разглежда.
Основателна е претенцията за заплащане на лихва за
забава върху присъденото обезщетение от
датата на увреждането- 14.03.2012г. до окончателното плащане на сумата, тъй
като представлява обезщетение за непозволено увреждане и съгласно чл.84, ал.3
от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. На следващо място съгласно
съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен
характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се
присъжда от момента на деянието.
При този изход
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски, но ищецът е освободен от държавна такса и
разноски съобразно чл.83, ал.1, т. 4 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса и разноски, от които е освободен ищеца, в размер на
2262,00лева за държавна такса и 560,00лева възнаграждение за особен
представител.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ю.В.В. с ЕГН ********** да заплати на «Е.А.Г. АД, с предишно
наименование «С.», обезщетение
за имуществени вреди
в размер на 56 540.40лева, представляваща сума, платена на трето лице от ищеца в резултат от въвеждането му в заблуждение от ответника, във връзка с което
е постановена присъда от 21.02.2018г., влязла в сила на 19.12.2019г., по НОХД № 5302/2015г. на СРС, НО, 23-ти състав, ведно със законната
лихва от датата на деликта -13.04.2012г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю.В.В. с ЕГН ********** да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата сумата за държавна такса и
разноски, от които е освободен ищеца, в размер на 2262,00лева за държавна такса
и 560,00лева възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: