Решение по дело №15697/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1799
Дата: 19 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Мила Панайотова Лазарова
Дело: 20221110215697
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1799
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110215697 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С. ........” ЕООД срещу наказателно
постановление № .................г., издадено от директора на Дирекция „правно
осигуряване на инспекционната дейност” - гр. С., с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева за нарушение на чл. 62,
ал. 3 от КТ вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, б.”а” от Наредба 5 от 29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
В жалбата се твърди, че АНО не е изследвал в какво качество участва
жалбоподателя в административнонаказателното производство, тъй като ако
не е сключил трудов договор с лицето Л. В., то той тогава е нямал качеството
работодател. Твърди се, че не са събрани доказателства за това кога и между
кои страни е бил сключен трудовия договор. Според жалбоподателят
необосновано е определил датата на нарушението – 02.06.2022г., като не са
изследвани обстоятелствата по сключването на договора. Твърди се
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в НП липсва описание на
твърдяното нарушение и не са посочени обстоятелствата около извършването
му и нарушение на чл. 42, ал. 4 от ЗАНН за АУАН, което е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се липса на
1
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Иска се
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. И., който пледира за отмяна на НП и твърди, че не е налице извършено
нарушение, тъй като няма възникнало правоотношение между страните и за
подаденото уведомление за неподписан трудов договор няма предвидена
санкция. Иска се присъждането на направените разноски от жалбоподателя за
процесуално представителство. Представя и подробни писмени бележки.


Въззиваемата страна се представлява от юрк. А., която поддържа, че НП
следва да бъде потвърдено и представя писмени бележки. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В хода на извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в ресторант „С.”, стопанисван от „С...........” ЕООД, по
документи на 10.10.2022г. в сградата на ИА ГИТ, било установено, че в
качеството на работодател е изпратил уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до ТД
на НАП за регистрация на проект на трудов договор от 02.06.2022г. с Л. С. В.,
без да е налице сключен трудов договор.
В представения проект на трудов договор липсвали подписите и на
двете страни/на работник и работодател/.
Св. П. приела, че работодателят „С. ..........” ЕООД е изпратил
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до ТД на НАП за регистрация на проект на
трудов договор от 02.06.2022г. с Л.С. В., без да е налице сключен трудов
договор, което определила като нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и съставила
АУАН на „Славс 2010” за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ вр. чл. 3, ал. 1, т. 1,
б.”а” от Наредба 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
2
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1700 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля П.. Събраните по
делото доказателства са единни и непротиворечиви, с оглед на което не се
налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
В хода на административно–наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни по смисъла на закона лица и съдържат изискуемите реквизити.
Ясно е описано извършеното административно нарушение от фактическа
страна, като правилно е посочена правната му квалификация.
По делото не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което му е наложено наказание с
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл.1, ал.2 КТ, отношенията по предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения, а по силата на чл.62, ал.1 КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма. В случая спорно по делото е
това какъв е характерът на отношенията между „С. ..........” ЕООД и лицето Л.
С. В., т.е. дали същите представляват трудово правоотношение.
Трудово правоотношение има за предмет предоставяне на работна сила
от страна на работника или служителя. Характеризиращи такъв вид
правоотношения са признаците, че работната сила се предоставя на посочено
от работодателя място, като работникът следва да изпълнява изисквания за
трудова дисциплина, работно време и уговорени почивки в рамките на
3
същото, както и уговорено периодично трудово възнаграждение.
Същественото при трудовото правоотношение е това, че работникът не
дължи конкретен резултат от работата си, а следва да предоставя в рамките на
работното време работна сила, т.е. да полага труд, под ръководството на
работодателя.
В случая съдът счита, че въз основа на наличните по делото
доказателствени материали следва да се приеме, че между „С. ..........”ЕООД и
лицето В. не е имало трудово правоотношение, а се касае за „интервю за
работа”, каквито са и твърденията на жалбоподателя.
Поради изложеното не може да се обоснове по безспорен начин, че
между жалбоподателя и В. фактически е било налице трудово
правоотношение, съответно не е налице и извършено нарушение, изразяващо
се в това, че в качеството на работодател е изпратил уведомление по чл. 62,
ал. 5 КТ до ТД на НАП за регистрация на проект на трудов договор от
02.06.2022г. с Л. С. В., без да е налице сключен трудов договор.
Представеният проект за трудов договор така и не е бил подписан от
страните, което означава, че „Славс 2010”ЕООД е нямало качеството
„работодател”.
Не на последно място следва да бъде посочено, че такова нарушение не
съществува. В нито една от хипотезите на чл. 62, ал. 3 от КТ не е предвидена
санкция за представяне на проект за трудов договор, който не е подписан от
страните.
С оглед на гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва изцяло да бъде отменено.
Съобразно чл. 63, ал. 3 ЗАНН/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019г./ в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд
следва да осъди ИА ГИТ да заплати на жалбоподателя „С. .............”ЕООД 500
лева /съобразно приобщения по делото договор за правна защита и
съдействие/, представляващи възнаграждение за един адвокат, както и 5 лева
4
държавна такса по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист
съобразно чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 190, ал. 2 НПК, вр. чл. 11 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът намира за
неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Същото напълно съответства на сложността на
делото и оказаната правна помощ.
Водим от горното Софийски Районен Съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ................г., издадено от
директора на Дирекция „правно осигуряване на инспекционната дейност” -
гр. С., с което на „С. ..........” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 1700 лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, б.”а” от
Наредба 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
ОСЪЖДА ИА ГИТ да заплати на жалбоподателя „С. ..........” ЕООД 500
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат за съдебното
производство, както и да заплати по сметка на СРС 5 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София в четиринадесет дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5