№ 13819
гр. С., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А.К.Г
при участието на секретаря Д.Г.Д
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110112996 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. Н. И. срещу „Е.М ЕООД“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника 5042,92 лева –
главница; 590,61 лева – договорна лихва за периода от 30.04.2014 г. до
12.02.2015 г., и 43,39 лева – наказателна лихва за периода от 11.01.2015 г. до
12.02.2015 г. – задължения по Изпълнителен лист от 06.03.2015 г. по
гражданско дело № 7695/2015 г. на Софийския районен съд, 52. състав,
издаден в полза на „Б.Д“ ЕАД, вземанията по които се твърди, че са
прехвърлени на ответника.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителния лист е образувано изп.
дело № ************* на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.М, като се
твърди, че не са били извършени действия, а ответникът поискал да замести
първоначалния взискател. Поради това се твърди, че е изтекла погасителната
давност за вземанията и те не се дължат.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Е.М
ЕООД“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че ответникът е надлежно легитимиран цесионер в изпълнителните
производства, а давността била многократно прекъсвана, последно – с
наложен запор от 19.04.2022 г.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от
1
доказване са обявени обстоятелствата, че ответникът е правоприемник на
вземанията по Изпълнителен лист от 06.03.2015 г. по гражданско дело №
7695/2015 г. на Софийския районен съд, 52. състав, издаден в полза на Б.Д.
Съгласно представената на лист 49 – 50 от делото Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 06.03.2015 г.
по частно гражданско дело № 7695/2015 г. по описа на Софийския районен
съд, 52. състав, ищецът е осъден да заплати на „Б.Д“ ЕАД 5042,92 лева –
главница, ведно със законната лихва от 13.02.2015 г. до изплащане на
вземането, 170 лева – такса; 590,61 лева – законна лихва за периода 30.04.2014
г. – 12.02.2015 г.; 43,39 лева – наказателна лихва за периода 11.01.2015 г. –
12.02.2015 г., и 551,58 лева – разноски по делото.
Съгласно представения на лист 5 по делото изпълнителен лист от
06.03.2015 г. по частно гражданско дело № 7695/2015 г. по описа на
Софийския районен съд, 52. състав, е допуснато изпълнение по заповедта в
полза на „Б.Д“ АД срещу ищеца за следните суми: 5042,92 лева, ведно със
законната лихва от 13.02.2015 г. до изплащане на вземането, 170 лева – такса,
590,61 лева – законна лихва за периода 30.04.2014 г. – 12.02.2015 г., 43,39 лева
– наказателна лихва за периода 11.01.2015 г. – 12.02.2015 г.; 551,58 лева –
разноски по делото.
С определението за насрочване на делото (на лист 33 от делото) е
обявено за безспорно между страните, че ответникът е правоприемник на
„Б.Д“ ЕАД за вземането по оспорения изпълнителен лист, като го е закупил от
„О.Ф.Б ЕАД“ ЕАД.
Съгласно установеното по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ съобщение
за запор по изпълнително дело № ***** г. на ЧСИ В.М (на лист 40 от делото)
на 23.02.2018 г. е наложен запор върху дружествения дял на ищеца В. Н. И. в
„К.А.С. ЕООД“ ЕООД в полза на „О.Ф.Б ЕАД“ ЕАД.
Съгласно запорно съобщение на лист 78 по делото на 19.04.2022 г. е
наложен запор върху банковите сметки на В. Н. И. в „Ц. АД АД. Съгласно
писмо от „Ц. АД АД (на лист 84 по делото) запорното съобщение е получено
от банката на 27.04.2022 г.
Съгласно запорно съобщение на лист 97 от делото на 19.04.2022 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на В. Н. И., получавано от „К.
ЕООД“ ЕООД. Съгласно разписка за връчване на лист 97, стр. втора запорното
съобщение е получено от управителя на фирмата на 14.02.2023 г.
Съгласно молба на „Е.М ЕООД“ (на лист 87 от делото) на 03.01.2023 г.
ответникът е поискал от ЧСИ В.М налагане на запори върху банковите сметки
на длъжника по изпълнително дело № ****** г. В. Н. И..
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за признаване за установено, че вземания, за които е
допуснато принудително изпълнение, са погасени по давност с правна
квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 117 ГПК.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че изпълнителен титул
2
съществува и от последното изпълнително действие по делото е изминал
съответният давностен срок според вида на вземането. Ответникът следва да
установи изпълнителни действия, с които е прекъсвал давността преди
изтичането .
За да е допустим иск по чл. 439 ГПК, следва да се установи издадено
срещу ищеца изпълнително основание. Между страните не се спори, че срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист, поради което искът е допустим.
Спорно по настоящото дело е дали вземанията по изпълнителен лист от
06.03.2015 г., издаден по частно гр. дело № 7695/2015 г. на Софийския
районен съд, 52. състав, срещу В. Н. И. са погасени по давност или не, като
според ищеца за период по-дълъг от пет години след издаване на
изпълнителния лист не са предприемани валидни изпълнителни действия.
За установяване дали вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност съдът намира, че в случая следва да се даде отговор на
въпроса в какъв срок се погасяват същите, а едва след това да се разгледат
фактите, които спират и прекъсват давността.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата 5-годишна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед се ползва със
сила на присъдено нещо. Независимо от обстоятелството, че заповедта се
отнася до вземания за периодични плащания и за лихви, същата се приравнява
на влязло в сила решение, в който случай давността е всякога пет години. В
този смисъл виж следните актове на ВКС: Определение № 29/20.01.2022 г. по
гражданско дело № 720/2021 г., IV ГО; Определение № 214/15.05.2018 г. по
гражданско дело № 1528/2018 г., IV ГО; Решение № 37/24.02.2021 г. по
гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО; Решение № 50099/28.11.2023 г. по
гражданско дело № 3614/2020 г., III ГО; Решение № 50121/21.12.2023 г. по
гражданско дело № 3034/2020 г., IV ГО.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на гражданската и
търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по изпълнителните дела, образувани
след 26.06.2015 г., какъвто е и настоящият случай давност тече в рамките на
изпълнителния процес, като същата се прекъсва с отделни изпълнителни
действия. Съгласно цитираното решение давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. След прекъсване на
давността започва да тече нова давност за вземането.
С оглед събраните по делото доказателства твърденията на ищеца, че
3
давността е била прекъсната за първи път с образуване на изпълнително дело
№ ****** г. по описа на ЧСИ В.М се явяват неоснователни. От представените
доказателства по делото съдът приема, че давността е прекъсната за първи път
на 23.02.2018 г. с налагане на запор върху дружествения дял на ищеца В. И. в
„К.А.С. ЕООД“ ЕООД (на лист 40 от делото). В последствие давността е била
прекъсната последователно с налагането на запор върху банковата сметка на
длъжника на 27.04.2022 г. (на лист 84 от делото), с искането за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника на 03.01.2023 г. (на лист 87 от
делото) и с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
на 14.02.2023 г. (на лист 97 от делото).
Предвид обстоятелството, че между отделно извършените изпълнителни
действия за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист не е
изтекъл срок от 5 години, и от датата на последното предприето изпълнително
действие, което прекъсва давността до момента на подаване на исковата
молба, предмет на настоящото дело – 10.03.2023 г. е изтекъл срок много по-
кратък от 5 години, вземането на ответника не е погасено по давност,
съответно предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане, поначало право
на разноски има ответникът, който с отговора на исковата молба е поискал
присъждане на такива за адвокатско възнаграждение. По делото обаче не са
налице доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от
ответника, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. И. иск с правна квалификация чл. 439
ГПК във връзка с чл. 117, ал. 2 ЗЗД за признаване на установено по отношение
на „Е.М ЕООД“ ЕАД, с ЕИК: *******, и адрес на управление: С., ул. „Р.П.К,
че В. Н. И., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Е.Б, не дължи на дружеството
сумата от 5042,92 лева (пет хиляди четиридесет и два лева и 92 стотинки) –
главница; 590,61 лева (петстотин и деветдесет лева и 61 стотинки) –
договорна лихва за периода от 30.04.2014 г. до 12.02.2015 г., и 43,39 лева
(четиридесет и три лева и 39 стотинки) – наказателна лихва за периода от
11.01.2015 г. до 12.02.2015 г. – задължения по Изпълнителен лист от
06.03.2015 г. по частно гражданско дело № 7695/2015 г. на Софийския районен
съд, 52. състав, издаден в полза на Б.Д, които са прехвърлени на ответника.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4