Решение по дело №669/2013 на Административен съд - Враца

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 163

 

гр. Враца, 16.04.2014 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, ІV- ти състав, в открито  заседание на 19.03.2014г. /деветнадесети март две хиляди  и  четиринадесета  година/ в  състав:                                                                                       

                                                               АДМ.СЪДИЯ: ЖАНЕТА МАЛИНОВА

 

          при секретаря М.А.,  като разгледа  докладваното  от  съдията  адм. дело  № 669 по описа за  2013 г.,  и  за  да  се  произнесе, взе  предвид  следното:                                      

 Производството е по реда на  чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 225, ал.2,т.2 и чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

 Образувано е  по жалба на  Р.М.Р. ***, чрез пълномощника му адв. С.В. против  Заповед  № 1293/ 25.10.2013г.  на   Кмета на Община Роман, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж ”Въздушен електропровод НН от съществуващ трафопост в поземлен имот (ПИ) № 001010 до ПИ 001004, представляващ отклонение от техническата инфраструктура за захранване с ел.енергия съществуващата в ПИ № 001004 стопанска сграда, в землището на с.Кунино с извършител жалбоподателя- Р.М.Р.

 В жалбата и допълнително в съдебно заседание, както и в представени писмени бележки от пълномощника на жалбоподателя, се излагат подробни съображения за нищожност на оспорената заповед, като издадена при наличие на предходни административни актове: писмо рег. № 9400-195/4/ от 02.06.2010г., писмо рег.№ 9400-945/12/15.11.2011г. и писмо рег.№ 9400-671/1/ от 19.06.2012г. на Община Роман, с които е удостоверено и декларирано, че строежът, предмет на оспорената заповед попада в хипотезата на §16 от ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Твърди се, че в този смисъл се е произнесла и ДНСК с писмо изх. № Р-324-00-309 от 08.06.2013г. Според жалбоподателя  не са били налице други факти, които да обуславят издаването на процесната заповед и при наличието на влязъл в сила административен акт, административният орган на основание чл.27, ал.2,т.1 от АПК е следвало да прекрати образуваното административно производство. Направено е искане да се обяви нищожността на оспорената заповед, евентуално да се отмени като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски.  

  Ответникът – Кмета на Община Роман в писмен отговор и в съдебно заседание, както и в представени писмени бележки, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна, по изложените от него съображения.

            Административен съд-Враца, ІV-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            С оспорената  заповед  № 1293/ 25.10.2013г., кмета на община Роман е разпоредил премахване на незаконен строеж ”Въздушен електропровод НН от съществуващ трафопост в поземлен имот (ПИ) № 001010 до ПИ 001004, представляващ отклонение от техническата инфраструктура, за захранване с ел.енергия съществуващата в ПИ № 001004 стопанска сграда, в землището на с.Кунино с извършител жалбоподателя- Р.М.Р.”. Заповедта е издадена след извършена повторна и съвместна проверка от органите на ДНСК и Община Роман, като резултатите от проверката са обективирани в Констативни протоколи (КП) както следва: КП № ХІV-01 от 12.09.2013г. на работна група дл. лица от  РО”НСК”-Враца, към РДНСК-СЗР и КА № 1 и № 2 от 12.09.2013г. на работна група от дл.лица при Общинска администрация (ОА) Роман. С цитирания КП и КА-ве е установено, че в стопански двор(бивше ТКЗС) в землището на с.Кунино, община Роман от съществуващ трафопост в имот № 001010 до съществуваща сграда в имот № 001004 е изграден въздушен електропровод, минаващ през имоти № № 001015; 001021; 001022; 001018 и 001006 с дължина на трасето около 280 м..

            В КП № ХІV-01/12.09.2013г. на РО”НСК”-Враца към РДНСК-СЗР и КА № 1 на ОбА-Роман, на база представената нотариално заверена декларация от П.М.Д. (л.17) е прието,че строежът-въздушен електропровод е извършен след 2003г., без строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.13, ал.2 от Наредба № 1 за номенклатурата за видовете строежи, с оглед категорията на строежа (стопанска сграда), която захранва е прието, че строежът е пета категория. Констативния протокол на ДНСК и КА № 1 и № 2 на ОА-гр.Роман са  подписани от длъжностните лица,  извършили проверката и са изпратени до известните заинтересовани лица. Жалбоподателят е депозирал възражение против КА № 1/12.09.2013г. /л.59/, с което е оспорил  горните констатации, като е посочил, че електропроводът е изграден през 1954г., същият е отразен в кадастралния и регулационния план на с.Кунино, одобрен със заповед  № 3014/21.08.1959г. на председателя на ОНС-Враца и съществува досега, позовава се и на писмо  № Рм-324-00-309/ 28.06.13г. /л.47/ на началника на РО ”НСК”, с което е констатирано, че електропроводът попада в хипотезата на §16 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.   

Въз основа на посочените КП № ХІV-01/12.09.2013г.  и КА № 1 и № 2 на ОА-гр.Роман, както и нотариално заверена декларация на 25.11.2003г. от П.М.Д., кметът на община Роман е издал оспорената в настоящото производство заповед, отхвърляйки възраженията на жалбоподателя като неоснователни. С оспорената заповед административният орган е приел, че е налице незаконен строеж, тъй като същият е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж и съгласно съдържанието на  цитирана по-горе декларация е прието, че строежът е изграден след датата на декларацията, тоест след 25.11.2003г., поради което същият  не попада в хипотезата на §16 от ПЗР на ЗУТ и подлежи на премахване. С оспорената заповед е прието, че електропроводът представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2,т.2 от ЗУТ и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е  разпоредено  неговото премахване.

           Към жалбата са представени писмени доказателства: нот. акт за продажба на недвижим имот № 174, нот.дело № 632/2003г.; нот. акт № 58, том ІХ, нот.дело № 1752/2005г.;нот. акт № 80, нот.дело № 1403/2007г.; договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна държавна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ № 5 от 01.11.2004г.; № 12 от 08.07.2008г. и № 2 от 16.02.2009г., от които се установява, че жалбоподателя е собственик на ПИ № 001004, ведно със стопанска сграда; ПИ № 001010 ведно с масивна трансформаторна сграда с принадлежащия й трансформатор, тип ТМ 180/20, комплектован и ел. табло НН” в землището на с.Кунино, област Враца, което не е спорно между страните. Представена е и нотариално заверена декларация рег. № 4917/25.11.2003г. от П.М.Д., с която е дадено съгласие жалбоподателят “да ползва електрически ток от трафопоста, намиращ се в Стопанския двор на кооперацията и собственост на същата, като за целта г-.н Р. със собствени средства следва са изгради трасето на разстояние 300 м. За целта е положен 1200 м.ел. проводник 25 квадрата и функционира в момента”. 

В административната преписка са приложени писма рег. № 9400-195/4/ 02.06.2010г. и рег. № 9400-671/1/19.06.2012г., издадени от кмета на община Роман (л.44 и л.46 от делото) и адресирани до жалбоподателя. В същите е посочено, че при извършена проверка от комисия на ОбА-Роман и проверка от РДНСК-Враца са издадени заповеди № ДК-09-2/05.05.2010г. и № ДК-02-ВР-12/05.05.2010г., съгласно които “на основание чл.70, ал.2 и 3 от ЗУТ,  трасето на електропровода е законно”. В този смисъл е и съдържанието на писмо рег. № Рм-324-00-309/28.06.2013г. на началника на РО”НСК”-Враца (л.47 от делото) съгласно което при извършена проверка в Община Роман с КП № ХІV-02/26.06.2013г. е установено, че електропровода, реализиран в стопанския двор в землището на с.Кунино, община Роман е отразен в кадастралния и регулационния план на с.Кунино, одобрен със заповед № 3014/21.08.1959г. на председателя на ОНС-Враца, с оглед на което електропровода попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Към административната преписка е приложено и Геодезическо заснемане на процесния електропровод, посочен като обект ”Трасе на електропровод от трафопост в ПИ 001010 до ПИ  001004 и определяне на сервитута му”, ведно със скица (л.101, 103-108), изготвен от “Ф.”СД гр.София. В административната преписка се съдържат и други писмени доказателства относно собствеността на други имоти през които преминава трасето на процесния електропровод и др. 

По делото са събрани гласни доказателства относно годината на изграждане на процесния електропровод. Като свидетели са разпитани Х.Т.К., М.Д.Й. и К.Ц.К.. Свидетелят К. установява, че процесния електропровод съществува от около 50г., като някои разклонения са били премахнати, но това, което води от трафопоста до сградата на жалбоподателя /обор № 1/ е останало. Св. Й. познава имота от 1968г. и установява, че сградата, която жалбоподателят е закупил е била захранена с ток от трафопоста чрез въздушен електропровод с около 10 броя стълбове. Свидетелката установява, че преди закупуването на сградата от жалбоподателя в нея е имало ток, тъй като са отглеждани крави и са доени с агрегат, сградата се е захранвала от процесния електропровод и друг електропровод не е имало. Показанията на свидетеля К.К. обхващат по-кратък период от време от 1997 до момента. Този свидетел установява, че е имало електропровод от трафопоста до сградите, като от 1997г. до 2003г. електропровода е бил на дървени стълбове, след което са сменени с бетонни. Същият свидетел установява, че е имало период през който жиците са крадени и е виждал жалбоподателя да извършва ремонт на трафопоста, което се потвърждава и от показанията на останалите двама свидетели.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно се кредитира от съда.            

При така установената фактическа обстановка и при спазване на разпоредбата на чл. 168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по смисъла на чл. 146,т.1-5 вкл. от АПК, настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице адресат на оспорената заповед, в преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената заповед е издадена  от компетентен орган- кмета на община Роман, който съгласно разпоредбата  на  чл.225а, ал.1 от ЗУТ притежава компетентност да издава заповеди от вида на оспорената. Неоснователно е твърдението в жалбата, че оспорената заповед е нищожна, независимо от обстоятелството, че същата е издадена след като административния орган - кмета на община Роман е издал писма рег. № 9400-195/4/02.06.2010г. и рег. № 9400-671/1/19.06.2012г., с напълно противоположно съдържание, приемайки, че съгласно “чл.70, ал.2 и 3 от ЗУТ,  трасето на електропровода е законно”. Съдът приема, че цитираните писма на кмета на община Роман (л.44 и л.46 от делото), адресирани до жалбоподателя, с които е прието, че процесният строеж  е законен  нямат характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.3 от АПК, респективно нямат характер и на  удостоверение по §16, ал.1 от ПР ЗУТ, тъй като не са издадени от орган, овластен да одобрява инвестиционни проекти, каквито правомощия има гл.архитект на общината. Приложеното писмо рег. № Рм-324-00-309/28.06.2013г. на началника на РО”НСК”-Враца (л.47 от делото), с което е прието, че електропровода, реализиран в стопанския двор в землището на с.Кунино, община Роман, отразен в кадастралния и регулационния план на с.Кунино, одобрен със заповед № 3014/21.08.1959г. на председателя на ОНС-Враца, попада  в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване” има характер на становище на съответния административен орган и подлежи на преценка от страна на съда в настоящото производство, с оглед на всички обстоятелства по делото. По изложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган, чиято компетентност да издава заповеди от вида на оспорената произтича пряко от закона- чл.225а от ЗУТ.

Заповедта отговаря на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК. Същата е издадена в писмена форма, съдържа фактически и правни основания и е подписана от нейния издател. Заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила, след съставяне на КА по реда на чл.  225а, ал.2 от ЗУТ, които са връчени на заинтересуваните лица.

         Оспорената заповед обаче е  постановена в нарушение на материалния закон, при което са налице отменителните основания по чл.146, т.4 от АПК. Предвид на безспорно установените в хода на административното производство  факти, че строежът, предмет на оспорената заповед ”Въздушен електропровод НН от съществуващ трафопост в поземлен имот (ПИ) № 001010 до ПИ 001004, представляващ отклонение от техническата инфраструктура за захранване с ел.енергия съществуващата в ПИ № 001004 стопанска сграда, в землището на с.Кунино” е  нанесен в кадастралния и регулационен план на с.Кунино от 1959г., (който въпрос е безспорен в настоящото производство и се потвърждава от заключението на вещото лице), то изводите на административния орган-кмета на община Роман, че същият представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ, както и че строежът е изграден след 25.11.2003г. съгласно представената нот.заверена декларация от същата дата на П.М.Д. са неправилни, изведени са в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Нотариално заверената декларация от 25.11.2003г., на която се е позовал административният орган, за да обоснове извод за незаконност на строежа, както и за неприложимост на разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ е с неясно и противоречиво съдържание. В същата е посочено, че се дава съгласие на жалбоподателя “да ползува ел.ток от трафопоста намиращ се в Стопански двор на кооперацията, като за целта г-н Р. със собствени средства да изгради трасе на разстояние 300 м. За целта е положен 1200 м. ел.проводник 25 квадрата и функционира в момента”. От съдържанието на тази декларация следва извода, че е налице действащ, функциониращ електропровод и не може да се изведе еднозначен извод относно обема на правомощия, дадени с горната декларация и за линията на трасето, за  което е дадено съгласие. Административният орган е тълкувал неправилно съдържанието на цитираната декларация, без връзка с други безспорни доказателства, съдържащи се в административната преписка, каквито представляват данните от кадастралния и регулационния план на с.Кунино, одобрен със заповед №  3014/21.08.1959г. на председателя на ОНС-Враца, в който план е нанесено трасето на процесния електропровод. При наличие на безспорни данни, потвърдени и от заключението на вещото лице, че процесния строеж, описан в оспорената заповед като: “Въздушен електропровод НН от съществуващ трафопост в ПИ № 001010 до ПИ 001004, който представлява отклонение от техническата инфраструктура за захранване с ел.енергия съществуващата в ПИ 001004 стопанска сграда” е нанесен в кадастралния и регулационен план на с.Кунино от 1959г., следва извода, че същият е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. За  строежа не са представени разрешение за строеж и/или инвестиционен проект и същият е незаконен строеж по смисъла на 225, ал.2,т.2 от ЗУТ, но с оглед обстоятелството, че същият е нанесен в кадастралния и регулационен план на с.Кунино от 1959г. същият е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Фактът, че процесния електропровод е нанесен в кадастралния и регулационен план на с.Кунино от 1959г. е достатъчен, за да обоснове извод за търпимост на строежа по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, но за пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че в този смисъл са и св.показания на Х.К. и М.Й.. Съдът кредитира показанията на посочените двама свидетели, тъй като същите имат непосредствени впечатления относно процесния електропровод за продължителен период от време ( от 1968г. до момента), не са заинтересовани от изхода на делото и показанията им хармонират с останалите писмени доказателства. Показанията на свидетеля К.К. също не подкрепят фактите, посочени в оспорената заповед за изграждане на строежа след 25.11.2003г. Този свидетел знае имота след 1997г., но установява, че е имало електропровод от трафопоста до сградите и според него през 2003г. са сменени дървените стълбове с железобетонни. Същият установява факти за  извършена кражба на жици на целия електропровод, както и ремонт на трафопоста, извършен от жалбоподателя, а не строеж на електропровод от жалбоподателя, което е прието с оспорената заповед. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, в частта относно посочената от него година на смяна на стълбовете, тъй като от една страна свидетелят заявява, че не е виждал хора и техника, които да полагат железобетонни стълбове за процесния електропровод, а от друга страна показанията му противоречат на св.показания на останалите свидетели-очевидци, коментирани по-горе. Съдът намира за правно ирелевантно обстоятелството, установено от вещото лице за липсата на идентичност между процесния въздушен електропровод, нанесен в кадастралния план  на с.Кунино от 1959г. и ел.трасето по геодезическото заснемане, извършено от фирма ”Ф”. От една страна този факт не е посочен като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, от друга страна вещото лице не може да установи на какво се дължи това различие, а от показанията на св.К. и св.Й. се установява, че въздушния електропровод съществува в този вид от 50 години, същият се състои от 9 бр.железобетонни стълбове, които не са подменяни след 1968г.

По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като в хода на съдебното й оспорване не се потвърдиха приетите от административния орган факти за наличие на незаконен строеж, предмет на оспорената заповед, който да е изграден след 25.11.2003г.  С оглед на това е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 610лв. (от които 10.00 лв. държавна такса;  450 лв. адвокатски хонорар; 150лв. възнаграждение за вещо лице или общо в размер на 610лв.). Претендираните пътни разноски София-Враца и обратно в размер на 90 лв. не са доказани и не следва да се присъждат.

 Воден  от  горното  и  на  основание чл.172, ал.2  от  АПК, Административен съд-Враца, ІV-ти състав,

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ  Заповед № 1293/ 25.10.2013г. на Кмета на Община Роман, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж ”Въздушен електропровод НН от съществуващ трафопост в поземлен имот № 001010 до ПИ 001004, представляващ отклонение от техническата инфраструктура за захранване с ел.енергия съществуващата в ПИ № 001004 стопанска сграда, в землището на с.Кунино с извършител  Р.М.Р..*** да заплати на Р.М.Р., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 610 /шестстотин и десет / лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.М.Р., ЕГН ********** *** за присъждане на разноски  в размер на 90лв /деветдесет/ лева, представляващи пътни разходи София-Враца и обратно.

          Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението, чрез Административен съд-Враца пред Върховен административен съд на Република България гр. София. 

            На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.     

               

                                                                                                 АДМ.СЪДИЯ: