№ 1097
гр. Варна, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от „НУР ФЕРМИ" ЕООД, чрез адв. В.Д.
срещу разпореждане по изпълнително дело № 20228080400047 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на жалбоподателя
за редуциране на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и спиране на
изпълнителното дело.
В жалбата са изложени твърдения, че изпълнителното дело не се характеризира с
никаква правна и фактическа сложност, а действията на адвоката на взискателя се изчерпват
с подадената молба за неговото образуване, поради което не са осъществени действия,
представляващи „водене" по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредба №1/2004г. По съображения,
че определянето на адвокатски хонорар от 400 лв. не е справедливо и обосновано, предвид
фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема на извършените действия от
страна на процесуалния представител на длъжника, жалбоподателят счита, че са изпълнени
предпоставките по чл. 78 ал. 5 от ГПК, като претендира намаляването му до предявения в
Наредба № 1/2004г. минимум.
По отношение на отказа на съдебния изпълнител да спре делото сочи, че за да
постанови отказа ЧСИ не е взело предвид всички обстоятелства, включително, че
длъжникът е заплатил 20 % от задължението и е изразил готовност да внася ежемесечно
суми по изпълнителното дело.
Отправеното към съда искане е за редуциране на определеното адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя до предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г
размер от 200 лева. Моли за спиране на изпълнителното делото. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Не е депозирано становище от взискателя Е.В..
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното изпълнително действие
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.
1
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна по следните съображения:
Изпълнително производство по дело №20228080400047 по описа на ЧСИ Захари
Димитров е образувано по молба на ЕВГ. П. В., чрез адв. Н.П., с искане за бъде извършено
проучване на цялостното имуществено състояние и предприемане на принудително
изпълнение по отношение на длъжника „НУР ФЕРМИ“ ЕООД чрез запор на банковите му
сметки.
Към молбата е приложено изпълнителното основание, а именно изпълнителен лист от
17.02.2022 г. по гр. дело № 3473/2021 г. на СРС, по силата на който длъжникът е осъден да
заплати на взискателя сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
направените по делото разноски, както следва - 1 500 лева по заповедното производство по
ч.гр.д. № 17975 по описа за 2019 г. на СРС и 1 000 лева по установителния иск по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Представен е още договор за правна защита и съдействие, доказващ заплащането на
сумата от 400 лева от взискателя в полза на упълномощения от него адвокат П. за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело.
За да бъде допуснато претендираното намаляване, анализът на разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК налага извод, че следва да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на
първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за
неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя
характер) е пречка съдът или съдебният изпълнител да присъди по-нисък размер от
заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно,
защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5
ГПК.
В настоящия случай с молба от 19.04.2022 г. длъжникът „Нур Ферми“ ЕООД е
сезирал съдебният изпълнител искане за намаляване на размера на определеното адвокатско
възнаграждение, поради неговата прекомерност, като съображения, идентични с изложените
в частната жалба, инициирала настоящото производство.
Съдът намира същите за неоснователни, тъй като макар действително
изпълнителното дело да не се отличава с висока фактическа и правна сложност, респективно
извършените по него действия също не са комплицирани, то минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение е нормативноустановен и съдът не е оправомощен да
го намалява до по-ниска стойност.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. на ВАдвС
минималният размер на адвокатският хонорар, дължим за образуване на изпълнително дело
е 200 лева, а за процесуално представителство защита и съдействие на страните и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева е в размер
на още 200 лева, а за суми над посочената ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2- 7 от наредбата. Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя е претендирано и определено в рамките на минималните размери, определени с
цитираните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, поради което същият не може да
бъде допълнително редуциран.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че с оглед извършените
процесуални действия не следва да се присъжда възнаграждение по т. 2 от цитираната
разпоредба на наредбата, тъй като видно от материалите по изпълнителното дело по искане
2
на взискателя е наложен запор на МПС на длъжника и възбрана на негов недвижим имот.
Тълкуването на посочената норма налага извод, че минималното адвокатско възнаграждение
се дължи винаги, когато по изпълнителното дело е осъществено процесуално
представителство под формата на защита и съдействие и са извършени действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, като в настоящия случай се установява наличието и
на двете изискуеми предпоставки за неговата дължимост. Доводите на длъжника биха били
основателни единствено в случай на заплащане на цялото задължение преди извършването
на каквито и да е действия по изпълнението, каквато хипотеза е неприложима към
настоящия случай.
От друга страна основанията за спиране на изпълнението са уредени в чл. 432 от
ГПК и жалбоподателят не твърди, нито установява реализирането на някоя от предвидените
за това хипотези. Не е налице и основание за спиране на изпълнението по искане на
длъжника в хипотеза на чл. 454 от ГПК, съгласно която разпоредба съдебният изпълнител
спира изпълнението, ако длъжникът – физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по
предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния
изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. В конкретния случай длъжникът е юридическо
лице, по отношение на което е неприложимо посоченото основание за спиране на
изпълнителното производство. При така установените факти правилно в обжалваното
разпореждане ЧСИ е приел, че по делото не са налице фактически и правни основания за
постановяване спиране на изпълнението и законосъобразно е отказал да спре
принудителното изпълнение. Жалбата като неоснователна и в тази част следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК жалба,
подадена от „НУР ФЕРМИ" ЕООД, чрез адв. В.Д. срещу разпореждане по изпълнително
дело № 20228080400047 по описа на ЧСИ Захари Димитров, с което съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането на жалбоподателя за редуциране на размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя и спиране на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3