ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2638
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Частно наказателно дело №
20231110202978 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и следващите НПК.
Образувано е по жалба от С. О. срещу постановление от 13.2.2023 г. за прекратяване
на наказателно производство по досъдебно производство № 15124/2022 г. по описа на 02 РУ
СДВР, пр.пр. № 7216/2022 г. по описа на СРП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление за прекратяване на
производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неправилно.
Изложени са подробни аргументи и е направено искане за неговата отмяна, тъй като според
жалбоподателят прокурорът неправилно е приел, че към момента на противоправното
действие – спиране на електричеството на производствено хале в гр. София, не е
съществувал спор относно правото на собственост, за което жалбоподателят е предявил иск
пред СГС, както и е подавал множество жалби. Аргументира се, че прокурорът е направил
неправилен анализ на доказателствата и е достигнал до погрешни фактически изводи.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, взе предвид доводите,
изложени в жалбата, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното
постановление, намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП за това, че в гр.
София, самоволно, не по установения от закона ред, лице е осъществило едно оспорвано от
другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право – като прекъснал
електрическото захранване и деянието не е маловажен случай – престъпление по чл. 323, ал.
1 НК.
По делото не е привлечено лице като обвиняем.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че деянието е
напълно изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на допълнителни
действия по разследването. Представителят на СРП е счел, че конкретното деяние не е
съставомерно по чл. 323, ал. 1 от НК, доколкото електричеството в обекта е спряно след
въведа във владение на дружеството, което е закупило имота на публична продан.
Прокурорът е приел, че в случая към датата на инкриминираното действие не е бил налице
правен спор между жалбоподателя О. /предходен собственик на обекта/ и купувача Соф-
Строй 69 ЕООД, тъй като още при закупуването на сградата св. Осман е бил уведомен за
наложената възбрана върху обекта и съответно правото му на собственост не е
1
противопоставимо на кредитора, който е изнесъл имота на публична продан. Поради
горното наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице обективните признаци на състава
на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК и е прекратил досъдебното производство на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
В постановлението не е изложен анализ на събраните по делото доказателства, от
които се извеждат приетите от прокурора фактически положения. А в постановлението за
образуване на ДП не са посочени каквито и да е конкретни обстоятелства за деянието.
В постановлението е отбелязано, препис от него да бъде изпратен на подалия
съобщението до СРП – С. О.. По делото е приложено известие за доставяне, видно от което
жалбоподателят е получил препис от постановлението на 16.02.2023 г. Жалбата срещу него
е подадена в СРС на 21.02.2023 г. Поради това съдът прие, че подадената от него жалба е
депозирана в предвидения в чл. 243, ал. 4 НПК седемдневен срок.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Частната жалба се явява процесуално недопустима – въпреки че същата е
депозирана в законоустановения срок и с нея се обжалва акт, подлежащ на
самостоятелна проверка от съда, но тя е подадена от лице без активна процесуална
легитимация, съответно и без правен интерес.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство може да бъде обжалвано от обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници и от ощетеното юридическо лице. Но жалбоподателят С. О. няма нито
едно от посочените качества.
Престъплението, за което е образувано настоящето производство е по чл. 323, ал. 1 от
НК, което попада в глава десета на НК – „Престъпления против реда и общественото
спокойствие”. Безспорно установено в съдебната практика и в теорията е, че този престъпен
състав защитава установения обществен ред за легитимно разрешаване на спорове между
гражданите. В практиката си ВКС е имал възможност да посочи, че макар в някои случаи
имуществото да се оказва предмет на посегателството от престъпление по чл. 323, ал. 1 НК,
самоуправството не е престъпление срещу собствеността.
Правилното отграничаване на обекта на този вид престъпления е определящо за
отговора на въпроса дали може да има пострадал от тях. Възможно е в някои случаи наред с
увреждането на обществения ред, да бъдат увредени и други правно защитени права и
интереси, като например при престъплението по чл. 325 НК – личната телесна
неприкосновеност или собственост, личното достойнство. Доколкото обаче престъплението
по чл. 323, ал. 1 НК е изцяло насочено към защитата на обществения ред и спазването на
реда за разрешаване на спорове относно твърдени права, допълнително настъпилите вреди за
конкретно лице (дори да се докажат такива), не са съставомерни и не произтичат от
престъпното деяние в тесен смисъл, те не могат да обосноват качеството на пострадал от
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК в значението на чл. 74 НПК, независимо дали е
физическо или юридическо лице. Престъплението по чл. 323, ал. 1 НК от обективна страна е
формално, като настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав,
съответно същото не засяга пряко имуществената или личната сфера на лице, което да
придобие качеството на пострадал.
Следователно постановленията за спиране или прекратяване на наказателни
производства, образувани за престъпления по чл. 323, ал. 1 НК, могат да бъдат обжалвани
единствено от лицето, привлечено като обвиняем, а при неизвестен извършител, не
съществуват легитимирани лица, които да имат законно признато право на жалба. В този
смисъл е и константната съдебна практика на въззивната инстанция, а именно - Определение
№ 1056 от 4.04.2023 г. на СГС по в. ч. н. д. № 1720/2023 г., Определение № 766 от 6.03.2023
2
г. на СГС по в. ч. н. д. № 1204/2023 г., Определение № 2041 от 30.09.2022 г. на СГС по в. ч.
н. д. № 2907/2022 г., Определение № 1156 от 31.05.2022 г. на СГС по в. ч. н. д. № 2052/2022
г. и много други.
Следователно производството следва да бъде прекратено, а жалбата да бъде оставена
без разглеждане като недопустима, поради липса на процесуална легитимация на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. О. жалба срещу постановление от
13.02.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №
15124/2022 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 7216/2022 г. по описа на СРП, образувано
за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок по реда на глава XXII от НПК от съобщаването му на СРП и на жалбоподателя, за
сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3