Присъда по дело №341/2013 на Районен съд - Луковит

Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу Р.Р.А., с ЕГН ********** за това, че за периода от 29.04.2013г. до 02.05.2013г. в с. Дъбен, Ловешка обл., при продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи — моторен трион Huskvarna Air infection 40 на стойност 308.80лв., от владението на Т.Ц.Х. ***, и газов сигнален пистолет EKOL Jakal Dual 9 мм на стойност 67.50лв., 10 чифта мъжки чорапи на стойност 4.75лв. и парична сума 300.00лв. , от владението на Т.Л.И. ***, или всичко на обща стойност 681.05лв. без съгласието на Х. и И., с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск от Т.Ц.Х. срещу подсъдимия Р.Р.А. за сумата от 308,80 лв., претендирана като обезщетение за вещта, отнета според обвинението по обвинителния акт, както и граждански иск от Т.Л.И. срещу подсъдимия Р.Р.А. за сумата от 372,25 лв., претендирана като обезщетение за вещта, отнета според обвинението по обвинителния акт, като е конституирал Т.Ц.Х. и Т.Л.И. като граждански ищци в наказателния процес.

Представителят на Районна прокуратура - Луковит подържа обвинението срещу подсъдимия както е повдигнато и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по него. Прокурорът счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено от подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата по чл. 371, т. 2 НПК, прокурорът счита, че следва да се приложи разпоредбата чл. 58а НК, като на от подсъдимия се наложи наказание около минимума на предвидената санкция – четири години лишаване от свобода, което да бъде намалено с ⅓, т.е на две години и осем месеца лишаване от свобода. Прокурорът предлага така редуцираното наказание да бъде изтърпяно по подсъдимия при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Всеки от двамата граждански ищци Т.Ц.Х. и Т.Л.И. пледира за уважаване на предявените искове и за възстановяване на отнетите вещи.

Защитникът на подсъдимия адв. Ц.Ц. не прави възражения по фактите на обвинението, с оглед признаване на фактите по обвинителния акт и разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК. Защитникът предлага съдът да прояви снизхождение към подсъдимия и да му определи наказание към минимума на санкцията, предвидена за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Защитникът счита за основателни предявените граждански искове.

Подсъдимият Р.Р.А., явявайки се в съдебно заседание, признава фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и моли за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимият се признава за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение, моли за налагане на по-леко наказание, липсата на средства за отглеждане на децата си. В последна си дума пред съда подсъдимият моли за наказание една година и половина лишаване от свобода.

Предвид обстоятелството, че по делото бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата на чл. 371, т. 2 НПК, и констатацията, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица и писмените доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият Р.Р.А. е роден на ***г***, български гражданин, ром, с начално образование, неженен /живущ на съпружески начала/, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Свидетелите Т.Л.И. и Т.Ц.Х. са пенсионери и двамата живеят в с. Дъбен, на ул. „Иван Вазов”, близко един до друг.

Един ден, на неустановена дата от 29.04.13г. до 02.05.2013г., подсъдимият отишъл в с. Дъбен, Ловешка област, с намерение да търси и отнеме желязо или бакър, които да продаде. Малко време преди това той бил излязъл от Затвора гр. Ловеч.

Подсъдимият тръгнал по ул. „Иван Вазов” и решил да влезе в дом, находящ се на № 3, в която живеел св. И.. Поради това, че на външната порта имало катинар и синджир, той преценил, че там не живее никой, след което прескочил оградата и се насочил към входната врата на къщата. На нея бил поставен катинар, който не бил заключен. Подсъдимият го свалил и влязъл в къщата през незаключената врата. В първата стая, в дясно, намерил между калъфките на дивана кобур с газов сигнален пистолет и го взел. Отворил чекмеджето на масата и намерил увит в найлонов плик от писмо парична сума, като намерил и нови мъжки чорапи – 10 бр. След като взел вещите и парите, подсъдимият прескочил през оградата и си отишъл в с. Торос, където похарчил парите за храна и пиене, а пистолета - продал на св. Г. Н. Н. за сумата от 5 лв.

Известно време след това подсъдимият отново отишъл в с. Дъбен, със същото намерение. Тръгнал по същата улица „Иван Вазов”, но се насочил към дом, находящ се на № 9, където живеело семейството на Т.Ц.Х.. Подсъдимият отворил портата и влязъл в двора, след което през незаключена врата, влязъл в първата стая на къщата, в която на хладилника видял моторен трион „Хускварна”, оранжев на цвят, който взел. Забелязвайки, че в съседната стая се хранят обитателите на къщата, подсъдимият бързо напуснал къщата по обратния път.

Прибрал се в селото си и продал резачката на Р. М. К. за сумата от 10.00лв., на която продажба станал свидетел и С. М. А. /л.36/.

След разкриване на деянието, отнетите вещи, с изключение на паричната сума, са предадени и приобщени като веществени доказателства по делото - протокол за доброволно предаване /л. 17 за пистолета/ и протокол за доброволно предаване /л. 41 за резачката/. При извършено претърсване и изземване в дома на Конов, била намерена и моторна резачка, различна от притежаваната от Х.. Последният при извършеното разпознаване на предмети / л. 33/ разпознал втората приобщена по делото резачка /протокол на л. 41/.

Съгласно стоково - икономическата експертиза / л.16 /, стойността на отнетите вещи на Т.Ц.Х. и Т.Л.И. е 381,05 лв.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В периода от 29.04.2013г. до 02.05.2013г. в с. Дъбен, Ловешка обл., при продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи — моторен трион Huskvarna Air infection 40 на стойност 308.80лв., от владението на Т.Ц.Х. ***, и газов сигнален пистолет EKOL Jakal Dual 9 мм на стойност 67.50лв., 10 чифта мъжки чорапи на стойност 4.75лв. и парична сума 300.00лв., от владението на Т.Л.И. ***, или всичко на обща стойност 681.05лв. без съгласието на Х. и И., с намерение противозаконно да ги присвои.

Посочените вещи /моторен трион Huskvarna Air infection 40, газов сигнален пистолет EKOL Jakal Dual 9 мм на стойност 67.50лв., 10 чифта мъжки чорапи на стойност 4.75лв. и парична сума 300.00лв./ са годен предмет на престъплението, тъй като те са движими, имат определена стойност /общата такава е 681.05лв./ и правото на собственост върху тях не принадлежи на подсъдимия, а на трето лице.

От обективна страна подсъдимият е осъществил две деяния по отнемане на вещите. Той е извършил действие по прекъсване на фактическата власт на Т.Л.И. върху газов сигнален пистолет EKOL Jakal Dual 9 мм, 10 чифта мъжки чорапи и парична сума 300.00лв., вземайки ги от дома му и отнасяйки ги със себе си в с. Торос, с което установил своя фактическа власт върху тях с възможност за извършване на разпоредителни действия. Второто деяние е по прекъсване на фактическата власт на Т.Ц.Х. върху моторен трион Huskvarna Air infection 40 вземайки го от дома му и отнасяйки го със себе си в с. Торос, с което установил своя фактическа власт върху него с възможност за извършване на разпоредителни действия.

С оглед съдебното минало на подсъдимия, деянието е извършено от последния при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е осъждан за тежки умишлени престъпления, налагано му е ефективно наказание лишаване от свобода, от чието изпълнение не са изтекли пет години /освободен от затвора на 27.03.2013г./, с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянията при условията на пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, че взема чужди вещи, без съгласието на техните собственици. Подсъдимият е съзнавал, че е осъждан за тежки умишлени престъпления, за които му е налагано ефективно наказание лишаване от свобода, от чието изпълнение не са изтекли пет години, предвиждал е отнемането на вещите и е целял установяване на собствена фактическа власт върху тях. Налице е и намерение противозаконно да присвои вещите, като се разпореди с тях в собствен интерес.

Налице са две отделни деяния, извършени в периода от 29.04.2013г. до 02.05.2013г., като и двете от тях осъществяват състави на престъплението кражба. С оглед мястото, времето, начина и средствата на извършването им, деянията са осъществени при една и съща обстановка, разкриваща едно и също трайно отношение на подсъдимия към засегнатите обществени отношения и са извършени през непродължителен период от време /в различни дни, в относително кратък период/, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото. Връзката от обективна страна между двете деяния е налице, независимо че те засягат конкретни обществени отношения, по които страни са различни лица /правото на собственост на Т.Л.И. и на Т.Ц.Х. /. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР 3-71 ВС, ОСНК, II, т. 2. По изложените съображения двете деяния са извършени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. И тъй като подсъдимият е освободен от затвора около месец преди периода на извършване на всяко от деянията съдът прие, че цялостната престъпна дейност, проявена чрез тях следва да се квалифицира по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази, че делото е разгледано при съкратено съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК /при признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт/, поради което приложи разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК.

В тази връзка, съдът индивидуализира наказанието на Р.Р.А., предвидено за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК при условията на чл. 58а от с.к. /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./. Съобразно чл. 54 НК съдът прие, че за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК на подсъдимия следва да се наложи наказание над предвидения в разпоредбата минимум, което следва да се редуцира с ¹/₃ съгласно на чл. 58а НК.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото тежкото семейно и материално положение на подсъдимия /безработен, с две деца, които трябва да издържа/, неговата неграмотност и липса на трудови навици и професионални умения. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото миналите осъждания на подсъдимия, които са извън обхвата на квалифициращото обстоятелство опасен рецидив, и относително бързото отчуждаване на отнетите вещи /подсъдимият ги предложил при първата открита възможност прибирайки се в родното си село, при това на цена, значително по-ниска от стойността им/. Извършеното разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, с оглед на това, че подсъдимият е осъществил престъплението около месец след освобождаването му от затвора, като престъплението се състои от две деяния, разкриващи относително висока степен на обществена опасност. Съобразявайки горните обстоятелства и вземайки предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия в рамките на предвидената за престъплението санкция /чл. 54 НК/, определяйки го в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода /42 месеца/. След като редуцира така определеното наказание с ¹/₃ съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 НК, съдът определи окончателния му размер – две години и четири месеца лишаване от свобода /28 месеца/.

Съдът не намери основание за приложение на чл. 55 НК, защото установените по делото смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни /техният брой е обичаен и не е оказал съществено влияние при вземане на решението за извършване на деянието, нито което и да е от тях има изключителен характер /никое от тях не е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решение за осъществяване на деянията/. В случая мотивацията на подсъдимия да извърши отнемане на вещите е обусловена преди всичко от липсата на поправително и превъзпитателно въздействие върху него на наказанията /повечето от тях изпълнени/ по миналите му осъждания. Показателно за това е обстоятелството, че деянията са извършени от подсъдимия много скоро след като е бил освободен от затвора.

Съобразявайки, че подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съдът прие, че не са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК и присъди така определеното наказание да се изтърпи ефективно, а с оглед на това, че той е рецидивист по смисъла на § 3, т. 2 ДР на ЗИНЗС определи първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип /арг. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС/.

По отношение на предявените против подсъдимия граждански искове съдът прие, че е налице активната процесуална легитимация на Т.Ц.Х. и Т.Л.И., които съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 НПК и твърденията в обвинителния акт, че са собственици на отнетите вещи, имат качеството на пострадали и има право да предявят граждански иск в наказателното производство. Исковете са предявени на деликтно основание /чл. 45 ЗЗД/. За осъществяване на фактическия състав на деликта е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи: противоправно деяние, вреди, причинени на ищеца от ответника и причинна връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат. Съдът прие, че искът на Т.Л.И. е частично основателен, а този, на Т.Ц.Х. е неоснователен. Макар подсъдимият да бе признат за виновен в отнемане на вещите, собственост на гражданските ищци, реално претърпени вреди са налице единствено за Т.Л.И., при това за част от взетите вещи - паричната сума от 300 лв. и 10 чифта мъжки чорапи на стойност 4,75 лв. Останалите инкриминирани вещи Huskvarna Air infection 40 на стойност 308.80лв. и газов сигнален пистолет EKOL Jakal Dual 9 мм на стойност 67.50лв. се намират на съхранение в РУП Луковит и подлежат на връщане на собствениците им. Предвид наличността им и съхранението им в полицията, гражданските ищци не са претърпели имуществени вреди за последните вещи, независимо че са предмет на кражбата, поради което исковете за тяхната стойност са неоснователни. По изложените съображения съдът осъди на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия Р.Р.А. да заплати на гражданския ищец Т.Л.И. *** сумата от 304,75 лв., представляваща обезщетение за отнетите сума от 300 лв. и стойността на 10 чифта мъжки чорапи, като отхвърля иска за разликата до пълния му претендиран размер от 372,25 лв. /за стойността на пистолета/ и отхвърли предявения от Т.Ц.Х. против подсъдимия Р.Р.А. граждански иск за сумата от 308,80 лв., представляваща обезщетение за стойността на моторен трион Huskvarna Air infection 40.

Съдът постанови веществените доказателства 1 бр. газов сигнален пистолет EKOL Jakal Dual 9 мм и кожен калъф да се върне на гражданския ищец Т.Л.И., а 1 бр. моторен трион Huskvarna Air infection 40 да се върне на гражданския ищец Т.Ц.Х.. Макар и да са предмет на престъплението, тези вещи не попадат в хипотезите на чл. 53 НК, поради което не следва да бъдат отнемани в полза на държавата.

С оглед размера на уважения граждански иск и на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Р.Р.А. да заплати по сметката на РС-Луковит държавна такса в общ размер на 50 лв., както и 5 лв. за служебно издадения изпълнителен лист.

С оглед изхода на процеса съдът осъди подсъдимия Р.Р.А. на основание чл. 189 НПК да заплати в полза на Държавата сумата от 50 лв., представляваща сторени по делото разноски на досъдебното производство.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: