Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1521
гр. Бургас, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на
секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4507 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К.Х.Т., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № 1275518, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Сочи се, че са изтекли предвидените в чл. 34, ал. 1 ЗАНН и чл. 80, ал. 1, т. 5 НК давностни срокове. Излага твърдения, че контролните органи е следвало да установят нарушението на място на извършването му, тъй като скоростта е била засечена с мобилна система за видеоконтрол, поради което следва да се приложи 3-месечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден от АНО Електронен фиш серия К № 1275518 за това, че на 07.07.2016 г. в 11:19 часа в гр. Бургас, ПП I-6 км 495 в посока от КПП-1 към кв. Пети километър собственият му лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег. № ******** е бил управляван със скорост 75 км/ч при установена разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта, с която е бил управляван автомобилът е била установена с автоматизирано техническо средство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Жалбоподателят не оспорва така установената по делото фактическа обстановка. Изложените в жалбата възражения са по правната страна на спора.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал.
8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата за изтекли давностни срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно законодателят не прави разграничение дали техническото средство, с което е установено нарушението е мобилно или стационарно. В действителност в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е посочено, че електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, но законодателят е имал предвид, че контролен орган не присъства единствено при издаване на електронния фиш за разлика от съставянето на АУАН. Този извод съдът прави като взе предвид обстоятелството, че в задължителното съдържание на електронния фиш съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП не се включва посочване на контролния орган, установил нарушението. Единствено се посочва териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Независимо, че нарушението е било установено с мобилна система за видеоконтрол, след като процесното нарушение е било такова, при което не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, правилно е била приложена нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и е бил издаден електронен фиш, а не АУАН. В електронния фиш не се вписва като задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП и датата на съставяне на фиша, поради което не може да се прецени в какъв срок от установяване на нарушението е бил издаден фишът и дали е бил спазен давностният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Ето защо в производството по издаване на електронни фишове са неприложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
На следващо място неоснователно е и възражението на жалбоподателя за изтекла давност, предвидена в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Както изрично е посочено в чл. 11 ЗАНН разпоредбите на НК намират приложение само когато в ЗАНН не се предвижда друго. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление е развито подробно, че давността в наказателния процес (и в частност в административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената санкция. Погасителната давност изрично е уредена в чл. 34 ЗАНН, а изпълнителската в чл. 82 ЗАНН. В такава насока са и изводите в тълкувателното постановление. В ЗАНН обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде преодоляна с приложението на чл. 81, ал. 3,вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в административнонаказателния процес. Давността по чл. 81, ал. 3 НК е 4 години и половина. Деянието се твърди, че е било извършено на 07.07.2016 г. и следователно към настоящия момент абсолютната давност от 4 години и 6 месеца не е изтекла.
В случая се касае за нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение в населено място по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че на 07.07.2016 г. в 11:19 часа е било заснето с автоматизирано техническо средство, че в гр. Бургас, ПП I-6 км 495 в посока от КПП-1 към кв. Пети километър, лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег. № ******** е бил управляван със скорост 75 км/ч при установена разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта, с която е бил управляван процесният автомобил е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
От извършена справка за собственост, приложена в преписката се установява, че жалбоподателят е собственик на лекия автомобил. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Срещу жалбоподателя е бил издаден електронен фиш, като по делото няма данни жалбоподателят да е декларирал, че друго лице е управлявало автомобила на процесната дата и час.
За установеното нарушение на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 25 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП към датата на нарушението е предвиждала наказание за превишаване от 21 до 30 км/ч - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1275518, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на К.Х.Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС