№ 2492
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507174 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от "Д.Л." АД, ответник пред
СРС, срещу решение № 20198550 от 14.10.2021 г. по гр.д.№ 3071 по описа за
2020 г. на СРС, Второ ГО, 71 състав, с което е уважен предявеният срещу
ответника-въззивник, иск по чл.7, пар.1,б.“ в“ от регл. /ЕО/ № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
и в негова тежест са възложени разноските.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Твърди се, че решението било постановено само един ден след
предоставяне на писмената защита и без да са обсъдени изложените там
съображения по неоснователността на иска. Не било взето предвид, че с
отговора по исковата молба било оспорено наличието на сключен договор
между страните по спора за изпълнение на полети LH 1429 и LH 444 на
08.11.2019 г. Представеният по делото електронен билет бил оспорен, тъй
1
като не бил издаден от въззивника, нито бил одобрен от него. Липсвали
доказателства и на кого е заплатен. При това положение без значение за
изхода било дали полета е отменен и поради какви обстоятелства.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго с което претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- М. Д. В.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален
закон. Срок за писмена защита било поискано само от ищцата, не и от
ответника. Постановяването на съдебния акт един ден след депозиране на
писмената защита не накърнявало процесуалните права на която и да е
отстраните. Обжалваното решение било обосновано в съответствие със
събраните по делото доказателства. Счита, че са доказани всички
предпоставки на чл.7 от регл. /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004 г. Доказана била облигационната връзка между
страните чрез представения електронен билет. Сочи, че в проведената
кореспонденция между страните не се оспорвало от страна на
ответника/въззивник наличието на валидна резервация в полза на ищцата.
Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 02.11.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 11.11.2021 г.
Следователно въззивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо:
2
В случая не е необходимо провеждане на рекламационно производство,
приключването на което да е предпоставка за допустимостта на исковото
производство; касае се до обезщетение за отменен полет, а не за загубен или
повреден багаж или товар.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е
предявен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "в. " от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета, за сумата
от 1173,50 лв. с равностойност 600 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет по договор за въздушен превоз, от София до Атланта с
редовни полети София-Франкфурт и Франкфурт-Атланта, съответно с номера
LH 1429 и LH 444, с определена дата на изпълнение 08.11.2019 г.
Съгласно приетото в съединени дела С-402/07 и С-403/07, което било
задължително по арг. от чл.633 ГПК, регламентът намирал приложение при
отменен полет, така и при закъснял полет, тъй като пътниците претърпявали
загуба на време. Ищецът бил доказал предпоставките на чл.3, т.2, б.“а“ от
Регламента- имал потвърдена резервация. При което съдът е достигнал до
извода, че страните са обвързани от договорно правоотношение за въздушен
превоз. Полетите били потвърдени на 23.10.2019 г., което се установявало от
представения по делото електронен билет. Самият билет бил закупен с
посредничеството на туристически агент. Като в случая приложение
намирало приетото по дело С-215/18 г. на СЕС. От представената
кореспонденция между страните се установявало, че полета е отменен. В тази
кореспонденция ответникът не оспорвал, че полета е отменено, а се позовавал
на извънредни обстоятелства. За наличието на такива ответникът не бил
ангажирал никакви доказателства. Ответникът се позовавал и на стачка, което
събитие съобразно приетото в решение по дело № С-549/07 на СЕС и С-28/20
от 23.03.2021 г. не представлявало извънредно обстоятелство доколко
обявяването на стачка се предхождало от предизвестие за това. В този смисъл
понятието „извънредни обстоятелства“ по чл.5, пар.3 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета следвало да се тълкува
стриктно като се е позовал и на приетото в решение по С-315/15, С-501/17, С-
549/07 и С-257/14 и С-22/11. По делото нямало спор, че разстоянието между
началната и крайна точка е над 3 500 км или обезщетението възлизало на
3
сумата от 600 евро с левова равностойност от 1173,50 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на СРС поради което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се
считат и за мотиви на настоящето решение.
Противно на соченото от въззивника, първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон; събраните по делото доказателства
са обсъдени в тяхната съвкупност и направените въз основа на тях правни
изводи са правилни, защото:
В чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. "б. ", при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на
400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра
и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра- 600 евро. Съгласно
чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл.
7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите
мерки.
Съгласно чл. 2, б. "е" и "ж" от Регламент (ЕО) 261/2004 "билет" е
валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо, еквивалентно на
нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от
въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а според
разпоредбата на б. ж) "резервация" означава фактът, че пътникът има билет
или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач или туроператор.
По делото е представен електронен билет /л.4-5/, видно от който по
отношение на статуса на резервацията е посочено „потвърдена“; посочено
името на ищцата. Посочени са и номерата на полета LH 1429 и LH 444, както
и направлението София-Франкфурт и Франкфурт-Атланта.Посочена е и
датата на полета – 08.11.2019 г., както и часовете на заминаване и на кацане.
Като изпълнител е посочено ответното дружество.
Видно от представената по делото /на л.5 и 6/ кореспонденция между
страните по спора, полетът е бил отменен поради стачка, както се признава от
самия ответник в отговора до ищцата. Това обстоятелство ответникът е приел
за извънредно поради което е счел, че го освобождава от отговорност по
4
заплащане на обезщетение.
При това положение настоящата инстанция намира, че е правилен
извода на СРС за наличие на договорно правоотношение между страните по
спора за осъществяване на въздушен транспорт. Признание за наличието на
такова правоотношение се извлича от горецитирания отговор на ответника до
ищцата.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен,
доколкото по делото безспорно е установено наличието на всички
юридически факти от фактическия състав на чл. 7, § 1, б. "в. " от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети.
Обстоятелството в какъв срок е постановено съдебното решение не
променя изхода по съществото на спора.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски за
производството пред въззивната инстанция и за това не му се присъждат.
В полза на въззиваемата страна разноски се следват и такива са
сторени за процесуално представителство в размер на 400 лв. поради което
се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20198550 от 14.10.2021 г. по гр.д.№ 3071
по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 71 състав, ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА „Д.Л.“ АД, германско дружество, регистрирано в районен
съд Кьолн под № HRB 2168, с адрес: гр.Кьолн 5067, ******* извършващо
дейност на територията на България чрез „Д.Л.“- търговско представителство
5
България, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.“******* Софарма Бизнес
Тауърс Сграда Б, ет.5, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******-
адв.П.В.П., да заплати на М. Д. В., ЕГН **********, гр.Русе, ул.*******,
съдебен адрес: гр.София, ул.“*******- адв.А.И., сумата в размер на 400 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6