М
О Т И
В И
към Присъда от 14.07.2020г., постановена по ВНОХД № 1977/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд
С присъда № 26 от 28.01.2019 г.
по НОХД № 2443/2017г.,
Районен съд-Пловдив, 17 н.с. е признал подсъдимата В.А.Г.-М. за виновна в извършване на престъпление по чл. 206, ал.1
от НК, за това, че на неустановена
дата през месец септември 2015 г. в гр.
П. противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, собственост на О.Д.Д. с ЕГН **********, които е владеела, като на основание
чл.54 от НК я
е осъдил на наказание лишаване от *** за срок от една година, чието изпълнение
е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Със същата
присъда ПРС се е произнесъл и по разноските по делото.
Срещу присъдата е депозирана
въззивна жалба от защитата на подсъдимата, в която се
навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата
незаконосъобразност и необоснованост. В този смисъл се иска отмяна на
обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да се оправдае подсъдимата
по повдигнатото й обвинение.
В хода на съдебните прения пред въззивния
съд представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа
тезата, че първоинстанционната присъда e законосъобразна и обоснована, поради което като
правилна следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимата поддържа жалбата, като
мотивира мнение относно изцяло гражданскоправния
характер на процесния казус и липсата на съставомерните елементи на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Подсъдимата поддържа изложеното от своя защитник и моли съда да я оправдае
по повдигнатото й обвинение.
Пловдивският окръжен съд,
след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на
законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и
предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество-е
ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от мотивите на обжалваната присъда, Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В.А.Г. – М. е родена на *** г. в гр. А.. Живее
в гр.С.. Тя е българка, българска гражданка е, омъжена, има висше образование,
не е осъждана, има ЕГН **********.
Към 01.01.2015
г. О. Д.от гр. П. /починала на 31.01.2016 г./ била титуляр по две банкови
сметки в „Банка ДСК” ЕАД, едната от които спестовна сметка „Безсрочна сметка
„ДСК Стимул” с № ***– с IBAN ***та евро.
Подсъдимата В.Г.-М., работеща като учител в детска
градина в гр. П., към 01.01.2015 г. била титуляр по
пет банкови сметки в „Банка ДСК” ЕАД, една от които била от същия вид и валута
като на О. Д.– спестовна сметка „Безсрочна сметка „ДСК Стимул”, в евро – сметка
№ ***– с IBAN ***, като наличността по нея към онзи момент била 54420.99
евро.
На 06.01.2015 г. следобед подсъдимата Г.-М. отишла със
съпруга си свидетелят Г.М., в клон на банка „Банка ДСК” ЕАД – Финансов център
Пловдив, намиращ се в гр. П. на ул. „***” № 6. В началото на всяка календарна
година двамата съпрузи посещавали финансовия център, където се информирали за
наличностите по банковите си сметки, лихвени проценти, възможностите за евентуално
теглене на суми, което да е най – благоприятно за тях при реализирането на
доходност от паричните вложения, евентуалните промени в условията по договорите
с банката. Подсъдимата се насочила към свидетелката В.С. – кредитен инспектор
във финансовия център, позната от години на семейство М., за получаване на
информацията относно наличностите по сметките й, условията и лихвите по
депозираните парични суми. На гишето, на което работела свид.
С., се ползвал компютърен програмен продукт, позволяващ на оператора да
извършва справки, но не и да осъществява касови операции – теглене, внасяне и
пр., като свидетелката, чиято длъжност била кредитен инспектор, не можела да
работи с пари на каса.
Подсъдимата Г. заявила желание за теглене на сума, като
имала изискване въпросната касова операция да не се отразява върху лихвените
условия по сметките й. Обмисляйки изискванията на клиентката, свидетелката С. преценила,
че най – добрият вариант за Г. бил да изтегли от спестовната сметка „Безсрочна
сметка „ДСК Стимул” – сметка № ***, а възможно най – голяма сума, която да не обремени
финансово подсъдимата с такси, а и да не се отрази върху договорените лихвени условия
по влоговете – била 2000 лв. Кредитният инспектор С. изготвила на хартия разпечатка от
банковата сметка на Г. № ***– ИК профил на клиент /дата и час на отбелязаната
операция в ИК профила – 06/01/2015 16:26/, в която най – отдолу написала на
ръка „2000 лв”. След това служителката предала разпечатката
на подсъдимата и я насочила към свидетелката Н.А. – специалист банкови операции
– работеща на каса, за извършване на банковата операция по тегленето на сумата
от 2000 лв.
Преди подсъдимата Г.-М. да отиде до гишето, където работела
свид. А., при последната била О. Д., която извършвала
справки относно наличностите по сметките си в банката. Свид.
А. ползвала две компютърни програми – при едната можело да се извършва справка
за банкови сметки и наличности на клиент, а чрез другата, при която също можело
да се извършват справки, се осъществявали всякакви банкови операции със суми по
сметките на клиента – внасяне, теглене, прехвърляне. На монитора на оператора
се визуализирала само едната програма, с която работел в момента банковият
служител, а другата програма не се затваряла, а се минимизирала долу в лентата
на работния плот. При работа с клиент на гише служителят на банката не приемал следващ,
докато не приключил дейността си с първия, като при идването на новия клиент,
банковият специалист не отварял отново нужната му за конкретната операция
компютърна програма, а нанасял данните /индивидуализиращите клиента на банката
– основно ЕГН/ върху мястото за индивидуализиращи данни на предишния клиент.
Така при отиването на подсъдимата Г. на гишето при свид.
А., на монитора й били активни програмите с данни за предишния клиент Д.. Свидетелката
А. въвела в програмата за справки ЕГН на подсъдимата и след заявено желание от Г.
за теглене на парична сума и представяне на разпечатката, изготвена по – рано
от свид. С. със съответните данни, първата предприела
действия по осъществяване на банковата операция чрез съответната компютърна
програма. В ползваната компютърна програма за касови операции – активна с данни
на предишния клиент О. Д.по същата по вид като на подсъдимата спестовна банкова
сметка „*** „ДСК Стимул” с вид на валутата евро, Н.А. не успяла да въведе
индивидуализиращи данни за клиента В.Г.-М., така че да се промени програмата с
данни по банковата сметка на подсъдимата – сметка № ***– с IBAN ***. Поради
тази причина от активната за работа в момента сметка на О. Д.№ ***– с IBAN ******
въвела теглене на сума в размер на 2000 лв. – с еврова
равностойност от 1025,12 евро. За извършваната банкова операция /с час в
компютърната програма на банката 16:34:06 ч./ била издадена операционна бележка
– с пореден номер 102 от дата 06.01.2015 г., в която операционна бележка били отразени
данните за номер на банковата сметка на О. Д., изписани три имена и ЕГН на титуляря
на банковата сметка Д., както и наличността по сметката към същата дата. Свидетелката
А. се подписала на операционната бележка срещу счетоводител и предоставила на
подсъдимата бележката за подпис и за изписване на поне две от имената на
клиента – изискване на самата банка, когато се теглели суми над 500 лв.
Подсъдимата Г.-М. се подписала в операционната бележка срещу клиент, изписала
собственоръчно и две от имената си – „В.М.” и след получаването на ръка на
изтеглената сума от 2000 лв. от служителката А., напуснала гишето.
Съпругът на
подсъдимата свидетелят М., който не бил до жена си по времето, през която тя
била на гише при свидетелката А., не възприел лично предаването на сумата в
размер от 2000 лева от касиерката на подсъдимата. Операционната бележка под №
102/06.01.2015 г. и разпечатката, издадена от свид. С.
с данните за банковата сметка № ***на подсъдимата с изписаната на ръка сума от
2000 лв. били прибрани и подредени към класьора, ползващ се като архив от
банката.
На 09.01.2015 г. свид. Г.М. изтеглил
сума в размер на 2000 лв. – с еврова равностойност от
1025,12 евро от същия банков клон на банка „Банка ДСК” ЕАД – Финансов център
Пловдив от своя безсрочна банкова спестовна сметка „ДСК Стимул” с № *** с вид
на валутата евро, което било отразено в издадена му операционна бележка с №
50/09.01.2015 г.
На 09.09.2015 г. О. Д.посетила
Финансов център Пловдив на „Банка ДСК” ЕАД, тъй като имала нужда от парични
средства по повод на предстояща покупка на апартамент. При извършената справка
по банковите й сметки клиентката установила, че по една от тях наличността била
по-малко с 2000 лева. Понеже Д.поискала обяснения за констатираната липса,
последвала проверка, включваща и запознаване с архивните за банката книжа –
тези от датата 06.01.2015 г. – операционна бележка № 102/06.01.2015 г. и
разпечатката, издадена от свид. С. с данните за
банковата сметка № ***на подсъдимата Г. – М. с изписаната на ръка сума от 2000
лв. В резултат от извършената проверка банковите служители установили наличието
на погрешното теглене на сумата от 2000 лв. от сметката на Д.в полза на клиента
В.Г. – М.. Свидетелката А. уведомила колежката си свид.
В.Щ. – старши банков служител за техническата си грешка при извършеното теглене
на сума от 06.01.2015 г. от банкова сметка ***, а не на заявилия тегленето и
получил сумата. Уведомени били и банковите мениджъри във Финансовия център,
един от които била свидетелката Б.П. – мениджър обслужване. По телефон била
поканена за явяване в банковия клон подсъдимата Г.. След като подсъдимата се
явила след няколко дни във Финансов център Пловдив на „Банка ДСК” ЕАД й било обяснено за
случилата се на 06.01.2015 г. грешка по неправилното изтегляне на паричната
сума в размер на 2000 лв. от сметка на друго лице. Показани й били наличните
счетоводни документи – в това число операционна бележка № 102/06.01.2015 г. с
отразено теглене на сумата от 2000 лв. от банковата сметка на О. Д.със
собственоръчно изписани от подсъдимата две имена и положен подпис за клиент. Свидетелката
П. обяснила на подсъдимата, че последната трябвало да възстанови сумата или да
нареди същата от нейната сметка по сметка на О. Д.. Подсъдимата Г. – М. се
притеснила, казала, че трябва да разговаря със съпруга си, понеже документите
били у него, след което напуснала банката. През следващите дни свид. П. търсила по телефон подсъдимата, но не успяла да
проведе разговор с нея, поради което осъществила посещение с колежката си Ш. –
регионален мениджър до дома на подсъдимата на бул. „***” в гр. П.. След като двете
служителки се представили, отвътре някаква жена им отговорила, че там нямало
госпожа М.. Така през месец септември 2015 г., а и до момента на постановяване
на първоинстанционната присъда, подсъдимата Г. – М.
не е възстановила сумата от 2000 лв., респ. не е наредила сума в същия размер
по сметка на О. Д., респ. на нейни наследници след смъртта й.
Тъй като клиентката О. Д.настоявала да й се възстанови
липсващата от банковата й сметка сума в размер на 2000 лв., свид.
Н.А. – като банков служител, от чиито технически погрешни действия била ощетена
Д., възстановила сумата от 2000 лв., като на 11.09.2015 г. превела по банковата
сметка на последната сумата от 1025,12 евро – равняващи се на неправилно
изтеглените 2000 лв.
На 28.10.2015 г. свид. Н.А.
сезирала прокуратурата във връзка с въпросния случай. По жалбата била разпоредена проверка с оглед събиране на достатъчно данни
за извършено престъпление от общ характер, която била възложена на Отдел
„Икономическа полиция” при ОД на МВР Пловдив. Проверката се извършила от свид. Б.П.– инспектор в Отдел „Икономическа полиция”, който
снел обяснения от лицата, имащи отношение към случая, като пред него
подсъдимата Г. признала, че е получила въпросните 2000 лева, но не помни
датата, на която е ходила в банката, както и от коя банкова сметка ***.
Според заключението на изготвената по
делото графологична експертиза /л.40-л.42 от ДП/
подписът, положен в оригинал на операционна бележка, издадена от „Банка ДСК”, с
пореден номер 102 от дата 06.01.2015 г., изпълнен за „клиент” от името на В.М.,
е изпълнен от подсъдимата Г. – М.. Почеркът, съставляващ текста „В.М.”, в
оригинала на същата операционна бележка е изпълнен със синя химикална
паста също от В.Г. – М..
В хода на съдебното производство пред
първостепенния съд е била назначена и изготвена съдебно-графологична
експертиза с обект на изследване подписа за „счетоводител”, положен в операционна
бележка № 102/06.01.2015 г., издадена от „Банка ДСК” ЕАД, Клон 1501-ФЦ Пловдив.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно – графологична
експертиза /л.159-л.160 от СП/, тъй като инкриминираният подпис е опростен по
строеж и съкратен и се различава по съдържание от така представените
сравнителни образци от подписа на Н.А., при сравнителното изследване не са
установени достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано
заключение и не може да се отговори дали същият е изпълнен или не от това
лице.
Във връзка с направени от защитата
възражения относно обосноваността на назначената от съда графологична
експертиза, е била назначена повторна тройната съдебно – графологична
експертиза със същата задача, а именно изследване авторството на подписа за
„счетоводител”, положен под въпросната операционна бележка. Видно от
заключението /л.212-л.214 от СП/ на експертното изследване, в което е участвало
и вещото лице, изготвило първоначалната експертиза, експертното
становище е същото, както при единичната експертиза.
Горевизираната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е възприел въз основа
на частично кредитираните обяснения на
подсъдимата Г. – М., както и изцяло от показанията на свидетелите А., Щ., С., Д.Д., П., П., М. и Р.Д., от заключенията на трите съдебно – графологични експертизи, коментирани по-горе, от
приложените по делото многобройни писмени доказателства и доказателствени
средства – операционна бележка № 102/06.01.2015 г. – в оригинал, разпечатка –
ИК профил на клиент – в оригинал, извлечения по сметки, копия на трудов
договор, на длъжностни характеристики, копия на операционни бележки,
уведомителни писма, протокол за доброволно предаване, удостоверения за
наследници, справки за лице, експертно решение, удостоверение, отчети за достъп
до сметки, препис – извлечение от акт за смърт, свидетелство за професионална
квалификация, диплома, грамоти, извлечение от тарифа, копие на договор за
откриване и обслужване на безсрочна сметка, справка за съдимост,
характеристична справка и др.
Обсъдени са подробно от първостепенния съд показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и изложеното от подсъдимата, като е
посочено кои части от обясненията й ПРС не кредитира, както и поради какви
причини. Настоящият въззивен състав споделя в
преобладаващата им част изложените от първостепенния съд съображения относно
достоверността на гласните доказателства, поради което не следва да бъдат
повтаряни.
Необходимо е да се посочи, че не се споделя единствено
онази част от мотивите на първостепенния съд, в които са кредитирани показанията
на свидетеля Б.П./полицейският служител, извършил проверката по случая,
предхождаща образуването на наказателното производство/ относно признанието на
подсъдимата Г.-М., направено пред него, че е получила въпросните 2000 лева.
Сериозно практическо значение има въпросът дали могат да бъдат свидетели лица,
които нямат формално качество на разследващи органи, но са възприели факти и
обстоятелства, които са им станали известни поради служебната им функция. В
тази хипотеза попадат полицейските служители, осъществили действия, преди
началото на досъдебното производство (при предварителна проверка, при
извършване на действия по ЗМВР, при осъществяване на техническа дейност по
задържане на лицето или на такава по откриването му или констатиране на
определени обстоятелства). В тези случаи актуалната съдебна практика приема, че
разпитът им принципно е допустим и показанията им представляват годни доказателствени източници. Не
така стои, обаче въпросът за това дали е допустимо да бъдат разпитвани свидетели,
които са възприели извънсъдебни изявления на обвиняемия, направени не в рамките
на проведен легален разпит по чл.138 НПК. Тук трябва да бъде правена разлика
между това дали тези свидетели са ангажирани с разследването или не. В
случаите, когато те са осъществявали дейност, обслужваща разследването
(най-често оперативна и несвързана пряко с наказателното производство) техните
показания биха възпроизвели евентуални обяснения на обвиняемия и са принципно
недопустими. Това е така, тъй като единствения легален ред за депозиране на
обяснения е посочен в чл.138 НПК и всякога когато лица, свързани с
разследването го заобикалят, това представлява съществено нарушение на
процесуални правила. Не е възможно заместването на дадените обяснения (при
спазване на правилата за депозирането им и задължението да бъде осигурено
участие на защитник) в процедура, която не отговаря на този стандарт. Ето защо
всякога възпроизвеждането на оперативни беседи, други разговори, чути записи,
събрани със специални разузнавателни средства чрез разпит на възприелото ги
лице, е недопустимо и тези показания не могат да бъдат кредитирани.
Допълнителен аргумент в подкрепа на това е и принципната забрана оригинерни доказателства (каквито са обясненията) да бъдат
замествани с деривативни такива (каквито са
свидетелските показания, в които се възпроизвеждат разпити, беседи или записи).
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че не
следва да се кредитира онази част от показанията на свид.Б.
П., извършил проверката по случая, предхождаща наказателното производство, в
която възпроизвежда признанието на подсъдимата Г.-М.. В тази им част
показанията на свид.П. представляват вторични
източници на доказателства, поради което не следва да бъдат възприемани.
Настоящият въззивен състав
не споделя и доводите на първостепенния съд, кредитиращ две от експертните
заключения. В този смисъл се споделя възражението на защитата относно наличие
на процесуално нарушение, допуснато в хода на първостепенното производство,
свързано с участието в тройната графологична
експертиза на вещото лице, изготвило единичната такава. Категорична е съдебната
практика, че при определянето състава на повторна експертиза не следва да се
включва вещото лице, изготвило първоначалната, доколкото основание за повторната
е именно съмнение в обосноваността и правилността на първата експертиза. В този
смисъл е налице порок в процесуалната дейност на районния съд, което обаче не
води до отмяна на присъдата на процесуално основание, тъй като според настоящия
въззивен състав принципно отговорът на въпроса,
изследван с двете експертни изследвания, проведени в хода на съдебното
следствие, не е от съществено значение за основния предмет на доказване по
настоящото дело, а и в показанията си от 17.05.2018г. свид.А.
потвърждава авторството си върху въпросния подпис. По-същественото в случая е,
че спор относно авторството на текста „В.М.” и подписа от името на клиент в
същия документ не е налице, предвид категоричния експертен извод на неопороченото
експертно изследване, проведено в хода на досъдебното производство, приобщено
по надлежния ред от съда.
В останалата част следва да бъдат възприети
съображенията на първостепенния съд, както и преобладаващата част от
гореописаната фактическа обстановка с изключение на обстоятелството, че пред
полицейския инспектор Б.П.подсъдимата Г. признала, че е получила въпросните
2000 лева. Тази корекция по отношение на приетата от Районен съд-Пловдив фактическа
обстановка е съответна на събраните по делото годни доказателствени
средства, а е и допустима с оглед правомощията на въззивната
инстанция по чл.316 НПК.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият въззивен състав прие, че подс. Г.-М.
не е осъществила признаците на престъплението чл.206, ал.1 от НК с предмет
въпросната парична сума в размер на 2000 лева, погрешно изтеглени от банковата
служителка от чужда банкова сметка.
Инкриминирано като престъпление по чл.206, ал.1 НК, когато вещта е
дадена на дееца, само за да я владее или да я пази и той се разпореди с нея или
откаже да я върне. В конкретния случай чуждите вещи са пари, които не са дадени
на подсъдимата Г.-М., за да ги пази или за да ги владее, а за да ги изразходва,
да ги ползва съобразно собствените си нужди. В този смисъл не може да бъдат
споделени съжденията на ПРС, че като отказала да върне паричната сума през
месец септември 2015г. подсъдимата Г.-М. е извършила обсебване. Наистина според
съдебната практика обсебване може да бъде извършено и когато деецът откаже да
върне вещта, т.е. не е необходимо да е извършил разпоредителни действия с нея,
но за съставомерността на деянието решаващо значение
има основанието, на което вещта се намира в негово владение. Основанието винаги
трябва да е с правоучредително действие и никога с правопрехвърлително. Иначе, ако актът, въз основа на който
вещта е попаднала у дееца води до прехвърляне на собствеността /какъвто е
настоящият случай/, тогава предметът няма да бъде чужд за дееца, и той, дори да
го свои, няма да извърши обсебване. В тези случаи, както приема правната
доктрина, а и съдебната практика, деецът може да отговаря единствено за
опорочаването на самия правен акт, предхождащ своенето
на предмета, напр. за измама по чл.209 от НК или за изнудване по чл.214 от НК,
ако е осъществил елементите на съответните престъпни състави. В конкретния
случай, не се установява подсъдимата Г.-М. да е причастна към опорочаването на правния
акт, въз основа, на който е придобила процесната
парична сума на 06.01.2015г. Налице е грешка, допусната от банковия служител, изпълваща
популярния принцип в гражданското право „който плаща лошо, плаща два пъти“, поради
което настоящият въззивен състав прие, че правните отношения
във връзка с въпросната парична сума между подсъдимата и банковата служителка,
респ. банката са изцяло от гражданскоправен характер.
Относимо към случая е Решение № 150 от 24.02.2003 г. на
ВКС по н. д. № 847/2002 г., III н. о., с докладчик зам.-председателя Р.Ненков, според което „получените пари, които освен всичко са и заместими вещи, не могат да се третират като
"чужди" по смисъла на основания състав по чл. 206, ал. 1 НК и
следователно не могат да бъдат предмет на обсебване“. Макар да не споделя
становището, че парите въобще не могат да бъдат предмет на обсебване предвид
своите характеристики, настоящият въззивен състав
намира, че в конкретния случай същите наистина не са предмет на такова
престъпление, понеже, дори да се приеме, че подсъдимата Г.-М. е получила погрешно
сума, чието възстановяване дължи, то тя не е предмет на престъпление по чл.206,
ал.1 от НК, доколкото на възстановяване би подлежала съответната равностойност,
а не същата вещ.
Приетото от настоящия въззивен
състав обосновава тезата, че извършеното от подсъдимата Г.-М. не представлява
престъпление, поради което на основание чл. 334 т. 2, вр.
с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК първостепенната присъда бе отменена, а подсъдимата
бе призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.206, ал.1
от НК.
Предвид оправдателния съдебен акт на настоящата въззивна инстанция, присъдата на ПРС бе отменена и в
частта, с която подсъдимата е
осъдена да заплати направените разноски по делото, като вместо това бе
постановено същите да останат за сметка на държавата на основание чл. 190, ал.
1 от НПК.
По изложените
съображения, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: