Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 52

 

гр. София, 03. 06. 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, втори състав, в съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 9/2016 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 625 и сл. от Търговския закон (ТЗ).

Й.С.А. ***, чрез своя пълномощник адв. К.Г.Б. от САК е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност за „Б.с.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***.

            Твърди се в молбата, че на 28. 11. 2012 г. молителят сключил с Д.В.К.няколко сделки – рамков договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Б.с.” ЕООД, с нотариална заверка на подписите на страните и два договора за покупко – продажба на 50 дружествени дяла, срещу заплащане на уговорената цена, в размер на 640 000 евро.

Сочи се, че по силата на подписания рамков договор като обезпечение за заплащане на продажната цена дружеството е представило обезпечения – учредена втора по ред ипотека на недвижим имот (нот. акт № 43/06.12.2012 г. на нотариус № 521) и особен залог на машини и оборудване (договор от 04.12.2012 г.). Уговорена била в договора за учредяване на особен залог неустойка от 880 000 евро, в случай на неизпълнение на поети от купувачите и/или дружеството задължения по чл. 13 от съглашението. Задължено за нея било дружеството, а кредитори – солидарно и двамата продавачи Й. и С.А.. Поддържа се, че купувачите на дружествените дялове не заплатили на молителя остатъка от продажната цена в размер на 275 000 евро – главница, както и дължимата лихва за забава до 15.01.2016 г. Затова било инициирано заповедно производство по ч. гр. д. № 465/2014 г. по описа на РС –Елин Пелин, издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за заплащане на дължимите 18 400 евро – главница, 1150 евро – лихва за забава и 460 лв. – разноски. Образувано било изп. д. № 383/2014 г. по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № 793 на КЧСИ. Сочи, че по делото е присъединен и ипотекарния кредитор „У.“ АД и насочено изпълнение към собствени на длъжника недвижим имот. Предприети били и изпълнителни действия спрямо вещите, предмет на учредения особен залог. Те били иззети чрез съдебен изпълнител В. Недялков по изп. д. № 10/2015 г. по описа на същия, от залогодателя „Б.с.“ ЕООД и предадени на молителя като заложен кредитор. Твърди се, че така била осъществена хипотезата на чл. 13 от договора за особен залог – тъй като залогодателят не е оказал необходимото съдействие на заложния кредитор, който е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ и така ангажирана отговорността на ответника за неустойка в размер на 880 000 евро.

Молителят твърди неплатежоспособност на длъжника (чл. 608, ал. 1 ТЗ) – поради невъзможността му да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка – неплащане на уговорената компенсаторна неустойка по чл. 13 от договора за особен залог, с начална дата на неплатежоспособността 30. 05. 2014 г.

Поддържа се като основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и неговата свръхзадълженост. Това било така, защото имуществото му не било достатъчно да покрие паричните му задължения – наред с молителя А. и С.А., дружеството имало задължения и към „У.“ АД от 560 000 лв. и към НАП за публичноправни задължения и такива към доставчици в значителен размер. От друга страна, активите му – земя и сгради възлизали на около 500 000 лв.

Длъжникът „Б.с.” ЕООД, чрез своя пълномощник, оспорва молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

            Видно от рамков договор от 28.11.2012 г. за продажба на дружествени дялове, сключен между С.С. А. и Й.С.А. – от една страна, като продавачи, Д.В.К. и А.В.Ч., руски граждани, от друга страна, като купувачи и „Б.” ООД e, че страните съгласили да бъде прехвърлена 100 % от собствеността върху дружествените дялове капитала на „Б.” ООД (предходна дружествена форма на длъжника) с ЕИК .срещу обща цена от 1 280 000 евро при условията и в сроковете по договора. В изпълнение на тази уговорка страните се съгласили да бъдат сключени съответните договори за прехвърляне на дружествените дялове в изискуемата се от закона форма. Така между С.С. А. и Д. В. К. било договорено сключването на съглашение за прехвърлянето на всички притежавани от продавачката дялове (общо 50 дяла) срещу цена от 640 000 евро, от които 200 000 евро платими при сключването на договора по сметка на продавача. Между Й.С.А. и Д. В. К. пък било договорено прехвърлянето на 20 от общо притежаваните от А. 50 дружествени дяла срещу цена от 256 000 евро, от които 80 000 евро платими при сключването на договора по сметка на продавача. Й.А. се съгласил да прехвърли и останалите свои 30 дяла от капитала на дружеството на А. В. Ч. срещу цена от 384 000 евро, от които 120 000 евро платими при сключването на договора по сметка на продавача. Уговорен бил график за заплащане на остатъка от продажната цена. За обезпечение на дължимите по договора вземания на продавачите за неизплатената част от цената на дяловете „Б.” ООД е поело задължение в определен срок (от 15 дни), наред с купувачите на дружествените дялове, да учредят в полза на продавачите втора по ред ипотека върху недвижим имот, собственост на дружеството – УПИ с площ 7990 кв. м. в с. Г., за който е отреден  парцел Х-за производствена и складова дейност, кв. 82а по плана на селото ведно с посторените в него сгради, както и да учредят и впишат в ЦРОЗ особен залог върху всички машини, съоръжения и оборудване, собственост на дружеството.

            Продажбата на дружествените дялове е оформена в два договора от 28.11.2012г., с нотариална заверка на подписите на страните.

            Остатъкът от дължимата продажна цена срещу прехвърлените дялове и по двата договора е уговорен да бъде платен на вноски, но не по-късно от 31. 12. 2013 г.

Съгласно приложения нотариален акт № 43/06.12.2012 г. на Любомир Христов – нотариус с район на действие РС – гр. Елин Пелин, за обезпечаване на вземанията на кредиторите Й. и С.А. за сумата от 880 000 евро – част от продажната цена по договорите за прехвърляне на дружествени дялове, ведно с лихвата, евентуалните наказателни лихви и пр., Б.” ООД е учредило в полза на тези лица договорна ипотека върху гореописания свой недвижим имот в с.Г..

От представения договор за залог на машини и оборудване от 04.12.2012 г., сключен между С.и Й. А.– заложни кредитори и „Б.” ООД – залогодател, се установява, че дружеството е учредило особен залог върху свои машини, съоръжения и оборудване (описани в приложение 1 към договора) за обезпечение на задълженията на купувачите на дружествените дялове по рамковия договор Д. В. К.и А. В. Ч. – за заплащане на продажната цена на продавачите С. С. А. и Й.С.А.. Посочено е, че продажната цена на дяловете е на обща стойност 1 280 000 евро, а обезпечението обхваща част от тази сума – 880 000 евро и лихви за забава и разноски на заложния кредитор в неуточнен размер. В чл.13 от договора е регламентирана компенсаторна неустойка в размер на 880 000 евро, дължима от залогодателя в случай, че не окаже необходимото съдействие на заложния кредитор, ако се пристъпи към изпълнение по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ).

С Анекс от 28. 04. 2014 г. към рамковия договор от 28. 11. 2012 г., сключен между С.и Й. А. – продавачи и Д.В. К. –купувач, срокът на изпълнение на задълженията за частта от продажната цена е удължен до 31. 05. 2014 г.

            Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ с първоначално вписване под № 2012120402247. Видно от представеното удостоверение за вписване на 09. 09. 2014 г. в регистъра е било вписано заявление за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ от заложния кредитор (С.С. А. и Й.С.А.). От последващото такова се установява, че на 04. 03. 2015 г. е вписано заявление за пристъпване към изпълнение на цялото имущество.

            С нотариална покана от 15. 09. 2014 г. С.С. А. е уведомила длъжника „Б.с.” ЕООД, че пристъпва към изпълнение по реда на ЗОЗ за цялата й дължима сума в размер на 417 187. 50 евро, обезпечена с особен залог на движимите вещи на дружеството. Поканата е връчена лично на представляващия  длъжника Р.И.Д. на 23. 09. 2014 г.

Видно от отговора от 01. 10. 2014 г. на същото лице до заложния кредитор е изразена готовност за предаване на владението на имуществото в случай на установяване на основателността на твърденията по нотариалната покана. Указано е на заложния кредитор, че с нотариалната покана не е посочил изпълнител по ЗОЗ, ред на изпълнението и др.

От представената заповед № 389/07. 07. 2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.07.2014 г., издадени на С. С. А. в производството по ч. гр. д. № 465/2014 г. на РС – гр. Елин Пелин е видно, че „Б.с.” ЕООД е осъден да й заплати суми в размер на 18 400 евро - главница и общо 1 610 евро - мораторна лихва, въз основа на цитирания рамков договор и анекс към него от 28.11.2012 г.

            Движимите вещи, предмет на учредения особен залог, са били предадени на взискателя от ЧСИ Васил Недялков с рег. № 864 по образуваното пред него изп. д. № 10/2015 г.  

            От основното заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по баланса на дружеството – длъжник към 31.12.2013 г. са отразени вземания от кредитори с общ размер 609 000 лв. (на финансови предприятия, доставчици и на персонала, осигурителни и данъчни институции), а по баланса към 31.12.2014 г. са отразени вземания в общ размер от 1 047 000 лв. (по получен дългосрочен заем от „У.“ АД от 430 000 лв., вземания на доставчици и на персонала, осигурителни и данъчни институции. При липсата на баланс към 31.12.2015 г. вещото лице не е в състояние да установи стойността на длъжниковото имущество.

Според експертизата са извършени анализи през два отчетни периода : към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. на състоянието на ответното дружество.  

Така са определени коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на длъжника. За горните периоди те са :

- коефициентът за обща ликвидност е съответно 1. 30 (т. е. в пределите на препоръчителните граници) и 0. 34 (дружеството не разполага с текущи активи, с които може да покрие текущите си задължения). Намалението от 1.30 на 0.34 е резултат от намаление на размера на паричните средства и значително увеличение размера на задълженията;

- коефициентът за бърза ликвидност е съответно 0. 64 (т. е. над минималната препоръчителна граница) и 0. 10 (дружеството не е в състояние да погаси текущите си задължения, нарастнали от 179 000 лв. на 617 000 лв. с наличните вземания и парични средства);

- коефициентът за незабавна ликвидност е съответно 0. 19 и 0. 04 (дружеството не разполага с парични средства за погасяване на текущите си задължения);

- коефициентът за абсолютна ликвидност е съответно 0. 16 и 0. 04.

Вещото лице определя коефициентът за финансова автономност към 31.12.2013г. и към 31.12.2014 г. на дружеството, който е съответно  0. 06 и - 0.50.

Съгласно заключението на СИЕ коефицинетът за рентабилност на собствения капитал към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. е съответно 0. 85 и -1. 01. Последната отрицателна стойност показва, че дружеството е декапитализирано.

Сочи се, че реализираните приходи към 31.12.2015 г. от 44 000 лв., предвид отчетените разходи от 617 000 лв., не са достатъчни за покриване на задълженията на ответника.

Активите по баланса на длъжника към 31.12.2014 г. са на обща стойност 525 000 лв., в т. дълготрайни активи от 317 000 лв., текущи /краткотрайни/ активи от 208 000 лв. Пасивите по баланса към 31.12.2014 г. възлизат на 1 047 000 лв. Дава се заключение, че пасивите надвишават активите с 522 000 лв., т.е. с размера на отрицателната стонйост на собствения капитал.

Вещото лице е определило датата 31.12.2014 г. като начална дата на неплатежоспособността, респ. свърхзадължеността на ответника. Посочено, че затрудненията на длъжника не са временни. Имуществото му не е достатъчно за прокриване на задължеинята без опасност за интересите на кредиторите към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

При липсата на изходни данни (ГФО за 2015 г. и други счетоводни документи) за финансовото състояние на дружеството експертизата не е в състояние да установи дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

В заклячението си вещото лице е отразило образуваните изп. дела срещу длъжника (№№ 920/2014 г. на ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева и 383/2014 г. на ЧСИ Н.Д., по което „У.“ АД е конституирано като присъединен взискател).

Отразени са и задължения на „Б.“ ООД към 12.03.2016 г. към НАП. Вписано е, че за обезпечаване вземанията на държавата са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника – запори на 6 бр. МПС, на негови банкови сметки, а с постановление за налагане на предварителни обезпечителни марки № 5995/27.05.15 г. е наложена възбрана върху недвижим имот – парцел Х, кв. 82 по плана на с. Г., както и запор на банкови сметки на дружеството.

С допълнителното заключение на ССЕ вещото лице е проследило в хронологичната им последователност сключените съглашения и извършените плащания във връзка с прехвърлянето на дружествените дялове в „Б.“ ООД, от молителя и С.А. в полза на двамата руски граждани.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност за „Б.с.” ЕООД с ЕИК . е неоснователна.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са се осъществили всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 ТЗ, съответно чл.742 ТЗ, а именно: да е подадена до компетентния по смисъла на чл. 613 ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл. 625 ТЗ, съответно от лицата по  чл. 742, ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ (евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество); затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно (арг. 631 ТЗ).

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производството по несъстоятелност се открива по подадена писмена молба от изрично посочен кръг лица, сред тях е и кредитор на длъжника по търговска сделка. В случая това се поддържа в молбата на Й.С.А. за откриване на производство по несъстоятелност на ответника „Б.с.“ ЕООД.

Или, материалноправната легитимация на молителя следва да се изведе от установяване на качеството му на кредитор на длъжника.

Основният юридически факт, който се поддържа от твръденията в молбата относно качеството на кредитор у молителя А. е, че той има вземане спрямо дружеството в размер на 880 000 евро с източник неустоечна клауза по чл. 13 от договора от 04.12.2012 г. за особен залог върху машини, съоръжения и оборудване.

 Настоящият състав обаче намира, че в случая не се е осъществил фактическия състав по чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 13 от горния договор и за длъжника не съществува изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка, спрямо молителя Й.А.. Той не е негов кредитор.

Разпоредбата на чл. 13 от договора за особен залог от 04.12.2012 г. предвижда уговорена компенсаторна неустойка, задължението за плащането на която възниква за залогодателя (т.е. за ответното дружество) в случай, че не окаже необходимото съдействие на заложния кредитор, ако се пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ, за удовлетворяване на вземането му за продажната цена на прехвърляните дружествени дялове.

            Няма спор, че договорът за особен залог е бил вписан в ЦРОЗ с първоначално вписване под № 2012120402247, а под № 2014090901515 в регистъра е било вписано заявление за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ от заложния кредитор.

            Релевантен за осъществяване на всички предпоставки от състава на уговорката по чл. 13 от цитирания договор за неустойка е фактът на неоказване на необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество от страна на залагодателя. Той по делото обаче не е установен. Според съдебния състав съдържанието на понятието „неоказване на необходимо съдействие“ се изчерпва с липсата или отказа на залогадателя да извърши онези правни или фактически действия, с които да създаде предпоставки за реализиране на притезанието на заложния кредитор да получи държането на заложеното движимо имущество, с оглед изпълнението върху него при извършване на публичната продан – арг. чл. 32, ал. 5 от Закона за особените залози. Искането обаче за това фактическо действие (принудително отменаме и предаване на взискателя) следва да бъде отправено не до залогодателя, а до изпълнителя.

            Освен това, предаването на заложеното имущество по реда на чл. 521 ГПК при определени предпоставки също може да бъде искано от заложния кредитор само от съдебния изпълнител. Тези предпоставки са свързани именно с факта на неоказване на необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество – чл. 35, ал. 1 ЗОЗ. Този факт е релевантен пък с оглед уговорената в случая неустоечна клауза.

От съществено значение в случая е и обстоятелството, че предмет на залог са вещи, които представляват съставни елементи на един производствен комплекс (състоящ се от многокомпонентни поточни линии и бутилираща линия, както и от генератор, парен котел, хомогенизатори и пр.). Или, те не могат да бъдат отделени от цялостното и завършено производствено предприятие, като набор от мощности, без да не се наруши неговото единство и непрекъсваемост на цикъла на работа.

За да се приеме наличието на твърдяната предпоставка по чл. 13 от договора за особен залог във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговоростта на залогодателя – т.е. ответника, спрямо молителя Йосифов, следва да е установено в хода на делото по несъмнен начин, че са предприети действия от страна на заложния кредитор за получаване на държането на заложеното имущество, с оглед неговата последваща публична продан и че залогодателят не е осъществил дължимото поведение като е осуетил предаването, респ. направил е невъзможно или е затруднил изпълнението върху вещите или пък изрично е отказал да стори това.

Събраният доказателствен материал по делото не позволява да бъде обоснован такъв извод.

Той не се налага нито от съдържанието на проведената кореспонденция между заложните кредитори С.и Й. А.и ответното дружество – изпратени нотариални покани съответно от 16.09.2014 г. (л. 68-72) и от 04.03.2015 г. (л. 104-106), връчени на 23.09.2014 г. и на 05.03.2015 г. на представител на дружеството, нито от получения отговор на първата покана (л. 85), нито от факта на образувано изпълнително производство (изп. д. № 10/2015 г. на ЧСИ Васил Недялков с рег. № 864) за принудителното предаване на движимите вещи, предмет на договора за залог. Съображенията за това са следните.

Цитираните нотариални покани са с искане за предаване държането на заложеното имущество. Те са адресирани до залогодателя – ответното дружество. С оглед на тези факти съдът намира, че макар да е в правото си да получи държането на заложеното имущество (чл. 34, ал. 1 ЗОЗ), заложният кредитор следва да поиска от изпълнителя (съдебен или публичен) извършването на това действие – арг. чл. 32, ал. 5 ЗОЗ (вж. и по-горе), а не от зологодателя. Ето защо, искането, инкорпорирано в цитираните нотариални покани, с така посочения адресат няма правни последици за длъжника и не ангажира отговорността му по чл. 13 от договора – т. е. не създава парично задължение за неустойка спрямо молителя. Това е така, защото липсват данни, които да сочат на такова поведение или действия от ответника при проведеното изпълнение върху заложеното имущество. В този смисъл отговорът на нотариалната покана (л. 85) по своето съдържание не препятства реализиране на правата на заложния кредитор чрез изпълнение върху движимите вещи, предмет на особения залог, нито пък съставлява по съществото си несъмнен отказ да бъде предадено държането на вещите. Напротив, с него представител на залогодателя е описал подробно състоянието на имуществото, което е посочено, че се използва за осъщствяване на производствената дейност на преприятието на длъжника. Подадена е и информация за наличие на вземания на трети лица – търговска банка и държавата.   

От друга страна, дори и да е налице създаване на пречки за изпълнение върху имуществото (такива факти не са установени по делото), то предвид посочения адресат на искането то е лишено от целения правен ефект – т.е. неизпълнението на така отправеното искане не би могло да се приеме, че осъществява хипотезата на чл. 13 от договора за залог и прави молителя кредитор.

Настоящият съдебен състав счита, че молителят няма вземане за неустойка спрямо дружеството - ответник по чл. 13 от цитирания договор и поради следното.

От особено значение при изпълнение на задължението на залогодателя по договор за залог е факта (вж. и по - горе), че предмет на залог са вещи, които представляват съставни елементи на един производствен (затворен) комплекс.

По общите правила за изпълнението – чл. 68, б. „б“  ЗЗД при задължение да се даде определена вещ изпълнението е в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й. Налага се, че в случая местоизпълнението е на адреса на предприятиетието на ответника – т.е. в с. Г., С.област, където се намират въпросните движими вещи. Или не е необходимо друго действие, освен осигуряване на достъп на сградите в имота на посочеиня адрес и намиращите се там машини, оборудване и съоръжения, част от единен производствен комплекс. А данни за невъзможност за достъп до имота и движимите вещи от страна на заложния кредитор по делото няма.

            Обстоятелството, че по искане на заложния кредитор С.А. (в последствие и присъединен взискател Й.А.) е образувано изп. д. № 10/2015г. по описа на ЧСИ Васил Недялков, с предмет принудително предаване на движими вещи, предмет на договора за особен залог, на заложния кредитор, само по себе си не удостоверява неоказване на необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество от страна на залагодателя по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗОЗ. Липсват събрани доказателства в хода на съдебното дирене, че преди и извън изпълнителния процес с така посочения предмет, ответното дружество като залогодател е създало пречки или е отказало да извърши онези правни или фактически действия, с които да създаде предпоставки за реализиране на притезанието на заложния кредитор да получи държането на заложеното движимо имущество, с оглед изпълнението върху него при извършване на публичната продан – арг. чл. 32, ал. 5 ЗОЗ (вж. по - горе). Предвид и спецификата на заложеното имущество (комплекс от машини, съоръжания и оборудване, формиращи производствена линия и разположени в сгради и имот) изпълнението на задължението за тяхното предаване е в тяхното местонахождение при възникване на това задължение – т.е. в имота, находящ се в с.Г., достъпът на заложния кредитор до който не е отказан от залогодателя.    Освен това и самото искане за това фактическо действие (принудително отменаме и предаване на взискателя) следва да бъде отправено не до залогодателя, а до изпълнителя, за да породи правен ефект.

В обобщение, молителят не установи твърдението си, че е кредитор на ответника по силата на неустоечната клауза по чл. 13 от договора за особен залог и има срещу дружеството изискуемо парично вземане в посочения размер.

За пълнота на изложението ще следва да се посочи и следното.

Не се установи качеството на кредитор на молителя А. и по силата на сключения рамковия договор от 28.11.2012 г., както и на двата договора от същата дата за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Б.“ ООД (към сочения момент такава е била дружествената форма на длъжника), продавач по които е той (купувачи са съответно Д.В. К. – за 20 дяла и А. В. Ч. – за 30 дяла). Тези съглашения не са източник на изискуемо парично задължение на търговското дружество към молителя Й.А., произтичащо от търговска сделка.

Въпросният рамковия договор от 28. 11. 2012 г. за продажба на дружествени дялове, сключен между С. С. А., Й.С.А., Д. В. К., А. В.Ч.и „Б.” ООД в уговорката си по чл. 6 съдържа задължение за дружеството да създаде единствено гаранции за изпълнение на задължението на купувачите на дружествените дялове – руски граждани, за пълния размер на продажната им цена. Както чрез учредяване на ипотека върху собствен на дружеството недвижим имот (ал. 1), така и чрез учредявяне и вписване в ЦРОЗ на особен залог върху движими вещи – машини, съоръжения и оборудване, собственост на това дружество (ал. 2). Парично задължение за ответника по силата на договора не е възникнало.

Що се отнася до двата договора за продажба на дружествени дялове, сключени между Й.С.А. – като продавач с Д. В. К. – като купувач (единия) и с А. В.Ч., като купувач (втория), по тях длъжникът „Б.с.” ЕООД не е страна. За него тези съглашения не са източник на права и задължения. Ето защо не се налага извода, че по силата на тях в полза на молителя А. е възникнало и съществува изискуемо парично вземане към

След като молителят Й.А. няма качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка, по смисъла на чл. 625 ТЗ, той не разполага с материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и на другото сочено от него основание – поради състояние на свръхзадълженост на дружеството (чл. 742, ал. 1 от ТЗ). Неплатежоспособността е обективно състояние и е пряко свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност обаче, следва съдът да бъде сезиран от определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност или частни държавни вземания. В случая, както се посочи вече, молителят не попада сред тези категории.

При липсата на една от кумулативно установените материално-правни предпоставки по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.с.” ЕООД молбата на Й.С.А. подлежи на отхвърляне само на това основание, без да се изследват останалите елементи от сложния фактически състав.

Воден от горното, окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от Й.С.А. ***, чрез пълномощник адв. К.Г.Б. от САК, за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.с.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, поради неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на длъжника.

 

 

 

 

Решението, на основание чл. 633, ал. 2 ТЗ, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: