Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 02.08.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 02.07. 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА И.
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 338 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявените са искове с правно основание: чл.432,
ал.1, вр.с чл.429, ал.3 от КЗ, вр.
с чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Ищцата
С.И.Д. посочва, че на
19.02.2018г.,
около 13:00 часа, в района на км. 25.500 на АМ „Тракия“, в посока София -
Пловдив, тя, като пътник на задната седалка на л.а. „Сеат
Ибиза“ с peг. №СТ 0041 ВР,
нейна собственост, управляван от С. П. Л., с ЕГН: **********, е претърпяла ПТП,
причинено от виновния водач на л.а. „Тойота Селика“ с
peг. № CO 8438 ВР – А. Х. С., с ЕГН: **********. В
л.а. „Сеат“ са пътували и Е. С. С., с ЕГН: **********
и С. Т. Б., с ЕГН: **********.
В
молбата се сочи, че л.а. „Сеат“ се е движил в
средната лента за движение, когато е бил застигнат от л.а. „Тойота“. Водачът на
л.а. „Тойота“ се изнесъл в лявата изпреварваща лента за движение и предприел
маневрата изпреварване. При изпреварването, А. С.изгубил управлението над
автомобила си, при което л.а. „Тойота“ е пресякъл пътя на движещия се в
съседната средна лента за движение л.а. „Сеат“. Настъпил
е удар между двата автомобила и удар в крайпътната канавка. В резултат на
инцидента водачът на л.а. „Тойота“ причинил телесни увреждания на водача и на
всички пътници, пътуващи в л.а. „Сеат“, сред които е
и ищцата, която към датата на ПТП е била бременна в пети лунарен
месец.
Посочва
се, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и при
извършена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установило, че към
датата на ПТП - 19.02.2018г., л.а. „Тойота Селика” с peг. № CO 8418 ВР е бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” в „ЗД „БУЛ ИНС“ АД по застрахователна полица №
BG/02/117003051230, валидна от 17.11.2017г. до 16.11.2018г. От Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица е видно също така, че водачите и на двата
автомобила не са употребили алкохол.
За
станалото ПТП са били образувани ДП №45/2018г. по описа на РУ на МВР - Ихтиман,
пр.пр. №183/2018г. по описа на РП - Ихтиман и НОХД №538/2018г. по описа на PC -
Ихтиман. В о.с.з., проведено на 10.10.2018г., съдът е одобрил постигнатото
между страните по делото споразумение. По този начин PC - Ихтиман е признал
подсъдимия А. Х. С. за виновен в това, че на 19.02.2018г., около 13:00 часа, в
района на км 25.500 на АМ „Тракия“, в посока София - Пловдив, при управление на
МПС - л.а. „Тойота Селика“ с peг.
№ CO 8418 ВР, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, пр.1 и
3 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия... със състоянието на пътя... и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“,
като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно
лице - на водача и пътниците в л.а. „Сеат Ибиза“ с peг. № СТ 0041 ВР“ - на
С. П. Л., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място -
малко над гривнената става, довело до трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С. Т. Б.,
изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С.И.Д., изразяваща
се в счупване на кости на тазовия пръстен - горното рамо на лявата срамна кост,
довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за повече от 30
дни; и на Е. С. С., изразяващи се в счупване на VI, VII и VIII леви ребра по подмишничната линия, довело до трайно затрудняване
движенията на снагата за повече от 30 дни, и навяхване на ставата между
лопатката и ключицата вляво с тотална руптура на лигамента на тази става, довело до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, поради което на
основание чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б. „а“, вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.55, ал.1 от НК, вр. с чл. 381, ал.4 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия на
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за
срок от 3 години. На основание чл.343г от НК А. С. е лишен и от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Ищцата
посочва, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
(в случая - одобреното от съда споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК
има последиците на влязла в сила присъда) е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че
описаното деяние е извършено виновно от делинквента.
В
молбата се сочи, че от представения Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от
M3 Център за спешна помощ гр. София, филиал Ихтиман, е видно, че ищцата е пострадала
от ПТП на 19.02.2018г., като същата е била транспортирана с линейка от
местопроизшествието до УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, кьдето
е била настанена за лечение. Екипът на спешна помощ е установил, че С.Д. се
оплаква от болки в лявото рамо, корема и краката.
Видно
от Епикриза към ИЗ №4531/2018, издадена от УМБАЛ
„Света Анна“ АД, гр. София на 19.02.2018г., ищцата е постъпила в Клиниката по
ортопедия и травматология на болницата със силни болки и ограничени движения в
областта на таза след претърпяно ПТП. При извършения преглед на пострадалата била
установена спонтанна и палпаторна болезненост в
областта на срамната кост; установена е фисура в
областта на горното рамо на лявата пубисна кост. След
извършена консултация с уролог станало ясно, че пациентката е с фрактура на
таза след ПТП, бременна в V лунарен месец. На ищцата
е била назначена медикаментозна терапия и е постъпила за оперативно лечение по
спешност. Сочи се, че на същата е направено безкръвно закрито наместване на
фрактура на тазовите кости, без вътрешна фиксация и е
изписана на 01.03.2018г. с подобрение. Дадени й били препоръки за имобилизация на луксирания
крайник и постелен режим за срок от 35 дни, след
което да се вертикализира от рехабилитатор и да ходи
с две помощни средства с умерено натоварване на крайника. Поставена е била
окончателна диагноза: Фрактура на таза. Закрито счупване на ацетабулума.
За придвижването й от гр.София до гр.Стара Загора, ищцата е използвала
специализиран транспорт, за която услуга е заплатила на „Спиди
мед“ ЕООД сума в размер на 500 лв., съгласно данъчна фактура № 554/01.03.2018г.,
която представя като доказателство.
Сочи
се, че от Амбулаторен лист №176 от 08.03.2018г. издаден от д-р И.Ц. -
акушер-гинеколог, става ясно, че при извършена консултация лекарят е установил,
че се касае за пациентка, бременна за първи път, в V лунарен
месец, претърпяла ПТП с последствие тазова фактура. Дадена е препоръка за
раждане по оперативен път, чрез Цезарово сечение.
Ищцата
твърди, че на 16.04.2018г. е посетила д-р В. Р. - специалист ортопедия и
травматология. От издадения Амбулаторен лист №433 от същата дата е видно, че
при ПТП С.Д. е получила тежка травма в областта на таза и към момента на
прегледа се оплаква от болка при натоварване и хипотрофия
на мускулатурата на долните крайници. Лекарят
установил, че ищцата ходи с помощта на помощни средства. Установена била
болка в областта на илиачните кости на симфизата. Сочи се, че движенията на крайниците са в пълен
обем, но болезнени в крайните фази. Налице е хипотрофия
на мускулатурата. Препоръчана й е била рехабилитация.
От
Епикриза към ИЗ №13947, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е видно, че на
06.07.2018г. ищцата е постъпила в Клиниката по АГ с дейност родилна помощ на
болницата за първо раждане. Била и е назначена
терапевтична схема. Става ясно също така, че С.Д. е родила по оперативен
път, чрез Цезарово сечение, причина за което се сочи,
че е състоянието на ищцата след получена фрактура на таза. Ищцата е била
изписана на 10.07.2018г. като й е поставена окончателна диагноза: Партус анормалис. Секцио Цезареа. St. post fractura
pelvis. Видно и от Епикриза
към ИЗ №13977, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“
АД, гр. Стара Загора, Клиника по неонатология -
„Сектор доносени деца“, че на 06.07.2018г. ищцата е родила живо, здраво и
доносено дете от женски пол.
Ищцата
твърди, че вследствие на претърпяното ПТП
е получила и психическа травма. При инцидента тя е изпитала стрес и
силен страх, както за живота на плода, който е носела, така и за своето
здравословно състояние. Като се имат предвид особеното състояние на една
бременна жена (физическо и психическо), травмите, които пострадалата е получила
при пътния инцидент и периодът от 35 дни, през който е спазвала постелен режим, не е можела да се обслужва сама и е имала нужда
от помощта на близките си, счита, че категорично може да се приеме, че процесното ПТП се е отразило изключително негативно и на
психиката й.
Сочи
се, че в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2018г., ищцата е претърпяла и
имуществени вреди. След изписването й, е била откарана с линейка от гр. София
до гр. Стара Загора, където е домът й, за което ищцата е заплатила сумата от
500 лв., видно от Фактура №********** от 01.03.2018г., издадена от „СПИДИ МЕД“
ЕООД. Както се сочи по-горе, автомобилът, в който е пътувала С.Д. - л.а. „Сеат Ибиза“ с peг.
№ СТ0041 ВР, е нейна собственост, като тя претендира да й бъде заплатена и
стойността на нанесените по автомобила й имуществени вреди в размер на 4000лв.
(четири хиляди лева), вследствие на пътно-транспортното произшествие.
Така,
общият размер на претендираните от С.Д. имуществени
вреди за транспортна услуга и действителната стойност на увреденият автомобил
възлиза на сумата от 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева).
Съгласно
изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата е
отправила до ответното дружество молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 31.05.2018г. получено
на 01.06.2018г., като по тази претенция била образувана Щета №**********. С
писмо с изх. № НЩ-4105 от 19.06.2018г. ЗД „Б. И.“ АД е уведомило пострадалата,
че за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие
на ПТП, настъпило на 19.02.2018г., е необходимо да се представят допълнително
посочени документи. Последвала е кореспонденция между пълномощника на С.Д. и
застрахователя, като на последния били изпратени изискваните документи. В
крайна сметка, с писмо с изх. № НЩ-7993 от 09.11.2018г. „ЗД „Б. И.“АД е
уведомило ищцата, че Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ е определил на
ищцата обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди общо в
размер на 3000 лв.
В
молбата се посочва, че тъй като ищцата не е съгласна с размера на определеното
й обезщетение и тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда, същата
не е получила каквото и да било обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на
19.02.2018г., за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за
присъждане на справедливо обезщетение, с оглед на причинените й неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска
отговорност”, против ответното застрахователно дружество, отговорно за
възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Според
ищцата, предложеното ѝ от страна на застрахователя обезщетение в размер
на 3 000 лв. не отговаря нито на действително претърпените от нея и
продължаващи и към настоящия момент болки и страдания от причинените й
вследствие на процесното ПТП травматични увреждания,
нито на заложения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, както и на съдебната
практика по подобни казуси.
Позовавайки
се на чл.45 от ЗЗД ищцата твърди, че подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени
и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
„справедливост” не е абстрактно. Според ППВС на РБ №4/23.12.1968г., то е
свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането;
начинът на настъпването; обстоятелствата, при които е станало; допълнителното
влошаване на състоянието на здравето; причинените морални страдания и др. От
представените по делото медицински документи се установяват безспорно
получените от ищцата травматични увреждания, изразяващи се в счупване на кости
на тазовия пръстен - горното рамо на лявата срамна кост, довело до трайно
затрудняване движението на левия долен крайник за повече от 30 дни. Описаното
увреждане има характера на средна телесна повреда и същото е довело до
детеродна неспособност у ищцата - за същата не е било възможно да роди по
естествен път, без от това да настъпят сериозни усложнения, вследствие на
получената травма. Установяват се също така продължилият повече от един месец
период от време, през който ищцата е била на легло и не е можела изобщо да се
обслужва самостоятелно, както и преживените от нея физически и душевни болки и
страдания. От медицинските документи се установява, че спазвайки лекарските
предписания, ищцата е родила детето си по оперативен път - чрез Цезарово сечение, което се е наложило поради претърпяната
вследствие на процесното ПТП фрактура на таза.
Предвид
изложеното, ищцата счита, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г. се
явява сумата от 90 000 лв., което ще допринесе за репариране на реално
претърпените от С.Д. болки и страдания в резултат на процесното
ПТП.
По
отношение на претендираните имуществени вреди в
размер на 4500лв, ищцата счита, че тъй като са в пряка причинна връзка с
претърпения пътен инцидент следва да й
бъдат присъдени изцяло.
В
исковата молба се твърди, че не е налице съпричиняване
от страна на пострадалата, тъй като същата е пътувала на задната седалка на
собствения си лек автомобил с поставен обезопасителен
колан и с поведението си по никакъв начин не е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат. Така, с оглед липсата на принос от страна на ищцата за
настъпване на неблагоприятните за нея последици от процесното
произшествие, претендираните обезщетения следва да й
бъдат присъдени в пълен размер.
Ищцата
моли съда да осъди ответника „ЗД „Б. И.“ АД да ѝ заплати сумата от 90 000 лв.
(деветдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в счупване на кости на тазовия пръстен - горното рамо на лявата
срамна кост, имащо характера на средна телесна повреда и довело до детеродна
неспособност, както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес и
страх, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2018г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати
на ищцата сумата от 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени разходи за
специализиран транспорт от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, до гр. Стара
Загора и стойността на причинените вреди по л.а. „Сеат
Ибиза“ с peг. № СТ0041 ВР,
които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на
19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира
и направените по делото разноски.
В
законноустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба, в която ответното дружество оспорва иска изцяло по основание и размер.
Оспорва
да е причинен деликт, в който да е пострадала ищцата.
Сочи, че в процесното
ПТП не е причинена вреда на ищеца, няма причина връзка между ПТП и описаните в
исковата молба травми.
Оспорва
иска по размер, като завишен. Според
ответното дружество, представената медицинска документация удостоверявала, че
на 19.02.2018г. С.Д. е била приета в болнично заведение, удостоверено от епикриза №4531, с оплаквания от болка в ингвиналната
гънка (слабинната област) в ляво и в областта на
срамната кост. Счита, че са допуснати неточности в представената епикриза, като се цитират в исковата молба като твърдения
за тежки травматични увреждания на таза, които нямали нищо общо с истината.
Сочи,
че вследствие на инцидента С.Д. е получила травма на таза, изразяваща се в
пукване/фисура (точно така е записано в представената
епикриза) на горното рамо на лявата срамна кост. Тъй като
е била бременна в 5-ти лунарен месец, както и че е на
възраст (
В
срок е постъпила и допълнителна искова молба от ищцата, в която счита, че възражението на ответника
касае основателността на иска и същото следва да бъде отхвърлено. Сочи, че за
нея ответното застрахователното дружество вече е направило признание на
основателността на претенцията и, като й е предложило да и изплати обезщетение
за неимуществени вреди (макар и в изключително занижен размер) по образуваната
пред „ЗД „Б. И.“ АД Щета №**********.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, приема за установено следното:
Безспорно
е установено, че към датата на ПТП - 19.02.2018г., л.а. „Тойота Селика” с peг. № CO 8418 ВР е бил
с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗД „Б. И.“ АД по
застрахователна полица № BG/02/117003051230, валидна от 17.11.2017г. до
16.11.2018г.
За
настъпилото ПТП са били образувани ДП №45/2018г. по описа на РУ на МВР -
Ихтиман, пр.пр. №183/2018г. по описа на РП - Ихтиман и НОХД №538/2018г. по описа
на PC - Ихтиман.
В
о.с.з., проведено на 10.10.2018г., съдът е одобрил постигнатото между страните
по делото споразумение, като съдът признал подсъдимия А. Х.С. за виновен в
това, че на 19.02.2018г., около 13:00 часа, в района на км 25.500 на АМ
„Тракия“, в посока София - Пловдив, при управление на МПС - л.а. „Тойота Селика“ с peг. № CO 8418 ВР, е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, пр.1 и 3 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия... със състоянието на
пътя... и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят
скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне
опасност за движението“, като по непредпазливост е причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице - на водача и пътниците в л.а. „Сеат Ибиза“ с peг.
№ СТ 0041 ВР“ - на С.П. Л., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на
типично място - малко над гривнената става, довело до
трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на
С.Т. Б., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С.И.Д.,
изразяваща се в счупване на кости на тазовия пръстен - горното рамо на лявата
срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за
повече от 30 дни; и на Е. С.С., изразяващи се в
счупване на VI, VII и VIII леви ребра по подмишничната
линия, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни,
и навяхване на ставата между лопатката и ключицата вляво с тотална руптура на лигамента на тази
става, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за
повече от 30 дни, поради което на основание чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б. „а“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр.
с чл.55, ал.1 от НК, вр. с чл. 381, ал.4 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимия на „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване
от свобода“ е отложено за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК А. С. е
лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съгласно
изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата е
отправила до ответното дружество молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 31.05.2018г. получено
на 01.06.2018г., като по тази претенция била образувана Щета №**********.
С писмо с изх. № НЩ-4105 от 19.06.2018г. ЗД „Б.
И.“ АД е уведомило пострадалата, че за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2018г.,
е необходимо да се представят допълнително посочени документи. Последвала е
кореспонденция между пълномощника на С.Д. и застрахователя, като на последния
били изпратени изискваните документи. С писмо с изх. № НЩ-7993 от 09.11.2018г.
„ЗД „Б. И.“АД е уведомило ищцата, че Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ е
определил на ищцата обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди общо в размер на 3000 лв.
С
оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото беше назначена
съдебно – психологическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и мотивирано.
От
заключението на посочената експертиза /л.83-89 от делото/ се установява, че описаното
в исковата молба и претърпяно от ищцата ПТП на 19.02.2018 г. се е отразило
върху психичното й състояние, изразяващо се в изключително висока невротизация на личността, много висока тревожност и
емоционална лабилност.
Според
експертизата, се констатират кумулативен стрес, вследствие на преживения инцидент
и фрустрация, породена от продължителното лечение на физическите
травми. Налице е симптоматика на посттравматичнорстресово
разстройство. Според вещото лице, негативните изживявания и стрес не са
отшумели напълно, поради което се препоръчва професионална психотерапевтична
помощ и подкрепа.
По
делото, с оглед установяване на претърпените вреди –болки и страдания,
вследствие на телесната повреда, съдът назначи съдебно – медицинска експертиза
/л.92- л.97 от делото/. От заключението й се установява, че ищцата при настъпило ПТП на 19.02.2018 г. като
пътник в лек автомобил на задна седалка е получила: Счупване на таза. Според
експерта, установеното и описано травматично увреждане е причинено от удари в
изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал автомобил и е от медико-биологичниа квалифициращ признак трайно затруднение
в движението на левия долен крайник.
Според
експертизата, с случая е налице причинно- следствена връзка между полученото
увреждане и настъпилото ПТП на 19.02.2018 г. Оздравителният период при такова
увреждане / счупване на таза в областта на срамната област в ляво/, при
правилно протичане на оздравителния период до възстановяване на движенията е в
рамките на 2-3 месеца. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в закрито,
безкръвно наместване с преценка и проверка на неврологичен дефицит, пулсации и
сетивност на крайниците.
По
отношение на обстоятелствата, свързани с възможността на ищцата за раждане по
естествен път, съдът назначи съдебно – медицинската експертиза, изпълнена от
специалист акушер –гинеколог.
От
заключението му се установява, че процесното ПТП е довело ищцата до детеродна неспособност.
Вещото лице посочва, че според единствения до сега научен документ на проф. Р.
по съдебна медицина, детеродна способност е налице, когато не можеш да заченеш,
не можеш да износиш и не можеш да родиш по естествен път.
Според
експерта, фрактурата на срамната кост не позволява раждане по естествен път,
защото тя е най-важният елемент от тазови пръстен на изхода на таза.
В
о.с.з., проведено на 02.07.2019г., вещото лице уточнява, че тази част на
костния таз, която е обект на увреждането, е най-важната част за таза като
участник в процеса на раждането. Това е един костен пръстен, единственият
цялостен костен пръстен на таза и това е изхода на таза, това е последната бариера на детенцето преди неговото излизане при
раждане. Експертът посочва, че това място е много важно, защото в момента на
влизането в този костен пръстен, детската главичка извършва ротация, тя се
върти, за да се намести по най-големия диаметър, за да мине по това най-тясно
място. Една фрактура, както е в случая, е място със слаба резистентност,
при всяко следващо раждане тази фрактура ще бъде проблем и за двамата, не само
за майката, защото ще наруши ротацията на детската главичка, фрактурата води и до
деформация на този костен пръстен. Вещото лице категорично потвърди, че
увреждането е трайно и при всяка последваща бременност възможността от тежки
последствия за майката и плода са големи и посочи, че този пътен травматизъм рязко е повишил индикациите за Цезаровото сечение.
Съдът
кредитира двете медицински експертизи, като по отношение на възможността на
ищцата за раждане по естествен път, съдът кредитира съдебно – медицинската
експертиза, изпълнена от Д-р Д., акушер –гинеколог, утвърден специалист в
посочената област, чието заключение досежно
обстоятелствата, свързани с възможностите за естествено раждане на ищцата са
мотивирани, научно обосновани и професионално изложени пред съда.
С
оглед изясняване на фактите по делото са разпитани свидетели. От показанията на
свидетеля П. Д. М., с когото ищцата е във фактическо съжителство, се установява,
че веднага след като е разбрал за инцидента, е тръгнал за гр.София в болница
„Света Анна", където откарали ищцата. В Спешното отделение на болницата
видял пострадалата, която лежала на носилка. Тъй като била бременна, не можело
да й правят снимка, обадили се на гинеколог, за да разреши. Нямало нито
инжекции, нито обезболяващи заради бременността. Установило се, че има счупване
на таза и я качили в отделението. Свидетелят потвърждава, че там ищцата е
трябвало да се справя сама, не можела да става, била неподвижна, а близките й
не можели да останат, за да й помагат. По цяла вечер не спяла, но само веднъж
са й сложили успокоително, заради бебето. Психичното й състояние било зле,
плачела постоянно, притеснявала се за бебето, тъй като не можела да се мръдне
след катастрофата и мислела, че гръбнакът е засегнат. От употребата на памперси
и от залежаването започнали да й се образуват рани. От София я прибрали на
носилка, с линейка. Вкъщи останала на легло повече от 2 месеца, после започнала
да се придвижва със стол, на него я поставяли да стои и с него ходели на
гинеколози, взимали я със стола и с бус я карали.
Свидетелят установи, че ищцата е изпитвала страх да се изправи и у дома й идвал
рехабилитатор да я раздвижва. Притеснявала се да не остане така, мислела, че
няма да проходи. От показанията на свидетеля се установява, че с ищцата са
обсъждали да роди по естествен път, но заради катастрофата това не можело да
стане. Имали наблюдения от техни приятели какво е възстановяването след секцио и след раждане по естествен път и били решили
раждането да стане по естествен път. Свидетелят установява, че ищцата все още
изпитва болки, като даже в деня на о.с.з. 18.04.2019г. имала час за лекар, за
да си прави снимка. Психичното й състояние също не било възстановено, не искала
да пътува когато вали и отзад не искала да се вози, страхувала се. Отношението
й към семейството и към нейните приятели се променило, станала по-нервна, доста
време нямала социални контакти заради залежаването.
От
показанията на свидетелката Б. Д. - майка на ищцата, се установява, че за катастрофата
разбрала вечерта, потърсила ищцата по телефона, обадил се зет й, тъй като
дъщеря й била в тежко състояние. От него разбрала, че дъщеря й е претърпяла
катастрофа, не искала да разговаря и постоянно плачела заради страшните болки.
Свидетелката посочва, че за пръв път я видяла на 20.02. сутринта, в болницата.
Ищцата постоянно плачела, много я боляло, не можела изобщо да се движи и не си
чувствала краката. В болницата получила и рани на кръста от лежането и от
памперсите. Свидетелката установи, че след изписването й от болницата, дъщеря й
около месец изобщо не можела да става, а след това вкъщи я раздвижвал
рехабилитатор. Вратът й се схващал, гърбът, кръстът я боляли
и рехабилитаторката й правела масажи. След това
започнало раздвижване, а станала с патериците след горе-долу 3 месеца. Не можела
да излиза, посещавали я нейни приятелки. Чувствала се разтроена, изпадала в
депресия, плачела постоянно, притеснявала се за бебето, дали ще е добре. Водели
я на гинеколог, на ортопед с инвалиден стол, защото не можела да се движи.
Лекарите категорично й отказали естествено раждане, гинеколожката казала, че
трябва да роди с Цезарово сечение. Свидетелката установява,
че ищцата продължава да изпитва болки от травмата, а психичното й състояние не
е възстановено, за най-малкото плачела и се разстройвала, била нервна.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства и се
подкрепят и от останалите доказателства, събрани по делото – медицинската
документация на ищцата, както и съдебно-медицинските експертизи. Посочените
свидетели са и очевидци на обстоятелствата, за които свидетелстват, поради
което и съдът ги кредитира.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 19.02.2018 г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването
на застрахования автомобил трети лица, се установява със застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер №BG/02/117003051230,
която е била валидна към датата на процесното ПТП.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с
цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В
настоящия случай ищцата е отправила до ответното дружество молба за изплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на
31.05.2018г. получено на 01.06.2018г., като по тази претенция била образувана
Щета №**********.
С писмо с изх. № НЩ-4105 от 19.06.2018г. ЗД „Б.
И.“ АД е уведомило пострадалата, че за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2018г.,
е необходимо да се представят допълнително посочени документи. Последвала е
кореспонденция между пълномощника на С.Д. и застрахователя, като на последния
били изпратени изискваните документи. С писмо с изх. № НЩ-7993 от 09.11.2018г.
„ЗД „Б. И.“АД е уведомило ищцата, че Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ е
определил на ищцата обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди общо в размер на 3000 лв. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По
делото безспорно се установи, че средната телесна повреда на С.И.Д., се намира
в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – А. Х. С., което е установено с
одобрено споразумение по НОХД №538/2018г. по описа на Районен съд – Ихтиман, което съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила
присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват основателни.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
От
заключенията на двете съдебно – медицински експертизи и съдебно –
психологическата експертиза, както и от свидетелските показания, които съдът кредитира, се установява, че вследствие
на причинените травми ищцата е преживяла болки и страдания с голям интензитет и
продължителност, значителни неудобства при обслужването, затруднения при
придвижването. Случилото се е повлияло в значителна степен върху психиката на ищцата,
като видно от заключението на съдебно – психологична експертиза е довело до
негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с
повишено чувство на страх, много висока тревожност, депресивни изживявания и
чувство на безпомощност по отношение както на пълноценното себеобслужване,
така и на изпълнение на майчинските си задължения по отношение на новороденото
си дете. Според експерта, негативните изживявания не са отшумели напълно, което
налага занапред ползване на професионална психотерапевтична помощ.
По
делото безспорно е установена детеродна неспособност, изразяваща се в
невъзможност ищцата да ражда по естествен път. Това неминуемо е довело до
негативни изживявания и стрес за ищцата, което в значителна степен е обусловило
отрицателното себевъзприятие, че не е здрава и пълноценна
жена. В обективен план настъпилата увреда отнема
присъща на жените функция-раждането по естествен път, като лишава ищцата от
възможността за избор при раждането, тъй като оперативната намеса е неизбежна. Тази
невъзможност е необратима, като според вещото лице, при всяка последваща бременност възможността от тежки последствия за
майката и плода са големи. Отнемането на възможността за раждане по естествен
път нарушава нормалните репродуктивни функции на жената. Безспорно е, че
съществува възможността за раждане чрез метода на оперативната намеса, приложим
и за ищцата, но същият е вторична възможност, приложима основно при проблемна бременност
или по желание на родилката, който обаче не е естествения и природно присъщ
начин на раждане.
Ето
защо, съдът като взе предвид претърпените от С.И.Д. болки и страдания и
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата е в размер на 75 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най - ранна.
В случая от представените по делото
доказателства се установява, че С.И.Д. е предявила застрахователната си
претенция към ЗД “Б. И.” АД на 01.06.2018 г., поради което законната лихва
следва да се присъди върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на
75 000 лв. от 01.06.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид гореизложеното ЗД “Б. И.” АД следва
да заплати на С.И.Д. сумата от 75 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на
кости на тазовия пръстен - горното рамо на лявата срамна кост, имащо характера
на средна телесна повреда и довело до детеродна неспособност, както и преживени
душевни болки и страдания - силен стрес и страх, в резултат на претърпяното от
нея ПТП на 19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, по служебна банкова
сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р. /Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, с
титуляр Ж.С.З., като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 75 000 лв. до претендирания
размер от 90 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска за имуществени вреди:
За установяване размера на причинените на
л.а. „Сеат Ибиза" с
рег. № СТ 0041 ВР материални щети, по делото е назначена и приета
съдебно-оценителна експертиза, като от заключението се установява, че действителната
стойност на увреденото имущество по лекия автомобил е в размер на 4 026 лв.,
поради което с оглед диспозитивното начало, съдът
следва да присъди 4 000 лв.
От представената по делото фактура № 554 от
01.03.2018г. и касовият бон към нея се установява, че ищцата е заплатила сумата от 500 лв. за
медицински транспорт от Болница „Света Ана" - София до гр. Стара Загора.
Предвид гореизложеното, ЗД “Б. И.” АД следва
да заплати на С.И.Д. сумата от 4500 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатени разходи за специализиран транспорт
от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, до гр. Стара Загора и стойността на
причинените вреди по л.а. „Сеат Ибиза“
с peг. № СТ0041 ВР, които са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2018г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата по служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за
адвокатурата в „Р./Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр Ж.С.З..
По
отговорността за разноски:
Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. Следователно при спазване на горепосочените
правила в настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3
365 лв. Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв.
Предвид фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. не е прекомерно
и не следва да бъде намалено до минимално предвидения размер.
С
оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати на ищцата С.И.Д. направените по делото
разноски в размер на 3 360, 00 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
С
оглед изхода на делото ищцата С.И.Д. следва да заплати на ЗД “Б. И.” АД направените по делото разноски в размер на 640 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД “Б. И.” АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на 3 180 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, както и разноски по производството за назначените по делото
експертизи, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1380лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л.,
бул. „Д. Б." №** да заплати на С.И.Д., с ЕГН **********, гр.С. З., ул.”Ц. И. А. II”
№**, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр. С* З.,
ул. “Х. Д. А.” № ***, ет. *, офис *чрез адв.Ж.З., АК
С.З. сумата от 75 000 лв./седемдесет и пет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на кости на
тазовия пръстен - горното рамо на лявата срамна кост, имащо характера на средна
телесна повреда и довело до детеродна неспособност, както и преживени душевни
болки и страдания - силен стрес и страх, в резултат на претърпяното от нея ПТП
на 19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, по служебна банкова
сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р. /Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, с
титуляр Ж.С.З. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 75 000 лв. до претендирания
размер от 90 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „Д. Б." №** да заплати на С.И.Д., с
ЕГН **********, гр.С. З., ул.”Ц. И. А.
II” №**, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр. С* З., ул. “Х. Д. А.” № ***,
ет. *, офис *чрез адв.Ж.З., АК С.З. сумата от 4500 лв. /четири хиляди и
петстотин лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени
разходи за специализиран транспорт от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, до гр.
Стара Загора и стойността на причинените вреди по л.а. „Сеат
Ибиза“ с peг. № СТ0041 ВР,
които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на
19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата по служебна банкова сметка
по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р.. /Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр Ж.С.З..
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „Д. Б." №** да заплати на С.И.Д., с
ЕГН **********, гр.С. З., ул.”Ц. И. А.
II” №**, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр. С* З., ул. “Х. Д. А.” № ***,
ет. *, офис *чрез адв.Ж.З., АК С.З. направените по
делото разноски в размер на 3 360, 00
лв. /три хиляди триста и шейсет лв./, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА С.И.Д., с ЕГН
**********, гр.С. З., ул.”Ц. И. А. II”
№**, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр. С* З., ул. “Х. Д. А.” № ***, ет.
*, офис *чрез адв.Ж.З., АК С.З. да заплати на ЗД
„Б. И.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „Д. Б." №** направените по
делото разноски в размер на 640 лв. /шестотин и
четиридесет лв./, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „Д. Б." №** да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 3 180 лв. /три хиляди сто и осемдесет лв./, съразмерно с
уважената част от исковете, както и сумата
1380лв. /хиляда триста и осемдесет
лв./, разноски по производството за назначените по делото експертизи,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: