Р Е Ш Е
Н И Е
№
260059
гр. Пловдив, 27.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, като
разгледа докладваното от съдия Велина Антонова НОХД /В/ № 363 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е по повод постъпило искане от главния прокурор, депозирано на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на наказателното
производство по делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснати
съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са
аргументи във връзка с всички съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и 3 от НПК, а именно за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. В
искането са били посочени и доводите в подкрепа на заявените касационни
основания, с които се претендира възобновяване на производството по делото,
приключило с влязъл в законна сила съдебен акт - определение по чл.
382, ал. 7 от НПК, отмяна на същото и връщане на делото на ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, тъй като одобреното споразумение
противоречи на материалния закон и съдът, одобрил споразумението, е процедирал
в противоречие с разпоредбите на чл. 382, ал. 7 и 8 от НПК – следвало е да
констатира, че постигнатото споразумение противоречи на закона относно
предвидената кумулативна санкция, че наказанието е явно несправедливо предвид
обремененото съдебно минало да дееца. Следвало е да предложи изменения /налагане
на наказание при най-тежката алтернативна санкция лишаване от свобода и
обществено порицание/, което ако не бъде възприето от страните – да откаже да
одобри споразумението.
В съдебно заседание пред настоящия
съд искането се поддържа в същия смисъл за допуснати съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.
1, т. 2 и 3 от НПК.
В хода на съдебните прения осъденият не ангажира становище.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна на цитирания
съдебен акт /протоколно определение за одобряване на споразумение/ по реда на
възобновяването е внесено на 14.07.2020 г., с което се явява процесуално
допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на
чл. 420, ал. 1 от НПК срещу съдебен акт, който подлежи на възобновяване,
съгласно актовете, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК и в
шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, когато се иска утежняване на
положението на осъденото лице.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:
С определение от 28.05.2020 г., постановено по НОХД № 321/2020 г., Районен
съд – Казанлък е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното
производство по делото, като А.Ю.А. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК за това, че неустановена дата през 2019 г.
в гр. *, обл. *е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото – проявил е жестокост към гръбначно
животно – кученце, което подхвърлял в купчина слънчоглед и в купчина пшеница,
заравял го в слънчогледа, сипвал му слънчоглед в устата и неправил неограничен
брой потребители на интернет мрежата свидетели на извършеното от него деяние,
качвайки клип в социалните мрежи. За така извършеното престъпление му е било
наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК /съгласно
посоченото в протоколното определение на съда за одобряване на споразумение –
л. 24 от делото на РС/ – три години пробация при двете задължителни пробационни
мерки, както и общественополезен труд в полза на обществото от 320 часа годишно
в рамките на три поредни години. Първата от задължителните пробационни мерки е
била определена да се изпълнява при периодичност от три пъти седмично. Посоченото протоколно определение на съда, с
което е било одобрено споразумението, е влязло в законна сила на 28.05.2020 г.,
като не подлежи на редовен инстанционен контрол и не е било проверено по
касационен ред.
Видно от материалите по делото определението на Районен съд – Казанлък от
26.05.2020 г. по НОХД № 321/2020 г. е било постановено при съществени нарушения
на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК.
Действително решаването на делото със споразумение е допустимо в два
процесуални стадия – при действията на прокурора след приключване на
досъдебното разследване и в хода на образуваното съдебно производство преди приключване на съдебното следствие,
както е било процедирано и в случая. Когато прецени, че споразумението не
противоречи на закона и морала, съдът постановява определение за одобряването
му /чл. 382, ал. 7 НПК/, като протоколното определение възпроизвежда
съдържанието на споразумението. Определението има последиците на влязла в сила
присъда /аргумент от чл. 383, ал. 1 НПК/, като влиза в сила незабавно след
постановяването му.
Налице е претендираното от обвинението съществено
нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е
приложен неправилно. В случая не са били спазени правилата, свързани с принципа
на законоустановеност на наказанието, с което е налице нарушение на закона по
ал. 2 на чл. 348 от НПК. Нарушение на закона по смисъла на чл.
348, ал. 2 от НПК е налице, когато законът е приложен неправилно или не
е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В случая се е стигнало до
нарушение на нормативно установени и императивни по своето съдържание
предпоставки при определяне на наказанието по размер при алтернативно
предвидени санкции в хипотезата на чл. 55 от НК. От страна на съда е било
наложено наказание по правилата на чл. 55 от НК, така както е обявено в съдебния
акт при хипотеза на алтернативна санкция. При индивидуализация на наказанието, обаче,
решаващият орган е процедирал, така както се процедира при опростена санкция,
като е определил наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК. В случая се касае за алтернативна санкция и съдът е длъжен да
избере само една от тях – или лишаване от свобода и обществено порицание, или
пробация и обществено порицание. По необходимост в такива случаи подходът е
различен от хипотезите на опростена санкция. Настоящият състав застъпва
становището, изразено в решенията на ВС и ВКС, съобразно които разпоредбата на
чл. 55 от НК може да се приложи само спрямо най-лекото от алтернативно
предвидените наказания, ако са налице условията за това. В този смисъл например
решение № 458/1972 г. на І н. о. на ВС, решение № 156/1970 г., ІІ н. о. на ВС.
В същата насока е и решение № 200/2011 г. на ІІ н. о. на ВС, където е посочено, че правилата на чл. 55 от НК се
прилагат само спрямо най-лекото, предвидено в закона наказание, тъй като
редакцията на закона гласи, че чл. 55 от НК е приложим, „когато и най-лекото в
предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко“.
В конкретния случай от страна на съда, е ползвана техника
на определяне на наказанието, налагаща кумулативното наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства и задължителна преценка, че и
най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Този
извод се налага и с оглед обстоятелството, че в мотивната част на определението
на съда за одобряване на споразумение няма изрично позоваване на разпоредбата
на чл. 381, ал. 4 от НПК, поради което се налага извод, че наказанието е било
наложено след преценка, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко. В конкретния случай, обаче, липсва отправено
предложение до страните да изменят волята си, изразена в представянето на
вниманието на съда споразумение за налагане на наказанието при условията на чл.
54 от НК. В случая при индивидуализация на наказанието по правилата на чл. 55
от НК се е стигнало до налагане на наказание, което е сходно с предвидено в
санкцията алтернативно наказание, като по този начин е заобиколена концепцията
на закона за изключителност на случая. Така е било допуснато нарушение и по
смисъла на т. 3 на чл. 348, ал. 1 от НПК, като в крайна сметка се е стигнало до
налагане на едно несправедливо наказание. В конкретния случай законодателят е
предвидил възможности за избор на подходящо наказание в широки граници, като е
предвидил алтеративни кумулативни наказания.
Като е одобрил споразумението Районен съд – Казънлък е допуснал нарушение
на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, както и нарушение по т. 2 на чл.
348, ал. 1 от НПК – на процесуалните правила, тъй като не е констатирал, че
споразумението не отговаря на изискванията на чл. 382, ал. 7 от НПК относно приложимата
санкционна рамка, което налага да не се одобрява споразумението в предложения
от обвинението вариант.
Съдът е следвало да констатира несъответствие на
споразумението със закона, като отбележи причините заради които споразумението
противоречи на закона, което е предпоставка за тяхното избягване. Вместо това неправилното
приложение на материалния закон е допуснато и в протоколното определение на
съда, с което е одобрено споразумението.
Производството за произнасяне по споразумението е
особено съдебно производство с основа цел да се упражни съдебен контрол върху
постигнато между страните споразумение, като към момента на постановяване на
определението на съда, следва да е налице съответствие между установените факти
и приложението на закона към тях. Евентуалното отхвърлено споразумение винаги
се явява пречка за продължаване на съдебното производство по диференцираната
процедура, както и за повторно сезиране на съда с искане със същия предмет или
идентични обстоятелства с тези, при които споразумението е било отхвърлено.
Страните по подобно неодобрено споразумение имат възможност или да отстранят
установените от съда пречки при сключване на споразумението чрез коригирано или
чрез ново споразумение, след което да се явят пред съдията за неговото
одобряване.
Допуснатите две съществени нарушения на закона са
основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Във връзка с горното не се налага пунктуално обсъждане на
доводите по т. 3 на чл. 348, ал. 1 от НПК. Споделяеми са мотивите в искането н.г.п.
че съдебната проверка при
одобряването на споразумение обхваща, както санкционната рамка, при която е
било отмерено предложеното наказание в съответствие с разпоредбите на чл. 54 –
57 от НК, така и преценката на конкретната санкция през призмата на
разпоредбата на чл. 36 от НК. Решаващият орган не е отчел изключително тежкия
престъпен резултат, тъй като непристойните действия и последиците от тях са
предизвикали силно възмущение у
възприелите го, макар и по-късно, други лица като едно брутално и
демонстративно незачитане на обществения ред. Инстанцията не е съобразила и
характеристиката на подсъдимия, като видно от приложената по делото негова справка
за съдимост /л. 57-58, том 1 от досъд. пр. и л. 17-18 от делото на съда/, по
осъжданията си, за които не е бил реабилитиран, на А.Ю.А. вече са били налагани
ефективно наказание лишаване от свобода и пробация, които са били изтърпени преди
реализацията на настоящото посегателство. В този контекст е следвало да се прецени
и доколко предложеното и прието наказание би постигнало възпитателните,
възпиращи и превантивни функции на наказанието по отношение на конкретния
подсъдим и би удовлетворило нуждите на генералната превенция, съгласно целите,
визирани в чл. 36 НК.
В този смисъл наказателното производство следва да се възобнови и
определението на РС – Казанлък изцяло да се отмени от настоящия съд, тъй като
са налице основанията за възобновяване на НОХД № 321/2020 г. на Районен съд –
Казанлък.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО
влязло в законна сила определение от 28.05.2020 г. по НОХД № 231/2020 г. по
описа на РС – Казанлък, 4 наказателен състав, с което е било одобрено
споразумението, постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Казанлък,
подсъдимия А.Ю.А. и неговия защитник адв. М. П. за престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.