№ 4424
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110167631 по
описа за 2023 годИ.
Предявени са от ищеца „Т.С“ ЕАД обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите,
както следва: 603,28 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва за периода от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, 83,27 лева
(осемдесет и три лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 10.05.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, 17,22 лева
(седемнадесет лева и 22 стотинки) за цена на извършена услуга за дялово
разпределение, ведно със законна лихва за периода от 30.05.2023г. до изплащане на
вземането, 3,38 лева (три лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.06.2020г. до 10.05.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 29222/2023 г. на Софийския районен съд.
Ищецът „Т.С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника И. Г. К.,
по силата на което му предоставя топлинни услуги в процесния имот, находящ се на
адрес *** като ответникът дължи заплащането на цената на доставената топлинна
услуга. Сочи, че ответника не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна услуга. Ето защо, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните
суми. След като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл. 414 от
1
ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е подал такъв, с който оспорва
исковете. Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца. Прави възражение, че
сумите са погасени по давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.” ООД твърди, че дяловото
разпределение било извършено в съответствие с всички действащи през процесния
период нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.
Като доказателство по делото е представен Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 25.04.1955 г., съгласно Наредбата за продажба и замяна на
държавни жилища, от който се установява, че с посочения договор П.Г.П и И.В.Г са
придобили следния недвижим имот, а именно- адрес.
Представен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот №23, том II,
рег. №**** от 2016 г., с който И. Г. К. и Р.Г.К са признати за собственици, двамата
общо, на ½ идеална част от следния имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1384.2055.3.26, представляващ апартамент № **, находящ се на
адрес *** който имот съгласно предходен документ за собственост, съставлява
недвижим имот, находящ на адрес **, представляваш апартамент № **, във вх. В, ет.
1.
Представено е и удостоверение за родствени връзки за лицата З.П.Г и Р.П.Г, от
което се установява, че П.Г.П и И.В.Г, почИ.ли респ. на 09.10.2003 г. и 24.04.1991 г., са
баща и майка на посочените лица. От представените удостоверения се установява, че
лицата са сестри, като Р.П.Г е почИ.ла на 04.10.1994 г. и е оставила за свои наследници
децата си И. Г. К. и Р.Г.К.
2
Представено е и удостоверение за наследници с изх. №ДЛ007905ПЕТ/09.09.2021
г., от което се установява, че Р.Г.К е почИ.л на 16.12.2015 г., като е оставил за свой
единствен наследник сестра си – ответницата И. Г. К..
С оглед на предствените доказателства, съдът намира, че ответницата И. Г. К.
след смъртта на майка си Р.Г (наследник на П.Г.П и И.В.Г – първи приобретатели на
процесния имот) и на брат си Р.К, е станала собственик на ½ идеална част от
процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес ***.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна
инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя. при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
3
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата в
режим на етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка
на писмените доказателства по делото, че ответницата е собственик на ½ идеална част
от процесния топлоснабден имот.
Въпреки наличието на заявление-декларация от 24.11.2004 г., подадена от З.П.Га
за откриване на партида за процесния имот, съдът намира, че не е възникнало
облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия за целия процесен имот.
В разпоредбата на чл. 63 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С" ЕАД в гр. София се съдържа уредба относно промените в
титулярите на партидите при смърт на физическо лице. Ал. 1 от същата разпоредба
регламентира задължение за наследниците на клиент-физическо лице да уведомят
топлофикационното дружество за настъпилата смърт, с оглед промяна титуляря на
партидата. В ал. 2 пък е регламентирано, че при посоченото събитие – смърт на
физическо лице, топлофикационното дружество открива партида на наследниците или
на един от тях, при условие, че е налице писмено споразумение между наследниците.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от общите условия относно откриването
на партида на един от наследниците при наличието на писмено споразумение с
другите наследници, следва да намери приложение и при съсобственост, възникнала
от друг факт, различен от наследяването, какъвто е процесният случай. В този смисъл,
за да възникне задължение само за поискалия откриване на партида съсобственик, то
следва да е налице писмено съгласие между съсобствениците.
По делото не са ангажирани доказателства, че такова съгласие е постигнато,
поради което ответницата И. Г. К. се явява пасивно материалноправно легитимирана
да отговаря за потребената в собствения й имот топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Т.“ ООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
4
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, както и от представените от третото лице-
помагач „Т.“ ООД индивидуални справки за използвана топлинна енергия и
констативни протоколи за извършен отчет, че за процесния период за процесния
недвижим имот е осигуряван достъп за отчитане на измервателните уреди. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, през процесния
период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна за битово горещо
водоснабдяване, като изчисленията са направени по данни за разход от редовен отчет
на водомер. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са
премИ.вали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като
ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната
станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2019 г. до м.04.2022
г. са в общ размер на 1229,20 лв., като в сумата не са включени просрочени
задължения от предходни периоди.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период са начислени суми по
фактури за консумирана топлинна енергия в размер на 1241,01 лв., които не са платени
от ответницата, и суми, свързани с отчет на уредите за дялово разпределение в размер
на 34,45 лв. Съгласно заключението на вещото лице по т.3 от експертизата, за
отоплителния период м.05.2019 г. - м.04.2020 г. са начислени суми за топлинна енергия
в размер на 383,92 лева, като в края на отоплителния сезон м.05.2019 г. - м.04.2020 г. е
направена корекция на сметката и е издадена фактура за сумата в размер на 247,62
лева, като съгласно фактурата за периода 01.05.2019 г. - 30.06.2019 г. дължимата сума е
31,21 лева без ДДС, за периода 01.07.2019 г. - 30.03.2020 г. - сумата в размер на 160,25
лева без ДДС, а за периода 01.04.2020 г. - 30.04.2020 г. - сумата в размер на 14,89 лева
без ДДС. Законната лихва върху всяка месечна главница, изчислена от 15.06.2020 г. до
10.05.2023 г. възлиза в общ размер на 166,54 лв., а лихвата за забава върху сумите за
услуга дялово разпределение в размер на 6,76 лева.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че делът на ответника за битово горещо водоснабдяване, е бил изчислен
5
в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като ищецът бил
приспадал технологичните разходи в абонатната станция от доставяната топлинна
енергия в абонатната станция. Установява се също, че топломерът в абонатната
станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на
изискванията на закона и мИ.ло редовни периодични прегледи за годност. Ето защо
настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин
потребеното количество топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на
СТЕ се базира не само на изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните
отчети на общия топломер и месечните отчети на уредите за дялово разпределение.
Ето защо съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин
потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия
период.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м.04.2019 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на сумата от 1229,20 лв.- за топлИ. енергия и 34,45 лева – за
6
предоставяне на услугата дялово разпределение, от които ответницата дължи ½ част
или сумата в размер на 614,60 лева за топлинна енергия и 17,72 лева за дялово
разпределени, но доколкото от ответницата се претендира сумата в размер на 603,28
лева за топлинна енергия следва да се приеме, че искът е изцяло основателен.
Акцесорната претенция се явяват установени в своето основание за периода от
15.09.2020 г. до 10.05.2023 г. възлиза в общ размер на 165,24 лв., изчислен от приетата
ССчЕ и на основание чл. 162 ГПК, от която сума ответницата дължи ½ част.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 3,78 лева се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Същевременно възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, при съобразяване разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, както и предвид датата
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
30.05.2023 г., съдът намира, че вземанията за главница и лихва, изискуеми до
22.03.2023 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по давност /за главницата до м.02.2020 г.
7
вкл./.
Следователно размерът на непогасените вземания, съгласно изчисленията на СТЕ
и СсчЕ, и конкретизирани от съда на основание чл.162 ГПК, възлизат на 1020,82 лв.-
главница за периода от м.03.2020 г. до м.04.2022 г., и 120,99 лв. – лихва върху
главниците, непогасени по давност /чл. 119 ЗЗД/, дължима за периода от 15.09.2020 г.
до 10.05.2023 г., от които суми ответницата дължи по ½ идеална част.
С оглед на изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на суми за потребена топлинна енергия и
лихва върху нея са основателни са сумите от 510,41 лева и 60,50 лева, до които
размери исковете следва да бъдат уважени, а за горницата до претендираните размери
от респ. 603,28 лева за топлинна енергия и 83,27 лева – законна лихва за забава
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
на уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени
разноски в исковото производство в размер 85,86 лева – заплатена дължима държавна
такса, 600 лева – възнаграждения за вещи лица и 100 лв. –юрисконсултско
възнаграждение. Общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство възлиза на сумата 785,86 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се
присъди сума в размер на 654,14 лева съразмерна на уважената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №29222/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 35 състав. Доколкото обаче в рамките на заповедното производство
заявлението е подадено срещу двама длъжника при разделна отговорност всеки по ½
част от сумата, то дължимата от ответницата сума следва да бъде изчислена на база ½
част от разноските в заповедното производство или на база сумата в размер на 39,14
лева, като съобразно уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата в размер на 32,58 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Същата претендира присъждането на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за заплащането на което са
представени доказателства. С оглед отхвърлената част от исковете, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата сумата в размер на 83,80 лева.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу И. Г. К., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1) сумата в размер
на 510,41 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.03.2020 г. до 31.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, ведно със
законна лихва за периода от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, 2) мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.05.2023 г. в размер на 60,50 лева, 3) цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 17,72 лева за периода от
01.04.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2023г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№29222/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 510,41 лева до пълния претендиран размер от 603,28 лева –
главница за топлинна енергия, както и за периода 01.04.2019 г. – 29.02.2020 г. като
погасен по давност, за разликата над уважения размер от 60,50 лева до пълния
предявен размер от 83,27 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия,
както и за сумата в размер на 3,38 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 654,14 лева – разноски за
производството по делото, както и сумата в размер на 32,58 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 29222/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на И. Г. К., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 83,80 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.” ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10