Р Е Ш Е Н И Е
№ 135…135…
гр. Плевен 16.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на седми март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ:Цветелина Кънева Любомира Кръстева
при секретаря Бранимира Монова и в присъствието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 138
по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение №83/13.12.2022 г., постановено по НАХД № 225/2022 г., Кнежански районен
съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 653266-F664694/08.08.2022 г. издадено от Директор ТД на НАП Велико
Търново, с което на „Н. 2020“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Искър,
обл.Плевен, ул.***, с ЕИК *********, на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер от 54258 лв. /петдесет и четири хиляди
двеста петдесет и осем лв./, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Така
постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – Директор ТД на НАП Велико Търново, чрез
гл.юрисконсулт Н.М..
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат
се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – неправилно
районният съд е приел, че времето на получаване на кредитното известие е
елемент от фактическия състав на деянието процесното кредитно известие. Според
касатора няма значение кога търговецът реално е получил кредитното известие,
със самия факт на издаването му е възникнало задължението за отразяването му в
дневниците за покупки за данъчния период, за който се отнася.
Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението
на КРС и да се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление.
Претендира се присъждане на съдебните разноски.
Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от
гл.юрисконсулт М..
Ответникът по жалбата, редовно призован,
се представлява от адв. М., оспорва жалбата и претендира сторените деловодни
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Плевен взема становище за основателност на касационната жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като
нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Плевенски
административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на
събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС всяко регистрирано по
този закон лице, независимо от ал. 4, е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон.
За нарушение на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, законът
предвижда санкция в чл. 182, ал. 1:
регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен
период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в
по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства.
Изслушани са свидетелски показания. В решението си първо-инстанционният съд е
изложил подробно анализа на събраните доказателства и направените от него
фактически и правни изводи.
В АУАН и в НП е описано следното нарушение: „Н. 2020“ ЕООД, като получател на кредитно известие с № **********/04.02.2022
г. с данъчна основа 71290 лв. и ДДС в размер на 14258 лв., и кредитно известие
с № **********/04.02.2022 г. с данъчна основа 200000 лв. и ДДС в размер на 40000
лв., издадено от „Мегатрон“ ЕАД, дружеството касатор не е отразило получените
данъчни документи в Дневник Покупки за съответния данъчен период, през който са
издадени – за м.февруари 2022 г., което е довело до определяне на данъка в
по-малък размер с 54258 лв.
След Покана от 31.03.2022 г. е подадена коригираща справка-декларация
по ЗДДС на 01.04.2022 г. за месец 02.2022 г., с която ДДС в размер на 54258 лв.
е начислен за периода м.февруари 2022 г.
За извършеното нарушение на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 54258 лв., което е
размерът на определения в по-малък размер данък.
Издаденото НП е връчено на управителя на дружеството на 12.09.2022 г.
По делото са представени Договор за финансов лизинг на ППС от
02.02.2022 г. сключен между „Райфайзен лизинг България“ ЕООД и „Н. 2020“ ЕООД.
В договора като доставчик на ППС е посочено дружеството „Мегатрон“ ЕАД, приложения
и погасителен план към договора. Представени са и тристранно споразумение между
„Райфайзен лизинг България“ ЕООД, „Н. 2020“ ЕООД и „Мегатрон“ ЕАД, договор за
покупко-продажба от 02.02.2022 г., споразумителен протокол от непосочена дата
(лист 57 от преписката по НАХД № 1795/2022 по описа на ПлРС, към първоинстанционното
дело), както и обяснение от 30.03.2022 г. от управителя на „Н. 2020“ ЕООД.
Първоинстанционният съд е изслушал свидетелски показания. От изложеното
от свидетелката Д.Д. се установява, че кредитните известия са получени от
дружеството след като същото е получило покана по чл. 103 от ДОПК и само е
изискало от „Мегатрон“ ЕАД да предостави кредитните известия. Същите са
донесени на ръка на управителя на дружеството след получаване на поканата по
чл. 103 от ДОПК, а не са изпратени чрез платформата „Е-фактура“, която
дружествата са ползвали да изпращане на фактури и кредитни известия. По делото
е представена разпечатка от платформата „Е-фактура“ за периода 15.10.2021 г. –
07.04.2022 г. (лист 17 - 19 от първо - инстанционното дело).
Твърдението на „Н. 2020“ ЕООД е, че кредитните известия са получени
след получаване на поканата по чл. 103 от ДОПК и са отразени незабавно в
дневника за покупките за съответния период с подадената още на 01.04.2022 г.
коригираща справка-декларация.
Няма посочване в АУАН и в НП на коя дата са получени от дружеството
двете кредитни известия. Няма данни и по делото преди 30.03.2022 г. двете
кредитни известия да са получени от „Н. 2020“ ЕООД. Безспорно е, че кредитните
известия са отразени в дневника за покупки за м.февруари 2022 г. чрез
подадената коригираща справка-декларация на 01.04.2022 г.
При разпита на свидетелката П.Н., актосъставител, същата е заявила, че в
дружеството не се е знаело за тези издадени документи (лист 13 от
първоинстанционното дело), че проверяващите имат система, в която виждат какви
кредитни известия са издадени, но не са знаели, дали са изпратени на
получателя. Очевидно в административно-наказателното производство не е
изследван въпросът дали и кога са получени кредитните известия от дружеството.
Няма представени доказателства от административно-наказващия орган за датата на
получаване на кредитните известия, а доказателствената тежест за този
положителен факт е върху органа, доколкото дружеството твърди отрицателен факт –
че не е знаело за издаването и не е получавало кредитните известия преди
получаване на поканата по чл. 103 от ДОПК.
Решението е правилно. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова
разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда следното: независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от
разпоредбата е, че задължението на получателя е за отразяването в дневника за
покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим
елемент от изпълнителното деяние е фактът на получаване на известието. Същото
следва и от разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, въз основа на която е
наложена санкцията. Съдържанието й е гласи, че регистрирано лице, което не
издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ
в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
1000 лв.
По делото не е доказано своевременно получаване или недобросъвестност
на търговеца при неполучаване на кредитните известия. Законът разграничава
отговорността на издателя на кредитното известие от тази на получателя на
такова. Съществен елемент от състава на нарушението за получателя на кредитното
известие е неговото получаване.
Задължение на административно-наказващия орган е да установи факта на
своевременното получаване на кредитното известие или недобросъвестно неполучаване
на своевременно изпратено кредитно известие (например получен, но неотворен
имейл, изпратена, но неприета и непотърсена пощенска пратка и др.), за да може
да се приеме, че е възникнало задължението същото да бъде включено в отчетните
регистри и СД за периода, през който е издадено. В случая и в АУАН, и в НП
липсват констатации за датата или поне периода на получаване на кредитното известие
от ответника по касация. Актосъставителят П.Н. при разпита пред съда изрично е
заявила, че дружеството не е знаело за издадените кредитни известия. След като
не е посочен и не е доказан един от елементите на фактическия състав на
извършеното нарушение, то следва да се приеме, че не е установено извършването
му от касатора, както правилно е приел районният съд.
Освен това в АУАН и в НП не е посочено описаното деяние да е довело до
определяне на данъка в по-малък размер, нито какъв е този размер. От данните по
делото е видно, че всъщност за търговското дружество в резултат на
неотразяването на кредитните известия не е определен по-малък размер данък за
внасяне, а по-голям размер данъчен кредит, което е коригирано с подаването на
коригиращата справка-декларация.
Нарушението по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е резултатно и елемент от неговия
фактически състав е определянето на данък в по-малък размер. Съгласно чл. 87,
ал. 2 от ЗДДС за всеки данъчен период, който е едномесечен и съвпада с
календарния месец, регистрираното лице формира определен резултат. Този
резултат съгласно чл. 88, ал. 1 – ал. 3 от ЗДДС представлява разликата между
общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и
общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през
този данъчен период, и може да бъде данък за внасяне или данък за
възстановяване. Не винаги неотразяването на данъчен документ в отчетните
регистри и СД води до определяне на данък в по-малък размер за съответния
период, какъвто е изискваният от чл.
182, ал. 1, предл. второ от ЗДДС вредоносен резултат (напр. възможно е
резултатът за периода да е само данък за възстановяване съгласно чл. 88, ал. 3
от ЗДДС, и при вземане предвид невключеното в отчетните регистри кредитно известие).
Действително, неотразяването на издаден данъчен документ в общия случай, води
до некоректно определяне на декларирания резултат за съответния данъчен период,
но в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС се визира като нарушение единствено това поведение,
което води до определяне на данъка в по-малък размер, а не до невярно отчитане
на данъчния резултат въобще. В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП се
съдържат конкретни обстоятелства относно това какъв е размерът на определения
данък за данъчен период м. 02. 2022 г. и как се променя размерът на дължимия
данък в резултат на несвоевременното отразяване на кредитното известие в
дневника за покупки, поради което нарушението се явява недоказано.
Според практиката на Върховния административен съд задължението възниква
с получаването на първичния счетоводен документ от задълженото лице. В
настоящия случай това е сторено със своевременното подаване на коригираща
справка-декларация на 01.04.2022 г.,
веднага след получаване на кредитните известия, съответно не са налице предпоставките
за санкциониране на търговеца, доколкото поведението му не се дължи на
недобросъвестност по отношение на изпълнение на данъчните му задължения (в този
смисъл Решение № 16902 от 17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. на ВАС,
Решение № 11769 от 6.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. на ВАС, Решение №
13290 от 8.12.2015 г. по адм. д. № 15523/2014 г. на ВАС, Решение № 6188 от
25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 г. на ВАС, Решение № 15442 от 14.12.2020
г. по адм. д. № 8391/2020 г. на ВАС).
Решението на Районен съд Кнежа следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
При този изход от делото следва да се уважи претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на сторените разноски в размер на 4990 лв.
(лист 18 от делото) за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №83/13.12.2022 г., постановено по НАХД №225/2022
г. по описа на Кнежански районен съд, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Велико Търново, гр. Велико Търново, пл.Център 2,
представлявано от директор, да заплати на „Н. 2020“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.Искър, обл.Плевен, ул. ***, с ЕИК *********, с управител Р. Н.
Н. с ЕГН**********, сумата от 4990 лв. (четири хиляди деветстотин и деветдесет
лв.) представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: