Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1930/9.11.2023г.
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив, IХ-ти
състав в открито
заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1081/2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е oбразувано е по жалба на Н.
Д.А. с ЕГН ********** и Ш.Х.А.
с ЕГН ********** и двамата
с адрес ***,
чрез адв.Р.М. срещу Заповед
№ ЗРИ-161/06.03.2023 г. на Кмет на район “Източен” при община Пловдив, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж, представляващ двуетажна масивна сграда, с
приблизителна площ 76 кв.м., построена в имот общинска собственост ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр.Пловдив.
Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, немотивирана и издадена от административен орган извън
правомощията му. Претендира
се неговата
отмяна
и присъждане на сторените в
хода на производството разноски съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата – Кмет на район “Източен” при община Пловдив, в
съдебно заседание сочи жалбата за неоснователна. Излага съображения за
законосъобразност на оспорвания административен акт, с оглед факта, че по
отношение евентуалната търпимост на сградата има произнасяне на
административния орган с влязъл в сила акт и повторно разглеждане е
недопустимо. Чрез процесуалния си представител служител с юридическо
образование С., ответният административен орган моли да се потвърди процесната
заповед и прави искане за присъждане на
разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът,
след запознаване с изпратената административна преписка, жалбата и становищата
на страните, установява следното от фактическа страна:
Със заявление за издаване на удостоверение за
търпимост вх. № 9400-737/15.04.2021г. жалбоподателите поискали издаване на
удостоверение за търпимост на строеж, като декларирали, че строежът е без
строителни книжа и се ползва от м. март 2000г. Посочено, че строителството на
сградата е започнало след премахване на съществуващи към онзи момент сгради.
Строежът бил извършен до етап „груб строеж“ и същият не е нанесен в
Кадастралната карта на гр.Пловдив. Поземленият имот, в който е разположен
строежът е с идентификатор по КК ***и е част от урегулиран поземлен имот (VIII-35,36,37) по ЗРП.
В заявлението е посочено още, че в предишно
заявление за издаване на удостоверение за търпимост са приложени геодезическо
заснемане за удостоверяване размерите, етажността и предназначението на
сградата, както и архитектурно заснемане относно предназначението на отделните
помещения. За удостоверяване времето на извършване на строежа, към преходното
заявление са приложени и копия на два броя нотариално заверени декларации на
физически лица.
Във връзка с подаденото заявление, на 01.10.2021г. с
писмо изх.№ 9400-737/01.10.2021г. на
Кмет на район “Източен” при община Пловдив, от Дирекция „Общинска собственост“
при Община Пловдив е изискана справка за собствеността на ПИ с идент. ***по КК
и КР на гр.Пловдив.
След извършена проверка в отдел „Общински имоти и
разпореждане“, дирекция „Общинска собственост“ при община Пловдив е установено,
че поземлен имот с идентификатор ***е общинска собственост, за който е признато
право на строеж върху държавно дворно
място за жилищна сграда на един етаж с обща застроена площ 44 кв.м. на името на
А.А., Б.А. и Ш.А. и за него няма данни за учередяване на други права за строеж.
При така установеното, със Заповед №
ЗРИ-60510.12.2021г. на главен архитект на район “Източен” при община Пловдив е
отказано издаването на Удостоверение за търпим строеж на двуетажна жилищна
сграда с площ от 16.00 кв.м. и височина 6,50 м., изградена без строителни книжа
в ПИ с идентификатор ***по КК и КР на гр.Пловдив. Заповедта е съобщена чрез
залепяне на таблото за обяви в Район “Източен” – Община Пловдив на 10.12.2021 г.
На 07.03.2022г. длъжностни лица от район “Източен”
при община Пловдив извършили проверка на строеж: „Двуетажна масивна сграда“, с
идентификатор 56784.525.1035, с приблизителна площ 76 кв.м., построена в имот общинска
собственост, за резултатите от която съставили Констативен акт № 2 от същата
дата. Според отразената в акта фактическа обстановка, проверката е извършена в
отсъствието на извършителя. Представлява двуетажна масивна сграда, с приблизителна
площ от 76 кв.м. Строежът е изпълнен без одобрен проект и строителни книжа в
нарушение на разпоредбите на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Екземпляр от акта е
поставен на 07.03.2022г. чрез залепване на обекта и на таблото на район
“Източен“, гр. Пловдив. По делото е представена разпечатка от интернет
страницата на община Пловдив - район “Източен”, от която е видно, че
констативният акт е публикуван в интернет.
Със заповед №
ЗРИ-161/06.03.2023г. кметът на район „Източен“ при община Пловдив, е наредил да
се премахне процесният незаконен строеж, като в мотивите си е възприел изцяло
отразената в Констативен акт № 2 фактическа обстановка. Строежът е установен
като такъв от пета категория, без да са изложени конкретни мотиви относно
годината на построяването му. Посочено е, че не отговаря на условията за
търпимост, тъй като е изпълнен върху имот общинска собственост без одобрен
проект и разрешение за строеж. Заповедта е съобщена 07.03.2022г.
чрез залепване на съобщение на обекта, на таблото на район
“Източен“, гр. Пловдив и качена на сайта район “Източен“, гр. Пловдив. По
делото е представена разпечатка от интернет страницата на община Пловдив -
район “Източен”, от която е видно, че заповедта е публикувана в интернет.
По настоящото дело беше прието за послужване
адм.дело № 2794/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив. С Решение 481
от 06.03.2018г. е отменен Отказ изх. №
9400-2153/18.09.2017г. на Главния Архитект на район „Източен” при Община Пловдив за издаване на удостоверение
за търпимост на строеж-двуетажна жилищна сграда в имот с идентификатор
56784.525.1035. и преписката е върната на Главния Архитект на район „Източен”
при Община Пловдив за ново произнасяне
по заявлението на Ш. Айри А. и Н. Д.А. ***-2153/14.09.2017г. При спазване на
задължителните указания на съда, дадени в мотивната част на решението отново е
преразгледано искането за издаване на удостоверение за търпимост и отново е
констатирано, че не са налице предпоставките за издаване на такова
удостоверение, като административиния орган се е произнесъл с влязъл в сила
акт.
Допълнително, в хода на съдебното производство, по
делото бяха приети, изискани от съда материали от район “Източен“, гр. Пловдив.
По делото бе допусната съдебно – техническа
експертиза, с вещо лице арх. Б.К.-Х., прието с възражения от страна на
жалбоподателите, което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според
вещото лице строежът “Двуетажна масивна сграда с приблизителна площ 76м ,
построена в ПИ с ИД ***по КК на гр.Пловдив“ се намира в очертаната зона за
застрояване по действащия ПУП-ПЗ на Първа градска част, одобрен със Заповед
№ОА-Ю22/01.06.1994г. Строежът е без строителни книжа и без учредено право на
строеж. Съгласно Скица №22120/17.10.2013г. на ПИ с ИД ***по КККР сградата,
предмет на обжалваната заповед, не съществува, което означава, че не са
изпълнени сроковете, поставени в §16 от ДР на ЗУТ и в §127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, поради което тя не попада в тяхното приложно поле (на §16 от ДР на ЗУТ и
на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ).
По делото се събраха показанията на свидетелите Е.Ф.С.
и Р.А.М..
Свидетелят С., заявява че познавам Н. и Ш.А. от
както съм се е родил и са съседи. Къщата на адрес *** му е известна.
Първоначално, като постройка пак била същата, единствено покривът бил малко
по-висок. Първоначално къщата била на един етаж. Махнали покрива 1996-1997
г. и надградли отгоре и от тогава до
сега къщата е в това състояние. След 8-10 г. била сложена дограма, къщата била
закърпена, боядисаха и двора бил оправен. След този ремонт нищо не е правено по
къщата. Свидетелят сочи, че къщата като квадратура е същата, стаите също.
Свидетелят М. заявява, че познавам Н.
и Ш.А. от 1965 г. и живеят на една улица. От както се помни знае къщата. Била
на един етаж, но имала високо подпокривно пространство. През 1996-1997 г. А.
направили ремонт, обновили я и я надградили. Направили втори етаж с тухли. След
това, около 2004-2005 г. къщата била измазана, сложили и дограма. От тогава
къщата си стои в същия вид и не е правено нищо по нея. Между първия етаж и
покрива била дървена конструкция, а в момента е с плоча. В момента къщата е на
два етажа къщата, на е на едно и също ниво. По време на ремонта не са премахвани
стени. В къщата живеят освен Н. и Ш.А., сестра му, децата им, внук им. Синът и
семейството му също живеят там.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Оспореният
акт съдържа изискуемите по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при
посочени фактически и правни основания за постановяването му, като в хода на
осъщественото административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община
(район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от
констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за
това места в сградата на общината, района или кметството.
Съгласно пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на
общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на
главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската
(районната) администрация.
За удостоверяване компетентността да издава актове
от категорията на процесния ответникът представя Заповед
№21ОА-1418/10.06.2021г., на зам. - кмет на община Пловдив, с която е
оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Заповедта за
делегиране на правомощия е издадена от зам. - кмет при община Пловдив,
изпълняващ функциите на кмет на община Пловдив съгласно Заповед №
21ОА-1247/25.05.2021г., поради временна неработоспособност на титуляря, считано
от дата 25.05.2021г.
Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с неговата цел, респ. не са налице отменителните основания по чл.
146 от АПК.
Съображенията на съда за това са следните:
По смисъла на чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на
конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно
привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при
наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР
на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1
и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и
допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни
постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и
допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са
предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове
строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези
строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти
съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни,
обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото
застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака,
навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този
смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).
При горната фактическа
и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че
процесният строеж представлява обект на основното застрояване, V-та категория,
по смисъла на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. При това положение се налага изводът, че
ответният административен орган е издал оспорения административният акт в
рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална
компетентност. Удостоверено в случая е
надлежно делегиране на правомощия по реда на пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ,
извършено от заместника на титуляря. Тук следа да се отбележи, че определянето
на заместник от титуляря по време на отпуск не е недействителен акт. Отпускът е
период от време, през който работникът/служителят не е длъжен да полага труд по
трудовото или служебното правоотношение, но не се свързва с отпадане на
пълномощията му за този период от време. Не съществува ограничение за кмета на
общината да определи заместник по чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и докато ползва
разрешен от здравните органи отпуск при временна неработоспособност (в този
смисъл Определение № 5826/20.05.2015 г. по по адм. дело № 5414/2015 г. на ВАС).
Предвид липсата на
разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно
процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези
обстоятелства няма спор. Декларирането на строежа и заплащането на данъци нямат
отношение към законността му.
Според § 3, ал. 1 от ДР
на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК,
"адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и
се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в
случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица
отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.
Дали незаконният строеж
е търпим по смисъла на закона е обстоятелство, подлежащо на установяване по
обективни факти, които настоящият съдебен контрол има за задача да изследва при
участие на заинтересованите лица, с което се реализира и гарантираното им право
на защита.
За да подлежи
незаконният строеж на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по
§16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от
ПР на ЗУТ.
Според § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за
строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими
по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП-
застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
ЗУТ.
Следващи две хипотези на
търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998
г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон.
Най - сетне,
законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил
хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за
обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени
до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон.
Тук следва да се има
предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ
/ ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода
- по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение,
като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без
строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. №
2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по
адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от
13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.
Според § 127, ал. 9 от
ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички
доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс,
включително и с декларации.
Тук е мястото да се
обсъди и съдържанието на условието за допустимост по правилата и нормативите,
действали по време на извършването на строежа или съгласно ЗУТ. В съдебната практика
са застъпени две позиции: Според първата под правила и нормативи следва да се
разбира: технически параметри - местоположение, височина и начин на
застрояване, включително и правила за застрояване на съсобствен или чужд имот.
Тоест, в този случай правилата регулиращи режима на правото на собственост,
ограничени вещни права и съсобственост се приемат за относими към фактическия
състав на търпимостта.
Според втората позиция,
която е и преобладаваща, липсата на съгласие от съсобственика на урегулирания
поземлен имот, в който е изграден незаконен строеж, въпросите за правото на
собственост и отстъпено право на строеж не представляват елемент от
допустимостта, съгласно правилата и нормативите за извършване на строителство,
т.е не са условие за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ /така Решение № 6765 от
14.05.2012 г. по адм. д. № 1886/2012 на Върховния административен съд и Решение
№ 1697 от 17.02.2015 г. по адм. д. № 14413/2014 на Върховния административен
съд/.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено, че процесният незаконен строеж е
изпълнен в периода 1996 – 1997 г. Това поставя сградата под режима на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Каза се,
предпоставките за прилагане на тази хипотеза са: незаконен строеж започнат в
периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и деклариран от собствениците им пред
одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Тоест изискуемо е освен съответствие
с действалите технически правила и норми, и надлежно „деклариране” на
незаконния строеж в определения преклузивен срок, а когато това условие не е
налице - съответният незаконен строеж не е търпим /така Решение № 10670 от 12.10.2016
г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 4290 от
05.04.2017 г. по адм. д. № 11368/2016 на Върховния административен съд/.
В действителност
оспорващият е декларирал строежа пред данъчната администрация. От представените
по делото документи /л.166/ е видно, че имотът е деклариран през 1998 г. и се
намира на административен адрес ***. По смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ под
„одобряващите органи“ следва да се разбират органите, компетентни да разрешат
извършването на строителството, респ. да издадат акт за приемането на строежа и
въвеждането му в експлоатация. Без съмнение приходната администрация не е сред
тези органи. При липсата на данни строежът да е бил деклариран по реда и в
срока съобразно изискванията на закона следва да се приеме, че не е
удовлетворена една от кумулативните предпоставки за придобиване статут на
търпимост.
Въпреки този извод
съдът е задължен да изследва и наличието на останалите предпоставки.
Както беше посочено
по-горе, с Решение № 481 от 06.03.2018г. на Административен съд Пловдив е
отменен Отказ изх. №
9400-2153/18.09.2017г. на Главния Архитект на район „Източен” при Община Пловдив за издаване на удостоверение
за търпимост на строеж-двуетажна жилищна сграда в имот с идентификатор
56784.525.1035. и преписката е върната на Главния Архитект на район „Източен”
при Община Пловдив за ново произнасяне
по заявлението на Ш. Айри А. и Н. Д.А. ***-2153/14.09.2017г. При спазване на
задължителните указания на съда, дадени в мотивната част на решението, отново е
преразгледано искането за издаване на удостоверение за търпимост и отново е
констатирано, че не са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение,
като административният орган се е произнесъл с влязъл в сила акт. Ето защо
настоящият състав на съда намира, че строежа не попада в режима на предвидената
в закона „търпимост“.
В резултата на горното
съдът намира, че в случая липсват кумулативно изискуемите предпоставки на §16,
ал. 2 от ЗУТ за търпимостта на спорния строеж, поради което същият не се явява търпим
по смисъла на закона и следва да бъде премахнат в цялост.
В случая наличието на
незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с
правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за реализиране на държавна принуда чрез
издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие
с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното
изискване - никакви строежи да не могат да се строят без разрешение, чрез
възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v.
Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.).
Процесната сграда се
установява изпълнена в имот общинска собственост, без отстъпено право на строеж
за реализирания обем. Този извод не се променя от наличното отстъпено право на
строеж за 44 кв.м., тъй като се установява безспорно, че реализираната сграда е
с РЗП от 76 кв.м. Негативното засягане на жалбоподателите в случая се явява
резултат от противоправно поведение поставено в разрез с предвидените
регулаторни и вещноправни режими. Тоест строежът не е изпълнен в хипотезата на
законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес на
засегнатите лица пред правно нерегулирани обществени отношения. Без правно
значение за законосъобразността на заповедта са видът на строежа,
продължителността на неговата експлоатация или плащането на местните данъци и
такси. При констатирана незаконност на проверен по надлежния ред строеж, за
контролния орган не съществува друга възможност, освен да нареди премахването
му. Целта на нормите на ЗУТ в разглежданата област е именно отстраняването на
незаконното строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на
оспорващата е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес.
Мотивиран от горното
при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен
акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане
от пълномощника на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да
заплати, направените по делото разноски в общ размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ).
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
второ от АПК, Административен съд – Пловдив:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.
Д.А. с ЕГН ********** и Ш.Х.А. с ЕГН **********
и двамата с адрес ***, чрез адв.Р.М., против Заповед № ЗРИ-161/06.03.2023 г. на Кмет на район “Източен” при община
Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ
двуетажна масивна сграда, с приблизителна площ 76 кв.м., построена в имот
общинска собственост ПИ с идентификатор ***по КККР на гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Н. Д.А. с ЕГН ********** и Ш.Х.А. с ЕГН ********** и
двамата с адрес *** солидарно да
заплатят на Община Пловдив направените по делото разноски в размер на 100 (сто)
лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: