Решение по дело №162/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 41
Дата: 14 април 2020 г.
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20191870100162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№41

гр. Самоков, 14.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                           

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1.. по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„Д... – О.з.” ЕАД, гр. С. е предявило срещу Т.Ц.В. и В.З.А.,***, иск за солидарно заплащане на сумата 4695,52 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени виновно от двамата ответници на 06.10.2015 г. в гр. Самоков на ул. „З.” и изразяващи се в разходи за възстановяване на повреди на лек автомобил марка „Ф.”, модел „С.М.”, с рег. СА 07.. ТК – собственост на „Н.Б.Г.” АД, в чийто права ищецът - застраховател встъпил с обезщетяване на вредите чрез заплащане на тези разходи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска пред Софийския районен съд (преди изпращането на делото по подсъдност на РС – Самоков) до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и разноските по делото.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и „Н.Б.Г.” АД бил сключен застрахователен договор с предмет – застраховка „К.+” на лек автомобил марка „Ф.”, модел „С.М.”, с рег. СА 07.. ТК, със срок на валидност от 04.10.2015 г. до 03.10.2016 г. На 06.10.2015 г. на ул. „З.” в гр. Самоков настъпил инцидент между служители на „Н.Б.Г.” АД и местни жители, при който ответниците извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред – нанесли лека телесна повреда на един от тези служители и причинили вреди на гореописания лек автомобил. За посочените действия, с влязла в сила присъда по НОХД № 3110/2016 г. на СГС, ответникът Т.В. бил осъден за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, а ответникът В.А. бил осъден за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.

За обезщетяване на вредите по лекия автомобил при ищцовото дружество била образувана преписка по щета и с възлагателно писмо от 07.10.2015 г. ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз. Стойността на ремонта била 4695,52 лв. съгласно фактури, издадени на 28.10.2015 г. и на 26.01.2016 г. С платежни нареждания от 11.11.2015 г. и от 17.02.2016 г. ищецът изплатил сумите по фактурите на доверения сервиз, с което встъпил в правата на застрахования – „Н.Б.Г.” АД срещу ответниците за платената сума, чието заплащане те дължат солидарно. На ответниците били изпратени регресни покани за заплащане на тази сума на ищеца, но те не изпълнили задължението си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба, в който са оспорили исковете и са изразили становище за тяхната неоснователност. Твърди се в отговора на исковата молба, че ответниците не са извършили действия, довели до настъпване на увреждане на описания в исковата молба лек автомобил, независимо че те са осъдени с одобрено споразумение с последици на влязла в сила присъда по посоченото в исковата молба НОХД № 3110/2016 г. по описа на Софийския градски съд за престъпления по НК. Наред с това ответниците възразяват срещу действителността на застрахователния договор между ищеца и „Н.Б.Г.” АД и в тази връзка твърдят, че сред писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба не фигурират застрахователната полица и доказателства за заплащане на застрахователната премия от застрахования. Възразяват за погасяване на вземанията по давност с изтичане на 3 години от застрахователното събитие съгласно Раздел І, т. 12 от приложените към исковата молба Общи условия за Автомобилна застраховка „К.+”.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Адрияна Янчина, която заявява, че поддържа иска.

Ответниците се представляват от пълномощника си адв. Елена Милушева, която заявява, че поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил срещу двамата ответници субективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), която материално-правна разпоредба, обосноваваща исковите претенции, е била в сила към датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие.

С оглед изложените от ищеца твърдения в исковата молба исковете са на общо основание допустими.

По същество исковете са неоснователни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не се установява при условията на главно и пълно доказване който и да е от двамата ответници да е извършил конкретно деяние, намиращо се в причинна връзка с установените повреди на застрахования при ищеца лек автомобил.

Сред фактическите действия на двамата ответници, описани в одобреното на 11.11.2016 г., с последици на влязла в сила присъда от тази дата, споразумение по НОХД № 3110/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което ответникът Т.Ц.В. е признат за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 06.10.2015 г. около 12,00 ч. в гр. Самоков на ул. „З.”, а ответникът В.З.А. е признат за виновен за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, извършени по същото време и на същото място, не са описани техни действия по повреждане на застрахования при ищеца лек автомобил. Поради това такива действия не са установени по задължителен за съда в настоящото производство начин съгласно разпоредбите на чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413, ал. 2 от НПК, а на общо основание подлежат на пълно и главно доказване от ищеца в настоящия исков процес.

В тази връзка по делото са разпитани свидетелите М.К., В.И., двамата работещи съответно като видеожурналист /оператор/ и шофьор в „Н.Б.Г.” АД към датата на процесното застрахователно събитие, както и О.Д. и С.Г..

Всички разпитани свидетели сочат в показанията си, че на мястото на инцидента в гр. Самоков е имало множество хора и голяма част от тях се били насъбрали около автомобила на „Н.т.”, но никой от свидетелите не сочи да е възприел действия на когото и да било от ответниците, изразяващи се в удари или друг вид физическо въздействие върху автомобила.

Свидетелят К. неопределено сочи, че подбитостите по калника и по багажника на този автомобил вероятно били причинени от удари и ритници. Според показанията на св. И., след като ответникът А. му нанесъл два удара в лицето през спуснатото докрай странично стъкло на вратата на автомобила откъм шофьорското място, И. изчакал да се отдръпнат хората (които определя в показанията си като „тълпа” и „адски много хора”), потеглил напред и чул силен удар от тежък предмет по задната част на автомобила. Свидетелите Д. и Г. заявяват, че след пререканието между ответника В. и телевизионния екип той и ответникът А. влезли в двора на къщата си, като св. Д. сочи, че ответникът В. нямал възможност да се доближи до автомобила поради струпването на много хора около него, а св. Г. допълва, че насъбралите се около колата хора удряли с ръце по колата и я бутали, за да се махне оттам, но че двамата ответници не били сред тях.

Като цяло показанията на всички разпитани свидетели са еднопосочни за обстоятелството, че по автомобила на „Н.т.” са нанесени удари от наобиколилите го хора, както и за липсата на непосредствени възприятия у когото и да било от свидетелите конкретно някой от ответниците да е нанасял такива удари. Показанията на тези свидетели не са с идентично съдържание, но това не опровергава тяхната достоверност, а напротив – намира логично обяснение в различната степен на участие и ангажираност на отделните свидетели в събитията и различното им местоположение в района на инцидента и обосновава извод за взаимната им връзка и взаимното им допълване. Изтъкнатото от пълномощника на ищеца в хода на съдебното дирене противоречие между показанията на свидетелите И. и Г., обосновало искането му (отхвърлено от съда) за поставянето им в очна ставка, е несъществено с оглед предмета на доказване по делото. Установява се от съвкупната преценка на показанията на св. И. и на одобреното споразумение по НОХД № 3110/2016 г. на СГС, че ответникът А. го е ударил два пъти в лицето. При положение обаче, че св. И. сочи след това да е потеглил напред, проправяйки си път през насъбралото се около автомобила множество хора и тогава само да е чул силен шум от удар по задната част на автомобила, без да е видял кой го е нанесъл, то предходно извършеното от А. деяние, засягащо телесната му неприкосновеност, може да бъде основа само за едно твърде несигурно и произволно житейско предположение, че ответникът А. е бил този, който е нанесъл удар и по автомобила – предположение каквото дори св. И. не изказва и което не се подкрепя от други доказателства. Нещо повече, дори показанията на св. Г. да не бъдат кредитирани за соченото от него обстоятелство (възпроизвеждащо само възприятията му), че ответникът А. не се е приближавал до автомобила – поради тяхно противоречие в тази насока с показанията на св. И. и с одобреното споразумение по НОХД № 3110/2016  г. по описа на СГС относно посегателство на посочения ответник спрямо телесната неприкосновеност на св. И. докато последния е бил в автомобила – то фактът на нанасяне на удари от А. върху самия автомобил не може да се изведе от показанията на св. И., който (както вече бе отбелязано) не сочи такова обстоятелство.

По така изложените съображения, от свидетелските показания не се установява участие на ответниците в причиняването на повреди на застрахования при ищеца лек автомобил, а такова не се установява и от останалите събрани доказателства – писмени доказателства и експертни заключения, които са относими към други елементи от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 213, ал. 1 от КЗ от 2006 г. (отм.). Основен елемент от този фактически състав е противоправното и виновно причиняване на вреди другиму по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, изразяващи се в увреждане на негови имуществени права – предмет на договор за имуществено застраховане. Поради това и след като по делото не се установява именно ответниците да са причинили такива вреди чрез повреждане на застрахования лек автомобил, предявените срещу тях искове са неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предвид направеното от ответниците искане, ищецът следва да заплати на всеки от тях направените разноски по делото, а именно – по 700 лв. за платено от всеки от тях адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Искането на пълномощника на ищеца за присъждане на по-ниски размери на тези разноски поради прекомерност е неоснователно. Предявяването на искове срещу двамата ответници за солидарно заплащане на исковата сума означава, че срещу всеки от тях тя се претендира в пълен размер, но не изключва възможността на всеки от ответниците да осъществява своя самостоятелна защита срещу основанието и размера на своята отговорност, респ. самостоятелно да сключи договор с адвокат за осъществяване на правна защита и съдействие и да уговори с него отделно адвокатско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид цената на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение е 558,69 лв. Уговореното и платено от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение е по-високо от този минимален размер с по 141,31 лв., но не може да се оцени като прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и с общата продължителност на производството.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Д... – О.з.” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” ..б, срещу Т.Ц.В., ЕГН ********** и В.З.А., ЕГН **********, двамата с адрес ***, искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за солидарно заплащане на сумата 4695,52 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и 52 ст.), претендирана като застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени виновно от Т.Ц.В. и В.З.А. *** и изразяващи се в разходи за възстановяване на повреди на лек автомобил марка „Ф.”, модел „С.М.”, с рег. СА 07.. ТК – собственост на „Н.Б.Г.” АД, ЕИК .........(понастоящем заличен като търговец поради преобразуване), в чийто права срещу причинителите на вредите „Д..... – О.з.” ЕАД, гр. С. встъпило с обезщетяване на вредите чрез заплащане на тези разходи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 08.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Д... – О.з.” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” ..б, да заплати на Т.Ц.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 700,00 лв. (седемстотин лева) за разноски по делото.

ОСЪЖДА „Д... – О.з.” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” ..б, да заплати на В.З.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 700,00 лв. (седемстотин лева) за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: