Решение по дело №1405/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 672
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20194520201405
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Русе,07.10.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                             Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1405/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

Постъпила е жалба от адв.М.П. ***, в качеството на пълномощник на М.Й., от Р.Турция, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0000794/26.06.2010г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.12, §.3, второ тире от Приложение “Контролен уред” на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, и на осн. чл.93в, ал.14 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ на Й. било наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00лв.

 

Жалбоподателят  моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 26.06.2019г., около 10.00ч., жалб.М.Й. управлявал товарен автомобил “Волво” с турски рег. № 14 FM 672, с прикачено полуремарке, с който се насочил към ГКПП “Дунав мост” за влизане в Р.Румъния от Р.България. Тъй като по същото време придвижването на превозните средства било затруднено жалб.Й. премествал по малко товарния автомобил, спирал да изчака и отново премествал автомобила. По същото време, в зоната на пункта, свид.М.К. и А. К. – инспектори в ОО “АА” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 11.10ч. те спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб.М.Й. и същият е турски гражданин. В хода на проверката проверяващите установили, че с автомобила се извършва международен превоз на товари от Р.Турция за Р.Беларус, попадащ в обхвата на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). При преглед на тахографския лист от деня на проверката, свид.К. установила, че за времето от 10.15 до 11.10ч., на пет пъти, докато изчаквал да премине през „Дунав мост” водачът не е превключвал механизма на тахографа в режим „Друга работа”, а били отразени минимални придвижвания и спирания, съответно в режими „Управление” и „Почивка”.

          С оглед установеното, свид.К. приела, че жалб.М.Й. е допуснал нарушение  по чл.12, §.3, второ тире от Приложение “Контролен уред” на AETR, за което му съставил акт.

Въз основа на този акт, Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение и на основание чл.93в, ал.14 от ЗАПр му наложил наказание “Глоба” в размер на 500.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че състава на нарушението по чл.12, §.3, второ тире от Приложение “Контролен уред” на AETR и по чл.93в, ал.14 от ЗАПр е осъществен от жалб.М.Й. от обективна и субективна страна.

Съгласно, чл.12, §3, второ тире от Приложение “Контролен уред” на AETR водачите задействат превключващите механизми, позволяващи отделното и различимо записване на следните периоди от време: периоди под обозначението „време на управление на автомобила"; периоди под обозначението „всички други периоди на работа" и периоди под обозначението „други периоди на разположение", “прекъсванията и дневни почивки”. Тези режими се отчитали върху тахографския лист с определени в Спогодбата символи и съответна дебелина на изписаната линия.

От събраните и неоспорени по делото доказателства става ясно, че при проверката, жалб.М.Й. представил тахографския лист, който се намирал в тахографското устройство към този момент. При огледа и разчета му, проверяващите от ОО”Автомобилна администрация” установили, че докато жалбоподателя изчаквал да премине през „Дунав мост” били отразени минимални придвижвания и спирания, съответно в режими „Управление” и „Почивка”. Въз основа на тези записвания, проверяващите, а в последствие и АНО, приели, че водачът не използва правилно превключващия механизъм на тахографското устройство, тъй като не е превключил механизма на тахографа в режим „Друга работа” вместо в положение „Почивка“.

По мнение на Съда становище на административните органи, че при установеното придвижване и спиране жалбоподателя е следвало да превключва механизма на тахографа от режим „Работа“ в режим „Друга работа” е неправилно. Установява се от събраните по делото доказателства, че отразеното в процесния тахографски лист от 26.06.2016г. било резултат от минималните придвижвания и спирания на товарния автомобил, свързани с затрудненото движение по пътното съоръжение „Дунав мост”. При това положение Съдът намира, че дейността, с която жалб.Й., като водач на товарния автомобил бил зает е била само „Управление”.

Съобразно легалната дефиниция на чл.1, б.”р” на AETR "друга работа" е всяка работна дейност с изключение на управление, включително всяка работа за същия или друг работодател, в транспортния сектор или извън него. Не се включва времето за изчакване и времето, което не е свързано с управление, прекарано в превозно средство в движение, на ферибот или във влак.

С оглед на това, Съдът намира, че жалб.Й. не е имал задължението да превключи механизъм на тахографското устройство на режим „Друга работа”, тъй като при частичното придвижване и спиране на товарния автомобил с цел преминаване на „Дунав мост”, предпоставките за това не били налице

Независимо от това обаче, окончателният извод, че е налице твърдяното в АУАН и НП нарушение, свързано с неправилно използване на превключващия механизъм на тахографското устройство от страна на жалб.Й., е обосновано и законосъобразно.

Това е така, тъй като съобразно чл.93в, ал.14 от ЗАПр, водач, който не използва правилно превключващия механизъм на тахографа, се наказва с глоба 500лв. Както става ясно от доказателства по делото, за времето от 10.15 до 11.10ч., на пет пъти, докато изчаквал да премине през „Дунав мост” жалб.Й. превключвал механизма на тахографа от режим „Управление” в режим „Почивка”, без да били налице предпоставките за това.

Според легалната дефиниция на чл.1, б.”м” на AETR "почивка" е всеки непрекъснат период, през който водачът може свободно да разполага със своето време. Несъмнено, времето през което жалб.Й. е предвижвал на известно разстояние превозното средство, след което спирал да изчака за няколко минути няма как бъде възприето като почивка, тъй като това време нито е непрекъснат период, нито водачът е могъл да разполага с свободно с него. Т.е. жалбоподателя неправилно, на пет пъти е превключвал от режим „Управление“ в режим „Почивка“ без да е имал основания за това, респективно, неправилно е използвал превключващия механизъм на тахографското устройство, което представлява нарушение по чл.93в, ал.14 от ЗАПр.

Доколкото при описанието на нарушението в АУАН и в НП намерили отражение всички необходими елементи от обективната страна на състава му и допълнителните относими към него обстоятелства, и законосъобразно то било квалифицирано като неправилно използване на превключващия механизъм на тахографското устройство, изложеното неправилно становище на административните органи за това, в какъв режим е следвало да бъде превключен тахографа, не са оказали влияние върху правото на защита на наказаното лице.  

Предвид изложеното Съдът намира, че правилно и законосъобразно била ангажирана отговорността на М.Й. за извършено от него нарушение по чл.12, §3, второ тире от Приложение “Контролен уред” на AETR, поради което, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Действително, с обжалваното наказателно постановление било прието и се установява по делото, че жалб.Й. на пет пъти неправилно използвал превключващия механизъм на тахографското устройство, за което му било наложено само едно административно наказание – „Глоба“ в размер на 500лв. Горното обаче по никакъв начин не е довело до накърняване правата му, а напротив - то е в негов интерес, тъй като вместо за пет нарушения да му бъдат наложени пет отделни административни наказания, жалбоподателят понесъл само едно наказание.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000794/26.06.2010г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.12, §.3, второ тире от Приложение “Контролен уред” на AETR, и на осн. чл.93в, ал.14 от Закона за автомобилните превози на М.Й., от Р.Турция, род. на ***г. било наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

Районен съдия: