МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 14.07.2016г.на КРС
по
НОХД № 694/ 2016г.
Повдигнато е обвинение срещу Н.Н.М. по
чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК извършено на 11.11.2013г.
в гр.Кърджали.
Повдигнато е обвинение и срещу Ю.Ф.И. по чл.196
ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК извършено на 11.11.2013г. в гр.Кърджали.
Повдигнато е и трето обвинение срещу А.А.Р.
по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29
ал.1 б.“б“ от НК извършено на 11.11.2013г. в гр.Кърджали.
Производството по делото се движи по реда на глава 27 съкратено съдебно
следствие като и тримата подсъдими признават фактите от обвинителния акт по чл.371
т.2 от НПК и се признават за виновни.
Прокурорът считал обвиненията, предявени
на тримата подсъдими за доказани по безспорен и категоричен начин. При
събраните доказателства на досъдебното производство те са извършили следните
престъпление от обективна и субективна страна, а именно: Н.Н.М.- по чл.195 ал.1
т.4 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, Ю.Ф.И.- по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195
ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, и А.А.Р.- по чл.196
ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК. За отнемането на вещите те са използвали техническо средство- гаечен ключ, за
което сочат и в съдебно заседание. По отношение на наказанията, които считал,
че следвало да се наложат излага следните съображения: за подсъдимия Н.Н.М.- били
налице предпоставките на чл.55 от НК с оглед на направените от него
самопризнания, както и че към датата на деянието бил неосъждан предвид
настъпилата реабилитация, поради което предлагал наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено с 3 годишен изпитателен срок; за Ю.Ф.И.- за него липсвали
обстоятелства, които да налагат приложението на чл.55 от НК, тъй като бил
многократно осъждан, имал негативни характеристични данни, поради което
предлага наказание „лишаване от свобода“ към минимума на предвиденото от 3
години, което да бъде намалено с 1/3 съобразно чл.58а от НК, което да бъде
изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим; за А.А.Р.-
за него също не били налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК с
оглед многократните му осъждания и лоши характеристични данни, поради което
предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
което също да бъде намалено с 1/3 на основание чл.58а от НК, което да бъде
изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим.
Служебният защитник на подсъдимия Ю.И. пледира,
че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се
потвърждавало, че подзащитният й е извършил престъплението, за което бил
предаден на съд. Предвид признанието, което прави и процедурата на съкратено
съдебно следствие, то настоява за приложение на чл.58а от НК. Предлага
наказание „лишаване от свобода“ към минимума от 3 години, което да се намали с
1/3. Настоява за кумулация по предходните присъди на дееца. Подсъдимият И. в
последна дума се признава за виновен и обещава това да не повтаряло.
Служебният защитник на Н.М. пледира за
безспорност на фактическата обстановка. Поради настъпила реабилитация към
датата на деянието моли съда да му наложи наказание „лишаване от свобода“ в
рамките на около 6 месеца, което на основание чл.66 от НК да се отложи с
изпитателен срок от 3 години. Подсъдимият М. в последна дума изразява съжаление
от стореното и прави обещание, че повече нямало да се повтори.
Служебният защитник на А.Р. пледира, че
деянието било безспорно доказано, поради което следвало да се наложи наказание.
Предлага то да е „лишаване от свобода“ за срок от 24 месеца, което след
редукцията да стане 1 година и 6 месеца. Това щяло да бъде достатъчно за
превъзпитанието му. Подсъдимият Р. в последна дума изразява съжаление, извинява
се и обещава да не се повторя.
Съдът като обсъди всички доказателства,
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Н.Н.М., роден на ***г***, живущ ***,
български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ю.Ф.И., роден на ***г***,
живущ ***, български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан,
с ЕГН **********.
Подсъдимият А.А.Р., роден на ***г***,
живущ ***, български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан,
с ЕГН **********.
Настоящата съдебна инстанция възприема фактическата
обстановка описана в Обвинителния акт предвид на направените самопризнания от
страна и на тримата подсъдими по отношение на фактите в него, а именно: На
11.11.2013г. около 15.00ч. тримата подсъдими Н.М., Ю.И. и А.Р. *** в района на
пазара. Докато разговаряли, деецът А.Р. казал на другите двама, че познавал
човек, който изкупувал акумулатори по 90лв. за брой. Обяснил им още, че в
кв.Възрожденци в гр.Кърджали имало паркирани камиони, които работели с такива
акумулатори. Поради това им предложат да отидат до там и да откраднат такива
вещи, за да ги продадат след това. Двамата подсъдими И. и М. се съгласили с
предложението, поради което се уговорили да се срещнат същия ден около 17.00ч.
в дома на А.Р. ***. В уреченото време и място тримата дейци се събрали. Преди
да се насочат към кв.Възрожденци в гр.Кърджали, подсъдимият Р. взел от дома си
два броя гаечни ключа, за да може да развие клемите на акумулаторите. Така
тримата се придвижили пеша до бл.107, където забелязали паркиран товарен
автомобил марка „МАН“ с ДК № К0828АН, който бил собственост на свидетеля З.Р.С.
***. Тогава се уговорили подсъдимият Ю.И. да стои на улицата и да наблюдава за
приближаващи лица, за което да ги предупреди. Другите двама- М. и Р., се
приближили до товарния автомобил и застанали до отсека, в който се намирали
акумулаторите. Свалили капаците им, след което с гаечните ключове развили
клемите на акумулаторите.
По това време свидетелят И.Ф.- служител в
РУ на МВР- Кърджали, получил информация, че в близост до бл.107 на
кв.Възрожденци в гр.Кърджали имало съмнителни лица. Обадил се за съдействие на
колегата си- свидетеля Х. Х., който бил заедно с П. П., които се отзовали на
повикването. Така тримата не след дълго се срещнали на паркинга пред блок 95 в
града.
В това време двамата подсъдими Р. и М.
вече развили клемите на двата акумулатора, при което ги свалили на земята. Те
заедно с помощта на дееца И. отнесли двете вещи до намиращия се наблизо
трафопост, за да ги скрият. Точно тогава тримата полицаи видели и разпознали
подсъдимите. Извикали им „Стой, полиция!“. Чувайки това двамата дейци И. и М.
побягнали, а А.Р. останал на место, но изхвърлил гаечния ключ. След това
последният бил задържан от полицейските служители и отведен в РУ на МВР-
Кърджали. По- късно същият ден и другите двама подсъдими били задържани и
отведени в управлението.
От назначената на досъдебното производство
съдебно- оценителна експертиза се установява стойността на инкриминираните вещи,
а именно 606.74лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Н.Н.М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК. Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал
извършеното и е целял неговия резултат. Причините за извършване на деянието се
коренят в неуважение на дееца към закона и незачитане на личната собственост. Инкриминираното
деяние е съставомерно по т.4 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като деянието е
извършено чрез използването на техническо средство- гаечен ключ.
Подсъдимият Ю.И. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1
т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК. Деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал извършеното и е целял
неговия резултат. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение
на дееца към закона и незачитане на личната собственост. Инкриминираното деяние
е съставомерно по т.4 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено чрез
използването на техническо средство- гаечен ключ. Престъплението представлява
опасен рецидив, тъй като на основание чл.29 ал.1 б.“б“ от НК настоящото е
извършено след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не
е отложено по чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият А.А.Р. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2
вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК.
Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал извършеното и е
целял неговия резултат. Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона и незачитане на личната собственост.
Инкриминираното деяние е съставомерно по т.4 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като
деянието е извършено чрез използването на техническо средство- гаечен ключ.
Престъплението представлява опасен рецидив, тъй
като на основание чл.29 ал.1 б.“б“ от НК настоящото е извършено след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл.66 ал.1
от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО: по отношение на
подсъдимия Н.М.: Съдът при индивидуализацията на накаазнието взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид характера на
извършеното; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- младата
му възраст, необременено съдебно минало към датата на деянието и големият
период от време, който е изтекъл от извършването му, както и отегчаващите
такива- лоша характеристика, и съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която
препраща към чл.58а от НК. Заради всичко изброено по- горе при превес на
смекчаващите обстоятелства, счете че чрез наказание към минималния размер, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година, ще бъдат изпълнени целите на
чл.36 от НК. Така определеното наказание съдът намали с 1/3 на основание
чл.58а, ал.1 от НК, поради което наказанието, което следва да изтърпи е
„лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца. Съгласно чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание бе отложено за срок от 3 години, тъй
като са налице условията за това- наложеното наказание е до 3 години, деецът не
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер предвид
настъпилата реабилитация, както и за поправянето му не е наложително да изтърпи
наказанието.
Настоящата инстанция на
основание чл.25 ал.1 от НК определи на подсъдимия Н.Н.М. за осъжданията му по
НОХД № 172/ 2014г. по описа на КРС, по НОХД № 144/ 2013г. на КОС и по
настоящото НОХД № 694/ 2016г. на КРС, едно общо наказание, а именно най-
тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца като на
основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание
за срок от 3 години, тъй като те са извършени преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
по отношение на подсъдимия Ю.И.: Съдът при индивидуализацията на накаазнието взе
предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид характера
на извършеното; като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- големият период от време, който е изтекъл от извършването му и
съдействието за разкриване на обективната истина на досъдебното производство,
както и отегчаващите такива- лоша характеристика и предишни осъждания извън
квалификацията за извършеното при условията на опасен рецидив, счете че чрез
наказание над минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4
години, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Така определеното наказание
съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, поради което наказанието,
което следва да изтърпи е „лишаване от свобода” за срок от 32 месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор съгласно чл.61 т.2 вр.чл.60
ал.1 от ЗИНЛС.
На основание чл.25 ал.1
от НК определи на подсъдимия Ю.Ф.И. за осъжданията му по НОХД № 144/ 2013г. на
КОС и по настоящото НОХД № 694/ 2016 на КРС едно общо наказание, а именно най-
тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за срок от 3 години при първоначален
„строг“ режим в затвор, тъй като тези престъпления са извършени преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Така също на основание
чл.59 ал.1 от НК бе приспаднато времето, през което подсъдимият Ю.Ф.И. е бил
задържан за срок до 24 часа със Заповед рег.№ 388 от 11.11.2013г. Освен това
съгласно чл.25 ал.2 от НК бе приспаднато също изтърпяното отчасти наказание в
размер на 2 години 2 месеца и 23 дни по НОХД № 144/ 2013г. на КОС от подсъдимия
Ю.Ф.И. съгласно писмо от Затвора Пловдив.
по отношение на подсъдимия А.Р.: Съдът при определяне на наказанието взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид характера на
извършеното; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-
големият период от време, който е изтекъл от извършването му, съдействието за
разкриване на обективната истина на досъдебното производство и младата му
възраст, както и отегчаващите такива- лоша характеристика и предишни осъждания
извън квалификацията за извършеното при условията на опасен рецидив, счете че
чрез наказание над минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от
4 години, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Така определеното наказание
съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, поради което наказанието,
което следва да изтърпи е „лишаване от свобода” за срок от 32 месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор съгласно чл.61 т.2 вр.чл.60
ал.1 от ЗИНЛС.
На основание чл.25 ал.1
от НК определи на подсъдимия А.А.Р. за осъжданията му по НОХД № 1193/ 2013г. на
КРС и по настоящото НОХД № 694/ 2016 на КРС едно общо наказание, а именно най-
тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за срок от 32 месеца при първоначален
„строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затвор. Така
съгласно чл.59 ал.1 от НК бе приспаднато времето, през което подсъдимият А.А.Р.
е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед рег.№ 389 от 11.11.2013г.
С оглед изхода на делото- осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди тримата подсъдими солидарно
да заплатят направените по делото разноски в размер на 30,00 лв. по сметка на ОДМВР-
гр.Кърджали.
Вещественото доказателство по делото 1
брой гаечен ключ бе отнет в полза на държава на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: