Решение по дело №36/2021 на Окръжен съд - Бургас

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 298

 

гр. Бургас, 26.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

 

при секретаря Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело  № 36 по описа за 2021 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, подадена от адв.София Иванова Кашлакева- Андреева в качеството и на пълномощник на “БОЯНА-МГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1618, район Красно село, ж.к.Красно село, бл.208, вх.Е, ап.36, със съдебен адрес *** против „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Копривщица“ №9, ет.1, ап.3 за осъждане на последното дружество да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща невърнати аванси по договор за транспортна услуга от 17.12.2019г., а именно: 20 000 лева, платени на 18.12.2019г. и 40 000 лева, платени на 18.02.2020г., след прекратяване на същия, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 17.12.2019г. между ищеца и ответника е сключен договор за транспортна услуга по маршрути и единични цени, описани в приложенията към същия документ. Тъй като договорът бил подписан за неопределен срок, съществувала възможност за всяка от страните да го прекрати с тримесечно предизвестие. В уговорените срокове ищецът заплатил на два пъти общо сумата от 60 000 лева, за което били издадени съответните платежни нареждания и фактури №1615/18.12.2019г. и №1705/18.02.2020г., осчетоводени при ответника. По- малко от месец след извършване на второто плащане било обявено извънредно положение в страната, като със заповед на министъра на туризма се забранявало осъществяването на пътувания в и извън територията на Република България. При липсата на възможност за влизане и пътуване на туристи необходимостта от предоставяне на транспортни услуги трайно отпаднала. С електронно писмо, изпратено на 06.07.2020г. на ответника, същият бил предизвестен за прекратяването на договора от страна на ищеца, като включително изтекъл предвидения в договора тримесечен срок. Връщане на платения от ищеца аванс така и не последвало, след отпадане основанието за неговото плащане.

          Ответникът в постъпилия отговор на исковата молба оспорва основателността на претенцията. Заявява, че във връзка със сключения договор е съобразил желанието на ищеца за предоставяне на по- качествена услуга и нови автобуси, като получените аванси изразходил за закупуване на две моторни превозни средства на обща стойност 140 000 евро. От посочената сума 28 000 евро били платени с получения от ищеца аванс, а сумата от 114000 евро предоставена по договор за кредит. Тези факти и обстоятелства били известни на „Бояна МГ“ЕООД, като последното дружество, освен това държало, ответникът да не сключва договори с други конкурентни компании, с което желание „ДС Травел“ЕООД се съобразило. По тази причина отказало сключване на договори на значителна стойност- 25 000 лева с други контрагенти. Направено е възражение за прихващане на вземането на ищеца с пропуснатите ползи от страна на ответника на стойност 25 000 лева.

            Направено е също така възражение, че ищецът не е изпрана страна по договора, поради което и не е имал право да развали / прекрати същия. „Бояна МГ“ЕООД след заплащане на аванса започнало настойчиво да иска намаляване на цените на услугата, които следвало да се приспадат от платения аванс, като в тази връзка се водили неколкократно разговори, включително под натиск от страна на ищеца, че ако не се съгласят с исканията му ще предприеме постъпки за едностранно прекратяване на договора.  Договорът не предвиждал прекратяване по имейл без писмено потвърждение на намеренията на ищеца. Липсвали и доказателства за представителната власт на лицето кореспондиращо с ответника, поради което се оспорва прекратяването на облигационната връзка.   

            Ищецът в допълнителната искова молба изразява становище по депозирания от ответника отговор. Заявява, че начинът по който са изразходвани предоставените от него суми от ответника няма отношение към предмета на спора. Твърди също така, че категорично не е поставял изискване транспортната услуга да се извърши с по-нови и  хубави превозни средства, като в тази връзка ангажимент на ответника, съгласно  раздел II б.“б“ т.1 от договора е бил да предостави технически изправен автобус, отговарящ на изискванията на Наредбата за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт. Уговорка относно модела, годината на производство или други екстри на превозното средство липсвала. В договора не се съдържала клауза или условия за какво да се разходва предоставения от ищеца аванс, поради което ответникът е могъл да използва сумата както намери за добре. В тази връзка се оспорва твърдението, че с авансово преведените средства са закупени автобуси. Твърди се също така, че направеното възражение за прихващане е недопустимо и/или неоснователно. Договорът не съдържал каквито и да е уговорки за ексклузивитет, нито забрана ответника да предоставя услуга на конкурентни компании на ищеца. В него не се предвиждали определен обем от транспортни услуги и следователно “ДС Травел“ЕООД е имало възможността да организира дейността си по начин, който счита за изгоден и ползотворен за дружеството. Горното се установявало и от рекламираната на уебсайта на ответника неограничена възможност да извършва всякакъв вид превози и транспорт на всеки потребител.

Направеното възражение за прихващане било недопустимо, тъй като обезщетение за пропуснати ползи можело да се претендира само когато същите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В настоящия случай обаче насрещната страна въобще не твърдяла неизпълнение от страна на ищеца, като в този смисъл всички евентуално пропуснати ползи от ответника се дължали единствено на негови недобросъвестни практики или представлявали загуби, които е могъл да предотврати, ако е организирал дейността си с грижата на добър търговец. Абсурдни били изложените от ответника доводи, че ищецът не бил изправна страна и нямал право да прекрати договора, тъй като не ставало ясно какво конкретно задължение по договора не е изпълнено от „Бояна-МГ“ЕООД. В представената електронна кореспонденция не се съдържали релевантни за спора факти. Упражняването на предвидено в договора право по никакъв начин не представлявало заплаха или нелоялна търговска практика. Единственото изискване било тримесечното предизвестие да е в писмена форма. Волеизявление за прекратяване на договора до ответника, ищецът отправил на 06.07.2020г., като  със същия мейл насрещната страна била поканена да върне платената авансово сума в петдневен срок от изтичане на предизвестието. Тъй като изявлението за прекратяване не било оттеглено всякакви последващи предизвестието електронни писма от страна на управителя на ответника, с предложени възможности за уреждане изпълнението на договора следвало да се считат за ирелевантни, тъй като изпълнение по прекратен договор не се дължало и ищецът не бил длъжен да приеме такова.

Неоснователни били и възраженията за липса на представителна власт на лицето отправило предизвестието за прекратяване, тъй като писмото изхождало от М Я-Б- законен представител на ищеца. Не се спорило между страните, че предизвестието е получено от ответника. 

            В допълнителния отговор на исковата молба ответникът заявява, че поддържа изложените вече свои твърдения и направени възражения. Изразява несъгласие с изявленията на ищеца, че липсвал ангажимент от негова страна за осигуряване на определен обем работа. Обратното се установявало при анализ на раздел IV „плащания“ от договора и предвиденото приспадане на сумата от 15000 лева на месец. Същият извод се следвал и от прочита на приложения 1 и 2 към договора, от текста на които ставало ясно, че за да се достигне посочената по-горе сума месечно транспортните услуги следвало да са поне няколко на ден и това предполагало ответникът да разполага с множество транспортни средства. Казаното се извеждало и от начина, по който страните договорили заплащането на аванса- на две вноски в потвърждение на позицията, че първата част от сумата била необходима за капариране на превозни средства, които по-късно с привлечен капитал чрез банков кредит да бъдат изцяло изплатени. Поддържа се направеното възражение за прихващане с пропуснатите ползи на ответника, като резултат от поведението на ищеца, който помолил последния да не сключва договори с други компании, за да не се поставяла в риск услугата, договорена между страните. Посочени са отказаните оферти за транспортни услуги, съответно с дружествата „Сейф Травел“ЕООД и „Нирамар Травел“ЕООД на обща стойност 25 000 лева. Твърди се, че вследствие на исканията и обещанията на ищеца ответникът бил принуден да не подписва и поема ангажименти с други дружества със сходен предмет на дейност и по този начин се бил лишил от приходи на значителна стойност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

           Не се спори по делото, че ищецът и ответникът са сключили на 17.12.2019г. договор за транспортна услуга, както и че в изпълнение на своите задължения, произтичащи от създадената между страните облигационна връзка “БОЯНА-МГ“ ЕООД заплатило на 18.12.2019г. сумата от 20 000 лева и на 18.02.2020г. сумата от 40 000 лева. Постъпилите суми били осчетоводени при ответника, който издал и съответните данъчни фактури от същите дати.

            Спорът е концентриран върху това изправна страна ли е ищецът, за да предприеме действия по прекратяване на договора и ако това е така валидно извършени ли са същите. Страните са заявили разнопосочни позиции и по въпроса поставяни ли са от страна на “БОЯНА-МГ“ ЕООД допълнителни условия и изисквания за закупуване на нови превозни средства от „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД и преустановяване на работа с други конкурентни дружества. Мотивирана е в тази връзка и защитна позиция, че от начина по който е уговорено възстановяването на дадените аванси се следвал извод за осигуряване на постоянна и ежедневна заетост на ответника, което несъмнено препятствало работата му с други търговски дружества, нуждаещи се от предлагани транспортни услуги.

            Ищецът, претендиращ връщане на даденото по договора на отпаднало основание, носи тежестта да докаже заплащането на средствата, обогатяването на ответника и прекратяването на договорната връзка.

            В тази връзка и доколкото в исковата молба се заявени твърдения за прекратяване на правоотношението по реда на чл.IV т.3 от договора следва да се отбележи, че електронното писмо от 06.07.2020г., изпратено до „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, изходящо от ищеца обективира именно такова волеизявление. Несъмнено са касае за документ, с който е отправено писмено предизвестие за преустановяване действието на договора с изтичане на тримесечен срок. Ответникът е поканен в петдневен срок от изтичането на тримесечния такъв да възстанови авансово платените суми в размер на 60 000 лева, поради отпадане на основанието за получаването им. Волята на представляващия ищеца в случая е ясна и недвусмислена, като от смисловото съдържание на текста може да се направи извод, че с него се цели прекратяване на договорната връзка. Предизвестието е получено от дружеството ответник най-късно на 08.07.2020г., от която дата е неговото изразено становище до ищеца като отговор на „тема: прекратяване на договор от 17.12.2019г.“ Без значение е разменената след това електронна кореспонденция между страните след като изявлението на ищеца не е оттеглено. След изтичането на тримесечния срок връзката между страните по договора е преустановена и сумата следва да са върне на ищеца, поради отпадане основанието за нейното плащане. Макар и да няма отношение към възможността на всяка от страните да прекрати договора като даде съответното предизвестие за това, твърдяното неизпълнение от страна на ищеца също не се установява при анализ на приобщените по делото доказателства. Водените между страните разговори за редуциране цената на услугата са се случили при съобразяване на изрично предвидената в приложение 1 към договора възможност, че такова предоговаряне е допустимо при промяна в цената на горивото с повече от 5%.

            По делото не е проведено съответното убедително насрещно доказване на възраженията на ответника, че е бил принуден да закупи нови автобуси и да се откаже от сключване на договори с други търговци. Поставянето на такива изисквания категорично не се извежда при анализ на клаузите на договора, като заявяване на подобни претенции от ищеца не се установява включително и от събраните по делото гласни доказателства. По мнение на съда решението за закупуване на автобуси е било на ответника, който е поел риска да разходва авансово предоставените му средства по този начин, още преди да е предприел действия по реално изпълнение на ангажиментите си по договора. Свидетелите Б и С са убедителни в изявленията си, че уговорки и претенции по отношение на превозните средства, извън тези, записани в договора между страните не е имало. Съдът кредитира изцяло и с доверие свидетелските им показания, при съобразяване нормата на чл.172 ГПК. Казаното от тях не се опровергава при анализ на останалите, приобщени по делото писмени доказателства. Ясно е следователно, че се касае за взето и предварително обмислено решение от търговеца- превозвач, който е предпочел по този начин да организира дейността си, след сключване на договора, закупувайки нови автобуси. Изцяло негова преценка е как да развива бизнеса си и как да инвестира и вложи предварително получените финансови средства от ищеца по договора.  

Твърдението, че ищецът е настоявал ответникът да не извършва превозна услуга по други договори, с други свои партньори също не е безспорно доказано. Освен липса на такива обективни данни, събрани по делото, не може да бъде възприето казаното, че такова изискване се извеждало при анализ на клаузите на договора. Предвиденият начин за приспадане на авансово дадените суми през сезон 2020 и 2021г. свидетелства най-вече за желанието на страните да развият с бързи темпове своите бизнес отношения и постигнат бърза възвращаемост на вложените парични средства и категорично не предопределя и обуславя обвързаност на дейността на ответника само с ищцовото дружество през посочения период от време. Ответникът е имал свободата да създаде такава именно организация на бизнеса си, че да може без сътресения и затруднения да поеме уговорената работа, а дали е трябвало да се откаже от други свои ангажименти отново е било въпрос на негово конкретно оперативно решение при оценка на съответния стопански риск. Поставянето на условие “БОЯНА-МГ“ ЕООД да е единственият партньор на „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД не се обсъжда и в показанията на свидетелите Скотаров и Русева, които заявяват единствено, че ответникът отказал работа, възложена от тях, тъй като имал ангажименти към друг клиент, с който впоследствие имали спорове.

При всичко казано възражението за прихващане следва да се отхвърли като неоснователно. Твърдението, че ответникът не е успял да увеличи имуществото си и тази възможност е пропусната единствено по причина на недобросъвестно действие и поведение на ищеца е недоказано по изложените по-горе съображения. Вече беше казано също така, че виновно договорно неизпълнение на ищеца по делото не се установява, поради което и няма как да е налице причинна връзка между поведението му и твърдяната от ответника пропусната имотна облага.

По изложените съображения съдът намира, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на сумата от 60 000 лева,  представляваща невърнати аванси по договора за транспортна услуга от 17.12.2019г., след неговото прекратяване.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 5376 лева, представляващи заплатена по делото държавна такса- 2400 лева и платено адвокатско възнаграждение-2976 лева.

           Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Копривщица“ №9, ет.1, ап.3 да заплати на “БОЯНА-МГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1618, район Красно село, ж.к.Красно село, бл.208, вх.Е, ап.36, със съдебен адрес *** сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща невърнати аванси по договор за транспортна услуга от 17.12.2019г., а именно: 20 000 /двадесет хиляди/ лева, платени на 18.12.2019г. и 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, платени на 18.02.2020г., след прекратяване на същия, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

 

     ОСЪЖДА „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Копривщица“ №9, ет.1, ап.3 да заплати на “БОЯНА-МГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1618, район Красно село, ж.к.Красно село, бл.208, вх.Е, ап.36, със съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер на 5376 лева /пет хиляди триста седемдесет и шест/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

 

                                                                                              Съдия: