ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 676
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100601055 по описа за 2021 година
установи:
Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по повод частен протест на Районна прокуратура – Бургас
против протоколно определение № 834 на Районен съд – Бургас от 09.09.2021
г., с което съдебното производство по НОХД № 2702/2021 г. по описа на
същия съд е прекратено, а делото – върнато на Районна прокуратура – Бургас
за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
С частният протест се изразява несъгласие с постановения съдебен акт и
се излагат конкретни доводи в тази насока. Иска се отмяна на протестираното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Срещу частният протест е постъпило възражение от подсъдимия по
делото Д. О. П. с ЕГН **********. Същият изразява несъгласие с доводите на
прокуратурата и моли съда да потвърди атакуваното съдебно определение.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на
протестирания съдебен акт, като съобрази наведените от прокуратурата
доводи срещу него и след като се запозна с материалите от ДП № 434 ЗМ-
1
836/2017 г. по описа на 02 РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, пор. №
2764/2017 г. по описа на РП – Бургас, приложени към делото, в пределите на
правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 2702/2021 г. по описа на РС –
Бургас е образувано по внесен на 09.06.2021 г. в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура – Бургас против подсъдимия Д. О. П. с ЕГН **********
за престъпление по чл. 131, ал.1 т.2, вр. чл. 130, ал.1 от НК. В съответствие с
разпоредбата на чл. 247а, ал.2, т.1 от НПК съдията – докладчик насрочил
разпоредително заседание, на което конституираните и бъдещите страни по
делото да обсъдят и дадат своите становища по въпросите, посочени в чл.
248, ал.1 от НПК.
В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, след
изслушване на страните, районният съд е приел, че в хода на досъдебното
производство, както и при изготвянето на обвинителния акт, са били
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са
ограничили процесуалните права на подсъдимия, поради което е прекратил
съдебното производство на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от
НПК и е постановил делото да се върне на прокуратурата за отстраняването
им. Според първоинстанционният съд, в обвинителния акт липсвало ясно и
конкретно посочване в коя от хипотезите на чл. 93, т. 1 от НК е действал
подсъдимият - дали е упражнявал ръководна работа или такава по пазене и
управление на чуждо имущество. Според районния съд, в обвинителния акт
била налице и неяснота в коя от хипотезите е действал подсъдимият – дали
при или по повод изпълнение на службата си. В тази връзка съдът посочил, че
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е
изпълнявал служебните си задължения в рамките на работното му време, но в
диспозитива били посочени и двете хипотези „при и по повод изпълнение на
службата си“, които хипотези, според първоинстанционният съд, били
взаимно изключващи се. Тези обстоятелства, мотивирали БРС да приеме, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото били ограничени
процесуалните права на обвиняемия да разбере рамката на обвинението.
Съдът приел, че процесуалното нарушение е отстранимо, поради което
прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.
Настоящият въззивен състав намира частният протест, с който е
2
сезиран, за процесуално допустим. Той е подаден в срока, посочен в чл. 342,
ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна
проверка по реда на глава ХХІІ от НПК – съгласно разпоредбата на чл. 249,
ал.3 от НПК на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно
основание чл. 248, ал.1 т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият. Частният
протест е подаден от компетентната прокуратура, която има правен интерес
от проверката и евентуалната отмяна на атакувания съдебен акт.
Разгледан по същество, частният протест се явява основателен, макар и
не на всички посочени в него основания.
Не могат да бъдат споделени изводите на първостепенният съд за
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на
обвинителния акт, налагащи прекратяването на съдебното производство и
връщане на делото на прокуратурата за отстраняването им.
По повод първото, сочено от районния съд, съществено процесуално
нарушение, следва да се припомни, че съгласно трайно утвърдената съдебна
практика, цитирана и в частния протест, когато в диспозитива на
обвинителния акт е изписано качеството „длъжностно лице“ на обвиняемия,
но без посочване на съответстващия цифров текст от Наказателния кодекс, не
е налице допуснато съществено процесуално нарушение, щом в
обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактите, които
обуславят тази квалификация (вж. напр. P-82-2008-III н.о., P-455-2010-III н.о.,
P-82-09-III н.о.). В конкретният случай, обстоятелствената част на
обвинителния акт съдържа достатъчно подробно описание на конкретни
факти и обстоятелства, свързани с местоработата и служебните задължения на
подсъдимия, с които прокуратурата обосновава правното си съждение, че П. е
имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, т.1 от НК към
инкриминираната дата. Следователно, щом правният извод в обвинителния
акт е фактически аргументиран, не може да се приеме, че правото на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен е било ограничено, още повече, че
става въпрос за факти и обстоятелства, с които той би следвало много добре
да е запознат именно заради трудовите си взаимоотношения с посочения в
обвинителния акт работодател. Поради същата причина, неоснователно е да
се приеме като съществено процесуално нарушение и не посочването на
конкретния цифров текст на чл. 93, ал.1, т.1 от НК в обстоятелствената част
3
на обвинителния акт. Макар в случая, според направеното от прокурора
описание на служебните задължения и местоработата на подсъдимия, да е на
пръв поглед ясно, че хипотезата на чл. 93, ал.1, т.1 б.“А“ е неприложима,
въпросът коя всъщност от хипотезите на чл. 93, ал.1, т.1 от НК ще се приложи
в настоящия казус, е такъв по същество на делото – дали е обосновано
правното твърдение на прокуратурата в обвинителния акт, че подсъдимия е
бил длъжностно лице (и какво точно) към момента на инкриминираното
деяние, следва да реши съда с окончателния си съдебен акт, в зависимост от
това, дали са били доказани, посочените в обвинителния акт факти и
обстоятелства, с които това твърдение се аргументира.
Настоящият въззивен състав не приема за основателни доводите на
прокуратурата, изложени в частния протест, с които оспорва преценката на
първостепенния съд за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в посочване в диспозитива на обвинителния акт и на двете
хипотези „при и по повод изпълнение на службата си“, посочени в чл. 131,
ал.1, т.2 на НК. Действително, както правилно е отбелязал съдът, двете
хипотези са взаимно изключващи се и аргумент за това са указанията, дадени
в ППВС № 2/1957 г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление №
7/1987 г. на ВС, които съдържат задължителни за съдилищата определения на
термините "при изпълнение на службата или функцията" и "по повод
изпълнение на службата или функцията". Независимо, че посочените решения
на Върховния съд дават задължителни указания по приложението на чл. 116
от НК, те са относими и приложими и по отношение на всички състави в
Особената част на НК, съдържащи посочените обективни признаци.
Същевременно, независимо от принципно правилното тълкуване на
материалния закон от страна на районния съд, атакуваното определение
следва да се отмени и в тази му част, доколкото констатирания недостатък на
обвинителния акт не затруднява правото на защита на подсъдимия и
следователно не представлява съществено процесуално нарушение.
Въпросът, дали престъплението е било извършено от подсъдимия при или по
повод изпълнение на службата му е фактически въпрос, който следва да
намери своя отговор в окончателния съдебен акт, като съдът ще реши това
според безспорно установените факти и обстоятелства, касаещи характера и
обема на съответните служебни задължения (в този см. ТР № 56/1961 г. на
ОСНК на ВС).
4
С оглед изложените съображения, настоящият въззивен съд приема, че
следва да отмени атакуваното определение на първоинстанционния съд като
неправилно и незаконосъобразно.
Ето защо и на основание чл. 345 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 249 ал.3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 834 от 09.09.2021 г. на Районен
съд – Бургас, постановено по НОХД № 2702/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5