Р Е Ш Е Н И
Е
05.12.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на шести ноември 2020 г., в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при
секретаря: Иванка Панчева
разгледа
гражданско дело № 1474/2020 г. по описа на съда.
Производството
е образувано по иск, предявен от Г.А.К. *** срещу „*****-2007“ ООД – гр.
Пазарджик, с правно основание чл. 59 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за
ползване от страна на ответника на земеделски имот, собственост на ищеца, без
основание през втората половина на 2015 г..
С
исковата молба са представени писмени доказателства и е поискано изслушване на
техническа експертиза, с която цели да установи идентичността на имота, ползван
от ответника, и имота, собственост на ищеца, както и да установи размера на
годишния пазарен наем.
Ответникът
е представил отговор, с който не оспорва твърденията за ползване на имот на
ответника, но счита иска за изцяло неоснователен, тъй като още през 2016 г. на
ищеца е заплатено обезщетение в размер 180 лв. Представя се доказателство за
плащането.
Искът
е с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД.
Не е
спорно, че имотът – нива с площ 1400 кв.м. в землището на с. Ю. – е собственост
на ищеца Г.К. и че някаква част от него е била ползвана от ответника през
стопанската 2015-2016 г.
Според
ответника тази част е с площ 200 кв.м. Ищецът не е взел становище за размера на
ползваната площ, като формулировката в исковата молба е за ползване изобщо на
имота, но пак с нея се иска установяване на “застъпване” между имота на ищеца и
базисните земеделски стопанства на ответника през 2015 г. и на площта на това
застъпване. В уточняваща молба във връзка с отговора на ответника, подадена от
негово име чрез пълномощника адв. А.К., преди първото съдебно заседание, ищецът
посочва, че ответникът “признава, че е ползвал 200 квадратни метра от имота
ми”, без да потвърждава изрично, че ползваното е наистина с такава площ, но и
без да твърди, че е с по-голяма площ, или да иска събиране доказателства за
ползването на по-голяма площ.
В
открито заседание страните поддържат становищата си. Ищецът чрез своя
пълномощник – адвокат (и негов баща в същото време), допълнително излага
доводи, че обезщетението от 180 лв. се е отнасяло само за оризището в с. *****,
това се е изяснило и по наказателното производство пред РП – Пазарджик за
кражба на движими вещи (реколта) от този имот, а сега, като твърди, че
платеното обхваща обезщетение за повече отношения между страните, ответникът
всъщност “търси оправдание” както за ползването на други имоти, така и за
изсичането на ябълкова градина в имота в с. Ю.. Становището на ответната страна
е, че платените 180 лв. включват обезщетение за ползването на двата имота, не и
за изсичане на ябълкови дървета, каквото изсичане ответникът отрича да е
извършвал, било през стопанската 2015/2016 г., или когато и да било. В открито
заседание също така пълномощникът на ищеца заявява, че от ответника е бил
ползван целият имот в с. *****а не само част от него.
В
писмена защита ищецът излага доводи за недоказаност на твърдението, че
плащането на сумата 180 лв. е във връзка с ползването на процесния имот. Той
заявява, че представеният ордер “не е годно писмено доказателство, а само
начало на писмено доказателство”, тъй като не сочи с точност основанието за
плащане – не сочи конкретен имот и площ. Подчертава, че представители на самия
ищец са твърдяли в наказателно производство пред РП – Пазарджик, че плащането е
за неправомерно засята пшеница (според самия К. – ожънат слънчоглед) в имота му
в с. ***** и не може ответникът да мени позицията си според интереса си в
различните производства, като излага противоречиви твърдения.
Фактическата
обстановка по делото е следната:
Дружеството ответник “*****-2007” ЕООД извършва земеделска дейност, като обработва големи площи земеделски земи, в частност намиращи се в землищата на селата ***** и Ю. на територията на Община Пазарджик.
Както беше посочено по-горе, не е спорно, че процесната нива в землището на с. Ю. е собственост на ищеца. Ответникът признава и че е ползвал без правно основание част от нея – с площ 200 кв.м. Спорен е размерът на ползваната площ, доколкото в исковата молба площта не е конкретизирана, а в последното заседание пълномощникът на ищеца прави изявление, че е бил ползван целият имот.
На 06.12.2016 г. дружеството ответник е заплатило на ищеца сумата 180 лв. В издадения разходен касов ордер е отбелязано, че сумата се заплаща като “обезщетение – наем 15/16 год.”. Ищецът оспорва да е получил сумата като обезщетение за ползването на процесния имот, като твърди, че то е свързано с ползването на имота му в с. *****.
По сигнали на ищеца през 2019 и 2020 г. са били извършвани проверки от Окръжна прокуратура – Пазарджик и Районна прокуратура – Пазарджик. Окръжната прокуратура е отказала да образува наказателно производство за престъпление по чл. 248а, ал. 3 от НК – за подаване на невярна декларация пред ДФ “Земеделие” за това, че имотът на ищеца се ползва на правно основание. Прокуратурата е приела, че дори това невярно деклариране да е умишлено, вредни последици няма или ако има, те са незначителни и деянието е незначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ПК. От мотивите на постановлението се установява, че част от същата нива в землището на с. Ю. е била ползвана (обработвана) от дружеството ответник през 2014 и 2015 г. заедно с друга, отдадена му под наем съседна нива, собственост на трето лице. Проверките са установили, че обработваната част от нивата на ищеца е с площ 200 кв.м. (0,02 ха), а за ползването на същите тези 200 кв.м. през 2014 г. дружеството е осъдено с решение на районния съд от 2020 г. да заплати на ищеца обезщетение в размер 0,86 лв. Районната прокуратура е била сезирана за жътва на слънчоглед в друг имот на ищеца, намиращ се в землището на с. *****, от наети от ответника лица. Образуваното наказателно производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК е прекратено поради липса на престъпление, като е прието, че липсва умисъл – наетият комбайнер не е могъл да знае, че жъне чужд имот, всякакви означения на граници на място са липсвали, а и управителят на дружеството едва впоследствие е разбрал, че по погрешка този имот е включен в приложението към договора, с който на представляваното от него дружество му е била възложена обработка на земеделски земи. В постановлението е отбелязано, че управителят Г.В. и лицето Стоянка Велева са заявили като свидетели, че обезщетението от 180 лв. по издадения разходен касов ордер е получено от К. за “неправомерно засята пшеница в неговия имот през есента на 2016 г.”, като става дума за имота в с. *****.
При горните данни съдът намира за доказано, че застъпването, за което говори ищецът, т.е. ползваната от ответника част от неговия имот, е било с площ от 200 кв.м. Това е било установено при проверката във връзка със сигнала до Окръжна прокуратура, както и по образуваното от ищеца предходно гражданско дело № 3872/2019 г. на РС – Пазарджик (данни за него се съдържат в постановлнието на прокурора от ОП – Пазарджик) и никакви данни по настоящото дело не опровеграват верността на това установяване, а и самият ищец в писмените си изявления (искова молба и уточняваща молба) не твърди изрично друг размер, различно е единствено изявлението на неговия пълномощник за ползване на целия имот, направено в последното съдебно заседание. С оглед изброените по-горе данни обаче съдът счита, че става дума за неточност само в устното изявление на пълномощника, не напълно кореспондиращо с изразеното от самия ищец. Във всички случаи доказателства за ползване на целия имот не са събрани. Единственото доказателствено искане – експертиза, свързано до някаква степен с размера на ползваната площ, което съдът е оставил без уважение като ненужно и водещо до неоправдани разходи по делото, засяга не ползването на целия имот, а само измерването на площта на “застъпване”.
Според заключението на оценъчната съдебно-техническа експертиза пазарният наем на имота в с. Ю. за цялата му площ от 1400 кв.м. за половин година през 2015 г. е в размер 18,90 лв., за цяла година – 37,80 лв. Пазарният наем за същия период за имота в с. ***** е в размер 54,07 лв., съответно 108,14 лв.
Общоизвестно е и не е спорно, че една стопанска година обхваща периода от началото на октомври на годината до края на септември на следващата година. Затова отбелязването “2015/2016 г.”, което според приетия начин на записване би следвало да означава само стопанската 2015/2016 г., а не календарните 2015 и 2016 г. изцяло, се отнася за периода след 01.10.2015 г.
С оглед всичко изброено съдът намира, че може да се приеме за установено, че заплатените през декември 2016 г. 180 лева, представляващи “обезщетение – наем” за 2015/2016 стопанска година, обхващат ползването и на двата имота – оризището в с. ***** и “застъпения” участък от 200 кв.м. в с. Ю.. Размерът на сумата е достатъчно голям, дори в излишък, за да покрие пазарния наем за една година на двете ползвани площи. Вярно е това, което сочи ответникът в писмената си защита – основанието за плащане не е напълно конкретизирано в разходния касов ордер (представляващ по същество разписка за получаване на сумата, подписана от получателя), а по наказателното производство е имало твърдения от страна на представители на ответника, че сумата е платена във връзка с оризището. Вярно е и това, че пазарният наем на ползваните 200 кв.м. за половин година би възлизал, съобразно заключението, пропорционално на не повече от 3 лв., а за цяла година – на около 6 лв., и е трудно да се съди с точност дали тези около 6 лв. са включени в сумата от 180 лв., или не, тъй като с тази сума или без нея размерът на обезщетението би бил приблизително един и същ. Доколкото обаче в разписката не се сочи конкретен имот, съдът намира за житейски правдоподобно издателят да е имал предвид и двата имота (те изчерпват отношенията между страните, т.е. няма данни да са ползвани и други имоти на ищеца), а предвид и факта, че размерът на платеното е напълно достатъчен като обезщетение и за двата, този извод става още по-убедителен. Вероятно обяснение за изявлението на Г. и Стоянка Велеви пред разследващия орган по производството на РП – Пазарджик е фактът, че това наказателно производство е било насочено към установяване само на факти, свързани с ползването на оризището. Така съдът приема за доказано, че платеното обезщетение от 180 лв. включва обезщетение за ползването на оризището в с. ***** и на частта от нива в с. *****която е предмет на настоящото дело, за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г..
Периодът от 1 юли до 30 септември 2015 г. също е част от исковия период, формулиран като “втората половина на 2015 г.”, но доказателства за плащане за него няма. В същото време се установява, че както през 2014 г., така и през 2015 и 2016 г. ответното дружество е ползвало спорните 200 кв.м.
На настоящия състав му е служебно известно, че по гр. дело 3872/2019 г. между същите страни е присъдено обезщетение в размер 0,86 лв. за ползването на същите 200 кв.м. само за периода 01.10.2014 г. - 31.12.2014 г., като за периода 01.01.2014 г. - 30.09.2014 г. искът е отхвърлен поради погасяване на задължението по давност. Било е претендирано обезщетение за календарната 2014 г. Решението е потвърдено от окръжния съд и е влязло в сила. До момента не е предявяван иск и не е присъждано обезщетение за никаква част от календарната 2015 г., което означава, че настоящият иск е допустим за целия период от юли до декември 2015 г. включително, но задължението е погасено чрез плащане за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. За месеците юли, август и септември 2015 г., съобразно даденото заключение за пазарния наем, дължимото обезщетение възлиза пропорционално на 1,35 лв. (200/1400 части, или 1/7 част от обезщетението за целия имот за период от 3 месеца) и толкова следва да се присъдят, а за разликата до 2 лв. искът следва да се отхвърли, като разноските по делото се разпределят съразмерно с този резултат.
От заключението на вещото лице става ясно, че ищецът не е посочил актуалните индивидуализиращи данни на имота, но доколкото няма спор кой е имотът и не става дума за вещен иск, а за иск с предмет парична сума, това не се отразява на допустимостта на иска и на решението.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника “*****-2007” ЕООД – гр. Пазарджик, ул. “К. Величков” 101, ЕИК *********, да заплати на ищеца Г.А.К., ЕГН **********,***, сумата 1,35 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на пропуснат наем, за ползването без правно основание за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2015 г., включително, на участък от 200 кв.м. от следния имот:, собственост на ищеца: нива, цялата с площ 1400 кв.м., съставляваща имот № 103026 по плана за земелазделяне, на с. *****общ. Пазарджик, (към момента с идентификатор 86074.103.26), заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2020 г. до изплащането ѝ, като отхвърля иска за разликата над 1,35 лв. до 2 лв. и за периода 01.10.2015 г. - 31.12.2015 г. поради погасяване чрез плащане.
Осъжда “*****-2007” ЕООД – гр. Пазарджик да заплати на Г.А.К. сумата 494,88 лв., представляваща съразмерна част от направени от него разноски по делото.
Осъжда Г.А.К. да заплати на “*****-2007” ЕООД – гр. Пазарджик сумата 169 лв., представляваща съразмерна част от направени от дружеството разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
СЪДИЯ: