№ 6465
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110131933 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против К. Ф. Ф.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 438,11 лв. – главница за доставена от дружеството ТЕ до топлоснабден имот
с адрес: **********, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер
на 56,08 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г., сумата от 5,28 лв. – главница за
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за периода от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,74 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода 15.04.2021 г. - 05.05.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който не спори да е била собственик на процесния топлоснабден имот, до него да е
доставяна ТЕ в соченото количество на сочената цена в исковия период, а именно
01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. Сочи, че е заплатила сумите в хода на процеса, в срока
по чл. 131 ГПК. Заплатила е 520 лв. с вносна бележка от 18.10.2022 г. по банковата
сметка, посочена от ищеца в исковата молба. Сочи, че не е станала повод за завеждане
на делото и не дължи разноски.
С молба от 03.01.2023 г. ищецът сочи, че е получил сумата от 520 лв., като
твърди, че с нея са погасени, както следва - законна лихва, съд. разноски от 100 лв. за
дт и част от главницата. Твърди, че останали дължими 95,73 лв. главница и 100 лв.
разноски за юрк възнаграждение.
С молба от 24.01.2023 г. ответникът оспорва твърденията на ищеца. Сочи, че с
плащането на сумата от 520 лв. са погасени изрично посочени вземания за главници и
лихви за забава, вкл. законна лихва считано от подаване на исковата молба от
14.06.2022 г. до датата на плащането 18.10.2022 г.; сочи, че не е дала повод за
1
завеждане на делото.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото по предявените искове е отделено като безспорно, че до
топлоснабден имот с адрес **********, аб. № ****, ИД номер ****, по силата на
съществуващото между страните облигационно отношение в сочения исков период
ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество и количество и цена; че
ответникът има качеството на потребител на ТЕ в исковия период като собственик на
процесния имот в исковия период; че е настъпила забава на ответника за изпълнение на
паричното задължение /настъпил падеж/; размера на исковете. Ответникът не оспорва
исковете и по размер. Ищецът не спори, че в срока по чл. 131 ГПК е получил плащане
от ответника на сумата от 520 лв. с вносна бележка от 18.10.2022 г. по банковата
сметка, посочена от ищеца в исковата молба.
Не е спорно, а и се установява от вносна бележка от 18.10.2022 г. на л. 40, че в
срока по чл. 131 ГПК ответникът е заплатил сумата от 520 лв. с вносна бележка от
18.10.2022 г. по банковата сметка, посочена от ищеца в исковата молба.
Спорно между страните е кои вземания по пера и в какъв размер са погасени
със сумата от 520 лв. Ответникът твърди, че са погасени изрично посочени вземания за
главници и лихви за забава, вкл. законна лихва считано от подаване на исковата молба
от 14.06.2022 г. до датата на плащането 18.10.2022 г.; сочи, че не е дала повод за
завеждане на делото – не ги дължи. Ищецът поддържа, че със сумата са погасени, както
следва - законна лихва изцяло, съд. разноски от 100 лв. за дт и част от главницата.
Твърди, че останали дължими 95,73 лв. главница и 100 лв. разноски за юрк
възнаграждение.
Видно от платежното нареждане в него като основание не е посочено кои от
сумите, дължими по делото по предявените искове и като разноски, по пера са
погасени. Като основание във вносната бележка е посочен номерът на делото, а по
него се претендират суми за две главници, за мораторна лихва и за лихва за забава
считано от подаване на исковата молба. Дължими са и разноски в размер на 200 лв.
/100 лв. дт и 100 лв. юрк възнаграждение/, понеже ответникът е заплатил сумите в хода
на процеса, много вслед настъпване на падежа на главниците.
В ОУ на ищеца от 27.06.2016 г. е залегнало следното относно поредността на
погасяване на задължения от потребителя при заплащане на сума, която не е
достатъчна да покрие всички дължими вземания. На практика не е уговорена
поредност на погасяване на задълженията, когато е дължимо едно главно задължение,
ведно с лихви и разноски. В чл. 33, ал. 6 ОУ е уговорено, че когато клиентът „има две
или повече дължими суми включително съдебни и присъдени вземания, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, клиентът може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най- обременителното за него задължение.
При няколко еднакво обременителни задължения, погасява .се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно“. Според § 1 ОУ за
неуредените въпроси се прилага действащото законодателство.
По тази начин в ОУ е разписана единствено хипотезата, когато са налице
дължими повече от едно главни задължения – главници за ТЕ за различни периоди,
евентуално ведно с лихви и разноски. Тази е и хипотезата съгл. чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като
текстът на ОУ е почти идентичен с този, възприет в чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно т. 1 от ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК условията и
2
поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се
прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред
за прихващане на изпълнението. В случая липсва такава уговорка.
Според ТР на второ място при предложено от длъжника и прието от кредитора
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона,
нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. В случая не е налице тази хипотеза – страните
спорят със сумата от 520 лв. кои вземания са погасени, ищецът не възприема
твърденията на ответника относно поредността на погасяване на разнородните
вземания – главница, лихви и разноски.
В ТР е разяснено, че при липса на уговорка между страните за реда на
погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, то изборът
на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В
случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по
реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД. По този ред – чл. чл.76, ал.1 ЗЗД, обаче се
погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е
определено по основание и размер. Когато длъжникът има няколко главни задължения,
всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява и е приложим
чл.76, ал.1 ЗЗД.
Втората хипотеза на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се отнася до погасяването на паричните
задължения, когато при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред
разноските, след това лихвите и най - после главницата. Условие за прихващане по реда
на чл.76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два
от посочените елемента или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и
лихви. Т.е. става дума за нееднородни задължения- главно и аксесорни. По отношение
на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и
точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
Поради това разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за
плащане на всички видове лихви. При предложено от длъжника изпълнение със забава
на лихвоносно парично задължение, което изпълнение не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора / за разлика от някои от хипотезите на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД, развити подробно в ТР/. Кредиторът при приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението,
ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.
76, ал.2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.
В случая е налице едно лихвоносно парично задължение, състоящо се от
главница за период 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., включваща главница за ТЕ и за
дялово разпределение, лихви за забава, обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
законната лихва считано от подаване на исковата молба от 14.06.2022 г. до датата на
плащането 18.10.2022 г., както и разноски.
3
Заплатени са 520 лв., като дължимите на ищеца сума са в размер:
1. сумата от 438,11 лв. – главница за доставена от дружеството ТЕ и сумата от 5,28 лв.
– главница за дялово разпределение, общо 443,39 лв. главница;
2. Мораторна лихва върху главницата от общо 56,82 лв.;
3. обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва считано от подаване на
исковата молба от 14.06.2022 г. до датата на плащането 18.10.2022 г. в размер на общо
15,65 лв.;
4. Ответникът е станал повод за завеждане на делото – не е заплатил над година след
настъпване на падежа за вземанията за последния месец от исковия период м. 04.2021
г., дължимите суми. Заплащането им в хода на процеса не променя този извод. Дори
при отчуждаването на имота в края на исковия период ответникът не е заплатил
задълженията си, няма доказателства да е уведомил /или приобретателят/ ищеца за
прехвърлянето на имота; ответникът живее в чужбина. Дължими са общо 200 лв.
разноски - 100 лв. дт и 100 лв. юрк възнаграждение.
Неоснователно ищецът третира разноските за дт и за юрк възнаграждение
разрично, погасявайки ги в различен ред по неизвестни причини /вероятно счетоводни,
ищецът начислява юрк възнаграждение в края на процеса, а е заплатил дт в началото./.
Разноските за дт и за юрк възнаграждение съставляват все съдебни разноски относно
процесните вземания.
По този начин ответникът е заплатил 520 лв. в хода на процеса; не е заявил
кое вземане в какъв ред погасява / а и в хипотезата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД изборът на
длъжника не обвързва кредитора/; в ОУ не е предвидено нещо различно от чл. 76, ал.
2 ЗЗД; кредиторът е приел частичното изпълнение; но е отказал да признае така
предложеното изпълнение като поредност на погасяване на нееднородните
задължения за главница, лихви и разноски.
Следователно приложим е чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Първо се погасяват разноските,
след това лихвите /всички/ и накрая главницата.
Със сумата от 520 лв. са погасени изцяло:
1. Разноски от 200 лв.;
2. Лихви от 56,82 лв. + 15,65 лв.;
3. Остават неоползотворени 247,53 лв. С тях ответникът погасява главницата за
дялово разпределение от 5,28 лв. изцяло и сумата от 242,25 лв. – част от
главницата за ТЕ.
4. Остават дължими 195,86 лв. - главница за ТЕ;
Исковете следва да бъдат отхвърлени частично поради извършено плащане в хода на
процеса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените „****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, против К. Ф. Ф. EГН **********, с адрес: *****, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 242,25 лв. –
4
главница за доставена от дружеството ТЕ до топлоснабден имот с адрес: **********,
аб. № ****, ИД номер ****, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 56,08 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г., сумата от 5,28 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,74
лв. – лихва за забава върху главницата за периода 15.04.2021 г. - 05.05.2022 г., поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. Ф. Ф. EГН **********, с адрес: ***** по предявения от „****” ЕАД
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, да заплати на ищеца сумата от 195,86 лв. –
главница за доставена от дружеството ТЕ до топлоснабден имот с адрес: **********,
аб. № ****, ИД номер ****, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5