РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Нова Загора, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220101120 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
Ищецът посочва, че на 13.07.2021 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията си към З.А.М.. По входираните документи било
образувано ч.гр.д. № 770/2021 г. и била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, ищцовото
дружество, чрез юрисконсулт К.А. е депозирало искова молба на 21.10.2021 г. с вх. № 4179.
Ищецът сочи, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизали в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni
klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx.
Твърди се, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество било
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2223716,
находящ се в находящ се в *********, като за З.А.М. бил открит клиентски номер
********** в качеството й на собственик и ползвател на посочения имот, видно от
документи по партидата и нотариален акт.
Ответницата от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се задължила да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Посочва също, че съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Ищеца твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД било доставило на обекта на З.А.М. за периода
02.11.2020 г. - 01.02.2021 г. електроенергия на обща стойност 234.51 лв., която до този
1
момент не била заплатена.
Твърди, че поради забава в заплащането на горепосочената главница, ответникът дължал законна лихва в
общ размер от 12.39 лв. за периода 22.12.2020 г. - 12.07.2021 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка
една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство, а срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Моли съдът с оглед на гореизложеното да установи със сила на присъдено нещо, съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към З.А.М., както следва:
- 234.51 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода 02.11.2020 г. - 01.02.2021 г.;
- 12.39 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 22.12.2020 г. -
12.07.2021 г.;
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 13.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли съдът на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. Дело № 4/201З г.
т.12, да осъди З.А.М., да заплати на ищеца присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 770/2021 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора разноски.
Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени и направените по делото разноски, а именно държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Моли да се изиска и приложи като доказателство по настоящото дело ЧГД № 770/2021 г.
Ищеца представя и моли да бъдат приети като доказателства, писмени документи, приложени по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответницата адв.П.Д. Д. от АК - Сливен, с който се поддържа, че предявения иск е допустим,
но неоснователен. Излага съображенията си, поради които оспорва иска като неоснователен.
Оспорва възникването на договорни отношения на ответницата с ищцовото
дружество, доколкото липсвали данни за наличието на подписан от страните договор за
доставка на електроенергия.
Оспорва предоставянето на услугите за доставка на електроенергия, както и
представените с исковата молба фактури.
За установяване на факта по доставяне на ел.енергия, ищеца бил представил
дубликати на фактури, в които били обективирани претендираните вземания за доставена
електроенергия за процесния период, но така представените фактури не обосновавали по
пълен и категоричен начин извода, че същите удостоверяват извършването на доставка на
електрическа енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния имот. Те не
представлявали доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства,
когато същите били оспорени, доколкото в качеството им на частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл.178, ал.1 от ГПК, обективирали изгодни за техния издател
факти.
В този смисъл фактурите притежавали само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като
техен издател, но не и материална такава.
Излага се, че електроенергията, като движима вещ се подчинявала на правилата за
търговска продажба съгласно чл.1 от Търговския закон и абонатът щял да дължи
заплащането на цената на реално доставената му и потребена ел.енергия.
В настоящия случай липсвали доказателства, че точно за исковия период от
02.11.2020 г. до 01.02.2021 г. ищцовото дружество било доставило на ищцата ел.енергията
на стойност 234.51 лева, поради което и искът се явявал неоснователен и недоказан.
Твърди се също, че била неоснователна и претенцията за дължимостта на сумата от
12.39 лева, претендирана от ищцовата страна като законна лихва върху главницата, за
2
периода от 22.12.2020 г. до 12.07.2021 г., както и претенцията за законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение -
13.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Недължимостта на акцесорните вземания пък следвала от изхода по главния иск,
респективно и от липсата на доказателства ангажирани от ищцовото дружество за изпадане
на длъжника в забава и неизпълнение на задължението на длъжника-ответник в исковото
производство за заплащане на цена на ел.енергия в съответствие с материалните разпоредби
на чл.79, ал.1.
Поради изложеното моли съда изцяло да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
По делото на 16.06.2022 г. е постъпила молба от ищцовото дружество с вх.№ 2817,
чрез юрк.К.А. който заявява, че след стартиране на производството, ответникът заплатил
изцяло претендираните суми, вкл. и направените разноски в настоящото производство. С
оглед на това обстоятелство, ищецът моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове, поради извършено в хода на процеса плащане от страна на ответника.
В заключителната си пледоария в последното по делото открито съдебно заседание
особеният представител на ответницата адв.П.Д. от АК - Сливен моли съда да отхвърли
предявените искове, с оглед обстоятелството, че дължимата сума е заплатена, както и
разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземанията си ищецът е представил следните писмени
доказателства: Заявление за услуга - смяна на клиент за обект на регулиран пазар,
Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“
ЕАД, Заявление - Декларация за започване на продажба на електрическа енергия,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се на адрес *********,
Препис - извлечение от сметка, Фактура № **********, Фактура № **********, Фактура №
**********, Юрисконсултско пълномощно, платежни нареждания и ч.гр.д.№ 770/2021 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против З.А.М. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *********. Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед № 461/14.07.2021
г. за сумите: 234.51 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана
електоенергия за периода от 02.11.2020 г. до 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 12.39 лв. -
друга лихва от 22.12.2020 г. до 12.07.2021 г., както и 75.00 лв. – разноски за държавана такса
и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 770/2021 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, за доставена по партидата на З.А.М. с кл.№ **********,
ИТН 2223716 на адрес ********* електроенергия за периода от 02.11.2020 г. до 01.02.2021
г.
Заповед № 461/14.07.2021 г. е била връчена на длъжника З.А.М. по реда на чл.47, ал.5
от ГПК. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна
3
такса в размер на 25.00 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е
депозирал в Районен съд - Сливен искова молба срещу З.А.М. за установяване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
От постъпилата от ищеца по делото Молба с вх.№ 2817 от 16.06.2022 г. се
установява, че е извършено плащане от страна на ответницата, с което изцяло са погасени
претендираните задължения за главницата и забава, както и съдебно-деловодните разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че между него и
ответницата съществували договорни отношения във връзка с доставка на ел.енергия,
основаващи се на приети ОУ. Ищецът бил добросъвестен в изпълнение на договорните си
задължения, докато ответницата не изпълнила своите, като не заплатила за определен
период от време доставената й и консумирана от нея ел.енергия. За вземането си ищцовото
дружество подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, но му
били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си,
заради постъпило в срок възражение от страна на длъжника. Следователно е предявен иск с
правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на които се основава
претенцията му, в това число наличието на договорни отношения между страните, както и
размера на задълженията на ответницата към него.
В тежест на ответницата бе да докаже изпълнила ли е част или изцяло задължението
си към ищеца.
Претенциите, предявени с исковата молба се явяват основателни и доказани, но
предвид направеното от ищеца, в Молба с вх.№ 2817 от 16.06.2022 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора, признание на неизгоден факт, че е извършено плащане от страна на
ответницата, с което изцяло са погасени задълженията за главницата и обезщетението за
забава, както и съдебно-деловодни разноски, като ново обстоятелство, настъпило в хода на
процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като се приеме, че
след депозиране на исковата молба, ответницата е погасила задълженията си към ищеца,
предмет на ищцовата претенция в настоящото производство - обстоятелство, обуславящо
отхвърляне на предявения установителен иск, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като
неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода
на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на иска, като неоснователен, а за отхвърлянето
му, като погасен чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на
разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на
исковата молба, от който момент се счита предявен и установителния иск по чл.422 от ГПК.
Относно разноските:
Както бе изложено по-горе, с молбата си ищецът е заявил, че ответницата му е
заплатила изцяло и съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, поради
което не е налице претенция, относно същите.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37,
чрез пълномощника юрисконсулт К.А., против З.А.М. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: ********* иск за установяване съществуването на вземане за сумата: 234.51
лв. /двеста тридесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ - главница и 12.39 лв.
/дванадесет лева и тридесет и девет стотинки/ - законна лихва за периода от 22.12.2020 г. до
12.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 13.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5