Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №411
гр. ВРАЦА,30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 08.11.2019г.,в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Г.Емилова,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 592 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 31.07.2019г.,подадена от М. ***, срещу решение на РС гр.Враца
от 10.07.2019г.,постановено по гр.д.№ 735/2019г.,с което е уважен предявения
против въззивника иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД.Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.Неправилно според изложеното във въззивната
жалба първоинстанционният съд не бил уважил и възражението за
прихващане.Излагат се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна на
обжалваното решение и вместо него постановяване на друго,с което се отхвърли
претенцията на въззиваемия,а евентуално при установяване дължимостта и – отново
да се отхвърли с оглед направеното възражение за прихващане .Претендират се
разноски за двете инстанции.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд П.И. ***, чрез Адвокатско дружество „Л. и Попов“,
със седалище и адрес на управление гр. София, чрез преупълномощения адвокат А.И.Л.-съдружник и управител на
дружеството,e предявил против въззивника М. *** иск за сумата от 9600 лв.,
получена от ответника без основание.Искът
е с правно основание чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД. При условията на евентуалност, в
случай че съдът приеме така предявения иск за неоснователен, ищецът моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 9600лв., с която последният се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, който е обеднял с тази сума – чл.59
ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се поддържа, че ищецът на
24.02.2014 г. е внесъл в брой на касата на „Юробанк България“ АД /Пощенска
банка/ гр. София сума в размер на 9 600 лева, която е постъпила по сметка на ответника
М.К.А..Като основание за превода, във вносната бележка било посочено
„захранване на сметка“. Твърди се, че за този превод не е налице никакво
основание за превод,поради което се претендира връщането и.
В законоустановения срок от ответника,настоящ
въззивник, е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва същата и
предявените с нея искове. Ответникът поддържа, че процесната сума
в размер на 9600 лв. му е преведена от ищеца с конкретно основание, за което
същевременно преди това е и употребена, но преведена му в последствие с
платежния документ по настоящия спор. Твърди се, че сумата е използвана за заплащане
на цената на земеделска земя по нот.акт № 48/16.12.11 г., т. XIII, pег. № 9979,н. дело № 1156/2011 г., нот.акт №
59/24.01.12г., т. I, peг. № 293,н. дело №
13/2012 г., нот.акт № 24/20.02.12г., т. II, peг. №
797,н. дело № 46/2012 г. и нот.акт № 25/20.02.12 г., т. II, peг. № 798,н. дело № 47/2012 г., всички на нотариус В. М.,с
район на действие района на РС Козлодуй. Твърди се също, че по посочените
нотариални актове и документираните с тях сделки въззивникът се е явил като
пълномощник на В.П. С. - син на ищеца и купувач по сделките, и е заплатил продажната
цена със свои средства от негово име и за негова сметка, тоест с банковия превод по настоящия спор ищецът му е
превел именно стойността на тези сделки.Поддържа се в отговора, че изявления
за основанието на превода на процесната сума се съдържат и в извънсъдебните по
настоящото дело показания на ищеца, а именно негови изявления при разпита му като
свидетел на 22.11.18 г. по гр.д. № 44880/18 г. на СРС,както и в отговор на сина
на ищеца по друго дело между него и въззивника пред СРС.При условията на евентуалност,в случай, че съдът не приеме изложените
доводи,и приеме за основателен първоначалния иск,ответникът-въззивник е
направил прието от съда възражение за прихващане на сумата от 9600 лв. с
дължими от ищеца суми по нот.акт № 110/23.07.10 г., т. V, peг. № 5514,н. дело №
364/2010 г. и нот.акт № 154/30.04.10 г., т. 3, peг. № 3262,н. дело № 197/2010
г. на нотариус В. М.. По посочените два нотариални акта в качеството си на
пълномощник на ищеца,и изпълнявайки договор за поръчка,ответникът твърди, че е
заплатил от името и за сметка на ищеца продажната цена по двете сделки със
собствени средства, които не са му възстановени от ищеца,по първия нотариален
акт заплатил с лични средства сумата 6609 лв., а по втория нотариален акт заплатил
с лични средства сумата 3309 лв. С тези дължими му от ищеца суми прави възражение за
прихващане до размера на исковата претенция от 9600 лв.
Установено е,че с вноска бележка от 24.02.2014 г.,
ищецът П.И.С. е превел на ответника М.К.А. сумата от 9600лв.,като основание за
превода е посочено „захранване на
сметка“.
Установено е от представените от ответника писмени
доказателства,че с нотариален акт от 16.12.2011 г. за покупко-продажба на
поземлен имот – земеделска земя № 48, том XIII, рег. № 9979,н. дело № 1156/2011
г. по описа на нотариус В. М. с район на действие – РС Козлодуй В. П. С. чрез
пълномощника си М.К.А. е придобил от С. И.
С. и В. И. С. чрез пълномощника си М.К.А. 6 броя ниви.С нотариален акт от
20.01.2012 г. за покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя № 59, том
I, рег. № 293,н. дело № 13/2013 г. по описа на нотариус В. М. с район на
действие – РС Козлодуй В.П. С. чрез пълномощника си М.К.А. е придобил от Е. А.
Т. 2 броя ниви, 7броя ливади и 2 бр. лозя.С нотариален акт от 20.02.2012 г. за
покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя № 24, том II, рег. № 797,
дело № 46/2012 г. по описа на нотариус В. М. с район на действие – РС Козлодуй,
В.П. С. чрез пълномощника си М.К.А. е придобил от С. М. А. 1бр. нива,а с нотариален
акт от 20.02.2012 г. за покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя №
25, том II, рег. № 798, дело № 47/2012 г. по описа на нотариус В. М. с район на
действие – РС Козлодуй В.П. С. чрез пълномощника си М.К.А. е придобил от Е. А.
Т. 4 бр. ниви.
С
нотариален акт от 23.07.2010 г. за покупко-продажба на поземлен имот –
земеделска земя № 110, том V, рег. № 5514, дело № 364/2010 г. по описа на
нотариус В. М. с район на действие – РС Козлодуй, П.И.С.-ищеца чрез
пълномощника си М.К.А. /ответник /, е придобил от С. М. С., В. Г. С. и М. Г. М.
2 бр. ниви,а с нотариален акт от 30.04.2010 г. за покупко-продажба на поземлен
имот – земеделска земя № 154, том III, рег. № 3262, дело № 197/2010 г. по описа
на нотариус В. М. с район на действие – РС Козлодуй П.И.С. чрез пълномощника си
М.К.А. е придобил от Д. М. П. и М. Р. К.
1 бр. нива.
Други доказателства по делото не са сочени и
събирани.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани
доказателства първоинстанционният съд уважил предявения иск с правно основание
чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД,при което оставил без разглеждане предявения евентуален иск
с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.Възражението за прихващане приел за
неоснователно.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и
правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание
чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗЗД съдържа следните елементи:
1/имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца 2/връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването 3/липса на правно основание за имущественото
разместване,и,че в тази хипотеза действията са фактически, като даването не е
равнозначно на престиране, тъй като лицето, което е дало имуществената ценност,
не е по начало обвързано спрямо получателя, тъй като предаването на вещи или
суми се презумира, че е станало с основание.
Правилни са и изводите,че за
основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици,
a именно, че е предоставил, а ответника е получил /в конкретния случай процесната
сума в размер на 9600лв./, а в
доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума - в случая, че ответникът се е явил
като пълномощник на В.П. С. и е заплатил продажната цена по четирите нот.акта на нотариус В. М. от името на ответника и за негова сметка,но със свои
средства, поради което не се дължи нейното връщане.
Въззивната инстанция приема, че от представените по делото
доказателства не се установява наличие на основание за получаване и задържане
на процесната сума от 9600лв. , платена от ищеца на ответника.
Не се установи, че процесната сума в действителност е
заплатена от ответника с негови средства
като пълномощник на В.П. С. от негово име и за негова сметка по приложените по
делото 4 бр.нотариални акта.Не са представени никакви доказателства по какъв
начин са заплатени сумите от ответника-по банков път,с платежно нареждане,или
по друг начин. Общото задължение по тези нотариални актове за
закупените поземлени имоти възлиза на 11978лв.,и не съвпада с претендираната
сума от 9600лв.
И по двата нотариални акта от 2010 г. за
покупко-продажба на поземлени имоти – земеделска земя № 110/2010 г. и №154/2010
г., по които ищецът П.И.С. чрез пълномощника си ответника М.К.А. е придобил от други лица поземлени имоти
общата сума на заплатената покупна цена е 9917 лв., която също не съвпада с
претендираната сума от 9600лв.
Тоест заплатената покупна цена по цитираните
нотариални актове не съвпада и значително надхвърля претендираната от ищеца
сума от 9600лв.,поради което настоящият състав приема,че преведената през 2014
година сума/исковата/не касае покупна цена по сделки от 2010,2011 и 2012 година,при
които ответникът е действал като пълномощник на купувачите.От изявленията на
страните и писмените доказателства по делото се установява,че между страните
действително са съществували правоотношения,по силата на които ответникът като
пълномощник на ищеца или сина му е закупувал земеделски имоти на тяхно име и за
тяхна сметка.От представения препис от протокол от с.з.по гр.д.№ 44880/2018г.по
описа на СРС и отговор на искова молба,обаче,се установява,че при осъществяване
на тези сделки,сумите за закупуване на имотите са били предоставяни от ищеца
или сина му преди изповядане на сделките.В самите нот.актове е отразено,че
покупните цени са изплатени изцяло на продавачите от купувачите преди
изповядане на сделките.От друга страна житейски нелогично и неправдоподобно е
да се приеме,че заплащайки със свои средства покупната цена по сделки от 2010 –
2012 години като пълномощник на купувачите,до превеждане на процесната сума
през 2014 година ответникът е бездействал и не е потърсил платеното вместо ищеца
и сина му,напротив продължавал е да закупува земи от тяхно име и за тяхна
сметка,както нелогично е да закупува имоти на чуждо име,без да са осигурени
предварително средства за това от купувачите.
С оглед изложеното,настоящият състав намира,че
процесната сума от 9600 лв.не представлява покупна цена на имотите по четирите
нот.акта,по които ответникът е действал като пълномощник на сина на
ищеца,респ.,че ответникът не е заплатил тази цена със собствени средства,при
което предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Изложеното до тук се отнася и за направеното
възражение за прихващане.Не са налице доказателства,от които да се установи, че
заплатената от ищеца сума по сметка на ответника е с конкретно основание
съществуващо между страните по делото – покупна цена за имотите по двата
нот.акта,закупени на името на ищеца. Ответникът чиято е доказателствената
тежест, при наличие на процесуална възможност за това не е ангажирал други
доказателства.С оглед поддържаното от ответника становище,че претендираната
сума представлява покупна цена на имотите по първите 4 нот.акта,според
настоящия състав поддържаното становище с възражението за прихващане,че
исковата сума е покупна цена на имотите по двата нот.акта от 2010-та година е
единствено с цел процесуална защита на ответника.Приемайки,че не е налице
вземане на ответника към ищеца,възражението за прихващане се явява
неоснователно,тъй като съгл.чл.103 ЗЗД за извършване на прихващането са
необходими най-малко две еднородни вземания.
Поради уважаване на главната искова претенция с
правно осн. чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД, съдът не следва да разглежда евентуално предявеният иск с правно осн. чл.59
ал.1 ЗЗД.
При така изяснената фактическа обстановка
с оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва
да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски по делото в размер на 1440 лв.-адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Водим от горното,ВрОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 10.07.2019г.,постановено по гр.д.№ 735/2019г.
ОСЪЖДА М.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***1 да заплати
на П.И.С., ЕГН: **********, с адрес *** сумата 1440 лв.-деловодни разноски за въззивната
инстанция – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........